Р Е Ш Е
Н И Е
№…
гр. Варна, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19808/2019
год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.и К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В. срещу М.С. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца по Заповед за изпълнение № 3180/19.4.2019г., постановена по ч.гр. дело № 5973/2019г. на ВРС, 42 състав, сумите както следва: сума в общ размер на сумата от 262,65 лв. (двеста шестдесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер ****** за периода от 20.06.2016 г. до 19.03.2019 г.,
за обект – имот, находящ се в гр. ******; сумата от 19,35 лв. (деветнадесет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
19.08.2016 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочени суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, поради което
за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване на сумите по издадената ЗИ.
В исковата молба ищецът твърди,
че същият, в качеството си на оператор по Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставя на ответника ВиК услуги.
Ответникът е потребител на услугите за имот, находящ се в гр. ******, с
абонатен номер ******. За
релевираните периоди ответникът не заплатил дължимите суми за ВиК услуги.
Поради не плащане в срок същият дължи освен главниците и мораторна лихва за
посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В
него се оспорват исковете по основание и размер. Сочи се, че не са
представени доказателства дали ответникът е бил собственик на имота към момента
на доставката на услугите. Твърди се, че от справката за недобора не се установява
какво е конкретното потребление за процесния период, как са отчетени
показанията, как е извършено разпределението и пр.
В о.с.з. ищецът поддържа исковете и моли за
уважаването им, а ответника поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода за процесните
отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху
незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице реална доставка на твърдяната от него
стока /вода/ в твърдяното количество и стойност. Установяването на това обстоятелство е
безспорно необходимо, защото водата
е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на
договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната
цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, определение
№717/18.11.2009г., постановено по търг. дело №658/2009г.
Видно от доказателствата по делото,
ответникът притежава 1/6 ид. част от процесния обект на потребление,
находящ се в гр. ******. Следователно се явява потребител
на В и К услуги, съгласно чл.2 ал. 1 т. 2 от ОУ
на ВиК Варна. Доколкото
партидата се води на името на ответника, същият се явява задължен спрямо ищеца
за цялото задължение на обекта, което произтича от разпоредбите на чл. 59 ал. 2
и ал. 3 от ОУ на ВиК оператора, и доколкото предвид вписването му като абонат,
освен съсобственик, същият се явява единствен ползвател на имота.
Спорна е дължимостта на претендираните суми,
доколкото начислената стойност на консумираната вода не представляват реална
консумация в обекта.
От представените по делото карнети е видно, че за целия
период от февруари 2015г. до януари 2019г.,/вкл. почти за целия процесен период
от 20.06.2016 г. до 19.03.2019 г./, начисленото количество вода е служебно. Няма
подпис на потребителя, а в забележка е изписано „отсъства“ и „живее се“.
От справката за недобора и от заключението на допуснатата
и изготвената по делото ССЕ се установява, че оставащото задължение за процесния абонат, обект и период е за главница
по неплатени фактури на обща стойност 262.65 лв., а мораторната лихва върху
всяко едно от вземанията е в общ размер на 19.35лв. Установява се още, че е
налице и графа „разпределение“, като начислените количества в тази графа са изчислени
като разлика между количествата вода, отчетени по главния водомер и сбора на
всички начислени количества вода на всички абонати по индивидуалните водомери
за същия период. Разликата се разпределя пропорционално на количеството вода за
всеки индивидуален абонат, като изчисленията се извършват автоматично от
електронната изчислителна система на оператора.
Доколкото договорът при общи условия, с който са
обвързани страните, е договор за покупко-продажба на движима вещ /вода/ и
услуги /ВиК/ услуги, за възникване на задължение за заплащане на цената на
предоставената стока/услуга е необходимо доказване на реална доставка на стоката/услугата
в съответното количество и качество. Действително Договорът при общите условия
на ВиК дружеството е предвидил възможност при определени условия за служебно
начисляване на количество изразходвана вода, но тази възможност е предвидена
като изключение от общото правило за реално отчитане на реалната доставка на
стоката/услугата.
Съгласно чл. 22 от ОУ изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора.
В чл. 23 е предвидено, че показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг
от 3 месеца - за потребители по чл. 3,
т. 1, т.е. за питейно-битови нужди. В междинните периоди между два отчета В и К
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление.
Оттук следва, че начисляването на стойността на
стоката/услугата следва да се извършва на база реално тримесечно отчитане на
водомера. Не са представени доказателства по делото за реално отчитане на
водомера, доколкото не е налице подпис в карнетите на представител на абоната.
Съгласно чл. 23 ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на В и К оператора, но се посочват три имена и адрес на
свидетеля. Съгласно чл. 24 ал. 4 от ОУ, при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора на водомера и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно
лице на оператора. След съставяне на
протокола, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда
на чл. 49 от ОУ /по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление …и пр./, като за
потребителя в сгради в режим на ЕС…, начисленото количество се ограничава до
разликата /общо потребление/, съгласно чл. 25 ал. 2 от ОУ.
В настоящия случай само длъжностното лице, което извършва
отчитането, е удостоверило с подписа си липсата на представител на абоната при
ежемесечните си отчети, но не е налице свидетел /който може да е също
длъжностно лице на оператора/, за което да са вписани три имена и адрес за
призоваване, което при нужда да свидетелства за изложените от инкасатора факти.
Не е изпълнена и процедурата по чл. 24 ал. 4 от ОУ, при липса на представител
за период повече от една година, да бъде съставен нарочен документ, извън
карнетите, а именно констативен протокол, който да бъде подписан освен от
длъжностно лице на оператора и от един свидетел, който отново
може да е длъжностно лице на оператора, за което да са вписани три имена и
адрес за призоваване. Не са представени доказателства за изпълнение на
посочената процедура – съставен констативен протокол, който да отговаря на
изискванията на ОУ на ВиК Варна. Едва след изпълнение на процедурата по чл. 24
ал. 4 от ОУ /съставянето на КП/, ищецът има право да извършва служебно
начисляване на изразходваното количество вода.
В конкретния случай не е изпълнена процедурата, поради
което за ищеца не се е породило правото да извършва служебно начисляване на
изразходваното количество вода.
Служебното начисляване се извършва на базара на
специалните разпоредби на чл. 24 ал. 4 във вр. с чл. 49 от ОУ или на чл. 24 ал.
4 във вр. с чл. 25 ал.2 от ОУ. Няма доказателства изчислението на вписаните в
карнетите или в недобора количества вода да е извършвано въз основа на
специалната методология на чл. 49 от ОУ. Съдът намира, че в конкретния случай е
приложим реда за определяне на количеството изразходвана вода в чл. 24 ал. 4
във вр. с чл. 25 ал.2 от ОУ - при наличие на обект в режим на Етажна
собственост, какъвто е настоящия случай, изчисленията се извършват като
начислените количества вода на абоната следва да бъдат в размер на разликата
между общия водомер и сбора на индивидуалните водомери на останалите обекти в
ЕС.
Съдът намира, че ищецът не е изпълнил задълженията си за
осигури реално отчитане на процесния водомер, нито е представил доказателства за
изпълнение на процедурата по чл. 24 ал. 4 от ОУ, която му дава право на
служебно начисляване на количества изразходвана питейна вода, поради което за
същият не е възникнало правото да търси цената на доставената стока – вода /реално
доставена или по силата на фикцията на чл. 24 ал. 4 от ОУ/.
Доколкото не е налице реално отчитане, то и
разпределението на разликата от общия водомер и индивидуалните такива, не е
извършено правилно.
Поради това съдът намира, че искът за заплащане на цената
на служебно начислено количество питейна вода следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Поради акцесорността на претенцията за обезщетение за забава, тя
също се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат разноските за
производството, но доколкото същият е защитаван от особен представител, не му
се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „В.и К.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В. срещу М.С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 3180/19.4.2019г., постановена по ч.гр. дело № 5973/2019г. на ВРС, 42 състав, сумите както следва: сума в общ размер на сумата от 262,65 лв. (двеста шестдесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер ****** за периода от 20.06.2016 г. до 19.03.2019 г.,
за обект – имот, находящ се в гр. ******; сумата от 19,35 лв. (деветнадесет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
19.08.2016 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: