РЕШЕНИЕ
№
03.01.2017г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански
състав
На 21.12. 2016
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Д. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 1821 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 143, ал.2 от СК.
Образувано е по искова молба от И.С.Д. с ЕГН **** и Г.С.Д.
с ЕГН ***, двамата действащи със съгласието на баща си С.Г.Д. с ЕГН ****,
всички с адрес: *** против Р.И.Д. с ЕГН ***** с адрес: *** Ищците твърдят, че
са деца, родени от брака между С. и Р. Д. Семейството живеело в с. Т, общ. П б
в жилище останало в наследство на С.Г.Д. - дворно място с жилищна сграда. От
28.07.2016 г. родителите били във фактическа раздяла след като майката Р.И.Д. напуснала семейното жилище и заживяла при друг мъж в гр. Казанлък на
посочения в исковата молба адрес. От този момент и до сега грижите по
отглеждането на двете деца се осъществявали само от бащата. Ищците И.С., на 15
години, бил ученик в IX клас, а Г.С., на 17 години, ученичка в XI клас в СОУ
„Христо Ботев" гр. П б. Бащата работил като брутното му трудово
възнаграждение възлизало на 909 лева. Ответницата Р.Д. също работила в „А."
АД *** като получавала добро трудово възнаграждение, но не полагала никакви
грижи от момента на раздялата, нито заплащала издръжка, дори не давала на
децата получаваните от държавата детски надбавки. От съда се иска, да постанови
съдебно решение, с което да осъди
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в размер по 150 лева за всяко едно
от децата - ищци по настоящото дело, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.09.2016г.. Претендира за заплащане на съдебните разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата не е
депозирала писмен отговор.
За ищците, редовно уведомени за датата на съдебното заседание,
се явява адв. Ш., редовно упълномощена, която заяви, че поддържа исковата
молба. В съдебно заседание бащата на
децата заяви, че двамата със съпругата му имат задължения към различни кредитни
институции. Ответницата не плащала един от кредитите си, поради което имала
наложен запор върху заплатата. Към
момента Р.Д. *** в жилището на приятеля
си и не заплащала наем.
Редовно призована за датата на съдебното заседание
ответницата се яви лично и заяви, че е съгласна да заплаща
издръжка в размер на 120 лв. за
детето И. и 130 лв. за детето Г..
Р.Д. призна, че по нейна сметка се
превеждат парите за детски на децата, които са в размер на 35 лв. за едното
дете и 50 лв. за другото дете. Тези пари
тя не предоставя на децата, тъй като средствата по тази сметка били запорирани.
Д. *** на квартира и заплаща наем.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Казанлък, редовно призована, не изпраща представител.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, твърденията на ищеца и на
разпоредбите на закона, Казанлъшкият районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото два броя Удостоверения за раждане съответно издадено
въз основа на актове за раждане №
731/23.08.1999г. на Община Казанлък и №
363/14.03.2001г. на Община Стара Загора се установява, че родители на И. и Г.
са майка - Р.И.Д. и бака - С.Г.Д..
Видно от представените
по делото два броя Удостоверения
от директора на средно училище „Христо Ботев“ за учебната 2016/2017г.
детето Г. е записана в XI – ти клас,
а детето И. е записан в IX – ти клас.
От Удостоверение
с изх. № 589/07.09.2016г.,
издадено от „Еньо Бончев“ ООД - с. Т, общ. П б се установява, че брутното трудово възнаграждение на бащата
С.Д. за периода от 09.2015г. до
08.2016г. е в размер на 10881,30
лв..
От Удостоверение
с изх. № 2693/13.12.2016г., издадено от
„Арсенал – АД“ – гр. Казанлък се установява, че брутното трудово възнаграждение
на Р.Д. за периода 05.2016г. до 11.2016г.
е в размер на 5276, 23 лв..
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Проведе се разпит на
свидетелката С Д., най –голямото дете на Р. и С., която вече
е пълнолетна. Свидетелката сподели, че родителите й са разделени от около пет
месеца. Майката е напуснала семейното жилище
и се е установила да живее в гр. Казанлък, където не плаща наем за
квартира. Не полага грижи за други деца или възрастни хора. Майката е трудово
заета и получава заплата, но не плаща издръжка и не поддържа връзка с ищците. Р.Д.
продължава да получава детските надбавки за двете си непълнолетни деца, без да
им ги предоставя.
В хода на социалното проучване социални
работници от Отдел Закрила на детето към
Д „СП“ – гр. Казанлък са установили, че основни
грижи за децата полага техният баща С.Д.. Той задоволява качествено здравните,
образователните, емоционалните потребности, на децата. Между него и децата има
изградена силна емоционална връзка. Жилището, в което живее семейството е наследствено
от родителите на С.Д.. Представлява едноетажна постройка, която се състои от
три стаи, обзаведени с вещи необходими за едно домакинство. Дворът на жилището
се обработва за нуждите на домакинството като отглеждат плодове и зеленчуци. В
жилището имало достатъчно жизнено пространства за децата. Родителите са трудово
заети. Децата И. и Г. имат изградена приятелска среда. Поддържат добри
взаимоотношения с приятели и обкръжаващите ги близки. При възникване на
проблеми и необходимост от вземане на самостоятелни решения търсят подкрепа от
баща си. При проведения разговор с децата, И. сподели, че се чува с майка си по
телефона, като в повечето случаи той я търси. Г. не е провеждала разговори с
майка си от много време. И.Д. е на 15 годишна възраст, ученик в IX - ти клас в
СУ "Христо Ботев" -гр.П б, с класен ръководител Е Д., а Г.Д. на 17
годишна възраст е ученичка в XI - ти клас в същото училище с класен ръководител
В К. Децата посещават редовно учебни занятия, пътуват ежедневно от с.Търничени
до гр.П б. Констатирано е, че г-н Д. отговорно изпълнява родителските си
ангажименти и успява да осигури на децата си достатъчно добра среда за тяхното
емоционално, психическо и физическо развитие. Децата са в активен растеж и
развитие, което води след себе си достатъчно разходи. За да посещава редовно
училище Г.Д. заплаща ежедневно пътуването си до училището и обратно, нуждае се
от дрехи подходящи за възрастта и сезона, принадлежности и др. И.Д. също расте
активно и разходите по него нарастват.
При така събраните по делото доказателства, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал.2 от СК.
Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на
дължимата издръжка са потребностите на детето и
възможностите на родителите. Получаването на издръжката е безусловно, т.
е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие
на качеството ненавършило пълнолетие дете и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи
от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива. Следва по делото да бъдат установени и материалните възможности на
ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период. Размерът
на издръжката съгласно чл. 142, ал.2 СК се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка , и възможностите на лицето,
което я дължи като е определен в
ал.2 на чл. 142 от СК само минималния размер на издръжката
на едно дете, която е равна на
една четвърт от размера на
минималната работна заплата,
която към настоящия момент е 460 лв.
Според задължителната съдебна практика на ВКС –
Решение № 204/17.10.2014г. н ВКС , постановено по гр. д. №
2664/2014г. на IIIг.о.
размерът на издръжката
следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане
на детето, за покриване нуждите така,
както те биха били задоволени, ако
родителите живееха заедно. Нуждите на
лицата , които имат право на издръжка
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможността на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки
от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. УсИ.та,
които полага родителят във връзка
с отглеждането на детето, се вземат
предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи – т.7 на Постановление 5/1970 на
Пленума на ВС. Според съдебната
практика при изчисляване доходите от труд във връзка с определяне
възможностите на дължащия издръжка
се вземат предвид всички
елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата, а удръжките
по чл. 272 от КТ не се приспадат при
определяне възможностите на дължащия
издръжка.
По делото е безспорно обстоятелството, че родителите
на децата са разделени от месец юли
2016г., когато майката е напуснала семейното жилище и е заживяла в дома
на своя приятел в гр. Казанлък. Установи се, че децата са в период на
активен растеж и развитие, което води след себе си достатъчно разходи. За да
посещава редовно училище Г.Д. заплаща ежедневно пътуването си до училището и
обратно, нуждае се от дрехи подходящи за възрастта и сезона, принадлежности и
др. И.Д. също расте активно и разходите по него нарастват. Поради това съдът намира, че месечната издръжка
на децата следва да бъде в размер на 250 лв. С оглед на факта, че бащата е поел
грижите за отглеждането,
възпитанието и обучението на децата, при определена месечна издръжка на децата
в размер на 250 лв., съобразен с техните потребности и възраст, бащата трябва
да поеме 100 лв.от необходимата им
издръжка. Тъй като децата живеят при своя баща, той предоставя част от
необходимата им издръжка в натура. Тъй като бащата непосредствено полага грижите
за отглеждане и възпитание на децата, житейски оправдано и логично,
останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на по 150 лв. на
дете е да се поеме от майката. Нейното участие в издръжката на децата следва да е такава, че от една
страна да осигури оптимални условия за
отглеждане и развитие на децата, а от
друга да е в такъв размер, какъвто тя би
предоставяла, ако живееше в едно домакинство с тях. Неоснователни са направените от ответницата доводи
за наличие на кредити и разходи
за квартира. Наличието на
облигационни задължения на родителя към трети лица – погасителни вноски
по договор за кредит и наемна цена по договор за наем – не го освобождава от задължението му за
заплащане на месечна
издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се взема
предвид при преценка на
материалните му възможности. Поетите от
ответницата облигационни задължения не могат да
се противопоставят на задълженията й за издръжка на децата, които
са безусловни. Отделно от това от
събраните по делото доказателства се установи, че ответницата не живее под
наем, а в жилище на свой приятел в гр. Казанлък. В откритото съдебно заседание
ответницата призна, че получава месечни
помощи общо за двете деца в размер на 85
лв., които не им ги предоставя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата
следва да заплаща на децата си И.и Г.
ежемесечна издръжка в размер по 150 лв. на дете, считано от датата на подаване
на исковата молба – 15.09.2016г., платими на края на текущия месец до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК решението относно присъдената издръжка подлежи на
предварително изпълнение.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца, направените по делото разноски в размер на 300 лв. заплатен адвокатски
хонорар.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметката на КРС държавна такса по иска в размер на 432 лв..
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 143, ал. 2 СК, Р.И.Д. с ЕГН ***** с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на И.С.Д. с ЕГН ***, действащ със съгласието на баща си С.Г.Д.
с ЕГН ****, двамата с адрес: *** месечна издръжка в размер на 150 лв., платими на края
на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2016
г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
издръжката.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 СК, Р.И.Д.
с ЕГН **** с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на Г.С.Д. с ЕГН *** действаща със съгласието
на баща си С.Г.Д. с ЕГН *****, двамата с адрес: *** месечна издръжка в размер
на 150 лв., платими на края на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.09.2016 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, в частта му за издръжката, на основание чл. 242,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Р.И.Д. с ЕГН *** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И С.Д. с ЕГН ** и Г.С.Д. с ЕГН ****, двамата
действащи със съгласието на баща си С.Г.Д. с ЕГН ***, всички с адрес: *** разноски
в размер на 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Р.И.Д. с
ЕГН ** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на КРС държавна такса в
размер на 432 лв. и ДТ в размер на 5 лв. за издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 04.01.2017г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: