Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./27.11.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на десети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието
на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното
от съдията гр.д.
№ 5722/2017 г.
Производството е образувано по предявен иск, с правна квалификация чл. 439 ГПК, от *, ЕГН *, с адрес: град В* против *, ЕГН *, адрес: град *, ж.к. „* с искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 800 лева, представляваща
паричното й задължение в ползва на взискателя * по изп. дело № * на ЧСИ Л. *, рег. № 895, присъдени разноски по гр.д. № 12691/2016 г. по описа на
Районен съд, град * и по в.гр.д. № 130/2017
по описа на Окръжен съд, град Варна, с оглед погасяване на дълга поради плащане
и извършено прихващане, за което ответникът е бил своевременно и надлежно
уведомен преди образуване на изпълнителното дело.
Ищцата обосновава исковата си претенция като излага следните фактически
твърдения:
Посочва, че с влязло в сила решение №
344/30.01.2017 г., постановено по гр.д. № 5602/2016 г. по описа на Районен съд,
град * ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 450
лева, представляващи направени по делото разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК. С решение, постановено по гр.д. № 130/2017 г. по описа на Окръжен съд,
град * е осъдена да заплати на ответника сумата от 400 лева,
представляващи сторени пред въззивната инстанция
разноски, а по гр.д. № 12691/2016 г. по описа на Районен съд, град * е осъдена да му заплати отново 400 лева, съдебно
деловодни разноски. Към 07.03.2017г. – датата на влизане в сила
на второто решение, е дължала
на ответника *, сумата от общо 800лв., а съответно той на нея сумата от 450 лв. Твърди, че след извършено прихващане
на двете насрещни вземания ищцата * останала задължена за сумата от 350 лв., която превела по банков път на 08.03.2017г. като посочила в основанието за превода: разноски по гр.д. № 12691/2016 г.
на ВРС /за ВРС и ВОС/ с прихващане по гр.д. № 5602/2016 г. на ВРС. На 08.03.2017 г. ищцата чрез упълномощен процесуален предстватил
е изплатила препоръчано писмо до пълномощника на ответника – адв. * *, която го представлявала
по описаните по-горе дела, с което заявява, че прави изявление за прихващане
със сумата, която той дължи на нея. Посочва, че е изпратила писмото до
упълномощения адвокат, доколкото не е знаела адреса на ответника, тъй като
разбрала от свои източници, че същият е напуснал досегашния си адрес през месец
декември 2016 г. Изложено е, че писмото е получено от адв. Д. * на 10.03.2017 г. Твърди се още, че ищцата на 10.03.2017
г. е уведомила ответника в проведен между тях телефонен разговор за превода на
дължимата от нея сума като му заявила, че е извършено
от нейна страна прихващане. Поради изложеното, твърди че към 08.03.2017г. не е
била задължена към ответника *. На 20.03.2017 г. й е
връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното на 15.03.2017 г. от
страна на ответника срещу нея изпълнително дело, въз основа на издаден на
14.03.2017 г. изпълнителен лист по гр.д. № 12691/2016 г. по описа
на Районен съд, град *. В исковата молба се излага, че на 10.03.2017г.
адв.* подала молба до ВРС за издаване
на изп.лист по гр.д. № 12691/2016г. ХХ с-в. Същият го получила на
14.03.2017г. и завела изп.дело
на 15.03.2017г. от името
на * Моли за уважаване на исковата претенция и претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника чрез неговия процесуален
представител, в който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Твърди, че няма направено изявление от длъжника за прихващане преди образуване на изп.д.№ 670/17г.
пред ЧСИ Людмил Станев. Заявява, че като
процесуален представител на ответника не е получавала писмо от ищцата, с
изявление за извършено прихващане от нейна страна като заявява, че лицето
разписало на обратната разписка с фамилия „*“ не работи за нея и не е неин служител, поради което и
същото не било оправомощено да получава нейна
кореспонденция. Заявява, че офисът на кантората й се намира на адрес: град *, ул. „*По отношение на твърденията за извършено прихващане счита, че не е налице
извършено такова, доколкото, следва да е налице отправено волеизявление,
достигнало до насрещната страна. Счита, че да се отправи волеизявление за
прихващане до пълномощник е недопустимо, тъй като следва да е получено от същия
кредитор. Поради изложеното моли искавата претенция
да се отхвърли като претендира присъждане и на сторените разноски.
