Решение по дело №60/2024 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 55
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20241820100060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Елин Пелин, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. М.ева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100060 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителите В. В. Г., ЕГН ********** – лично и в качеството си на
законен представител на малолетния А. Р. И., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр.С., бул. „....“ № 130-132, офис 3 чрез адв.Х. – САК са
подали молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашното насилие – за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено върху тях от
страна на ответника Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. парк, к-с “...”, къща
№ 2 и за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че В. и Р. нямат сключен граждански брак, но
имали връзка и от съвместното им съжителство в периода от 2015 г. до
29.12.2022 г. се родил синът им А. Р. И.. Съжителството помежду им не било
лесно поради властния характер на Р. И., който е манипулативен и има
страни разбирания за отглеждането и възпитанието на сина им. Ответникът
не зачитал авторитета на молителката В. Г. като майка и жена,
противопоставял се на лечение на детето предписано от лекар, тъй като е
против конвенционалните лекарства и традиционната медицина и за него
единственото лечение е със сребро. Всичко това причинявало през годините
много тревоги на молителката, стрес и притеснения за здравето на сина им.
1
Финансовото състояние на Р. И. поставяло и членовете на семейството му –
съпругата и двете му деца също да приемат неговите решения, като ги
заставял да приемат синът им в тяхното семейство и дори съпругата му е
заставена да се грижи за синът на Р. И. и В.. Поради манипулацията и
заплахите от страна на Р. И. молителката В. Г. преди Коледа на 2022 г.
решила да прекрати връзката им и заедно със синът на страните А. се
преместила да живее в с.А., Община ..., Софийска област.
В с.А. В. заживяла със своята баба, която й помага в отглеждането на
детето. А. е силно привързан към майка си и нейната баба, бил записан да
посещава детска градина в с.... и живота им протичал нормално. Ответникът
обаче не приемал раздялата си с В. Г., поради което подлагал молителите на
системен психически, физически и финансов тормоз, който през последния
месец се засилил. При срещите си с детето, бащата го настройвал срещу
майката, като се опитвал да срине нейния авторитет на майка, парадирайки с
финансовите си възможности и така въвличал детето да избира – „пътуване с
частен самолет, бъги или други забавления пред това са стои с майка си,
която няма същите финансови възможности“. Това напрягало детето и
крехката му психика, превръща го в оръжие на бащата срещу майката, което е
недопустимо и говори за нисък родителски капацитет.
На 21.11.2023 г. А. имал празник в детската градина в с.... и за да не
чувства раздялата на родителите си Р. И. също дошъл на тържеството. Но
целта му била отново да се опитва пред А. и околните да принуждава
молителката да се върне и да заживеят заедно. Още на паркинга на детската
градина той издърпал молителката от колата пред всички родители, докато
говорела с нейна колежка, от което молителката се почувствала унизена и
уплашена, тъй като не знаела какво друго ще последва. На празника Р.
изблъскал детето при една игра, в която то трябвало да танцува с майка си и
започнал демонстративно да танцува с В., като я дърпал и блъскал пред очите
на детето и всички хора. После пожелал да закара А. в дома му и молителката
се съгласила. Когато пристигнали пред къщата, Р. продължил да увещава
молителката да се върне при него и да вземе една роза. Молителката отказала,
но Р. продължавал да настоява, като бутал молителката пред очите на детето,
което се разстроило и уплашило, а бащата се обърнал към него и казал „Ето
как мама ме гони“. Тогава А. се разплакал и след като се прибрали
молителката трябвало да го успокоява и да обяснява, че повече няма да живее
2
заедно с баща му, но това не означава, че няма да се вижда с баща си, а ще
ходи в дома му, но детето казало „Тати ми каза, че ти ме лъжеш“. В периода
от 21.12.2023 г. до 24.12.2023 г. А. прекарал с баща си, както и на 26.12.2023
г., чули се и на 31.12.2023 г., като В. го попитала дали иска да прекара с
детето повече време и в този период между страните не е имало конфликти.
На 01.01.2024 г. Р. И. писал на молителката, че иска да вземе детето на
02.01.2024 г. в 9,30 ч., на което тя му отговорила, че детето е на детска
градина, на което той не реагирал.
На 02.01.2024 г. сутринта Р. И. се обадил на В. и й казал, че идва да
вземе детето от дома й, но тя отговорила, че тъй като не й е отговорил
предишния ден, детето в момента е на детска градина и следва да обсъдят
кога ще го вземе. Без никакво предупреждение, разговори или по друг начин,
Р. И. отишъл в детската градина в с.... на 02.01.2024 г. в 12.00 часа и поискал
да вземе детето, но му отговорили, че детето спи. Р. обаче настоявал да го
вземе и детето било предадено на бащата с мотив, че той също има право да
вземе сина си, тъй като няма определен режим на родителски права между
родителите. Тогава В. Г. позвънила по месинджър на Р. И. с молба да върне
детето, защото на другия ден е на детска градина, но той отговорил, че няма
да го върне и ще ходят на ски. Молителката се възпротивила, тъй като
ответникът бил по празниците със сина си и сега тя искала да бъде с детето,
но Р. спрял да й отговаря на съобщенията и позвъняванията по месинджър,
поради което тя му написала, че ще обикаля имотите му, за да търси детето.
Тъй като помислила, че Р. ще заведе сина си в имота си в „....“ в гр. С., където
има къща и живеят съпругата и синът му, тръгнала с кола на неин приятел да
търсят А.. Към 20.15 часа на 02.01.2024 г. молителката и приятелят й засекли
колата на Р. „Т....“ пред кръговото на ИКЕЯ на Бистришко шосе в гр.С. на
околовръстен път, като Р. бил извън колата, а детето на задната седалка без
столче, тъй като в колата му никога не е имало детско столче, понеже считал,
че такова не е нужно. Когато видял молителката, Р. И. бързо се качил в джипа
си и с висока скорост тръгнал по околовръстния път на С. в посока кв..... пред
очите на молителката и човекът, който й помагал да търси синът си.
Ответникът шофирал бързо, макар детето да не било обезопасено, като в един
момент започнал да шофира по недостроен път в посока НСА, където
асфалтът не покривал целия път, поради което молителката и спътника й
3
препречили пътя, но Р., който обаче отбил колата извън пътя и продължил,
като не позволил на молителката да се види с детето си. Тогава молителката
се обадила на телефон 112, за да съобщи за рисковото шофиране на пътя от
ответника и че детето е в колата му и има опасност за него. Колите се
преследвали около час, като накрая около 9,15 ч. Р. завил с автомобила
отново от кв..... по околовръстния път в посока „....“ и успял да влезе с
автомобила и детето в комплекса, до който молителката нямала достъп, тъй
като комплекса е от затворен тип. Така на 02.01.2024 г. ответникът не
позволил на молителката да вземе детето си, нито да го види, нито да
поговори с него, а Р. продължил да не отговаря на обажданията и
съобщенията й.
В периода от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. молителката В. Г.
продължила да пише всеки ден на Р. на месинджър, за да й върне детето, да
разбере как е, да го чуе и да разговаря с него, но само на 04.01.2024 г.
ответникът й отговорил, като казал, че детето спи и й изпратил снимка на А.
който спял на седалката на автомобила. От други хора молителката разбрала,
че детето било във ..., но не знаела дали това наистина е така. На 04.01.2024 г.
молителката уведомила на мейл Р. И., че е записала детето на прегледи и на
06.01.2024 г. има час за детски невролог, но Р. И. още на 03.01.2024 г. й бил
писал, че детето е записано на детски невролог. На 05.01.2024 г. Р. попитал В.
какво става с международния паспорт на А., което още повече я изплашило,
тъй като се притеснила да не изведе детето от страната.
На 11.01.2024 г. леля на молителката се обадила от собствения си
телефон на Р., за да попита как е А., като той й казал, че молителката е
ужасна и мачка детето, а той го закриля в спокойна среда, за да го води по
лекари.
Към този момент детето имало учестено мигане, което молителката
била забелязала много по-рано от бащата, в която връзка било посетило вече
с майката психолог, очен лекар, записан му бил час за невролог за 06.01.2024
г., пропуснат поради отвеждането на детето от бащата.
Всичко това подлага молителите на системен психически, физически и
финансов тормоз, което вероятно според молителката е повлияло и на
възникването на здравословния проблем на детето, тъй като бащата го
настройва срещу майката. Въпреки, че парадира с финансови възможности,
4
бащата в същото време не плаща издръжка повече от една година за синът си,
с изключение на възстановен разход за рожден ден на детето и еднократно
посещение при зъболекар.
Считано от 02.01.2024 г. молителката за пръв път чула сина си за
около 3 минути на мобилния си телефон на 14.01.2024 г. чрез видео връзка за
около една минута, като разговорът бил насилствено прекъснат от Р. въпреки
съпротивата на детето, на който разговор присъствал познат на молителката,
тъй като телефона бил на високоговорител със звук и картина.
Така от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. В. Г. не е имала възможност да се
вижда със сина си, тъй като ответникът изцяло ограничил достъпа й до него,
като отказвал всякакви контакти между молителката и А. с изключение за
посочените кратки случаи.
Изложеното сочи, че насилственото отвеждане на А. от дома, в който
живее с молителката през последната повече от една година, лишаването на
майката като родител, който трайно и непосредствено се грижи за детето от
контакт се отразили както на нея, така и на детето й психически, емоционално
и неврологично, тъй като не можела да спи, не можела да работи пълноценно,
притеснявала се за детето си, за неговото психическо състояние. Поведението
и отношението на Р. И. спрямо молителите в посочения период е
неконтролируемо и опасно, тъй като нарушава правото на личен и семеен
живот на майката и детето, правото на пълноценно общуване, което сочи на
системен психически и финансов тормоз от страна на бащата, който се
осъществява пред детето, доколкото бащата парадира с финансовите си
възможности, но в същото време не плаща издръжка, като по този начин
поставя майката и във финансова зависимост, с цел да я принуди да се върне
при него. Подобно поведение от страна на бащата осъществено в периода от
02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. може да има незаличими психически и
емоционални травми за детската психика със значителни последствия.
Моли се съдът да постанови решение, с което да определи за период
от 18 месеца местоживеенето на детето да е при майката, да забрани на
ответника да приближава майката и детето, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на двамата за срок от 18 месеца и да
задължи ответника да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, като определи режима на лични отношения
5
между детето и ответника да бъде всяка първа и трета седмица от месеца за
периода от петък след детска градина и да го връща в дома на майката до
18.00 часа в неделя, който контакт да се осъществява в защитена среда,
предоставена в специализирана услуга или осигурен доставчик на социална
услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му под
надзор на психолог или социален работник.
Ответникът Р. П. И. чрез пълномощника си адв. Л. – САК оспорва иска,
като твърди, че не е извършвал сочените в молбата актове на домашно
насилие и оспорва изцяло сочените обстоятелства. Смята, че изложените
твърдения в молбата са неверни и неоснователни и това се установява от
ангажираните по делото доказателства. Намира, че с оглед липсата на
доброволно споразумение или съдебно решение между родителите относно
упражняването на родителските права по отношение на детето им А., това не
поставя нито един от родителите в позиция, в която може сам да определя по
какъв начин, при кого, кога и как да се отглежда детето и къде и по колко
време да живее с единия или с другия родител.
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл.3, т.2 и
т.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата, молят да бъде
издадена заповед за защита от домашно насилие и да бъдат наложени мерки,
с които ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителите; да определи местоживеенето на детето да е при неговата
майка; да забрани на ответника да приближава двамата молители, жилището
им и местоработата на молителката, местата за отдих, да задължи ответника
да посещава специализира програма за овладяване на агресивното му
поведение и гнева.
Ответникът по молбата оспорва твърденията изложени в молбата и в
открито съдебно заседание.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Видно от Удостоверение за раждане № **********/14.09.2017 г.
издадено от район Искър, Столична община, В. В. Г. и Р. П. И. са родители на
детето А. Р. И..
6
По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща
от В. В. Г. – лично и като майка и законен представител на детето А. Р. И., в
която са отразени обстоятелствата посочи в молбата за защита. В
декларацията е отбелязано, че на молителката й е известна наказателната
отговорност по чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни данни.
От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”
Елин Пелин се установява, че за детето А. Р. И. от раждането му до раздялата
на родителите грижи са полагали двамата родители, като след раздялата на
родителите през месец декември 2022 г., основни грижи се полагат от
майката. Майката и детето живеят в с.А., в жилище с отлична битова хигиена,
за детето има осигурено лично пространство с оглед възрастта му. Майката
отглежда детето си с помощта на своята баба, като детето посещава детска
градина в с...., контактува с връстниците си и участва в индивидуалните и
групови занимания. По данни на учител от детската градина А. е много умно
дете, което няма проблем с поведението и дисциплината. Майката активно
сътрудничи на институцията при необходимост. Детето е записано на йога,
приложни изкуства и футбол като допълнителни занимания в детската
градина. Наблюдава се силна емоционална връзка между майката и
малолетния А.. Доклада сочи, че майката осигурява сигурна и спокойна
семейна среда, проявява отговорно родителство, притежава необходимите
умения да направлява и дава положителен пример на детето си.
По делото са представени и материалите във връзка с открития случай в
ДСП Младост относно постъпила на 17.01.2024 г. жалба от В. В. Г. във връзка
с отвеждане на детето от бащата и липсата на комуникация на майката с
бащата и детето. По преписката се съдържа и изготвен по случая доклад за
оценка на постъпилия сигнал, в който е отразено, че при извършеното
проучване е установено, че детето посещава детска градина „Вяра, Надежда и
Любов“ в с.А. и по данни на директорката А. е умно, адаптирано, чисто и
спретнато дете, вземано е често от детското заведение и от бащата Р. И. и не
са имали проблеми с комуникацията на родителите, разбирали се добре. В
доклада е отразено също така, че след извършената проверка не е установено
да е налице риск за детето от страна на бащата и не се налага отваряне на
работа по случая, а се касае за случай на родителски конфликт за права
спрямо детето А..
7
По делото са разпитани свидетелите Д.Л.Н., И.Г.К. и В.С.Г.Б. по
искане на молителката.
По искане на ответника Р. П. И. по делото бяха разпитани свидетелите
К.А.Ч.-И. и П. Р.ов И..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.2
и т.3 от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна.
На първо място, Законът за защита срещу домашно насилие урежда
закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на
изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са
пострадали от такова насилие.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от Закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Не е спорно по делото че страните В. В. Г. и Р. П. И. са били във
фактическо съжителство от което имат родено едно дете – А. Р. И..
Страните не спорят и относно обстоятелство, че в периода от 02.01.2024
г. до 17.01.2024 г. детето А. Р. И. е било със своя баща. Спорен е въпроса дали
с вземането на детето от ответника и пребиваването при него в посочения
период, на двамата молители са причинени актове на домашно насилие.
На първо място настоящият състав намира молбата за налагане на
мерки за защита спрямо детето А. Р. И. за неоснователна по следните
съображения:
От установените по делото факти се установи, че на 02.01.2024 г. А. е
бил взет от своя баща от детската градина и до 17.01.2024 г. е отглеждан от
баща си, като в този период детето не е имало възможност да осъществява
нормална комуникация със своята майка и нейното разширено семейство.
8
Несъмнено преждевременното вземане на детето А. от детската градина от
ответника още на обяд преди да е приключил обедния му съд и приключване
на заниманията в детското заведение и в последствие отсъствието му за един
не малък период от време от детската градина е нарушило обичайния му
режим на живот, което във всички случаи не е в негов интерес. Не е в интерес
на детето да му бъде отнета и възможността за ежедневна комуникация с
отсъстващия родител и другите му близки по майчина линия, което също е
довело до ограничаване и нарушаване правото му да осъществява контакт със
своите близки. По делото обаче не се установи тези действия на ответника да
са предизвикали при детето А. толкова силни по интензитет негативни
емоции и психическо натоварване, които да могат да се приемат и
квалифицират като акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо
сина му. Обстоятелството, че след като детето било върнато в с. А. на
21.01.2024 г. казало на своята майка според свидетелката Г. - Б. „Мамо аз вече
ти бях забравил гласа“ или, че след като прекарвало време с баща си, казвало
на майка си, че е лоша майка и лъжкиня, не може да обоснове извод за
наличието на извършен акт, който да е повлиял на психическото и
емоционалното му състояние до степен която да се квалифицира като акт на
домашно насилие. Нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи
описаните случаи в молбата да са предизвикали конкретни психически
преживявания у детето, които да сочат, че с действията си ответникът е
нанесъл на сина си акт на домашно насилие. Събраха се доказателства само в
обратна посока, като в този смисъл съдът взе предвид показанията на
свидетеля П. Р.ов И., който потвърди в съдебно заседание, че в този период А.
е пребивал в жилището обитавано от свидетеля и неговия баща в гр.С., „....“
къща № 2 и детето както обикновено е било добре обгрижвано от цялото
семейство на ответника и се чувствало добре сред тях. Съдът кредитира
показанията на свидетеля И., тъй като същият макар и в родствена връзка с
ответника депозира показания, които си кореспондират и с писмените
доказателства по делото – отразения доклад от ДСП Младост, в който също се
сочи, че не е установен риск за детето А. във връзка с действия породени от
неговия баща.
Установените факти по делото, несъмнено сочат, че случилото се
между родителите на А. в периода 02.01.2024 г. – 17.01.2024 г. в никакъв
случай не е в интерес на малолетния А. доколкото влошените
9
взаимоотношения между родителите му могат да доведат и до
неблагоприятни последици в неговата правна сфера, но в същото време
относно процесните случаи не се установиха безспорни доказателства, които
да сочат, че емоционалното състояние на детето в този период е било
повлияно от конфликта на родителите му и е причинило психическо или друг
вид емоционално насилие на детето вследствие поведението на ответника И..
В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля П. Р.ов И., син на
ответника, който потвърждава, че докато брат му А. е пребивавал в домът им,
както преди нова година, така и в началото на 2024 г. детето се е чувствало
добре, обичано е от всички членове на семейството и то също е привързано
към тях, като не е забелязал да има нещо притеснително в комуникацията
между детето и баща му. За нормални взаимоотношения между ответника и
А. в началото на 2024 г. говори и свидетелката К.А.Ч.-И., която също твърди,
че е излизала през този период с Р., А. и нейното дете, като двете деца си
прекарали много весело, забавлявали се много и не е видяла нещо
обезпокоително в поведението на А., двете деца били щастливи.
По отношение твърденията на свидетеля К., че по време на
преследването на автомобила, който ответникът управлявал в него се
намирал синът му А. возен без детско столче, съдът намира, че дори детето да
се е намирало към този момент в автомобила на ответника и да се е возело без
столче, то подобно поведение от страна на един баща, макар и да е укоримо
не може да се приеме като акт на домашно насилие, тъй като по делото не бе
установено по несъмнен и категоричен начин какви емоции е изпитвало
детето в този момент, разбрало ли е изобщо случващото се и нанесла ли е в
крайна сметка тази ситуация някаква психическа травма на детето, за да може
да се приеме, че е налице акт на домашно насилие от страна на Р. П. И.
спрямо сина му А..
Обстоятелството, че ответникът е взел А. при себе си за един не малък
период от време без това да е станало със съгласието и на майката също не
сочи ситуация, при която на детето да е причинена емоционална травма, тъй
като в случая детето макар и без съгласието на майката е взето от бащата и
отведено в жилище, което му е познато и в което обичайно и многократно е
пребивавало заедно с ответника и неговото разширено семейство,
включително и няколко дни преди това в края на 2023 г.. Ето защо съдът
намира, че по делото не се установяват каквито и да било доказателства,
10
които да сочат, че когато детето е върнато в дома на майката от ответника
същото е било неглежирано, стресирано или емоционално нестабилно
вследствие поведението на ответника и в този смисъл не може да се приеме,
че е налице акт на домашно насилие извършен от ответника спрямо детето А..
По изложените съображения молбата за издаване на заповед за защита спрямо
малолетния А. Р. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Не така стоят нещата относно молбата на В. Г., доколкото съдът
намира същата за основателна. Това е така, тъй като при съвкупната преценка
на доказателствата настоящият състав стигна до извода, че е налице акт на
психическо и емоционално насилие спрямо молителката В. В. Г. от страна на
ответника поради принудителното ограничаване на личния й живот и личните
й права от страна на Р. П. И. свързани с правото й като майка да знае във
всеки един момент какво се случва с детето й и да има възможност на личен
контакт с него, когато то не е при нея, като актът е упражнен в периода от
02.01.2024 г. до 17.01.2024 г..
Ограничаването на личния живот и личните права спрямо молителката
Г. се установи, както от свидетелските показания по делото, така и от
писмените доказателства. В тази насока съдът кредитира показанията на
свидетелите Н., К. и Г.-Б., които сочат, че в процесния период, след като Р. И.
взел детето, молителката била много разстроена, че детето се взима внезапно
от детската градина, без предварителна уговорка, а след това тя не знаела
къде точно се намира детето, кога ще се прибере и дали изобщо ответникът
ще го върне, с оглед нарушената комуникация между родителите. Посочените
свидетели са категорични, че откъсването на детето А. от майката без това да
е било предварително уговорено с ответника й е причинило силни
притеснения, което я принудило да обикаля и преследва по пътищата
автомобила на ответника. През посочения период молителката не можела да
се съсредоточи в работата си тъй като била емоционално нестабилна защото
не знаела къде се намира сина й и какво се случва с него и дали изобщо
ответникът ще го върне при нея, което я принудило да подаде и сигнал до
телефон 112, както и жалба до социалните служби. Тези й притеснения били
засилени от необичайното поведение на ответника на 02.01.2024 г., когато
вечерта, намирайки се в близост до комплекса, в който живее, въпреки, че
видял В. да приближава към него се качил в автомобила си и потеглил без да
11
пожелае да осъществи комуникация с В., след което започнало преследване
на автомобила на молителката и управлявания от ответника автомобил за
един не малък период от време – около един час. Въпреки всичко
молителката не можала да осъществи контакт нито със сина си, нито с
ответника. Несъмнено тези действия от страна на ответника излизат извън
границите на общо приетите норми на общуване и няма как след случилото се
молителката да не е имала притеснения относно възможността й да общува
със своето дете, да знае какво се случва с него и кога и дали изобщо
ответникът ще го върне при нея. Съдът кредитира в тази насока показанията
на свидетелите Н., К. и Г.-Б., тъй като същите са последователни,
безпротиворечиви и взаимодопълващи се относно сочените факти, поради
което им дава вяра. Самоволното вземане на детето А. от майката от страна
на бащата, след като в продължение на повече от година детето обичайно се
отглежда и живее със своята майка, без да е уточнено между родителите защо
се взима детето, за какъв период и кога ще бъде върнато, сочи на действия,
които могат да се квалифицират като неприемливи и излизащи извън рамките
на нормалното общуване между родители, като майката за един не малък
период от време е претърпяла психически и емоционален стрес по повод
създадената от ответника ситуация и представляват насилнически такива.
Представените от страните извадки от комуникацията им в процесния
период по Месинджър и ел.поща не може да опровергае констатираните по-
горе изводи на съда за причинено спрямо молителката психическо насилие от
ответника, а само още веднъж потвърждават, че между страните са били
налице обтегнати взаимоотношения във връзка с пребиваването на А. при
баща му, довело до много негативни изживявания при молителката.
Като относими към процесния случай съдът кредитира и представените
доказателства, касаещи образувани преписки във връзка с подадени сигнали в
08 РУ - СДВР от В. В. Г. касаещи сина й А. Р.ов И., изпратени в последствие
на 10.01.2024 г. и на 19.01.2024 г. по компетентност на 06 РУ – СДВР, тъй
като същите също потвърждават факта, че поведението на ответника в случая
е излязло извън рамките на общо приетото общуване и е накарало
молителката да потърси защита от органите на МВР за себе си и за своето
дете.
Извършените актове на домашно насилие се установяват и от
12
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява
достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда на
цитирания закон, но в настоящия случай изложените в декларацията факти
съответстват напълно със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, коментирани по-горе от съда, които ценени в своята
съвкупност са безпротиворечиви и логични, подкрепят изложеното от
молителката.
В тази връзка съдът приема като доказателство по делото и
представената декларация от молителката В. В. Г. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
съдът може да основе решението си само на декларацията, ако по делото
липсват други събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по
делото бяха събрани и изброените по-горе такива доказателства, които
потвърждават съдържанието на декларацията – разпита на свидетелите по
делото и писмените доказателства. Доказателствата, които са ангажирани,
ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение
на ответника по реда на ЗЗДН спрямо молителката Г.. Целта на ЗЗДН е
упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова
санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради
ограничения кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както
и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в
семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на
пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за
преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от
общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им
придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е
деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на която, при липса на други
доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от
молителя заповед. В случая обаче освен декларацията, в която молителката е
декларирала, че й е известна отговорността по чл.313 от НК се ангажираха и
други доказателства в подкрепа на твърденията й.
Ето защо съдът приема, че с действията си Р. П. И. е посегнал на
психическата и емоцоналната сфера на молителката В. В. Г., в следствие на
което спрямо нея следва да бъдат наложени следните мерки за защита, които
съдът определя за адекватни – задължаване на ответника да се въздържа от
13
домашно насилие и забрана да приближава на по–малко от 50 м. жилището
на молителката, както и местата за социални контакти и отдих, които
посещава на разстояние не по-малко от 50.00 метра. Доколкото в молбата не
се сочи адрес на местоработата на молителката, тази мярка е неоснователна и
не следва да бъде налагана. При определяне на времетраенето им, съдът
съобрази времето, необходимо за постигане на техните възпиращи цели, като
намира, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от шест
месеца, през което време на Р. П. И. да бъде дадена възможност да
преосмисли отношението си към молителката, а също и последиците от
поведението си.
Съгласно нормата на чл.5, ал.7 от ЗЗДН мерките по ал.1, т.2 - 5 се
налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на
мерките по издадена заповед за незабавна защита по чл.18 и 19. В случая
съдът е постановил издаването на незабавна заповед на 18.01.2024 г., поради
което от срокът на наложените мерки от шест месеца с настоящото решение,
следва да се приспадне срока по мерките търпяни по незабавната заповед
считано от 18.01.2024 г. до постановяване на новата заповед за защита – в
случая 18.03.2024 г.. Двeтe зaпoвeди нe могат да дeйcтвaт eднoвpeмeннo –
зaпoвeдтa зa нeзaбaвнa зaщитa пpeycтaнoвявa cъщecтвyвaнeтo cи в мoмeнтa нa
пocтaнoвявaнe нa пъpвoинcтaнциoннoтo peшeниe и издаването на заповед за
защита по същото.
В случая съдът намира, че по-дълъг срок от шест месеца на
наложените мерки би довел до създаването на още по-големи трудности в
комуникацията между родителите във връзка с общото им дете и не би било в
интерес нито за родителите, нито за малолетния А..
Исканите мерки за защита от молителката - задължаване на Р. П. И. да
посещава специализирани програми за овладяване на агресивно поведение и
гняв, не следва да бъдат уважавани, доколкото по делото не се установи
извършените актове на домашно насилие да са с интензитет, който обуславя
налагането на подобни мерки спрямо ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН съдът
следва да осъди ответника Р. П. И. да заплати по сметка на РС Елин Пелин
дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в
размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се
14
събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода от спора ответникът Р. И. следва да бъде осъден да
заплати на молителката В. Г. сумата от 800.00 лева сторени по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:


1. ЗАДЪЛЖАВА Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. парк, к-с “...”,
къща № 2 да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на В. В. Г., ЕГН ********** от с.А., Община ..., Софийска област, ул. „37“, №
9
2. ЗАБРАНЯВА на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. парк, к-с
“...”, къща № 2 да приближава на разстояние не по-малко от 50 /петдесет/
метра жилището, което молителката В. В. Г., ЕГН ********** обитава,
находящо се в с.А., Община ..., Софийска област, ул. „37“, № 9 за срок от 6
/шест/ месеца.
3. ЗАБРАНЯВА на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. парк, к-с
“...”, къща № 2 да приближава на разстояние, не по-малко от 50.00 /петдесет/
метра местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката В.
В. Г., ЕГН ********** за срок от 6 /шест/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените
мерки от шест месеца, срока, който е наложен с издадената заповед за
незабавна защита № 1 от 18.01.2024 г. за периода от 18.01.2024 г. до
18.03.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на В. В. Г., ЕГН **********
в качеството й на майка и законен представител на А. Р. И., ЕГН **********
срещу Р. П. И., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно
насилие по реда на ЗЗДН.
ИЗДАВА заповед за защита от домашно насилие срещу Р. П. И., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Р. П. И., ЕГН **********
15
да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на
25.00 /двадесет и пет/ лева.


ОСЪЖДА Р. П. И., ЕГН ********** да заплати на В. В. Г., ЕГН
********** сторените по делото разноски в размер на 800.00 /осемстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 19.03.2024 г. – денят в който съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение на основание чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
16