Р Е Ш Е Н И Е
№ 175/30. Март 2021г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седемнадесети март 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 956/ 2020г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на И.С. *** срещу Заповед №
РД-12-354/11.09.2020г. на Зам.-Кмета по Териториално развитие на Община –
Плевен, с която на осн. чл. 225а ал.1 от Закона за устройство на територията е
наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „навес“, извършен от
жалбоподателя без необходимите строителни книжа, в УПИ VII-5857, кв. 161 по плана на гр. Плевен, идентификатор
56722.662.200, с административен адрес – гр. Плевен, ул. „******“ № **.
Жалбоподателят, чрез адв. М. *** в допълнително
уточнение оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради противоречие с
материалния закон и целта му и иска отмяната й. Сочи, че описаният навес според
констативния акт е направен изцяло от дърво и не е трайно прикрепен към земята,
липсват фундаменти, колони от бетон, както и укрепваща конструкция. Затова
счита, че той не представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и за
изграждането му не е необходимо учредяване право на строеж от останалите
собственици, както и каквото и да било съгласие от тях. Счита, че премахването
на навеса противоречи на целта на закона. Извършителят е изградил навеса с цел
опазване на имота си от дъждовните води, както и безопасното им отвеждане в
канализацията. По този начин, чрез отводняване собственикът опазва не само
своята част от имота, но и частта на другия собственик. Претендира разноски. В
допълнителни писмени бележки развива тезата, че навесът представлява
преместваемо съоръжение и не подлежи на премахване по този ред.
Ответникът – Зам. Кмета по Териториално развитие на
Община Плевен, чрез юрк. С. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи за безспорно установено, че съсобственици на имота са И.С.Б., С.Т.П. и Б.К.Х.,
а извършител на незаконния строеж е жалбоподателя Б., съгласно КА, и за
изграждането на съоръжението липсват
строителни книжа и съгласие на другия съсобственик на имота.Извършеният строеж
е незаконен по смисъла на ЗУТ, не е търпим и подлежи на премахване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.10.2020г.
видно от приложената разписка. Жалбата е подадена на 27.10.2020г. в законния
14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят И.С.Б. и С.Т.П. съгласно НА № 142 от
30.11.2016г. на нотариус Г. Б. са придобили собствеността върху 93/235 ид.ч. от
УПИ с площ 235 кв.м., находящ се в гр. Плевен, ул. „******, съставляващ
поземлен имот № VII-5857 в кв. 161, а по КККР
поземлен имот с идентификатор 56722.662.200 с площ 237 кв.м. , ниско
застрояване, заедно с целия втори етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда върху 66 кв.м. , ½ ид.ч. от целия таван, ½ ид.ч. от
построената в имота полумасивна стопанска сграда.
Б.К.Х. е придобил с НА № 133/06.03.2019г. на нотариус
П.Ц. - 142/235 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 56722.662.200 с площ
237 кв.м. и първи етаж от построената в него жилищна сграда, както и ½
ид.ч. от тавана на сградата, ½ ид.ч. от постройка на допълващо
застрояване.
По повод подаден сигнал от Б. Х. за извършено от
съсобственика в имота незаконно строителство е извършена проверка, приключила с
Постановление от 14.05.2020г. на Районна прокуратура – Плевен, с което
преписката е препратена по компетентност на Кмета на Община Плевен съобразно
правомощията по ЗУТ. В подадения до прокурора сигнал са изнесени данни за
незаконосъобразни действия от страна на Б., които са довели до възпрепятстване
на възможността на Х. да използва своята част от тавана на къщата, както и
твърдения, че съседа му застрашавал имота с наводняване, направил навес, от
който тече вода в основите на имота, с искане за прекратяване на
незаконосъобразните действия.
Служители от строителен контрол при Община Плевен
извършили проверка в присъствието на И. Б. и с Констативен акт № 7/22.7.2020г.
установили незаконен строеж, представляващ „навес“, извършен в УПИ № VII-5857 в кв. 161, ид. 56722.662.200, с размери в план
8,70/2,90м. с височина на покривната конструкция – 3,90м в най-високата част и
3,30м в най-ниската част. Изпълнен от 9 бр. дървени подпори 9/9 см, дървени
ребра и столици, с едноскатен покрив с покритие от битумни шиндли. Монтиран е
улук за отводняване на дъждовните води от покрива, заустен чрез водосточна
тръба в канализацията. Навесът е изпълнен пред северната фасада на жилищната
сграда, над входа за втория етаж. Извършител на строежа е И.Б., по негови
сведения навесът е изграден през 2019г., което е достоверно с оглед вложените
материали и установеното на място. Извършен е без изискуемите скица с виза за
проектиране и разрешение за строеж, без договор в нотариална форма с другия
съсобственик, не съответства на предвижданията на ПУП, което е в нарушение на
изискванията на чл. 148 ал.1 и чл. 183 ал.1 ЗУТ. Обектът „навес“ е квалифициран като строеж
шеста категория съгласно чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба
№1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Поради това с КА е открито производство за издаване
заповед за премахване на незаконния строеж по реда на чл. 225а ал.1 ЗУТ.
Екземпляр от констативния протокол е връчен на И.С.Б. лично на 29.07.2020г. с
обр. разписка, с което е уведомен за образуваното административно производство
по реда на чл. 225а ал.1 ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Б. е подал
възражение с вх. № ТСУ-11-14-39/05.08.2020г. в законоустановения срок срещу
констативния акт, в което твърди, че на същото място е съществувал стар паянтов
навес, който е бил демонтиран и на негово място е изградил новия с цел да
послужи за отвеждане на дъждовната вода по-далече от основите на къщата.
Въз основа на констативния акт е издадена процесната заповед
на Зам.кмета по ТР на Община Плевен, с която на осн. чл. 225а ал.1 от Закона за
устройство на територията е наредено премахването на незаконния строеж „Навес“.
В мотивите на заповедта са възприети констатациите от акта и е отхвърлено като
неоснователно възражението на Б. като е прието, че извършеният навес е резултат
от изпълнени на място „строителни и монтажни работи“ по смисъла на § 5 т.40 от
ДР на ЗУТ и представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който се
изисква издаване на разрешение за строеж, а съгласно чл. 183 ал.1 ЗУТ се
изисква и сключен договор в нотариална форма със съсобственика на поземления
имот – Б.К.Х., каквито липсват и затова представлява незаконен строеж по
смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а
ал.1 ЗУТ. Изследван е и въпросът за търпимостта на строежа с оглед годината на
построяване – 2009г. и е заключено, че не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на
ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е построен след 31.03.2001г. и подлежи
на премахване от извършителя на строежа – И.Б..
Приетата съдебно-строителна експертиза потвърждава
изцяло констатациите. Навесът е изграден с дървени колони, греди и дървена
покривна конструкция с покритие от бардолин, с едноскатен покрив към двора,
непосредствено до северозападната фасада на къщата. Навесът е с размери в план
7,70м/2,50м. и височини към къщата съответно 3,85 и 3,60м, а към двора 3,20м и
3,00м. Захванат е към съществуващата бетонова настилка посредством метални квадратни
основи и анкерни болтове и е трайно прикрепен по този начин към изградената
бетонова основа. При изграждането му са извършени строително монтажни работи,
свързани с монтаж на дървената конструкция, покривната конструкция и покривно
водоотвеждане със заустване в канализацията, както и монтаж върху дървени
носещи колони към бетоновата основа. Според вида на материалите и степента на
износването им в.л. потвърждава, че навесът е изграден през последните две
години, след придобиването на имота от Б. през 2016г. Според заключението в
стария кадастрален план и в действащата кадастрална карта липсва отразяване на
стар навес на същото място. А според обясненията на жалбоподателя старият навес
всъщност е представлявал козирка над входната врата на къщата, ситуирана в ъгъла
и е заемал значително по-малка площ.
С оглед на това следва да се приеме, че не е
съществувал стар навес в същия обем и вид на същото място и не се касае за
реконструкцията му, а за изцяло нов строеж. Процесния навес не може да бъде
определен като преместваемо съоръжение, а представлява строеж от шеста
категория съгласно чл. 137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи, а именно постройка на допълващо
застрояване към жилищна сграда, за което е необходимо издаване на разрешение за
строеж с приложена ситуационна скица с обозначени линии на застрояване,
разстояния и височини, каквото не е налице.
Строежът е изграден без разрешение за строеж в
нарушение на чл. 148 ал.1 ЗУТ, в съсобствен поземлен имот, без съгласието на другия
съобственик – в нарушение на чл. 183 ал.1 ЗУТ и затова правилно е заключено, че
представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, който подлежи
на премахване от И. Б. като негов извършител.
Процесния обект „навес“ представлява строеж по
дефиницията на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Представлява дървена конструкция с
водоотвеждане, свъзано с водоотвеждането от покрива на жилищната сграда и
заустване към канализацията на имота, покривната конструкция е разположена
върху носещи дървени колони, трайно прикрепени към бетонна основа посредством
анкерно закрепване в метални квадратни основи. Това изпълнение не позволява лесен
демонтаж и преместване на обекта в цялост или на отделни негови части, за да се
приеме, че представлява преместваем обект по дефиницията на §5 т.80 от ДР на
ЗУТ, а е необходимо да бъде разрушен и наново изпълнен със строителни материали,
което го определя като строеж.
Строежът е от шеста категория на осн. чл. 137 ал.1 т.6
вр. чл. 147 ал.1 т.1 от ЗУТ, защото представлява обект на допълващо
застрояване, чието изграждане е допустимо в урегулирани поземлени имоти за
ниско жилищно застрояване с височина до 2,5м над прилежащия терен, но след
издадено разрешение за строеж съгласно чл. 148 ал.1 ЗУТ. Обектът не попада сред
изключенията по чл. 151 ал.1 ЗУТ, за които не е необходимо разрешение за
строеж, тъй като височината му надхвърля 2,50м. Построен е в съсобствен
поземлен имот без да е налице съгласие на съсобственика на поземления имот,
което е в нарушение на чл. 183 ал.1 ЗУТ. Според сочената разпоредба – в
съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване
или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор с
нотариална форма с останалите собственици. В случая липсва разрешение за
строеж, както и сключен договор в нотариална форма с другия съсобственик на имота – Б.К.Х..
