№ 72
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №265 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело №2024/2020г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена
да заплати на А./Р/ В. с ЕГН:**********, арменски гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ на адрес: гр.П., ул.“Л.“№24, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3 – чрез адв.Л.Л., на основание чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, сумата от 35000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – непрекъснат стрес и страх от несправедлива
осъдителна присъда, станал обект на отчуждение и презрение на познатите
си, затворил се в себе си, станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно
напрежение, срам и притеснение, дискредитирано било сред арменската
диаспора доброто му име и авторитета му, в резултат на повдигнатото и
поддържаното срещу него обвинение в извършване на престъпление по
1
чл.149,ал.1 от НК по отношение на малолетната му дъщеря М. АГ. В., за
което е оправдан от съда с влязла в сила Присъда №311/30.11.2016г. по
НОХД№3845/2017г. на ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от
05.05.2018г., до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от
65000лв. иска е отхвърлен; П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да
заплати на А./Р/ В. с ЕГН:**********, арменски гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ на адрес: гр.П., ул.“Л.“№24, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3 – чрез адв.Л.Л., на основание чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, сумата от 8900лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи през периода 12.01.2016г.-
06.04.2017г. от невъзможността да упражнява професията си на
„автомонтьор“ в „А.“ЕООД, поради наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по воденото срещу него наказателно производство,
по което е оправдан с влязла в сила Присъда №311/30.11.2016г. по
НОХД№3845/2017г. на ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от
05.05.2018г., до окончателното плащане, както и на основание чл.10,ал.3 от
ЗОДОВ сумата от 10лв. – внесена държавна такса, като до пълния предявен
размер от 9054лв. иска е отхвърлен; П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена
да заплати на адв.Л.И. Л. от АК-П. със сл.адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2,
офис 3, на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.2 от ЗАдв, сумата от 1847лв. –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
П. на Р.Б., която го обжалва в осъдителните му части с доводи за
неправилност, според които чак в съдебната фаза на наказателното
производство са събрани доказателства, отличаващи се от първоначалните, в
резултат на които е настъпил обрат в обвинителната теза, а законността и
обосноваността на формулираното обвинение се решава единствено от съда,
като събраните от ищеца в настоящото производство гласни доказателства не
са в състояние да установят действително претърпени от него неимуществени
вреди и причинната връзка между такива и воденото спрямо същия
наказателно производство, при положение и, че липсват и медицински
документи и експертно становище на психиатрична или психологична
експертиза, от които да се направи извод за засягане на психичната му сфера
и то по причина на незаконното обвинение, а относно медийната разгласа
следва да се има предвид, че в нея липсват данни за самоличността на
2
извършителя и П. не носи отговорност за извършени от трети лица, извън
нейната система, действия. Оспорва се настъпването на имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи от нереализирани трудови доходи, поради
липсата на доказателства, че ищеца задължително е щял да започне работа
като автомонтьор, а и, според гласните доказателства, той вече е работел в
сервиза, когато е бил задържан, при което тази му възможност не е била
осуетена или отнета, а, напротив, върнал се е на работа в същия сервиз при
първа възможност. Застъпва се, че П. не следва да отговаря за действията на
длъжностни лица от друг държавен орган във връзка с налагане на мярката за
неотклонение „домашен арест“ и „задържане под стража“, още повече, че в
досъдебното производство е предвиден съдебен контрол за нея, а в
практиката на европейските юрисдикции се приема, че задържането поради
обосновано предположение, че е извършено или с цел да се предотврати
извършването на престъпление или лицето да се укрие, отговаря на
изискванията на чл.5,ал.1,б.С от ЕКЗПЧ, ако задържането има за цел лицето
да бъде изправено пред предвидената в закон институция, и фактът на по-
късното му освобождаване не прави задържането неправомерно с обратна
сила. Обезщетенията са оспорени и по размер като прекомерни по смисъла на
чл.52 от ЗЗД. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните
осъдителни части и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на
размера на присъдените обезщетения, в каквато последна насока е подадено
допълнение към въззивната жалба.
Ответникът по жалбата АГ. В. е депозирал чрез пълномощниците си
адв.И. и адв.Л. писмен отговор на същата със съображения за нейната
неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.
Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на АГ. В. чрез
пълномощника му адв.Л.Л., посредством която то се атакува в
отхвърлителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 35000лв. до пълния предявен размер от
65000лв. Жалбоподателят счита определеният с обжалваното решение размер
за занижен, с оглед интензитета на извършените с личното му участие
процесуални действия в досъдебната и в съдебната фаза на наказателното
производство, характера на престъплението, в извършването на което е бил
обвинен, наложените му мерки за процесуална принуда, медийната разгласа
3
на случая, дискредитацията на доброто му име в обществото като цяло и в
арменската общност, социалната изолация, негативните последици върху
здравословното му състояние, емоционалния живот и психиката. Претендира
за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на пълния
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 65000лв.,
както и за направените по делото разноски.
Ответникът по тази жалба П. на Р.Б. не е подала писмен отговор на
същата, като в съдебно заседание представителят изразява становище за
нейната неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от АГ. В. против П. на
Р.Б. искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65000лв. и на имуществени
вреди до присъдения размер от 8900лв. за пропуснати ползи от
нереализирано трудово възнаграждение за периода 12.01.2016г.-06.04.2017г.,
претърпени вследствие незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по чл.149,ал.1 от НК по воденото спрямо него наказателно
производство по ДП №28/2016г. по описа на IV РУ на ОДМВР-гр.П., по което
е оправдан с влязла в сила на 05.05.2018г. Присъда №105/19.04.2018г. по
НОХД №3845/2017г. на ПРС-22н.с.
Не е спорна за страните във въззивното производство следната
фактическа обстановка: На 12.01.2016г. е образувано на основание чл.212,ал.2
от НПК с разпит на свидетел-пострадал ДП №28/2016г. по описа на IV РУ на
ОДМВР-П. за престъпление по чл.149,ал.1 от НК. Със Заповед от 12.01.2016г.
ищецът В. е задържан на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа.
С Постановление от 13.01.2016г. той е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.149,ал.1 от НК за това, че на 09/10.01.2016г. в
гр.П. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на малолетната М. Т., която е негова дъщеря.
С Постановление от 13.01.2016г. на РП-П. е постановено задържане на В. за
срок от 72 часа. С протоколно определение от 15.01.2016г. по ЧНД
№290/2016г. по описа на ПРС спрямо него е взета мярка за неотклонение
4
„задържане под стража“. Определението е потвърдено с Определение
№74/19.01.2016г. по ВНЧД №110/2016г. на ПОС. С Определение
№469/11.03.2016г. по ЧНД №1399/2016г., потвърдено с Определение
№344/17.03.2016г. по ВЧНД №710/2016г. на ПОС, е оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение. С Протокол от
11.05.2016г. е предявено разследването и на 14.05.2016г. е изготвено
заключително мнение за изпращане на В. на съд. На 29.06.2016г. е внесен
обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №4032/2016г. по описа
на Районен съд-Пловдив. Производството по същото е прекратено с
Разпореждане от 01.07.2016г. и делото е върнато на прокурора за изпълнение
на дадените указания. След връщане на делото с Определение
№1426/01.09.2016г. по ЧНД №5458/2016г. на ПРС, потвърдено с Определение
№999/08.09.2016г., е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение. В изпълнение на дадените от съда указания В. отново е
привлечен като обвиняем с Постановление от 21.09.2016г., с което е
конкретизиран механизма на деянието. Проведени са разпити, предявено е с
Протокол от 11.10.2016г. разследването и е изготвено на 14.10.2016г.
заключително мнение за изпращане на В. на съд. На 18.10.2016г. е внесен
обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №6502/2016г. по описа
на Районен съд-Пловдив. С протоколно определение от 21.10.2016г. по
същото, потвърдено с Определение №1274/14.11.2016г. по ВЧНД
№2448/2016г. на ПОС, е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под
стража“. С протоколно определение от 03.02.2016г., потвърдено с
Определение от 22.02.2017г. по ВНЧД №327/2017г. на ПОС, искането за
изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение. С протоколно
определение от 09.03.2017г. мярката за неотклонение е изменена в „домашен
арест“. С протоколно определение от 06.04.2017г. мярката за неотклонение е
изменена в „подписка“. С постановената по делото Присъда №111 от
06.04.2017г. В. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Срещу присъдата е подаден на 13.04.2017г. протест и е образувано
ВНОХД №805/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С постановеното по
това дело Решение №186/15.06.2017г. присъдата е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД
№3845/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив. С Разпореждане от
23.06.2017г. е потвърдена взетата мярка за неотклонение „подписка“. С
5
постановената Присъда №105 от 19.04.2018г. В. е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.149,ал.1 от
НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 05.05.2018г.
Така установените обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът В. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на конкретно престъпление, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, обосновават пасивната материалноправна
легитимация на ответната П. на Р.Б. като държавен орган, под чието
ръководство и надзор е водено, в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ при
оправдаване на лицето. Касае се до обективна отговорност на Държавата, при
реализиране на която е без значение вината на лицата, които по възложение на
съответния държавен орган чрез действията или бездействията си са
извършили нарушение, в който смисъл доводите във въззивната жалба на
ответника за това, че едва във фазата на съдебното следствие е настъпил
обрат в обвинителната теза, са неотносими към основанието за ангажиране на
отговорността на П.. Освен това, според задължителните указания по
Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГК
на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 /сега
т.1 и т.5/ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на
законово основание, и за прилагане на административна мярка, когато
решението му бъде отменено като незаконосъобразно, но не и по т.3, каквато
е настоящата хипотеза, поради което доводите във въззивната жалба на
ответника законността и обосноваността на формулираното обвинение да се
решава единствено от съда, не променят извода относно пасивната
легитимация на П. като орган, чрез който Държавата отговаря за причинените
вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение, по което е
постановена оправдателна присъда, вреди. Пак според същото тълкувателно
решение и съгласно т.13 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по
тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС, както при отмяна на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ като незаконна, независимо от
развитието на досъдебното и съдебното производство, така и при незаконност
на същата поради незаконно обвинение, в който случай обезщетението за
неимуществени вреди се определя общо, легитимирана да представлява
6
държавата е отново П., поради което доводите във въззивната жалба на
ответника тя да не отговаря за действията на длъжностни лица от друг
държавен орган във връзка с вземането на мярката за неотклонение
„задържане под стража“, както и да не отговаря за вредите от правомерно
взета мярка, независимо от по-късното освобождаване на лицето по силата на
съдебен акт, са неоснователни.
Несъмнено ищецът в случая е търпял типичните за всеки индивид,
подложен на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с
воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и
достойнството, отчуждение, за каквито и причинно-следствената им връзка с
наказателното производство дори не е необходимо да се събират нарочни
доказателства, противно на доводите на жалбоподателя-ответник събраните в
тази насока от ищеца гласни доказателства да не установяват действително
претърпени като непосредствен резултат от обвинението вреди. В случая
търпенето на такива негативи от ищеца само се потвърждава от показанията
на свидетелите Х. В. – сестра, и С.А. – племеница, според които, както по
време на задържането му, така и след това, той се затворил, загубил доверие,
бил тъжен и изнервен, притеснен и стресиран от обвинението спрямо него,
отдръпнал се от приятелите си, а след като започнал работа се прибирал
вкъщи, не излизал никъде. Не може да не се отчете характера на
престъплението, в извършването на което е бил обвинен ищеца, за блудство с
родната му малолетна дъщеря, като значително накърняващо неговото
достойнство и морални ценности. То касае и чувствителна за обществото
тема, доколкото от приложените извлечения от електронни медии е видно, че
обвинението е било публично оповестено, като в статиите се съдържат
негативни квалификации и морално-оценъчни епитети по отношение на
ищеца и деянието, предизвикали заклеймяващи го коментари. Действително,
както сочи жалбоподателят-ответник, в статиите не фигурират имената на
ищеца, но са посочени неговите инициали, възраст, местоживеене и арменски
произход, достатъчни за разкриване на самоличността му, особено за
затворената арменска общност в града. Публичното оповестяване, макар и
плод на журналистическа дейност, касае именно образуваното и водено под
надзора на П. наказателно производство, поради което е пряка последица от
действията на ответника, противно на възраженията му във въззивната жалба.
7
Неоснователно жалбоподателят-ищец поддържа да е претърпял специфични
неимуществени вреди, свързани с влошаване на неговото физическо и
психическо здраве. Според св.Х. В. и С.А., през време на престоя му в ареста
той получил алергия, изпитвал постоянно главоболие, болели го очите,
влошил му се слуха, окапали му зъбите. От постъпилите от ареста и от
затвора, където В. е изтърпявал мярката за неотклонение „задържане под
стража“, писмени данни и документи се установява, че за времето на престоя
му там той се е оплакал единствено за проблеми със зъбите и венците, във
връзка с което са му извършени прегледи и назначена антибиотична терапия.
Касае се за изясняване на въпроси, изискващи специални знания, а от страна
на ищеца не са ангажирани такива посредством заключения на съответни
експерти, с които да се установи не само наличието на конкретни
здравословни проблеми, но и причинно-следствената им връзка с воденото
наказателно производство.
При така установеното относно конкретните обстоятелства от значение
за характера и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление и
прилагане принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, настоящата
инстанция отчита, че: обвинението спрямо ищеца е било в извършване на
тежко престъпление по чл.149,ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ повече от пет години по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на
НК; характерът на престъплението и публичното му оповестяване са се
отразили негативно в по-голяма степен от обичайното при наказателно
преследване; по отношение на ищеца са били взети най-тежките мерки за
неотклонение „задържане под стража“, каквато е търпял за продължителен
период от време от почти 14 месеца, и „домашен арест“ за един месец;
наказателното производство спрямо В. е протекло в разумен срок, като за
период от две години и три месеца е разгледано на досъдебна и на съдебна
фаза; делото е било връщано на П. и на първоинстанционния съд за ново
разглеждане; още при първото първоинстанционно разглеждане на делото е
била постановена оправдателна присъда, като оправдателната присъда при
второто разглеждане не е била протестирана; не се установява ищецът да е
претърпял специфични неимуществени вреди, свързани с влошаване на
физическото и психическото му здравословно състояние. Посочените
обстоятелства обосновават извода за справедлив размер на дължимото
8
обезщетение за неимуществени вреди от 35000лв., до който правилно иска с
обжалваното в тази му част първоинстанционно решение е уважен и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 65000лв.
От показанията на св.М. се установява, че две седмици преди да
арестуват ищеца той бил започнал пробно работа в автосервиз „Д.“ към
фирмата „А.“, в който свидетелят също работел като монтьор и неволно чул
разговор между управителя и счетоводителката за определяне на заплата на В.
от 600лв., но той не започнал работа, тъй като го арестували, а след
освобождаването му от затвора се върнал и започнал работа вече по трудов
договор. Показанията на свидетеля кореспондират на представения Трудов
договор №... от 11.04.2017г. между „А.“ЕООД като работодател и В. като
служител за длъжността „автомонтьор“ в автосервиз на ул.“Р.ш.“ с основно
месечно трудово възнаграждение от 600лв. по безсрочно трудово
правоотношение. Договорът е сключен непосредствено след изменението на
мярката за неотклонение от „домашен арест“, предшестван от „задържане под
стража“, в „подписка“. Безспорно, с оглед същността им, мерките за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ ограничават
правото на труд, поради което доводите на жалбоподателя-ответник с
налагането и прилагането им възможността на ищеца да полага труд като
автомонтьор в сервиза да не е била осуетена или отнета, тъй като се е върнал
на работа в същия сервиз при първа възможност, са несъстоятелни.
Установява се от показанията на свидетеля непосредствено преди
задържането му ищецът да е бил в преговори за сключване на трудов договор,
до каквото не се е стигнало единствено по причина на неговото задържане,
като се има предвид и обстоятелството, че такъв е сключен веднага след
отпадане на ограниченията на мерките за неотклонение в това отношение. В
този смисъл, независимо дали към датата на задържането му ищецът вече е
работел в автосервиза без трудов договор или не, той със сигурност е щял да
започне да изпълнява тази работа, поради което за процесния период от
12.01.2016г. до 06.04.2017г., през който вследствие именно на посочените
мерки за неотклонение не е могъл да извършва обезпечената му конкретна
работа, той е пропуснал възможността да получи полагаемото му се трудово
възнаграждение от 600лв. месечно или общо 8900лв. за периода,
съставляващо подлежаща на обезщетяване имуществена вреда под формата
на пропусната полза. Правилно при това положение с обжалваното в тази му
9
част първоинстанционно решение е присъдено обезщетението от 8900лв. и
относно нея то следва да се потвърди.
С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му от страните части и във връзка с изричната претенция на
жалбоподателя-ищец за присъждане на разноски, съдът констатира, че такива
от него са заплатени за държавна такса в размер на 5лв. по подадената от него
въззивна жалба, която не му се следва, поради неоснователността й. На ищеца
е оказана безплатно и във въззивното производство адвокатска защита на
основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, според както е уговорено в договора за
правна защита и съдействие от 21.01.2020г. с упълномощения адв.Г. И.,
преупълномощил адв.Л.Л., поради което и съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдв
ответната прокуратура следва да бъде осъдена да заплати на адв.И., с когото е
сключен договора и който заедно с адв.Л. е представлявал ищеца,
възнаграждение от 1847лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №265 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело
№2024/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която П. на
Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на А./Р/ В. с ЕГН:**********,
арменски гражданин, постоянно пребиваващ в РБ на адрес: гр.П., ул.“Л.“№24,
ет.3, ап.6, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3 – чрез
адв.Л.Л., на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, сумата от 35000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, станал
обект на отчуждение и презрение на познатите си, затворил се в себе си,
станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам и
притеснение, дискредитирано било сред арменската диаспора доброто му име
и авторитета му, в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него
обвинение в извършване на престъпление по чл.149,ал.1 от НК по отношение
на малолетната му дъщеря М. АГ. В., за което е оправдан от съда с влязла в
сила Присъда №105/19.04.2018г. по НОХД№3845/2017г. на ПРС, 22 н.с.,
ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018г., до окончателното
10
плащане; В ЧАСТТА, с която иска е отхвърлен до пълния предявен размер от
65000лв.; В ЧАСТТА, с която П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да
заплати на А./Р/ В. с ЕГН:**********, арменски гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ на адрес: гр.П., ул.“Л.“№24, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3 – чрез адв.Л.Л., на основание чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ, сумата от 8900лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи през периода 12.01.2016г.-
06.04.2017г. от невъзможността да упражнява професията си на
„автомонтьор“ в „А.“ЕООД, поради наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по воденото срещу него наказателно производство,
по което е оправдан с влязла в сила Присъда №105/19.04.2018г. по
НОХД№3845/2017г. на ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от
05.05.2018г., до окончателното плащане, както и на основание чл.10,ал.3 от
ЗОДОВ сумата от 10лв. – внесена държавна такса; И В ЧАСТТА, с която П.
на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, е осъдена да заплати на адв.Л.И. Л. от АК-П. със
сл.адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, ет.2, офис 3, на основание чл.38,ал.2 вр.
ал.1,т.2 от ЗАдв, сумата от 1847лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№2, да заплати на адвокат Г. Б. И.
от АК-П. със служебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№15а, на основание чл.38,ал.2
вр. ал.1,т.2 от ЗАдв, сумата от 1847лв. /хиляда осемстотин четиридесет и
седем лева/ – адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11