№ 613
гр. Русе, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520107278 по описа за 2024 година
С. С. – юрисконсулт на „Ай Тръст“ ЕООД, заявява, че на 27.12.2023г. между
„Кредисимо“ ЕАД (кредитор) и В. В. М. (кредитополучател) е сключен Договор за
потребителски кредит №********, по силата на който кредиторът се задължил да
предостави заем на ответника при условията и сроковете на договора. Пояснява, че
контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР и от отправяне на
предложението, до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от
разстояние. На ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като
договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и
приложимото законодателство. Сочи, че контрактът е сключен във формата на електронен
документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ. Същият бил
подписан от страните с обикновен електронен подпис по чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, който е
електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014г. Поддържа, че на
основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис.
По силата на процесния договор „Кредисимо“ ЕАД предоставило на ответника
сумата 4000 лева, срещу поето от последния задължение да възстанови заема в срок до
20.06.2025г. при лихва и условия, подробно уговорени Договора, Приложение №1 към него,
Стандартен европейски формуляр и Общи условия.
При кандидатстване за кредит, В. М. избрал да обезпечи изпълнение на задълженията
си, чрез поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД, въпреки че имал възможност да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение (раздел
ІІІ, т.12 от ОУ). Договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД същи бил
1
сключен по реда на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления.
Ищецът поддържа, че договорът за поръчителство по същността си е договор за
поръчка (чл.280 ЗЗД), по силата на който дружеството предоставило гаранционна услуга,
задължавайки се да сключи с кредитора – „Кредисимо“ договор за поръчителство по чл.147
ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на кредитополучателя по Договора за
кредит. За предоставената услуга, ответникът се съгласил да заплаща месечно
възнаграждение за срока на договора за кредит. Ищцовото дружество изпълнило
задълженията си и сключило Договор за поръчителство с „Кредисимо“, задължавайки се
пред кредитора да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на неговите
задължения и всички последици от неговото неизпълнение.
Ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от Договора за кредит,
поради което на 19.09.2024г. „Кредисимо“ изпратило до „Ай Тръст“ ЕООД искане за
плащане. От своя страна поръчителят своевременно уведомил длъжника за непогасените
суми, предупреждавайки го, че ще погаси задължението му към кредитора.
Тъй като В. М. не платил в указания срок, на 20.09.2024г. ищцовото дружество
изпълнило задълженията си като поръчител и заплатило на „Кредисимо“ сумите: 3853.05
лева – главница; 856.47 лева – договорна лихва и 65.58 лева – наказателна лихва, като
съобразно разпоредбата на чл.146 ЗЗД встъпило в правата на кредитора. На същата дата
ищецът уведомил ответника, чрез електронно съобщение до заявения от последния
електронен адрес, за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №********г., издадена по ЧГД
№******/2024г. по описа на РРС срещу В. В. М. за сумите: 3853.05 лева – главница; 856.47
лева – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата по договор за кредит за периода
27.12.2023г. – 16.09.2024г.; 65.58 лева – законна лихва за забава по договора за кредит за
периода 21.01.2024г. – 16.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2024г. до
окончателно изплащане на вземането; 95.50 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, С. С. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че В. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
******* дължи на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:
гр.София, **********, представлявано от управителя И. Ш. сумите: 3853.05 лева – главница;
856.47 лева – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата по договор за кредит за
периода 27.12.2023г. – 16.09.2024г.; 65.58 лева – законна лихва за забава по договора за
кредит за периода 21.01.2024г. – 16.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от
07.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №********г., издадена по ЧГД №******/2024г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.А. Г. – процесуален представител на ответника В. В. М.
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
2
Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на процесния договор за
паричен заем.
Счита, че договорът на който ищецът основава претенцията си е недействителен по
смисъла на л.22 ЗПК. В тази връзка сочи, че в противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, кредиторът е вписал ГПР като абсолютна стойност, но не конкретизирал по какъв
начин е формиран. Поддържа, че визирания размер не съответства на действителния, тъй
като не включва възнаграждението на поръчителя. Намира за нищожен договорът за
поръчителство, като лишен от основание, противоречащ на добрите нрави и заобикалящ
закона. Обуславя този извод с твърдения за нищожност на договора за кредит; заобикаляне
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; прекалено високо възнаграждение, приблизително равно на
отпуснатия кредит, както и с факта, че поръчителят и кредиторът са свързани лица. Приема,
че основната цел на този тип поръчителство е не да обезпечи кредитора, а да обремени
кредитополучателя с допълнителни разноски по кредита, в размер над предвидения в чл.19,
ал.4 ЗПК.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 27.12.2023г. между „Кредисимо“ ЕАД и В. В. М. е сключен при общи условия
Договор за потребителски кредит №********, по силата на който дружеството предоставило
на ответника заем в размер на 4000 лева, със срок на погасяване – 18 месеца, чрез 18
погасителни вноски, при лихвен процент на кредита – 40%, ГПР – 48.21%, общ размер на
плащанията 5419.72 лева.
Съгласно чл.4 от Договора, кредитополучателят се задължил да предостави
обезпечение на кредитора под формата на: банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване
на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице (поръчител), като при непосочване на обезпечението,
заявлението ще се считало за неодобрено.
На същата дата (27.12.2023г.) са сключени още два договора:
1. Договор за предоставяне на поръчителство със страни: „Ай Тръст“ ЕООД –
поръчител и В. В. М. – потребител и предмет: задължение на поръчителя да сключи договор
за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“
ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, а потребителят се задължил да
заплати възнаграждение на поръчителя в общ размер 3430.83 лева, разсрочено за периода на
действие на договора за кредит. Съгласно раздел ІV, чл.8, ал.4 от контракта, В. М. приел да
заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ ЕООД или на
„Кредисимо“ ЕАД. Пояснено е, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо „Ай
Тръст“ ЕООД изпълнение на задължението на потребителя за заплащане уговореното по
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение.
2. Договор за поръчителство със страни: „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД –
поръчител и предмет: задължение на поръчителя да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
3
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно Договора за потребителски кредит. Според чл.3, ал.2 от контракта, „Ай Тръст“
ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали
кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6 – месечен срок от него.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №********г., издадена по ЧГД
№******/2024г. по описа на РРС срещу В. В. М. за сумите: 3853.05 лева – главница; 856.47
лева – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата по договор за кредит за периода
27.12.2023г. – 16.09.2024г.; 65.58 лева – законна лихва за забава по договора за кредит за
периода 21.01.2024г. – 16.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2024г. до
окончателно изплащане на вземането; 95.50 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, заповедният
съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите:
3853.05 лева – главница; 856.47 лева – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата
по договор за кредит за периода 27.12.2023г. – 16.09.2024г.; 65.58 лева – законна лихва за
забава по договора за кредит за периода 21.01.2024г. – 16.09.2024г., ведно със законната
лихва, считано от 07.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №********г., издадена по ЧГД №******/2024г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №******/2024г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Ай Тръст“ ЕООД в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си е договор за
поръчителство, по силата на който се задължил спрямо „Кредисимо“ ЕАД - кредитор на
ответника да отговаря за изпълнение на задълженията му по Договор за потребителски
кредит №********/27.12.2023г.
За валидността и последиците на Договорът за потребителски кредит важат
4
разпоредбите на ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за форма и
съдържание. Чрез Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, транспонирани в
българското законодателство (ЗЗП и ЗПК), е засилена защитата на потребителите и е
гарантирана възможността националните юрисдикции да прилагат правото на Съюза при
констатиране противоречие между договорните клаузи и законодателството на ЕС.
При извършена служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в
Договора за потребителски кредит и изследвайки множеството наведени в отговора на
исковата молба възражения за нищожност на контракта, съдът намира същият за
недействителен. Налице е несъответствие на съдържанието му с разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, тъй като макар формално договорът за кредит да отговаря на изискванията на
посочената императивна норма, доколкото е посочен ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, то размерът на тези величини не съответства на действителните, съобразно
поетите от потребителя задължения по договора за поръчителство. Съгласно Приложение
№1, ІІ от договора за поръчителство В. М. се е задължил да заплати възнаграждение на
ищеца в размер на 3430.83 лева, разсрочено на 18 месечни вноски, но в разрез с
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, този разход очевидно не е включен в
ГПР.
Съдът приема, че договорът за предоставяне на поръчителство е с характеристики на
потребителски договор, доколкото е акцесорен на последния. Съгласно чл.138, ал.1 ЗЗД
договорът за поръчителство е договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението на това трето лице.
Според 138, ал.2 ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително
задължение. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и поръчителя.
Процесният договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл.138 и сл. ЗЗД.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен от закона
интерес от лично обезпечаване на дълга, поради което сключване на договор за
поръчителство от В. М. е лишено от правно основание, а това прави договора нищожен по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД.
Процесният договор е по-скоро договор за мандат, тъй като едната страна е поела
задължение да извърши правно действие – да сключи договор за поръчителство, а другата –
да заплати възнаграждение за това. Контрактът е сключен в противоречие с добрите нрави –
срещу задължението да заплаща възнаграждение В. М. не получава насрещна престация.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът, който като условие за отпускане на
паричния заем е поставил изискване за сключване договор за поръчителство. Поемането на
задължение от страна на длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено
единствено в интерес на поръчителя и е в ущърб на длъжника. Задължението на
потребителя се увеличава значително, тъй като възнаграждението на поръчителя се
кумулира към задължението по заемното правоотношение и прави насрещните престации
очевидно нееквивалентни. Следва да се отбележи, че поставяйки изначало изисквания, за
които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към
единствената форма на обезпечение, която кредитополучателят би могъл да си позволи – да
5
предостави обезпечение чрез поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД дружество –
„Ай Тръст“ ЕООД, което е свързано с кредитора лице, тъй като едноличен собственик на
капитала на поръчителя („Ай Тръст“ ЕООД) е кредитора („Кредисимо“ ЕАД).
По изложените съображения съдът счита, че контрактът наименован „Договор за
поръчителство“, на който „Ай Тръст“ ЕООД основава претенцията си е нищожен.
Следователно дори и да е платил на първоначалния кредитор, ищецът не може да встъпи в
правата му срещу длъжника по нищожен „Договор за поръчителство“. Ако е изпълнил това
задължение на длъжника, като трето лице може да иска връщането му на други основания,
каквито по делото не са заявени и разглеждани.
Отделно от това съдът намира, че приложеното към исковата молба „Удостоверение
за погасени задължения“ (лист 13), не представлява годно доказателство за погасяване на
парично задължение, още повече, че както бе упоменато по-горе ищцовото дружество е
свързано с кредитора лице. Такива доказателства са единствено банкови или счетоводни
платежни документи, които по делото не са представени.
Предвид изложените аргументи, съдът намира претенциите за неоснователни.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по
делото. В случая се претендира възнаграждение за процесуално представителство. От
представения в исково производства договор за правна помощ и съдействие е видно, че на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, услугите са предоставени безплатно от адвоката на клиента.
При осъществяване безплатна адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със
съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – в полза на адвоката. Посочените в Наредба
№1/09.07.2004г. размери на адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир при
определяне служебно размера на възнаграждение за процесуално представителство, но не са
обвързващи съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът видът и
количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
(в този смисъл Определение №50015/16.02.2024г. по ТД №1908/2022г. на ВКС, І т.о.).
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия от процесуалния представител, съдът определя възнаграждение на упълномощения
от ищеца адвокат в размер на 400 лева, платимо от ищеца на адвокат А. Г..
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр.София, **********, представлявано от управителя И.
Ш. срещу В. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******* иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване установено, че ищецът дължи на ответника сумите: 3853.05 лева –
главница; 856.47 лева – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата по договор за
кредит за периода 27.12.2023г. – 16.09.2024г.; 65.58 лева – законна лихва за забава по
договора за кредит за периода 21.01.2024г. – 16.09.2024г., ведно със законната лихва, считано
от 07.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №********г., издадена по ЧГД №******/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на адв.А. В. Г. със съдебен
адрес: гр.Русе, ******** възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7