Съгласно чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице е овластено да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи по смисъла на чл. 225 ал.2 ЗУТ от четвърта, пета и шеста категория или
части от тях на територията на общината.
Строеж или част от него, който се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж е незаконен на основание чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ.
Заповедта за премахване се издава въз основа
на констативен акт, съставен от служителите по контрол на строителството в администрацията на общината.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в
определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред,
определен с наредба на общинския съвет. Въз
основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за
извършените разходи по премахването се издава заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Принудителното премахване е за сметка на извършителя.
Издател на заповедта е заместник – кмета по
териториално развитие на Община Плевен, на когото са делегирани правомощия по
Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със
Заповед №РД 10-1632/13.11.2018 год., в т.ч. правото да издава и подписва
всякакви актове, предвидени в ЗУТ. Следователно, оспорената заповед е издадена
от материално и териториално компетентен орган.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на
всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и
фактически основания, които я мотивират. Обекта, категоризиран като незаконен
строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи
белези и характеристики, които не се оспорват и от които може да се направи
еднозначен извод за неговите характеристики и вид, което позволява да бъде
определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който е
необходимо издаване на разрешение за строеж. Посочено е, че е изграден без
изискващото се по закон разрешение за строеж.
Съгласно
§3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК адресат/адресати на заповедта могат да бъдат - физически или юридически
лица, които могат да бъдат собственикът на
терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж,
спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж.
Спазена е
процедурата по издаване на заповедта, разписана
в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа
на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. В
констативния акт обектът е описан подробно, чрез предназначението, материалите,
от които е изграден и начина на изграждането му, ситуирането върху терена и
положението му спрямо съществуващите сгради, и начина на трайно свързване към
терена. Това подробно описание позволява обекта да бъде еднозначно
индивидуализиран и определен като строеж на допълващо застрояване от шеста
категория.
Жалбоподателят
е присъствал при проверката. Упражнил е своевременно правото си на възражения,
като е възразил единствено относно целесъобразността на строежа. Тези
възражения са обсъдени в мотивите на заповедта като са съобразени представените
документи за собственост. В хода на съдебното производство не са приобщени нови
писмени доказателства, а приетата съдебно-строителна експертиза потвърждава
направените фактически и правни изводи относно характера на строежа, времето на
постояване на обекта и извършителя на строежа.
Оспорената
заповед е съобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата
на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от
него длъжностно лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от
доказателствата по делото, процесния обект на допълващо застрояване
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е категоризиран като незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение за строеж. Не се и спори
между страните , че за обекта „навес“ - предмет на премахване с оспорената
заповед няма издадено разрешение за строеж, тъй като такова не е приобщено към
делото. Тази констатация категоризира процесния обект като незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той подлежи на премахване.
Изключение е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ,
бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени
до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване.
Следователно, за да се установи дали
сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата
на строителни книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: сградата, предмет на
премахване, да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 год.; да
е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на
заповедта. Едната предпоставка - обектът на премахване да е строеж, е налице. Строежът е изграден през 2009г. , т.е. след
31.03.2001 год.
Строежът
не е бил допустим по разпоредбите на ЗУТ, които са действали по времето, когато
е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на
заповедта – чл. 147 вр. чл.46 ал.1 вр. ал.2 ЗУТ, защото постройки на допълващо
застрояване е допустимо да се изграждат само в урегулирани поземлени имоти за
ниско жилищно застрояване и то с височина до 2,50м. над прилежащия терен, а
процесния навес надвишава това ограничение, тъй като е с височина над 2,50м.
Следователно
строежът „навес“ е изграден след 31.03.2001г. , не е допустим според
строителните правила и норми и затова не е търпим строеж по смисъла на § 127
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от
2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,) и подлежи на премахване от извършителя на
строежа. Поради това правилно като адресат на акта е посочен И.Б..
Спазена е и целта на закона -
недопускане изграждането на строежи, неразрешени съобразно действащите
нормативни актове и правилата за строителство.
Ето защо
жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този
изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК вр. чл. 78 ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
- 200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.С. *** срещу Заповед №
РД-12-354/11.09.2020г. на Зам.-Кмета по Териториално развитие на Община –
Плевен, с която на осн. чл. 225а ал.1 от Закона за устройство на територията е
наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „навес“, извършен от
жалбоподателя без необходимите строителни книжа, в УПИ VII-5857, кв. 161 по плана на гр. Плевен, идентификатор
56722.662.200, с административен адрес – гр. Плевен, ул. „******“ № ***.
ОСЪЖДА И.С. *** да заплати на Община Плевен 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: /п/