С оглед събраните по делото писмени
и гласни доказателства, и при съобразяване на относимите
правни разпоредби, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. За уважаване на исковата претенция с правна квалификация чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
при пълно и главно доказване наличието на твърдяните правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
и в частност наличието на извършено плащане след извършено прихващане преди
образуване на изпълнителното дело като волеизявлението за прихващане е
достигнало до другата страна.
С постановеното решение по гр. д. № 5602/2016 г. по описа на Районен съд,
град Варна се установява, че * е осъден да заплати на * сумата от 450 лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Горецитиранато
решение е влязло в сила на 22.02.2017 г.
От приетото като писмено доказателство решение № 4443/28.11.2016 г. по
гр.д. № 12691/2016 г. по описа на Районен съд, град * е видно, че * е осъдена да заплати на
* сумата от 400 лева, представлаваща
сторени в производството съдебно деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3.
Така постановеното решение е потвърдено с решение от 07.03.2017 г. по в.гр.д. №
130/2017 г. по описа на Окръжен съд, град * като * е осъдена да заплати на * и сумата от още 400 лева, представляваща сторени пред въззивната
инстанция съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Постановеното решение на въззивната инстанция е
влязло в сила на 07.03.2017 г., по аргумент от чл. 296, т.1 ГПК.
От гореописаните и приети писмени доказателства се установява, че с оглед
влезлите в сила решения по гр.д. № 5602/2016 по описа на Районен съд, град * и по гр.д. № 12691/2016 г. по описа на Районен съд, град
*, потвърдено с решение по в.гр.д. № 130/2017 г. по описа
на Окръжен съд, град * към 07.03.2017 г. * е дължал на * сумата от 450 лева, а * е дължала на * сумата от 800 лева. С
оглед на изложеното следва и другият правен извод, че към посочената дата
вземанията както на *, така и на *, са били ликвидни и изискуеми.
От представеното и прието като писмено доказателство преводно нареждане от
08.03.2017 г. се установява, че * е превела на * сумата от 350 лева като
е посочила основание за този превод – разноски по гр.д. 12691/2016 на ВРС /за
ВРС и ВОС/ с прихващане по гр.д. № 5602/2016 г.
От разпита на свидетелката * се установява, че познава И. от десет години, тъй като е нейна фризьорка и
всеки петък е на фризьор при нея, поради което са много близки и си споделят
всичко. В показанията си пред съда посочва, че е познавала и бившия съпруг на *. Заявява, че след развода между * и *, двамата започнали да си водят дела, след приключването на които взаимно
си дължали пари. Твърди, че на 10.03.2017 г. по време на часа й за фризьор
звъннал * по телефона на И. като последната го е пуснала на
високоговорител, за да има свидетели, защото се случвало същият да казва едно,
а после да се отрича от думите си. Уговаряли се във връзка с вземането на
детето като освен това * му заявила, че му е
превела дължамата сума 350 лева с нужното прихващане
на 08.03.2017 г. Свидетелката пояснява, че си спомня
този ден, в който е проведен разговорът между
страните, защото 08.03 е
бил в сряда, а тя в петък 10.03 имала час за фризьор както обикновено.
Прихващането като способ за погасяване на задължение е даден в разпоредбата
на чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Според същото за извънсъдебното прихващане задължително е необходимо наличието
на предпоставките по чл. 103 - 105 ЗЗД за ликвидност и изискуемост на вземането. Материалноправният ефект на изявлението за прихващане е погасяване на насрещните вземания до размера на
по-малкото от тях и то с обратна сила - от деня, в който са били налице
условията за извършването му.
Законодателят не е предвидил специални
изисквания относно начинът и формата, по който следва да се извърши прихващане. В разпоредбата на чл. 104 ЗЗД е
предвидено, че прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под
условие освен под условието,
че предявеното в съд вземане ще бъде
уважено. Следователно не е необходимо писмено изявление от
страната, която извършва прихващането до другата страна, достатъчно е и устно
извършено такова, за да се приеме, че изявлението за прихващане е извършено. От
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Стоянова, които
съдът цени като непротиворечиви и безпристрастни, и незаинтересовани от крайния
изход на делото, се установява, че * на 10.03.2017 г. е отправила устно изявление до * за извършено от нейна страна прихващане. С оглед на
същото насрещните вземания са се погасили до размер на по-малкото от тях, а
именно това на И. Кесели, поради което оставащата
дължима от нея сума в размер на 350 лева е заплатена чрез преводно нареждане,
извършено на 08.03.2017 г., в което като основание също е посочено, че сумата
от 350 лева се заплаща след извършено прихващане като наредителят
е посочил и гражданските дела, с оглед на които са възникнали вземанията между
страните и чиято ликвидност и изискуемост е обусловила възможността за
извършване на прихващане.
От приетото като писмено доказателство заявление от 10.03.2017 г. по гр.д.
№ 12691/2016 г. е поискано издаването на изпълнителен лист относно присъдените
на двете инстанции разноски. С разпореждане от 13.03.2017 г. състав на Районен
съд, град * е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за
присъдените разноски пред Районен съд, град * и Окръжен съд, град *. Изпълнителният лист е получен на 14.03.2017 г. От
приетата като писмено доказателство по делото покана за доброволно изпълнение и
постановление от 27.03.2017 г. на ЧСИ с рег. № 895 и район на действие
Окръжен съд, град Варна се установява, че на 15.03.2017 г. е образувано
изпълнително дело за сумите, относно които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2017
г. При съобразяване на гореизложените мотиви към датата на образуване на
изпълнителното дело вземането на М.М. спрямо И.К. е
погасено чрез извършено от нейна страна прихващане и заплащане на оставащата
дължима сума, което е станало и преди датата на образуване на същото.
С оглед гореизложеното, следва правният извод, че исковата претенция се
явява основателна и доказана, поради което подлежи на уважаване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че първоначалното твърдение
за извършено прихващане чрез изпращане на изявление за прихващане до
процесуалния представител на * – адв. *, е неоснователно и недоказано. Видно от представените и
приети като писмени доказателства по делото решения по гр.д. № 5602/2016 по
описа на Районен съд, град *, по гр.д. № 12691/2016
г. по описа на Районен съд, град * и по в.гр.д. № 130/2017 г. по описа на Окръжен съд, град * се установява, че само по първото от изброените дела
процесуален представител на * е била адв. Тодорова, като по отношение на другите производства не се
съдържат доказателства и не се представят такива относно това дали същата го е
представлявала и по тях. Доколкото процесуалния представител като такъв има
учредена представителна власт за извършването на процесуални действия по
конкретно дело, изявлението за извънсъдебно прихващане не следва да се извършва
чрез изпращане на изявление до него, тъй като такова изпращане не може да
произведе целения правен ефект, а именно погасяне на
насрещните задължения до размера на по-малкото. Единствено при изрично
упълномощаване на процесуалния представител /да приема изявления за извършено
прихващане и след приключване на делата/ би могло да се стигне до целения
правен ефект, но доказателства в тази насока не са представени. Поради изложеното
представените писмени доказателства за извършено уведомяване на адвокат
Тодорова и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З. не
следва да се осъждат от настоящата инстанция.
Както посочи по-горе съдът, предявеният иск се явява основателен и подлежи
на уважаване.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са направили искане за присъждане на
сторените съдебни разноски като са представили списъци по чл. 80 ГПК, в които
са описали извършените такива като в кориците по делото се съдържат
доказателства във връзка със заплащането на същите. С оглед изхода на спора в
настоящото производство право на разноски има ищцовата
страна като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Същата
претендира сумата от 50 лева, представляваща заплатена държавна такса; сумата
от 30 лева, представляваща заплатен депозит за призоваване на свидетел и сумата
от 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 480 лева.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. С оглед чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва правния извод, че
дължимото възнаграждение за процесуално представителство при интерес до 1000
лева е 300 лева. На основание тази норма следва, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се намали до размера от
300 лева, поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски
в размер на 380 лева, по аргумент от чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между от *, ЕГН *, с адрес: град * и * *, ЕГН *, адрес: град *, че *, ЕГН * не дължи на *, ЕГН * сумата от 800 лева, представляваща паричното й
задължение в ползва на взискателя * * по изп.
дело № * на ЧСИ Л. Станев, рег. № 895, присъдени разноски по
гр.д. № 12691/2016 г. по описа на Районен съд, град * и по в.гр.д. № 130/2017 по описа на Окръжен съд, град *, с оглед погасяване на дълга поради плащане и извършено
прихващане, за което ответникът е бил своевременно и надлежно уведомен преди
образуване на изпълнителното дело, на
основание чл. 439 ГПК
ОСЪЖДА *, ЕГН *, адрес: град * ДА ЗАПЛАТИ НА *, ЕГН *, с адрес: град * сумата от 380 лева, представляваща сторени от нея разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: