№ 359
гр. Перник, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20251720201428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „“** **** **“ ООД с ЕИК ********* срещу
Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3,
във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания ЕФ. Сочи се, че към датата на нарушението не е била предвидена
законодателна възможност за издаване на електронни фишове за нарушения
по чл. 179. ал. 36 ЗДвП. Твърди се, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал.
36 ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите пътни
такси, което от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на
оспорения електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
допълнително становище, депозирано по делото, процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира присъждането на разноски
в размер на 550 лева.
Ответникът, в писмено становище чрез юрк. Д.А. оспорва жалбата и
моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на
адвокатския хонорар на ответната страна.
1
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 07.09.2022Г., в 16:36 часа, е установено нарушение №
E8E1AB7EC47A495DE053041F160AA58F., с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
ВОЛВО ФМ, регистрационен номер *********, с технически допустима
максимална маса 43000, брой оси 5, екологична категория ЕВРО 6D. без
ремарке, в община Перник, за движение по път А-3 км 21+932, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1.
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20321, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 21+932.
В електронния фиш е прието, че за товарния автомобил не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно
средство. С това свое действие дружеството е осъществило състава на
нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Собственик на процесния автомобил било дружеството „** **** **“
ООД, на което бил издаден Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл.
187а, ал. 2 т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства, а именно - Електронен фиш (ЕФ) №
**********, приложени снимки към него, протокол за установяване годността
за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна
точка, таблица с данните за движение на ППС, данни за издаване на ЕФ, както
и останалите събрани и приобщени по съответния ред писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт
като Електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на
2
чл. 167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя
на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
установяват нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, като използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол
по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване
на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения и електронни фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на
чл. 10, ал. 10 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства /на база време и на база
изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на
пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно
свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, установено въз основа на електронната
система на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на
санкция за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана
правна уредба, е именно процесният издател АПИ.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 2).
такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за
всеки отделен път или пътен участък
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на
ППС.
3
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за нарушение
на принципа на пропорционалност и в тази връзка счита електронния фиш за
незаконосъобразен, тъй като санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран
размер на глоба.
Следва да се посочи, че съгласно Решение от 21 ноември 2024 г. по дело
C-61/23 на СЕС член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане
на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". В този смисъл налагането на
наказание, което не е съобразено с извършеното нарушение, винаги води до
неговата отмяна, поради нарушение на основни принципи в правото на ЕС.
Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена,
т. е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти
и тежестта, съответно, предвиденото в този фиксиран размер наказание
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на
изискването за пропорционалност. В този смисъл са Решение № 611 от
13.05.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 279/2024 г.; Решение №
3431 от 15.04.2024 г. по к. а. н. д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на
Административен съд - Пловдив. Ето защо според съда наложената санкция
във фиксиран размер, преценена спрямо размера на претендираната такса, се
явява непропорционална, както на извършеното нарушение, така и на
преследваните цели. В подобни случаи следва да се извърши проверка дали
съществува обща административно наказателна разпоредба, която предвижда
налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга
санкция. В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената
такава е тази на чл. 185 от ЗДвП, но същата предвижда само налагане на глоба
и по аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - която изисква
случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции, да са изрично уредени в
закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и
еднолични търговци.
Посоченото обуславя отмяна на ЕФ, поради несъответствие на
наложената санкция с член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, в какъвто смисъл е и
посоченото по-горе решение на СЕС.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, ал. 2
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
4
сторените разноски.
По делото са приложени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв. В същото време е направено възражение
от процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски. В настоящия случай
претендираните разноски са в минималния предвиден съгласно чл. 7, ал.2, т. 2
от Наредба № 1 от 07.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
поради което възражението на въззиваемата страна се явява неоснователно и
разноските се дължат като реално сторени във връзка с производството, видно
от представения договор за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя „** **** **“ ООД на
основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „** **** **“
ООД сумата от 550 лева, представляваща сторените разноски за процесуален
представител по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5