Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 04. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, І граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети септември през двехиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря РУМЯНА КОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ТОМОВ гр. д. № 4339 по описа за 2018 год. и на основание данните
по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Т.Ц.И. от гр. П.против „П.Р.“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че
на 25. 02. 2015 год. между страните е бил сключен трудов договор, с който на
основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ ищецът е бил назначен на длъжността
„продавач- разкройки“ с месторабота гр. П., ***, магазин „П.“, с месечно
трудово възнаграждение от 650 лв. Твърди се, че с допълнително споразумение от
28. 12. 2017 год. месечното възнаграждение на ищеца е било определено на 580
лв. Твърди се, че вследствие на претърпяна на 05. 04. 2017 год. трудова
злополука се е наложило ищецът през продължителен период от време да се лекува
и възстановява. Твърди се, че времето, през което ищецът се е водел като
неработоспособен, е от 05. 04. 2017 год. до 14. 03. 2018 год. Твърди се, че тъй
като не е бил убеден, че може да изпълнява трудовите си задължения ищецът е
предложил на работодателя трудовият договор да бъде прекратен по взаимно
съгласие, което искане е било уважено. Твърди се, че със заповед № 0041/ 14.
03. 2018 год. трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Твърди
се, че в заповедта е било посочено, че на ищеца следва да се изплати
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ: 20 дни за 2017 година и 4 дни за 2018
година. Твърди се, че по силата на горепосочената заповед на ищеца е било
начислено обезщетение в размер на 524, 66 лв., което не отговаря на
действителния размер на дължимото се обезщетение, а именно: 911, 66 лв. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 387 лв.,
представляваща неизплатената част от дължимото се обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане
на направените деловодни разноски.
С определение от 19. 09. 2018 год. е
допуснато изменение на предявения иск, като размерът на същия е намален от 387
лв. на 69, 84 лв.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложените заверени
копия от трудов договор № 609/ 25. 02. 2015 год. и допълнително споразумение
към него от 28. 12. 2017 год., че ищецът Т.Ц.И. е работил по трудово
правоотношение при ответника „П.Р.“ ЕООД на длъжността
„продавач- разкройки“ с месторабота гр. П.,
***, магазин „П.“.
Безспорно по
делото е, че със заповед № 0041/ 14. 03. 2018 год. трудовият договор на ищеца е
бил прекратен на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, считано от 15. 03. 2018
год. В издадената заповед работодателят изрично е отразил, че
се дължи заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо
24 дни /20 дни за 2017
година и 4 дни за 2018 година/.
Не се спори
между страните, че до момента на приключването на съдебните прения
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 524, 66 лв.
За изясняване на основния спорен въпрос по делото- съответства
ли изплатената от работодателя сума на действително дължимото се обезщетение- в
хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно
заключението на същата, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, към момента на възникване на задължението на
работодателя да начисли обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ минималната
работна заплата за страната е била 510 лв. Съобразявайки това обстоятелство и
отчитайки дължимото се на ищеца допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит /12 %/, вещото лице е посочило, че дължимото се на
ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлиза на 652, 80 лв.,
а не както е начислено от работодателя- 582, 96 лв., т. е. получава се разлика
в размер на 69, 84 лв. При това положение се налага изводът, че работодателят
неправилно е
определил елементите, които следва да
бъдат включени в базата на брутното трудово възнаграждение,
използвано за изчисляване на обезщетението по чл. 224 ал.
1 от КТ, като е игнорирал едно
от възнагражденията с постоянен характер- това за придобит трудов стаж и
професионален опит. Ето защо предявеният осъдителен иск следва да се уважи
изцяло в претендирания размер от 69, 84 лв., като в диспозитива на решението
изрично се отрази, че са касае за брутна сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 360, 00 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса
в размер на 50, 00 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на
140 лв.
По тези съображения съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА „П.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от управителя Я.П.П., да заплати на Т.Ц.И. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 69, 84 лв., представляваща остатък от неизплатено обезщетение по
чл. 224 ал. 1 от КТ /брутна сума/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/11. 06. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, *** ***,
представлявано от управителя Я.П.П., да заплати на Т.Ц.И. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 360, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „П.Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, *** ***,
***, представлявано от управителя Я.П.П., да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса в размер на 50, 00 лв. и направените разноски за
вещо лице в размер на 140 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред П.ския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: