РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100900578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 18417/29.03.2022 г., която е подадена от „Д.
Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. р-н „Оборище“, ул.
„******* срещу „П.М.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „******* и „П. Е.Х.“ ГмбХ,
чуждестранно търговско дружество, регистрирано по законите на Република Австрия,
с рег. номер от фирмен регистър *******, адрес – гр. *******, представлявано от К.Б..
Предявени за съвместно разглеждане при условията на обективно съединяване са
искове, както следва:
1/. първи предпочитан евентуален инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за
прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД, сключен между „Д. Ф.“ ЕООД и „П.
Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради липса на съгласие;
2./ втори евентуален инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на
акции от капитала на „П.М.“ АД, сключен между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за
нищожен поради липса на основание;
3./ главен иск с правно основание чл. 44, във връзка с чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД за прогласяване на джиро, извършено на 21.04.2021 г., посредством
което от „Д. Ф.“ ЕООД в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ е прехвърлено временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г. с предмет 2 611 на брой налични поименни акции от
капитала на „ПРОХОРОВО с поредни номера от *******, всяка от които с номинална
стойност от 100 лв., за нищожно поради липсата на основание – каузално
правоотношение между страните, което да обуславя предприетата едностранна сделка
– джиро, и
1
4./ главен иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на „П.М.“ АД да
предприеме действия по вписване на „Д. Ф.“ ЕООД в книгата на акционерите като
титуляр на акциите по временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., а именно 2 611 на
брой обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД с
поредни номера от *******, всяка от които с номинална стойност от 100 лв.
В исковата молба се твърди, че „Д. Ф.“ ЕООД притежава качеството на акционер
в „П.М.“ АД, а именно 21 756 броя налични поименни акции с номинална стойност от
100,00 лв. всека формиращи 50 % участие в капитала. Останалите 50 % от капитала на
„П.М.“ АД се сочи да са притежание на дружеството – „М Т.“ ЕООД. Поддържа се, че
за периода от 29.11.2016 г. 02.06.2021 г. законният представител на „Д. Ф.“ ЕООД –
А.Т. е учредил договорно представителство чрез упълномощаване на лицето – Л. С.,
като му е делегирал права да извършва всякакви правни действия обвързващи
дружеството. Сочи се, че на 29.03.2021 г. съветът на директорите на „П.М.“ АД взел
решение да се обезсили притежаваното от „Д. Ф.“ ЕООД временно удостоверение №
6/24.04.2017 г. за 13 000 броя налични поименни акции, като срещу същото били
издадени две нови временни удостоверения, а именно: временно удостоверение №
7/29.03.2021 г. за 10 389 броя налични поименни акции и временно удостоверение №
8/29.03.2021 г. за 2 611 броя налични поименни акции все от капитала на „П.М.“ АД.
След изрично искане от ищеца до ответника - „П.М.“ АД последният му предоставил
протокол от 19.04.2021 г., в чието съдържание се удостоверявало, че новоиздадените
две временни удостоверения № 7/29.03.2021 г. и № 8/29.03.2021 г., ведно с копие от
книгата на акционерите на 19.04.2021 г. били предадени в държане на пълномощника –
Л. С.. Последният без да извести упълномощилото го лице – законния представител на
„Д. Ф.“ ЕООД – А.Т. на 21.04.2021 г. предприел джиросване на временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г. в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ. Тази промяна в
собствеността върху акциите материализирани в цитираното удостоверение била
отразена в книгата на акционерите далеч по-късно, а именно на 04.10.2021 г.
Твърденията на ищеца продължават с това, че при така предприетата процедура по
прехвърляне на акции не му е известно, дали е била спазена предвидената в устава на
„П.М.“ АД процедура, съгласно която акциите следва да бъдат предложени за
придобиване на другия акционер – „М Т.“ ЕООД – и едва в случай че същият е
незаинтересован те да бъдат прехвърлени на трети лица, нямащи качеството на
акционери в дружеството. Освен това нямало данни за сключен договор за
прехвърляне на акции между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, респективно по сметки и
в полза на „Д. Ф.“ ЕООД не били постъпвали никакви плащания по повод
прехвърлителната сделка. Пояснява се, че по тези причини към момента „Д. Ф.“ ЕООД
продължава да води тези акции като свой актив. Поддържа се, че посочените акции не
са успешно прехвърлени в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ, защото фактическия състав,
необходим за това, е бил нарушен. Акцентира се над несъблюдаване на заложената в
чл. 13 от устава на „П.М.“ АД процедура, която предвижда, че при прехвърляне на
акции от капитала на дружеството в полза на трети лица е необходимо същите първо с
изрични писмени уведомления да бъдат предложени при цена и условия еднакви с тези
за третите лица за изкупуване на другите акционери, като едва след изтичане на
съответния срок и при липса на заявен интерес те могат да бъдат предложени на трети
за дружеството лица. В този контекст нямало данни акциите да са били предложени
първо на „М Т.“ ЕООД, респективно следвало да се приложи правилото на чл. 13, ал. 6
от устава, а именно съвета на директорите на „П.М.“ АД да откаже вписването на
извършеното прехвърляне на акциите в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ в книгата на
акционерите на „П.М.“ АД, което щяло да елиминира обвързването на останалите
акционери и на дружеството с извършеното прехвърляне. Въпреки стореното вписване
обаче ищецът смята, че поради допуснатото нарушение на установеното в чл. 13 от
2
устава на дружеството изискване спрямо останалите акционери и дружеството акциите
не следвало да се считат за прехвърлени в полза на третото лице – „П. Е.Х.“ ГмбХ и
последният не можел да се легитимира като акционер в дружеството и да упражнява
правата на такъв в общото му събрание. Въпреки това правно положение обаче „Д. Ф.“
ЕООД не можел да се легитимира безпрепятствено като акционер в дружеството,
защото на първо място временното удостоверение № 8/29.03.2021 г. не се намирало в
негово фактическо държане и на следващо място в книгата на акционерите вместо него
фигурирало дружеството – „П. Е.Х.“ ГмбХ. В допълнение се изтъква, че на ищеца не е
известно, а и той не разполага с договор за прехвърляне на акции сключен между него
и „П. Е.Х.“ ГмбХ, което е признак за липса на кауза при извършване на едностранното
прехвърляне с джиро. Поддържа се, че за да бъде валидно извършеното джиро, то
винаги е необходимо същото да бъде предшествано от друга сделка, в случая –
продажба на акциите. Съответно ако не се разкрие, че извършеното джиро е
обслужвало конкретна каузална сделка, то се налага извода, че същото няма основание,
което го прави нищожно по общото правило на чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.
Последица от тази нищожност се явявало отпадането с обратна сила на ефекта на
прехвърляне породен от извършеното джиро. Ищецът излага фактически твърдения и
за това, че в писмена форма на 27.02.2022 г. се е обърнал към съвета на директорите на
„П.М.“ АД за снабдяване с информация по редица въпроси, в т.ч. кое е лицето,
джиросало акциите, и срещу каква цена, кое е лицето, извършило вписване в книгата
на акционерите, както и дали е била спазена процедурата по чл. 13 от устава, както и е
поискано да бъде предоставено копие от договора за продажба на акциите, съответно
копия от документи, удостоверяващи спазването на процедурата разписана в чл. 13 от
устава. Тези искания били отклонени от изпълнителния директор на „П.М.“ АД,
поради това, че дружеството не се явявало страна по извършеното джиро.
На 16.06.2022 г. вторият ответник – „П. Е.Х.“ ГмбХ, чрез процесуалният си
представител – адвокат П. се е възползвал от правото си на отговор по исковата молба,
с който е поискал от съда да отхвърли предявените от ищеца искове, защото са
недоказани, а оттам и неоснователни. Сочи се, че на 20.08.2013 г. в ТР при АВ било
вписано дружеството „П.М.“ АД, като към момента на учредяването му дружеството
имало двама акционери – „Д. Ф.“ ЕООД, притежаващо 21 756 на брой налични
поименни акции, и „М Т.“ ЕООД, също притежаващо 21 756 броя налични поименни
акции, всяка от които с номинална стойност от 100 лв. Уточнява се, че Л. С. е бил
вписан като управител на акционера – „Д. Ф.“ ЕООД за периода от 01.03.2010 г. до
13.01.2017 г., след което е заменен от управителя – А.Т.. Последният е упълномощил
Л. С. с нотариално заверено пълномощно да извърша правни действия от името и на
дружеството, като овластяването е продължило до 02.06.2021 г., когато пълномощното
е било оттеглено. Ответникът обръща внимание, че още преди упълномощаването на
Л. С. с цитираното пълномощно, а именно на 30.05.2016 г. е била подписана
декларация за поемане на задължение от името на Д.У /акционерно дружество
регистрирано в Княжество Лихтенщайн и имащо качеството на едноличен собственик
на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД /, с която Д.У е поело ангажимент да прехвърли лично
на Л. С. или на посочено от последния лице 6% от акционерния капитал в „П.М.“ АД.
Към този момент в устава на дружеството „П.М.“ АД не са били въведени
ограниченията, на които се позовава ищецът в исковата молба. Процедурата за
продажба на акции, при която е предвидено да се прави предложение до другия
акционер, е регламентирана с изменение на устава на по-късен етап – 23.02.2021 г. Ето
защо към момента на подписване на декларацията през 2016 г. не било допуснато
нарушение в реда установен за прехвърлянето на акции. Отбелязва се, че единственото
условие за придобиване от Л. С. на 6% от капитала на целевото дружество „П.М.“ АД
е последното да сключи договор за концесия за добив на благородни метали. Освен
3
това в декларацията ясно било предвидено, че прехвърлянето на съответния брои акции
трябвало да се направи без насрещно заплащане на цена, като насрещната престация се
свеждала до услугите и дейностите, извършени от Л. С. в процеса по осъществяване на
проекта „ПРОХОРОВО“. Конкретизира се, че на 22.02.2019 г. между МС на Р.
България и дружеството „П.М.“ АД бил сключен договор за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства с пояснения направени в отговора. Ответникът
поддържа, че с настъпването на този факт за лицето – Л. С. се осъществило условието
необходимо за да придобие лично или чрез посочено от него лице 6 % от капитала на
целевото дружество „П.М.“ АД, като тези 6 % кореспондирали на 2 611 броя налични
поименни акции. Сочи се, че до „М Т.“ ЕООД и „П.М.“ АД е било изпратено
уведомление относно намерение за продажба на определен брои акции притежавани от
„Д. Ф.“ ЕООД, като същото било получено надлежно от тях на 17 и 12.02.2021 г. „М
Т.“ ЕООД на свои ред е изпратило до продавача уведомление за отказ да закупува
посочения брой акции, като едновременно с това е дало съгласие „П. Е.Х.“ ГМБХ да
придобие тези акции. Впоследствие на 15.03.2021 г. „Д. Ф.“ ЕООД депозира пред
„П.М.“ АД молба за обезсилване на издаденото им временно удостоверение № 6 от
24.04.2017 г. и за издаване на нови две временни удостоверения, а именно – ВУ № 7 за
10 389 броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД
всяка с номинална стойност от 100 лв. и с поредни номера от № 030513 до № 040901 и
ВУ № 8 за 2 611 броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на
„П.М.“ АД всяка с номинална стойност от 100 лв. и с поредни номера от № *******,
собственост на акционера - „Д. Ф.“ ЕООД. На 29.03.2021 г. СД на „П.М.“ АД взел
решение за обезсилване на ВУ № 6 и вместо него за издаване на две временни
удостоверения, които да го заместят, а именно ВУ № 7 за 10 389 броя обикновени,
поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД всяка с номинална стойност
от 100 лв. и с поредни номера от № 030513 до № 040901 и ВУ № 8 за 2 611 броя
обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД всяка с
номинална стойност от 100 лв. и с поредни номера от № *******. И двете собственост
на „Д. Ф.“ ЕООД. Подчертава се, че така издадените две нови временни
удостоверения били фактически предадени в държане на дружеството - „Д. Ф.“ ЕООД
на 19.04.2021 г., за което е подписан нарочен протокол. Последвало е прехвърляне с
джиро от 21.04.2021 г. на ВУ № 8 за 2 611 броя обикновени, поименни акции с право
на глас от капитала на „П.М.“ АД всяка с номинална стойност от 100 лв. и с поредни
номера от № *******, представляващи 6 % от капитала на същото в полза на „П. Е.Х.“
ГМБХ. Пояснено е, че джирото е извършено във връзка със сключен договор от
21.04.2021 г. Предвид изложената фактическа обстановка, ответникът възразява по
доводите на ищеца, че в процедурата по прехвърлянето на 2 611 броя обикновени,
поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД не били спазени
изискванията на чл. 13 от устава на дружеството, като се посочва, че уредената
процедура е била стриктно изпълнена и в потвърждение на това са съставени
съответните писмени документи. Налице е, както предложение от „Д. Ф.“ ЕООД до „М
Т.“ ЕООД да изкупи посочения брои акции, така и отказ на последното да се възползва
от това си акционерно право. Спазен бил и срокът от 15 дни необходим след изтичане
на срока по отправеното последно уведомление за придобиване на акциите от друг
акционер. Тоест били налице всички предпоставки за свободно разпореждане в полза
на трети лица на 2 611 броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала
на „П.М.“ АД, които са притежавани от „Д. Ф.“ ЕООД. Що се касае до възраженията на
ищеца за порочност на извършеното джиро от 21.04.2021 г., която води до неговата
нищожност, поради липса на каузално правоотношение, от ответника се привежда
възражение, че подобен фактически състав на недействителност на едностранната
сделка не е осъществен и не може да бъде възприет по делото. Доколкото извършеното
4
джиро имало характеристиката на абстрактна сделка, а за последната теорията и
практиката приемали, че е действителна и когато въобще липсва обективирано от
страните основание за извършването й. Ето защо извършването на надлежно
волеизявление /при едностранните абстрактни сделки/ поражда целения с тях правен
ефект – в случая прехвърляне на правата по акцията при извършеното джиро на акция.
Предвид това недоказването на основанието за това прехвърляне не можело да се
разглежда, като причина за нищожността на едностранната сделка. Въпреки казаното в
действителност било налице извършването на предхождаща каузална сделка, която
създавала основание за предприетото прехвърляне на акциите. В този контекст са
декларация от 2016 г., както и договор от 21.04.2021 г. Видно от тях „Д. Ф.“ ЕООД се е
обвързало със задължението да прехвърли лично на Л. С. или на посочено от него
трето лице 6 % от акционерния капитал, притежаван от собственото му дружество –
„Д. Ф.“ ЕООД в дружеството „П.М.“ АД. Сочи се, че Л. С. се е възползвал от правото
си да посочи трето лице, което да участва в придобиването на тези акции, а именно -
„П. Е.Х.“ ГМБХ, като при съблюдаване на всички законови и дружествени изисквания
прехвърлянето е било осъществено. Възразявало се, че Л. С. в качеството му на
пълномощник на „Д. Ф.“ ЕООД е действал в противоречие с интересите на
представлявания, като се напомня за изрично поетите от дружеството „Д. Ф.“ ЕООД
ангажименти с декларацията подписана през 2016 г. В обобщение ответникът
претендира, че извършеното с оспореното джиро прехвърляне на правата по временно
удостоверение № 8 е действително, като същото е породило транспортния си ефект и
е прехвърлило обективираните в него акции в полза на дружеството - „П. Е.Х.“ ГМБХ.
В срока по чл. 367 ГПК вторият ответник - „П.М.“ АД не се е възползвал от
правото си да подаде писмен отговор по исковата молба.
С допълнителна искова молба подадена на 12.07.2022 г. „Д. Ф.“ ЕООД, чрез
процесуалният си представител по делото – адвокат К. пояснява и допълва твърденията
изложени в първоначалната искова молба, а така също изразява позиция по
направените от ответника, подал писмен отговор възражения по предявените искове.
По отношение на ангажираната от ответника – декларация за поемане на ангажимент
подписана през 2016 г. се изтъква, че дадените в нея обещания не освобождават
страните при сключване на сделка за продажба на акции да спазят надлежно
процедурата разписана в устава на „П.М.“ АД. Още по-малко поетите в декларацията
ангажименти биха могли да се тълкуват като разрешение за освобождаване от спазване
на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 13 от устава на дружеството. Вярно
било, че квалифицираната процедура за прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“
АД е възприета с изменение на устава, въведено с редакция от 23.02.2021 г. – т.е. след
подписване на декларацията от 2016 г., но договорът за продажба на акции и
извършеното джиро са юридически факти настъпили след този момент на 21.04.2021 г.,
което означава, че трябва да кореспондират на изменените квалифицирани изисквания
за придобиване на акции от трети лица. Обръща се внимание и на това, че с
декларацията от 2016 г. е обещано прехвърляне на 6% от акциите, които „Д. Ф.“ ЕООД
притежава в капитала на „П.М.“ АД, а в действителност сделката сключена между „Д.
Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ има за предмет 2 611 броя акции, което съответства на 6%
от всички акции от капитала на „П.М.“ АД. Отделно от това се отбелязва, че съгласно
чл. 5 от въпросната декларация прехвърлянето на акциите трябва да бъде извършено не
по-късно от 1 година след подписване на договор за концесия. Такъв според
твърденията на самия ответник е бил сключен на 22.02.2019 г., а акциите са били
предмет на извършено прехвърляне едва на 21.04.2021 г., т.е. отвъд упоменатия в чл. 5
от декларацията срок. Настоява се, че правото за придобиване на акциите от г-н С. или
от посочено от същия трето лице не е неограничено във времето, а напротив скрепено
е с ясно разписан срок имащ преклузивен характер, като факта на изтичането му
5
погасява уговореното право за придобиване на акциите от капитала на „П.М.“ АД.
Тоест към момента на сделката от 21.04.2022 г., подписаната през 2016 г. декларация и
ангажиментите, поети с нея, не могат да служат за основание тази сделка да бъде
сключена. Прави се и допълнителен анализ на съдържащите се в декларацията клаузи
/чл. 11, 12 и 13 от същата/, като се изтъква, че същите ясно показват волята на нейния
издател да не се допуска собствеността на даден пакет от акции да попада в
разпореждането на трети лица, а напротив да оставен между г-н Т. и г-н С.. Поддържа
се, че действието по прехвърляне на временно удостоверение № 8 е извършено при
несъблюдаване на действащите към този момент уставни разпоредби. Напомня се, че
според чл. 13, ал. 4 от устава всеки акционер има право да прехвърли притежаваните
от него акции на трето лице само при условие, че се съобрази с правото на всеки друг
акционер, да придобие акциите от него, при условия не по-малко благоприятни от тези,
които е предложило третото лице. В този контекст се подчертава, че в представеното
по делото уведомление до акционера „М Т.“ ЕООД действително на дружеството е
предложено да изкупи пакетът от 2 611 броя акции от капитала на „П.М.“ АД, но при
ефективно заплащане на сумата от 261 100 лв., каквато е номиналната стойност на
акциите. Същевременно в чл. 2.2. от договора за продажба на акции сключен на
21.04.2021 г. изрично е упоменато, че посочената сума от 261 100 лв. не подлежи на
ефективно заплащане. При подобна уговорка било твърде вероятно и другият акционер
в „П.М.“ АД – „М Т.“ ЕООД – да прояви интерес към предлаганите акции, при
положение, че същите се прехвърлят безвъзмездно. Поддържа се, че отказът за
изкупуване, манифестиран от „М Т.“ ЕООД, не бил произвел правното си действие,
защото акциите не са били предложени на дружеството-акционер при еднакви или по-
благоприятни с условията, при които те са предложени на третото лице – „П. Е.Х.“
ГмбХ, като разликата е в начина на заплащане на цената, съответно отсъствието на
ефективното заплащане, който компонент без съмнение показвал различие във
Ф.овото изражение на сделката, което различие било с по-благоприятни условия за
третото лице. Ищецът също така прави разяснението, че съвсем правилно ответникът
определя джирото като абстрактна сделка, чието основание не е част от съдържанието
на волеизявлението, с което тя се материализира, но поддържа, че основанието
/каузалната сделка/ трябва да съществуват да се приеме, че извършеното джиро е
действително. С оглед вида на прехвърляните акции и изричната разпоредба на чл.
13.1. от устава на дружеството, където е прието, че акциите се прехвърлят само с
джиро било напълно безпредметно да се правят анализи почиващи на хипотези, при
които акциите било възможно да се прехвърлят само със сключването на договор за
продажба. Прави се пояснението, че ищецът не е правил твърдения в насока, че Л. С. се
укрива, а че лицето не е предоставило в полза на упълномощилото го дружество и в
частност на законния му представител – А.Т. всички документи свидетелстващи за
извършената разпоредителна сделка с акции.
От ответника – „П.М.“ АД на 28.07.2022 г. постъпва отговор на подадената от
ищеца допълнителна искова молба. С него се посочва, че дружеството е било
уведомено от другия ответник - „П. Е.Х.“ ГмбХ за прехвърляне на част от акциите в
капитала му /2 611 обикновени, поименни акции всяка с номинал от 100 лв./, като това
било направено в писмено уведомление от 04.10.2021 г. В неговото съдържание се
сочело, че извършеното джиро за прехвърляне на посочения брой акции, датиращо от
21.04.2021 г., е било обусловено от сключването на договор за продажба на акции от
21.04.2021 г. Дружеството изтъква, че от него е било поискано да осъществи вписване
в книгата на акционерите на извършената промяна в собствеността върху 2 611
обикновени, поименни акции всяка с номинал от 100 лв., като се отрази, че техния нов
собственик е „П. Е.Х.“ ГмбХ. Признава се, че това вписване в книгата на акционерите
било осъществено на 04.10.2021 г. Потвърждава се, че преди извършеното джиро на
6
акции от 21.04.2021 г., съветът на директорите на „П.М.“ АД, както и другия акционер
в дружеството – „М Т.“ ЕООД са били уведомени от акционера - „Д. Ф.“ ЕООД за
намерението му да продаде 2 611 обикновени поименни акции, всяка с номинал от 100
лв., представляващи 6% от капитала на „П.М.“ АД, като в изпълнение на процедурата
разписана в чл. 13 от Устава тези акции били предложени за изкупуване най-напред от
другия акционер – „М Т.“ ЕООД. Последният отказал да изкупи тези акции със свое
писмено изявление, датиращо от 26.02.2021 г., като същото било отправено до
акционера – „Д. Ф.“ ЕООД. Посочва се, че впоследствие на 15.03.2021 г. „Д. Ф.“ ЕООД
е депозирал пред „П.М.“ АД молба за обезсилване на издаденото им временно
удостоверение № 6 от 24.04.2017 г. и за издаване на нови две временни удостоверения,
а именно – временно удостоверение № 7 за 10 389 броя обикновени, поименни акции с
право на глас от капитала на „П.М.“ АД всяка с номинална стойност от 100 лв. и с
поредни номера от № 030513 до № 040901 и временно удостоверение № 8 за 2 611
броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД, всяка с
номинална стойност от 100 лв. и с поредни номера от № *******, собственост на
акционера – „Д. Ф.“ ЕООД. На 29.03.2021 г. съветът на директорите на „П.М.“ АД
приел решение за обезсилване на временно удостоверение № 6 и издаване на негово
място на две временни удостоверения, които да го заместят, а именно временно
удостоверение № 7 за 10 389 броя обикновени, поименни акции с право на глас от
капитала на „П.М.“ АД всяка с номинална стойност от 100 лв. и с поредни номера от №
030513 до № 040901 и временно удостоверение № 8 за 2 611 броя обикновени,
поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД, всяка с номинална стойност
от 100 лв. и с поредни номера от № *******. И двете собственост на „Д. Ф.“ ЕООД.
Подчертава се, че така издадените две нови временни удостоверения били фактически
предадени в държане на дружеството – „Д. Ф.“ ЕООД на 19.04.2021 г., за което е
подписан нарочен протокол. На 21.04.2021 г. „Д. Ф.“ ЕООД джиросал в полза на „П.
Е.Х.“ ГмбХ собствеността и всички права върху ВУ № 8 за 2 611 броя обикновени,
поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД всяка с номинална стойност
от 100 лв. Ответникът настоява, че е била спазена изцяло утежнената процедура за
продажба на акции, която е установена в устава на „П.М.“ АД, като те успешно са били
прехвърлени и придобити от трето лице, което до този момент не е имало качеството
акционер в дружеството. По отношение условията за придобиване на пакета акции се
посочва, че те са били еднакви, както за „М Т.“ ЕООД, така и за третото лице – „П.
Е.Х.“ ГмбХ, като паричното изражение на цената на тези акции възлизало на сумата от
260 000 лв. Развита е тезата, че закона познава и позволява натурата, като форма за
получаване на доход, като в този контекст нямало пречка ако дадено акционерно
дружество е получило от определено лице определен обем от услуги, то вместо да
заплаща възнаграждения за тях да предложи на лицето опцията да закупи акции от
капитала му. Ако лицето реши да се възползва от тази опция, то същото не придобива
акциите безвъзмездно, а обратното срещу получаването на собствеността им се
погасява вземането му за получаване на възнаграждение по предоставените услуги.
Именно така се процедирало и при придобиването на акциите на „П.М.“ АД, като
третото лице придобило акциите - „П. Е.Х.“ ГмбХ било изрично посочено от Л. С., а
последния се възползвал от уговорената през 2016 г. опция да стане притежател на
акции до 6% от капитала на дружеството. Що се касае до позоваването на ищеца, че
декларацията за поемане на задължения от 2016 г. не можела да се ползва, като
основание за извършване на прехвърлянето на пакета акции, защото правата по нея
били погасени, поради изтичане на предвидения 1-годишен срок съгласно чл. 5, то от
ответника се обръща внимание, че в първото изречение на текста на чл. 5 от
декларацията ясно се казвало, че задължението за прехвърляне на пакета от акции е
ограничено до 30 години, считано от подписването на това споразумение. Тоест
7
деклараторът е определил срок за прехвърлянето на коментираните акции, чиято
продължителност е 30 години, считано от подписването на споразумението. Тази
уговорка елиминирала възможния извод за това, че 1-годишният срок за предприемане
на действия за прехвърляне на акциите има преклузивен характер, а по-скоро се
касаело за уреждане на един инструктивен по своята правна същност срок. На
следващо място ответникът възразява за необходимостта да се установи вземането на
изрично решение от едноличния собственик на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД за
прехвърлянето на собствеността върху акциите, защото е спазена т. 6 от декларацията
за поемане на задължения – а именно при извършване на сделката са били съобразени
уредените в този текст условия. В обобщение този ответник оспорва изцяло
предявените от ищеца искове, като ги намира за неоснователни и настоява за
постановяване на решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
От ответника – „П. Е.Х.“ ГмбХ в срока по чл. 373 ГПК се депозира отговор на
допълнителната искова молба, чрез адвокат – П.. Преди всичко се акцентира над това,
че с допълнителната искова молба ищецът предявява изцяло нов иск, а именно
прогласяване нищожност на каузалното правоотношение, наред с първоначално
предявения иск за установяване нищожност на едностранната сделка – джиро.
Настоява се, че исковата молба в тази част е нередовна, като се изтъква, че
задължение на ищеца е да отстрани съответните недостатъци свързани с предявения
изцяло нов иск. По същество от ответника се изтъква, че е налице точно спазване на
разписваната в устава процедура по прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД в
полза на трето за дружеството лице, като за целта по делото са осигурени достатъчно
по обем и надеждност писмени доказателства. Според отразеното в тези доказателства
нямало основание да се заключи за допуснато нарушение в условията, при които
акционер може да се разпореди с притежавани от него акции в полза на лице, различно
от друг акционер. Напомня се, че става дума за акции с винкулиран характер, като
ограничителните уговорки свързани с възможността за разпореждане с тях в полза на
лица извън акционерите трябвало да се преценява в съответствие със закона и добрите
нрави, респективно преценката не може да бъде формална до степен да пречи за
стопанското развитие на дружеството и да внесе трусове в стабилността на
гражданския оборот. Относно направеното от ищеца позоваване за налично
несъответствие в размера на акциите посочен в декларацията и в договора за тяхната
продажба, ответникът смята, че е демонстрирано превратно тълкуване волята на
страните, а тя е ясно изразена в т. 1 от декларацията, където „Д.У“ АД се е поело
ангажимент за прехвърлянето на 6% от акционерния капитал в целевото дружество в
полза на Л. С., чрез своето дъщерно дружество – „Д. Ф.“ ЕООД, в качеството на
акционер в икономическо и правно отношение притежаващ 50 % от акциите в целевото
дружество – „П.М.“ АД. Тоест касае се за изразено намерение за прехвърляне на 6% от
целия размер на капитала на целевото дружество, кореспондиращ на 2 611 броя акции,
които да бъдат прехвърлени от 50% такива притежавани от акционера – „Д. Ф.“ ЕООД.
Или същото се е съгласило да прехвърли 2 611 броя акции от притежаваните от него
общо 21 756 броя акции, а не както неправилно се посочвало от ищеца, че е
предприето разпореждане с част от капитала на „П.М.“ АД, която част не се
притежавала от „Д. Ф.“ ЕООД. На следващо място във връзка с предвиденият в
декларацията срок за прехвърляне на 6% от акциите от капитала на „П.М.“ АД от
ответника е формирано следното разбиране. В т. 5 от декларацията задължението за
прехвърляне на 6% от акциите в целевото дружество /„П.М.“ АД/ е ограничено до 30
години, считано от подписване на споразумението, което означава, че тълкуването
направено от ищеца, че срокът за прехвърляне на тези акции е 1 година и тече, считано
от подписването на договора за концесия е неприложимо. Приведени са и конкретни
съображения, че уговорения едногодишен срок в декларацията няма характеристиките
8
на преклузивен такъв, а също така, че за да се извърши прехвърлянето на акциите от
капитала на „П.М.“ АД в обема възприет в декларацията от 2016 г. не било нужно
вземането на допълнителни решения на органи на продавача – „Д. Ф.“ ЕООД,
респективно липсата на такива не била в състояние на повлияе върху действителността
на договора. В този контекст се припомня тълкуването, възприето в постановеното
тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ВКС. Изяснява се, че в случая и договорът и
джирото са били подписани от надлежен пълномощник на продавача-прехвърлител „Д.
Ф.“ ЕООД, като действията на същия обвързвали дружеството. Сочи се, че
едноличният собственик на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД – „Д.У“ АД, Лихтенщайн е
напълно наясно с извършеното прехвърляне на акциите, като не се е противопоставил
на това действие, като признава валидността на декларацията от 30.05.2016 г., а и нещо
повече – желае да получи оферта за обратно изкупуване на акциите, както е и
уговорено в декларацията. По тази причина всички изложени от ищеца твърдения за
незнание от „Д.У“ АД, Лихтенщайн за извършеното прехвърляне на акции и/или
необходимост от допълнително вземане на изрично решение за подобно прехвърляне
били несъстоятелни. На следващо място в отговора си ответникът се спира на доводите
на ищеца за несъблюдаване на изискванията на чл. 13 от устава, свързани с
процедурата, установена за прехвърляне на акции в полза на трети лица, нямащи
акционерно качество. Прави се уточнението, че поетото в т. 4 от декларацията от 2016
г. обещание е такова, поето към г-н С. за извършени от последния в полза на „Д. Ф.“
ЕООД услуги по проект „П.М.“, като същото се състои в това вместо да се прави
ефективно заплащане на възнаграждение за изпълнението на определени дейности по
проекта на С. да се прехвърли акционерно участие равняващо се на 6% от капитала на
„П.М.“ АД. Невярно било допускането на ищеца, че съществувала вероятност за
акционера „М Т.“ ЕООД да поиска да придобие акционерното участие равняващо се на
6% от капитала на „П.М.“ АД ако му било предложено като условие да не заплаща
посочената в уведомлението или каквато и да е друга цена за придобиването на
акциите, защото ако акциите са били придобити от акционера „М Т.“ ЕООД, то за
същия щяло да се породи задължението да заплати посочената в офертата продажна
цена, която впоследствие да се изплати на Л. С. под формата на възнаграждение за
положения от него труд. Освен това ответникът мотивира теза, че „Д. Ф.“ ЕООД и Л.
С. съгласно изразеното в декларацията от 30.05.2016 г. бил сключен договор за даване
вместо изпълнение, а именно вместо заплащане на парично възнаграждение за
извършени дейности по проект „ПРОХОРОВО“ изпълнителят – С. е приел да получи
собствеността върху 6% от акционерния капитал на „П.М.“ АД, респективно да го
получи посочено от него трето лице. Казаното означава, че във връзка с прехвърлянето
на акциите ефективно плащане няма да се дължи от Л. С. или пък от посочено от него
трето лице, поради обстоятелството, че такова плащане би съставлявало
равностойността на възнаграждението за положения от него труд, което му се следва
по цитирания и изпълнен проект, и за което няма данни като паричен дълг да е било
платено към момента на извършеното прехвърляне на акциите. Следователно
неприемливи били съображенията на ищеца, че сделката по прехвърляне на акциите
била осъществена при различни условия от предварително обявените пред акционера –
„М Т.“ ЕООД, съответно като резултат от това същата не била произвела целта си.
Поддържа се, че каузалната сделка, която е обусловила извършеното прехвърляне чрез
джиро на определен брой акции от капитала на „П.М.“ АД е сключения договор от
21.04.2021 г., като същия е действителен, респективно поетите с него задължения са
изпълнени от страните. На последно място ответникът излага своите съображения и по
предявените на по-късен етап с допълнителната искова молба инцидентни
установителни искове за прогласяване на договора от 21.04.2021 г. за прехвърляне на
акции от капитала на „П.М.“ АД за нищожен поради липса на съгласие, поради липса
9
на основание, както и за относително недействителен спрямо акционерното дружество
поради неспазване на предвидените в устава изисквания за прехвърляне на акциите.
Поддържа, че твърдяната от ищеца липса на взети решения от едноличния собственик
на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД за разпореждане с процесните акции не води до
нищожност на договора за прехвърляне на акции поради липса на съгласие. По
твърденията за липса на основание на договора ответникът посочва, че такова е
налице, доколкото задължението за прехвърляне на акциите е поето с оглед
предоставени от Л. С. в полза на ищцовото дружество консултантски услуги и
дейности във връзка с проекта „П.М.“. Твърденията за неспазване на предвидените в
устава на „П.М.“ АД изискванията за прехвърляне на акциите се оспорват, като се
поддържа, че процедурата е спазена надлежно.
С определение от 30.08.2022 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото производство на основание чл. 212 ГПК предявените от ищеца – „Д. Ф.“
ЕООД срещу ответниците „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“ АД инцидентни установителни
искове за прогласяване на договор от 21.04.2022 г. за прехвърляне на акции от капитала
на „П.М.“ АД, сключен между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради
липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за нищожен
поради липса на основание с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, както
и за относително недействителен спрямо „П.М.“ АД поради неспазване на
предвидените в устава на акционерното дружество изисквания за прехвърляне на
акциите от капитала му с правно основание чл. 185, ал. 2, изр. второ ТЗ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
При извършена от съда служебна справка по електронната партида на дружество
– „П.М.“ АД се констатира, че посоченото акционерно дружество е било учредено и
вписано в ТР-АВ през 2013 г., като капиталът му възлиза на 50 000 лв. разпределен в
500 броя обикновени, поименни, налични акции с право на глас всяка имаща
номинална стойност от по 100 лв. При учредяването на дружеството акциите са
записани от двама акционери, а именно : „М Т.“ ЕООД и „Д. Ф.“ ЕООД, като всяко от
тях е поело правата по 250 броя акции, което участие съответства на 50 % от общия
размер на капитала на „П.М.“ АД. Впоследствие на 26.08.2015 г. е извършено вписване
относно промяна в капитала на „П.М.“ АД, като същия е увеличен на 1 751 200 лв.,
чрез издаването на нови 17 012 броя обикновени, поименни, налични акции с право на
глас всяка имаща номинална стойност от по 100 лв. Новите акции са разпределени
поравно измежду двамата акционери, като след така извършеното увеличение „М Т.“
ЕООД и „Д. Ф.“ ЕООД са поели правата върху 8 506 броя акции всеки. На 19.04.2017 г.
е осъществено ново вписване на промяна в обстоятелството свързано с капитала на
„П.М.“ АД и размера на акциите, които го формират. Капиталът е увеличен на
4 351 200 лв., чрез издаването на нови 26 000 броя обикновени, поименни, налични
акции с право на глас всяка имаща номинална стойност от по 100 лв. Новите
емитирани акции са записани както следва : 13 000 са поети от акционера „М Т.“
ЕООД, а останалите 13 000 акции са записани от новоприет акционер – „Д.У.Н.“
ЕООД. Така след последното извършено увеличение на капитала на „П.М.“ АД
емитираните от дружеството общо 43 512 броя акции са разпределени измежду
тримата акционери, както следва : „М Т.“ ЕООД е носител на права върху 21 756 броя
акции, „Д. Ф.“ ЕООД е носител на права върху 8 506 броя акции, съответно
новоприетия акционер „Д.У.Н.“ ЕООД е носител на права върху 13 000 броя акции.
Според приложена извадка от книгата на акционерите, водена при „П.М.“ АД се
констатира, че на 26.04.2017 г. акционерът „Д.У.Н.“ ЕООД е прехвърлил с джиро в
10
полза на акционера „Д. Ф.“ ЕООД притежаваните от него 13 000 броя акции от
капитала на „П.М.“ АД. След така осъщественото придобиване „Д. Ф.“ ЕООД се
легитимира, като носител на права върху 21 756 броя акции от капитала на „П.М.“ АД.
Това разпределение на правата на акционерите в капитала на „П.М.“ АД е
удостоверено и в актуализирания устав на дружеството, вписан в ТРРЮЛНЦ по
партидата му след приемане с решение на общото събрание на акционерите провело се
на 23.02.2021 г.
От приложения по делото устав на дружеството - „П.М.“ АД приет от ОС на
акционерите с решение от 23.02.2021 г. се установява, че са разписани правила за
прехвърляне на акции в полза на трети лица, а именно: според чл. 13, ал. 3 акционерът
разполага с такова право, но при условие, че се съобрази с правото на всеки друг
акционер да придобие акциите, продавани от продаващия акционер, ако има такива,
както и с цената, начина на плащане и другите съществени условия, при които
предлаганото прехвърляне се предвижда да се осъществи; според чл. 13, ал. 4 всеки
акционер има право да прехвърли притежавани от него акции в полза на трето лица
само при условие, че се съобрази с правото на всеки друг акционер да придобие
акциите, продавани от продаващия акционер, при условия, които са не по-малко
благоприятни от тези, които е предложило третото лице. Уредена е и нарочна
процедура по известяване на дружеството и останалите акционери, при спазването на
която продаващия акционер трябва да се ръководи, когато възнамерява да прехвърля
притежавани от него акции в „П.М.“ АД, а именно : трябва да уведоми писмено Съвета
на директорите на „П.М.“ АД и всеки от непродаващите акционери за намерението да
прехвърли притежавани от него акции в дружеството, като е определено и минимално
изискуемо съдържание на същото – брои на акциите, които ще се прехвърлят; име
адрес и свързаност на купувача с продаващия акционер; както и цена, начин на
плащане и други съществени условия, при които предлаганото прехвърляне трябва да
се осъществи; в срок от 30 дни, считано от получаването на уведомлението за
прехвърляне, всеки непродаващ акционер може да направи избор, дали да закупи
всички /но не по-малко от всички/ предложени акции на същата цена и при същите
съществени условия упоменати в уведомлението, като договорът трябва да се сключи в
срок от 15 дни след изтичането на 30 дневният срок течащ от връчването на
последното уведомление за прехвърляне; прехвърлянето на предложените акции се
извършва при условията на договор за покупко-продажба на акции, съдържащ същата
цена и съществени условия посочени в уведомлението; в случай, че няма придобиващи
акционери или пък не бъде сключен договор за продажба на акции с такива, то тогава
продаващия акционер може свободно да продаде акциите на трето лице, но при
условия които не са по-благоприятни от тези, които е предложил на непродаващите
акционери, съответно ангажира пред Съвета на директорите на дружеството, че всички
акционери са получили уведомление за прехвърляне и безрезултатно са изтекли
предвидените срокове за изявяване на желание за придобиване на акциите, съответно
за сключване на договор с такъв предмет. Като гаранция за съблюдаване на
предвидената процедура за прехвърляне на акции от акционер в полза на трето лице е
разписано правилото, че при неспазване на отделните условия в тяхната
последователност, то Съвета на директорите е длъжен да откаже да впише
прехвърлянето в книгата на акционерите. Изрично е предвидено, че при нарушаване
или заобикаляне на установените в устава изисквания, акциите няма да се считат за
прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по отношение на
дружеството.
Сред приетите по делото доказателства е пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя датиращо от 29.11.2016 г., като според него А.Т.а в
качеството му на законен представител – управител на „Д. Ф.“ ЕООД е упълномощил
11
лицето – Л. С., роден на ******* с редица права свързани с управлението и дейността
на дружеството - „Д. Ф.“ ЕООД, като сред тях присъства и правото да извършва от
името на управителя – Т. всякакъв вид търговски сделки, сделки на управление, вкл. и
недвижими имоти собственост на дружеството. Предвидено е, че упълномощаването е
безсрочно и валидно до изричното му оттегляне от упълномощителя. С нотариално
заверена декларация от 02.06.2021 г. А.Т. в качеството му на органен представител –
управител на „Д. Ф.“ ЕООД – е извършил едностранно волеизявление, с което оттегля
овластяването и прекратява правомощията за представляване на дружеството от
пълномощника Л. С., което представително правоотношение е било учредено, съгласно
нотариално заверено пълномощно от 29.11.2016 г. по описа на нотариус Лозанов, като
в изявлението е възпроизведено текста на цялото съдържание на пълномощното,
респективно е поискано посоченото оттегляне да се отрази в съответните регистри
водени от нотариалната камара.
Видно от приета за писмено доказателство по делото апостилирана декларация за
поемане на задължение от „Д.У“ АД, чуждестранно търговско дружество с
регистрация в Лихтенщайн се констатира, че на 30.05.2016 г. от „Д.У“ АД, явяващо се
едноличен собственик на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД, е заявено намерение за
прехвърляне на 6% от акционерния капитал в „П.М.“ АД /целево дружество/ срещу
предоставяни от Л. С. услуги и постижения, които се явяват от съществено значение за
реализацията на проекта „П.М.“, като „Д.У“ АД се ангажира с осъществяване на
посоченото прехвърляне на акционерно участие чрез своето дъщерно дружество – „Д.
Ф.“ ЕООД. Предвидено е, че посоченото право за Л. С. възниква, считано от момента
на сключване на договор за концесия от целевото дружество за добив на благородни
метали /мед/, като правото може да бъде прехвърлено лично на упоменатото
физическо лице или пък на посочено от него трето физическо или юридическо лице.
Уточнено е, че прехвърлянето ще се извърши без реално заплащане на акционерното
участие, като насрещната престация ще се състои в извършените във времето услуги и
дейности от Л. С., съдействащи за реализацията на проекта „П.М.“. Съгласно т. 5 от
декларацията ангажиментът за прехвърляне на акциите се ограничава до срок до 30
годни, считано от подписването на тази декларация, като е предвидено, че същото
следва да се извърши в срок не по-късно от 1 година след сключване на договора за
концесия. Констатира се, че освен от нейния автор – органния представител на
чуждестранното търговско дружество „Д.У“ АД – декларацията е подписана за
сведение още от Л. С. и А.Т., в лично качество, както и съвместно от двамата като
управители на „Д. Ф.“ ЕООД. В текста на декларацията се съдържа и изявление, че
органните представители на „Д. Ф.“ ЕООД подписват същата, като по този начин
изразяват съгласие от името на представляваното от тях дружество със съдържащите
се в нея условия, както и поемат от негово име ангажимент не извършва
разпореждания, които биха могли да накърнят предстоящото прехвърляне на акциите в
полза на г-н С..
Ангажирано е писмено уведомление от 11.02.2021 г. изходящо от „Д. Ф.“ ЕООД,
чрез пълномощник – С., с което дружеството се е обърнало към „М-Т.“ ЕООД и Съвета
на директорите на „П.М.“ АД, като ги е информирало за това, че възнамерява да
извърши продажба на притежавани от него в „П.М.“ АД 2 611 броя обикновени,
поименни акции с право на глас, представляващи 6 % от целия акционерен капитал на
„П.М.“ АД, като прехвърли тези акции в полза на трето лице нямащо качеството на
акционер в дружеството, а именно - „П. Е.Х.“ ГмбХ, дружество учредено съгласно
законите на Р. Австрия, при покупна цена в размер на 100 лв. за акция или обща
покупна цена в размер на 261 100 лв. Декларирано е, че купувачът няма свързаност с
дружеството. Предвид изискването въведено в устава на „П.М.“ АД е отправено
предложение до единствения непродаващ акционер - „М-Т.“ ЕООД да закупи акциите,
12
като заплати цена равна на цената, която е предложена на купувача, а именно сумата
от 261 100 лв. Отправено е изявление, че ако „М-Т.“ ЕООД не направи изричен отказ
от правото си на изкупуване или пък не потвърди желанието си за закупуване на
акциите при посочените в това предложение условия в пределите на 30 каленД.ни дни
течащи, считано от момента на получаване на това уведомление, то предлагащото
акциите дружество ще смята, че „М-Т.“ ЕООД няма интерес от тяхното закупуване и
дава мълчаливо съгласие относно продажбата им на посоченото трето лице. Върху
уведомлението е налично писмено удостоверяване, че на 17.02.2021 г. същото е
получено от Д. Ф. имаща качеството на управител на „М-Т.“ ЕООД, съответно на
12.02.2021 г. от лицата – К..К, С.Н., Х. С. и П.Б., в качеството им на членове на Съвета
на директорите на „П.М.“ АД.
С уведомление за отказ от право на закупуване на акции датиращо от 26.02.2021 г.
Д. Ф. имаща качеството на управител на „М-Т.“ ЕООД по повод на получено
уведомление от на „Д. Ф.“ ЕООД датиращо от 11.02.2021 г. съдържащо предложение
за изкупуване на 2 611 броя обикновени, поименни акции с право на глас,
представляващи 6 % от целия акционерен капитал на „П.М.“ АД е направила
изявление, че дружеството не възнамерява и няма интерес да закупи същите при
посочената в уведомлението покупна цена, или каквато и да е друга различна цена,
като едновременно с това е изразено съгласие тези акции да бъдат продадени от
притежателя им „Д. Ф.“ ЕООД на дружеството „П. Е.Х.“ при покупна цена посочена в
уведомлението.
С молба от 15.03.2021 г. „Д. Ф.“ ЕООД действащо чрез пълномощник С. е
отправило искане до дружеството - „П.М.“ АД за вземане на решение за обезсилване
издаденото му временно удостоверение № 6/24.04.2017 г. за 13 000 броя обикновени
поименни акции с право на глас с поредни номера от 030 513 до 043 512, съответно
вземане на решение за издаване на временно удостоверение № 7 за 10 389 броя
обикновени поименни акции с право на глас с поредни номера от 030 513 до 040 901 и
на временно удостоверение № 8 за 2 611 броя обикновени поименни акции с право на
глас с поредни номера от 040 902 до 043 512 и двете в полза на „Д. Ф.“ ЕООД, като
същите следва да заместят обезсиленото такова с № 6.
Видно от решения на Съвета на директорите на „П.М.“ АД взети на провело се
заседание на 29.03.2021 г. се установява, че временно удостоверение № 6 е обезсилено,
като са издадени две нови временни удостоверения № 7 за 10 389 броя обикновени
поименни акции с право на глас с поредни номера от ******* и на временно
удостоверение № 8 за 2 611 броя обикновени поименни акции с право на глас с
поредни номера от ******* и двете собственост на акционера - „Д. Ф.“ ЕООД. Така
издадените две нови временни удостоверения са били предадени в държане на
представител на „Д. Ф.“ ЕООД /Л. С. – пълномощник/ на датата – 19.04.2021 г., за
което е съставен и подписан протокол.
Съгласно протокол от 21.04.2021 г. се установява, че на посочената дата е било
взето решение от едноличния собственик на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД – А.Т., чрез
пълномощника му – Л. С. /по пълномощно от 29.11.2016 г./ относно това „Д. Ф.“
ЕООД неотменимо и безусловно да прехвърли 6% от притежаваните от него акции в
капитала на „П.М.“ АД, а именно – 2 611 обикновени, поименни акции с право на глас
с номинална стойност от 100 лв. всяка и обща стойност от 261 100 лв. – в полза на „П.
Е.Х.“, срещу насрещна престация, която е предоставена от г-н Л. С. в полза на „Д. Ф.“
ЕООД към датата на приемане на решението.
Като писмено доказателство по делото е приобщен договор за прехвърляне на
акции от дружество „П.М.“ АД, който е сключен на 21.04.2021 г. между „Д. Ф.“ ЕООД,
като продавач и „П. Е.Х.“ като купувач. В съдържанието на същия е констатирано, че е
13
реализирано изпълнението на всички условия заложени в подписана декларация за
поемане на задължение датираща от 30.05.2016 г., предвид което продавачът продава
на купувача собствените си 6% от акционерния капитал на дружество „П.М.“ АД,
представляващи 2 611 броя налични поименни акции обективирани във временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г., а купувачът закупува тези акции срещу цена и при
условия установени в декларацията и настоящия договор. В клаузата на т. 2.1. от
договора страните са изразили съгласие, че купувачът закупува акциите за сума от 100
лв. за всяка акция или общо 261 100 лв. за всички 2 611 акции, които са обективирани
във временно удостоверение № 8 от 29.03.2021 г., която цена е определена в
декларация за поемане на задължение от 30.05.2016 г., като себестойност на извършени
услуги и дейности от г-н Л. С. във връзка с проект „ПРОХОРОВО“. Предвидено е, че
тази цена не подлежи на ефективно плащане, доколкото вече е изплатена от г-н Л. С.
посредством изпълнение на задължения по декларация за поемане на задължения от
30.05.2016 г. При сключване на договора продавача - „Д. Ф.“ ЕООД е представляван
от пълномощник – Л. С., а купувача - „П. Е.Х.“ от К.Б. в качеството му на управител на
дружество.
Видно от приложено временно удостоверение № 8 за 2 611 броя обикновени
поименни акции с право на глас с поредни номера от 040 902 до 043 512, което
първоначално е издадено на „Д. Ф.“ ЕООД се констатира, че на 21.04.2021 г. правата
по временното удостоверение са били прехвърлени с джиро от „Д. Ф.“ ЕООД в полза
на „П. Е.Х.“, като едностранната сделка е извършена от „Д. Ф.“ ЕООД чрез
пълномощник – Л. С..
С уведомление от 04.10.2021 г. „П. Е.Х.“ е известил „П.М.“ АД, че на 21.04.2021 г.
с джиро за прехвърляне към временно удостоверение № 8 от 29.03.2021 г. издадено от
„П.М.“ АД е осъществено прехвърляне на собствеността и всички права 2 611 броя
обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 100 лв. – всяка,
изцяло записани и изплатени с последователни номера от 040 902 до 043 512,
представляващи 6 % от капитала на „П.М.“ АД в полза на „П. Е.Х.“. Поискано е тази
промяна в собствеността да бъде надлежно вписвана във водената книга на
акционерите при дружеството - „П.М.“ АД.
Видно от приложеното копие на книгата на акционерите водена при дружеството
- „П.М.“ АД тази промяна в собствеността на правата по временно удостоверение № 8
от 29.03.2021 г. е отразена на 04.10.2021 г., като за титуляр на собствеността и всички
права върху 2 611 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална
стойност 100 лв. – всяка, изцяло записани и изплатени с последователни номера от
******* е вписано дружеството - „П. Е.Х.“.
Според писмено искане датиращо от 27.01.2022 г. на „Д. Ф.“ ЕООД, действащо
чрез законния си представител – А.Т. и адресирано до Съвета на директорите на
„П.М.“ АД е манифестирано изявление, че дружеството не е предлагало за продажба
своите акции, които са материализирани във временно удостоверение № 8 от
29.03.2021 г., нито е сключвало договор за тяхното прехвърляне в полза на трето лице,
респективно в счетоводните записи водени от продавача са постъпвали суми от
продажбата на тези акции, като предвид това е отправено искане за получаване на
информация : кое е лицето извършило джиросване на временното удостоверение
материализиращо правата върху 2 611 броя обикновени поименни акции с право на
глас с номинална стойност 100 лв. – всяка; кое лице е извършило вписване на това
прехвърляне в книгата на акционерите; къде се намира договора за прехвърляне на
акциите; на каква цена са били продадени тези акции; спазена ли е процедурата
предвидена в чл. 13 от устава за прехвърляне на акции в полза на трето лице извън
акционерите. Писмото е получено от адресата му на 28.01.2022 г.
14
С писмено уведомление от 01.02.2022 г. законния представител на „П.М.“ АД е
изготвил отговор до акционера - „Д. Ф.“ ЕООД, като в него е изтъкнато, че спазването
на процедурата установена в чл. 13 от устава е ангажимент на акционера пристъпил
към продажба на притежавани от него права върху акции в „П.М.“ АД, а задължението
на самото акционерно дружество се свежда до това да прецени спазени ли са
изискванията на този текст от Устава на етапа, когато от него е поискано да извърши
вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите. Това е направено на 04.10.2021
г. след отправено искане от купувача на акциите - „П. Е.Х.“ за вписване на
прехвърлянето извършено с джиро от 21.04.2021 г.
Сред приетите доказателства по делото е и договор за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства
относно добив на метални полезни изкопаеми – медни руди, с попътни компоненти от
молибден и злато от находите „Прохорово“, като този договор е сключен на 22.02.2019
г. между Министерски съвет на Р. България /концедент/ и „П.М.“ АД /концесионер/.
Приложена е електронна кореспонденция разменена между Л. С. с електронна
поща – ********и М.Щ. с електронна поща – **********, видно от която с писмо от
01.02.2022 г. М.Щ. уведомява Л. С., че действията му са изцяло в интерес на
акционерно дружество „Д.У“, като е подчертано, че „Д. Ф.“ ЕООД и Л. С. притежават
50 % от капитала на „П.М.“ АД, което се явява и целевия обект, като е обърнато
внимание, че тази квота от 50 % не би следвало в нито един момент да бъде излагана на
риск, поради евентуална продажба на 6 % върху които Л. С. има права, съгласно
декларация за поемане на задължения от 30.05.2016 г.
В пределите на съдебното дирене по спора са събрани и гласни доказателства
посредством проведен разпит на поискан от ответната страна свидетел. От показанията
дадени от свидетеля – С. се разбира, че той е бил представител на „Д. Ф.“ ЕООД, което
дружество се явява акционер в „П.М.“ АД, съответно е инвеститор в проект развит
посредством акционерното дружество. Още от 2011 г. свидетелят се заел с
реализирането на минен проект започнал от нулата и завършен до етап подписване на
договор за отдаване на концесия за добив на цветни метали. Отбелязва, че за тази му
дейност той не е получавал никакво парично възнаграждение, било от „Д. Ф.“ ЕООД
или пък от „П.М.“ АД. Сочи, че имал уговорка със собствениците на инвеститора „Д.
Ф.“ ЕООД вместо да получи парично възнаграждение за тази своя работа, да получи
част от определено процентно участие в проекта, като това стане след постигането на
определени резултати. Крайният израз на тези резултати било подписването на договор
за концесия относно добив на цветни метали. Договореността за прехвърлянето на
съответния размер процентно участие в проекта била формализирана в подписването
през 2016 г. на декларация за поемане на задължение от името на собственика - „Д. Ф.“
ЕООД, като там изрично било посочено, че това ще е заместващата облага за
следващото се възнаграждение в полза на свидетеля за положения от него труд през
годините във връзка с осъществяването на проекта. Свидетелят подчертава, че самото
прехвърляне на акционерното участие в „П.М.“ АД възлизащо на 6 % от неговия
капитал, според декларацията е било договорено да стане в срок от 1 година след
подписването на договора за концесия, съответно в 30 годишен срок, считано от
подписването на самата декларация. Възприема едногодишния срок, като стимулиращ
такъв. Отбелязва, че този срок бил удължен след взаимна устна уговорка между него и
А.Т., който се явява краен собственик на цялата икономическа структура от дружества
ангажирана с проекта, а освен това коментираното удължаване присъствало и в
разменена електронна кореспонденция между – А.Т. и свидетеля. Свидетелят пояснява,
че в крайна сметка акционерното участие в „П.М.“ АД възлизащо на 6 % от неговия
капитал било прехвърлено не на него, а на посочено от него трето лице - „П. Е.Х.“,
като в последното свидетелят отрича да има някакви управленски функции или права
15
на собственост. Посочването му било, последица от икономическа подбуда, а именно
свидетелят е изчистил определени свои ангажименти към този правен субект – погасил
е задължения, които има към него, но те нямат връзка с проекта реализиран от „П.М.“
АД. Спомените на свидетеля относно факта на прехвърляне на акциите равняващи се
на 6 % от капитала на „П.М.“ АД са, че това е станало някъде през пролетта на 2021 г.,
като тогава действайки като пълномощник на „Д. Ф.“ ЕООД е реализирал сделката по
прехвърлянето на акциите в полза на „П. Е.Х.“. Преди да пристъпи към извършването
на тази сделка с акциите, свидетелят посочва, че е информирал, както
упълномощителят – законния представител на „Д. Ф.“ ЕООД, така и едноличния
собственик на „Д. Ф.“ ЕООД, което е дружество позиционирано в Лихтенщайн.
Съгласуването станало под формата на оперативка по телефона, като се подчертава, че
и г-н А.Т. бил уведомен за пристъпването към сделката с акциите, като свидетелят не
може да възпроизведе неговата конкретна вербална реакция, но посочва, че не е имало
основание същия да възрази, защото знае, че е поел задължение да извърши това
прехвърляне при настъпване на определените условия. Твърдението на свидетеля е, че
към момента на коментираното уведомяване, г-н Т. не е отправял никакви изявления
към него, че прекратява пълномощията му, а единствено му е казал да се обърне към г-
н Щ., като при проведения между свидетеля и г-н Щ. разговор от последния не били
направени никакви възражения по сделката с акциите, а напротив било потвърдено, че
са налице поети задължения към свидетеля и готовност те да бъдат изпълнени. Според
свидетелят той е разполагал с правото да се разпореди от името на дружеството със
съответния процент акции от капитала на „П.М.“ АД, доколкото били настъпили
условията за това, а така също защото първоначално предвидената структурна промяна
с начина на разпределение на участието в проекта не се сбъднала. Смята, че не е било
необходимо да има конкретни инструкции как да действа, нито от г-н Щ., нито от г-н
Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Приети за съвместно разглеждане в производството са предявени от ищеца „Д.
Ф.“ ЕООД срещу ответниците „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“ АД инцидентни установителни
искове за прогласяване на договор от 21.04.2022 г. за прехвърляне на акции от капитала
на „П.М.“ АД, сключен между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради
липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за нищожен
поради липса на основание с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД.
Посочените инцидентни установителни искове за прогласяване на атакуваната сделка
за недействителна са предявени без изрично посочване на вида на обективното
съединяване, като същото следва да бъде определено в зависимост от това дали
основанията, на които те са предявени се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и от това какви са правните
последици от уважаването на всеки един от исковете, като преценката за
съотношението, в което съединените искове се намират по между си, се извършва от
съда без същият да е обвързан от изявлението на ищеца в тази насока – така решение
№ 527 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1363/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.
В случая наведените от ищеца основания за недействителност произтичат от
различни факти и могат да съществуват самостоятелност, поради което липсва правен
интерес от кумулативното им съединяване. В този смисъл, в зависимост от характера
на изтъкнатите от ищеца основания за недействителност на атакувания договор за
прехвърляне на акции съдът намира, че предявените от ищеца инцидентни
установителни искове следва да бъдат разгледани при условията на евентуалност,
чиято поредност следва да се определи в зависимост от тежестта на сочените от ищеца
пороци – в този смисъл трайната съдебна практика на Върховния касационен съд,
16
обективирана в решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС,
ГК, IV г.о., решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/2009 г. по описа на ВКС,
ГК, IV г.о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. по описа на ВКС,
ГК, IV г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съдът намира, че най-напред на
разглеждане подлежи искът с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за
прогласяване на договора за нищожен поради липсата на съгласие, a при условие, че
същият бъде отхвърлен, на разглеждане подлежи искът с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на договора за нищожен поради липса на
основания.
По инцидентния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД, предявен от „Д. Ф.“ ЕООД срещу „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“ АД:
Предявен от ищеца „Д. Ф.“ ЕООД срещу ответниците „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“
АД е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД
за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на
„П.М.“ АД, сключен между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради липса
на съгласие.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД нищожни са договорите, при които
липсва съгласие. При двустранните договори този порок е налице преди всичко в
случаите, когато няма съвпадение между извършените от насрещните страни
волеизявления относно съществените елементи на договора. Липса на съгласие е
налице и тогава когато от външна страна между насрещните волеизявления формално е
налице съвпадение относно съществените елементи на съглашението, но някое или и
двете волеизявления е направено без намерение за обвързване (на шега), когато лицето
се е намирало в състояние на съзнателна липса на съгласие, поради упражнено
насилие, вследствие на което волеизявлението не отразява волята на неговия субект,
респ. няма воля да се учреди съответното правоотношение.
От представения като писмено доказателство по делото договор за прехвърляне
на акции сключен на 21.04.2021 г. се установява, че между „Д. Ф.“ ЕООД, от една
страна, и „П. Е.Х.“ ГмбХ, от друга, е постигнато съгласие ищцовото дружество, в
качеството му на собственик на половината от акционерния капитал на „П.М.“ АД, да
прехвърли на „П. Е.Х.“ ГмбХ, в качеството му на трето лице, посочено от г-н Л. С.
съгласно т. 3 от декларация за поемане на задължение от 30.05.2016 г., част от
притежаваните от него акции от капитала на „П.М.“ АД, а именно 2 611 броя акции,
обективирани във временно удостоверение № 8 от 29.03.2021 г., като прехвърлянето се
извършва възмездно, а именно с оглед на предоставени от г-н С. консултантски услуги
и дейности във връзка със сключен от ищеца договор за концесия за добив на
благородни метали по проекта „П.М.“, които услуги се оценяват на стойност от 261 000
лв. При сключването на договора ищцовото дружество е представлявано от г-н Л. С., в
качеството му на негов пълномощник, упълномощен с нотариално заверено
пълномощно от 29.11.2016 г. с рег. № *** по описа на нотариус Л.Л., рег. № 004 на НК,
а „П. Е.Х.“ ГмбХ е представлявано от своя управител – г-н К.Б..
От изложеното е видно, че в случая е налице съвпадане на насрещните
волеизявления на представителите на страните по сделката, с което между тях е
постигнато общо съгласие относно съществените елементи на договора, като
предметът на насрещните престации на страните е описан ясно и изчерпателно. В
случая съображенията на ищеца да счита, че договорът е сключен при липсата на
съгласие, и да го атакува като нищожен на това основание се базират на твърдението,
че същият е сключен при отсъствието на прието от едноличния собственик на капитала
решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, предл. последно във връзка с чл. 147, ал. 2
ТЗ.
17
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ компетентността на общото събрание на
дружеството с ограничена отговорност обхваща приемането на решения за откриване и
закриване на клонове, както и за участие в други дружества. В обхвата на последната
хипотеза – участието в други дружества – освен случаите на вземане на участие при
учредяването или придобиване на участие в други дружества попадат и тези на
разпореждане с участието на ООД в други дружества посредством прехвърляне на
членството в полза на трето лице. Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ при едноличното
дружество с ограничена отговорност въпросите от компетентността на общото
събрание се решават от едноличния собственик на капитала, за което се съставя
протокол в съответната за решенията на общото събрание форма – в случая
обикновена писмена форма (арг. от чл. 137, ал. 4 ТЗ). Атакуваният договор за
прехвърляне на акции от 21.04.2022 г., доколкото същият несъмнено се отнася до
участието на ищцовото дружество в други дружества, попада в разглежданата
хипотеза, като по отношение на него намира приложение изискването за приемане на
решение от едноличния собственик на капитала по реда на чл. 137, ал. 1, т. 6, предл.
последно във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ. Преди да се обсъди дали такова решение
действително е било прието обаче е необходимо да се изследва въпросът за неговото
значение, респективно за това по какъв начин евентуалната липса на прието от
едноличния собственик на капитала решение се отразява на действителността на
сключената въпреки отсъствието му сделка.
За отговора на така поставения въпрос от значение са разясненията, съдържащи се
в мотивите по т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Макар и пряко отнасящи се до решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ
за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право
върху него, и неговото значение за действителността на разпоредителната сделка,
сключена от управителя, възприетите там принципни постановки са приложими и по
отношение на решението по чл. 137, ал. 1, т. 6, предл. последно ТЗ, при това
независимо дали при сключването на сделката дружеството се представлява от своя
управител или от пълномощник. Така в съответствие със застъпеното в тълкувателното
решение следва да се възприеме, че решенията на общото събрание на съдружниците,
респ. на едноличния собственик на капитала на ЕООД, за сключване на
разпоредителна сделка имат вътрешно-организационен характер. Необходимостта от
защита на интересите на дружеството с установеното в закона изискване за
предварително решение от дружествен орган следва да се преценява във връзка с
необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината в търговския
оборот, както и да се защитят интересите на третите лица. В този смисъл липсата на
решение по чл. 137 ТЗ не може да се противопоставя на третите лица, като
несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на
съгласие. Още по-малко отсъствието на решение на общото събрание може да има
значение за действителността на разпоредителната сделка в случаите, при които при
сключването дружеството е било представлявано не от органния си представител –
управителя, а от пълномощник с надлежно учредена и неограничена представителна
власт, какъвто е процесният случай.
Доколкото решението по чл. 137, ал. 1, т. 6, предл. последно ТЗ не е елемент от
фактическия състав на договора за прехвърляне на участието на ООД, респ. ЕООД в
други дружества, и няма правно значение за действителността му, то без значение е
дали в конкретния случай такова решение е било прието към датата на сключване на
сделката или не.
По изложените съображения предявеният от ищеца инцидентен установителен
иск имащ правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване на
сключеният между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ договор от 21.04.2022 г. за
18
прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД за нищожен поради липса на съгласие
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода по заявения първи предпочетен евентуален иск и възприетият от
съда извод за неговата неоснователност е настъпила вътрешнопроцесуалната
предпоставка за произнасяне по отношение на втория евентуален инцидентен
установителен иск.
По инцидентния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД, предявен от „Д. Ф.“ ЕООД срещу „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“ АД:
Предявен от ищеца „Д. Ф.“ ЕООД срещу ответниците „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“
АД е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто
ЗЗД за прогласяване на договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала
на „П.М.“ АД, сключен между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради
липса на основание.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 2 предл. четвърто ЗЗД се предвижда, че договора е
нищожен при липса на основание. Основанието е типичната, характерна,
непосредствена правна цел, която се преследва с предоставянето на имуществена
облага при сключването на дадена сделка. Основанието се определя от страните в
границите на дадената им от закона свобода, доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и добрите нрави. За съществуването на основанието се
заключава от съдържанието или от типа на сделката, без да е необходимо то да се
посочва изрично. В нормата на чл. 26, ал. 2 изр. 2 ЗЗД е установена оборимата
презумпцията, че основанието съществува. Тази презумпция се отнася до основанието
(каузата, причината, типичната цел), чиято нищожност се претендира.
В зависимост от вида на договора основанието намира различно проявление, като
при двустранните договори то се състои във взаимното, насрещното задължаване на
страните, при едностранните реални договори (напр. заем, влог), при които задължение
възниква само за едната страна – в това, че другата страна е дала нещо още при
сключване на договора, а при безвъзмездните договори – в мотивът да се Д.и и да се
прояви щедрост. В случая съдържанието на атакувания договор за прехвърляне на
акции се състои в поетото от страна на ищцовото дружество задължение за
прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД срещу предоставени му от страна на
г-н Л. С. консултантски услуги, в полза на посоченото от последния трето лице
/чуждестранно търговско дружество – „П. Е.Х.“ ГмбХ/ съгласно предходно постигната
между страните уговорка. Особеностите на атакуваната сделка я характеризират като
ненаименуван договор – такъв, чието съдържание не е изрично уредено в закона, но
който е допустим съгласно принципа на договорната свобода установен в чл. 9 ЗЗД,
където е предвидено, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Касае се за двустранен ненаименуван договор, при който изискването
за основание се поставя на плоскостта на наличието на взаимни престации, всяка от
които служи като основание за насрещната. Съображенията на ищеца да счита, че
атакуваната сделка е недействителна поради липса на основание, се основават на
твърдението, че произтичащото за него от така сключения договор задължение да
прехвърли съответния брой акции в полза на своя контрагент е поето при отсъствието
на уговорена реална насрещна престация в негова полза.
Действително в чл. 2.2. от процесния договор за прехвърляне на акции е
предвидено, че сумата от 261 000 лв., на която страните оценяват себестойността на
осъществените от г-н Л. С. консултантски услуги във връзка с проекта „П.М.“, не
подлежи на ефективно заплащане. Сама по себе си обаче тази уговорка не навежда на
липсата на основание. Включването в процесния договор е обяснимо от една страна с
19
обстоятелството, че насрещната престация изобщо не се състои в заплащане на
въпросната сума, която служи единствено да означи себестойността на предоставените
от г-н Л. С. консултантски услуги, както и свидетелства за постигнатото между
страните съгласие по отношение на тяхната стойност. Именно в тези предоставени в
полза на ищцовото дружество услуги се състои предметът на насрещната престация по
договора. Обстоятелството, че при сключване на договора същите вече са били
предоставени на ищеца, с тази особеност, че задължението за прехвърляне на акциите
се поема не спрямо лицето, осъществило въпросната престация, а в полза на трето,
посочено от него лице, не опровергава двустранния и възмезден характер на договора,
нито измества изискването за основание на друга плоскост. Доколкото се установява,
че произтичащото от атакуваният договор от 21.04.2021 г. задължение за ищеца да
прехвърли процесните 2611 на брой акции, обективирани във временно удостоверение
№ 8/29.03.2021 г., е поето с оглед осъществена по отношение на него насрещна
престация за предоставяне на консултантски услуги във връзка с проекта „П.М.“, се
налага извода, че атакуваната сделка не е нищожна поради липса на основание.
По изложените съображения предявеният от ищеца инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на
сключеният между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ договор от 21.04.2022 г. за
прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД за нищожен поради липса на
основание следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, предявен от
„Д. Ф.“ ЕООД срещу „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“ АД:
Предявен от ищеца „Д. Ф.“ ЕООД срещу ответниците „П. Е.Х.“ ГмбХ и „П.М.“
АД е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на
джиро от 21.04.2021 г. на временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., установяващо
притежанието на 2 611 броя налични поименни акции от капитала на „П.М.“ АД с
номинална стойност от по 100 лв. всяка, извършено от „Д. Ф.“ ЕООД в полза на „П.
Е.Х.“ ГмбХ, за нищожно поради липса на основание.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 21.04.2021 г. от името на „Д. Ф.“ ЕООД,
представлявано от Л. С., действащ като пълномощник, е извършено джиро на
временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., установяващо притежанието на 2 611 на
брой обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД с
поредни номера от 040 902 до 043 512, в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ. Представителната
власт на Л. С., в това число за извършване на атакуваната сделка, се установява от
ангажираното като писмено доказателство по делото пълномощно от 29.11.2016 г. с
нотариална заверка на подписа на управителя на „Д. Ф.“ ЕООД, което е оттеглено едва
на 02.06.2021 г. – тоест след момента на твърдяното и оспорвано джиросване на
правата по временното удостоверение.
Поименните налични акции са ценни книги на заповед, които се прехвърлят с
джиро – арг. от чл. 185, ал. 2, изр. първо ТЗ – като по силата на чл. 187, ал. 3 ТЗ
прехвърлянето на временното удостоверение се приравнява на прехвърляне на
акциите, които то удостоверява. Макар и по правило заповедните ценни книги да могат
да се прехвърлят с всички познати на гражданското право транслативни способи
съгласно чл. 185, ал. 2, изр. първо ТЗ джирото е уредено като единствен способ за
прехвърляне на поименните акции, което налага да се приеме, че то предпоставя и
вещния ефект на прехвърлянето им. Това означава, че преминаването на собствеността
върху акцията, настъпва едва в момента на последващото обективиране на
едностранното волеизявление на титуляря на ценната книга в джиро. Джирото се
определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от
20
една страна прехвърля собствеността върху акцията като движима вещ, а от друга се
явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т. е. за
заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната
книга с друг – джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за
извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Това
основание обаче се разкрива от съдържанието на съответното каузално
правоотношение, с която, по арг. от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. От
изложеното следва, че джирото на акции има вторична обслужваща функция, като
винаги обслужва конкретно каузално правоотношение. В разглежданата хипотеза
придобиването на правата от джиратаря е на деривативно придобивно основание,
поради това и абстрактният характер на джирото се проявява при самото му
обективиране върху документа, т. е. при извършването му не е необходимо да се
споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното
удостоверение. Все пак обаче, доколкото облигационното отношение, което се
поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза,
или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джиратар.
Сам по себе си абстрактният характер на джирото не води до изключване като
недопустими в отношенията между джиранта и джиратаря на възраженията за липса на
основание, напротив – липсата на доказано каузално правоотношение води до
нищожност на джирото съобразно общото правило въведено в чл. 44 във връзка с чл.
26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, което опорочава прехвърлянето на джиросаните акции,
т.е. същите остават притежание на джиранта – така решение № 133 от 14.01.2016 г. по
т.д. № 1834/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно твърденията на ответниците каузалното правоотношение, което лежи в
основата на оспорваното джиро на временно удостоверение от 21.04.2021 г., произтича
от договор за прехвърляне на акции, сключен на същата дата между „Д. Ф.“ ЕООД и
„П. Е.Х.“ ГмбХ. Възраженията на ищеца срещу така въведеното каузално
правоотношение могат да бъдат обособени в две групи. Първата група са възражения
отнасящи се до неговото съществуване, като се твърди, че договорът за прехвърляне на
акции, от който същото произтича, страда от пороци, обуславящи неговата нищожност,
евентуално относителна недействителност спрямо акционерното дружество и
останалите акционери, които пороци обуславят извод за нищожност на атакуваното
джиро поради липса на основание. Втората група възражения обхваща твърденията за
несъответствие на договора за прехвърляне на акции от 21.04.2021 г. с условията по
декларация от 30.05.2016 г., издадена от едноличния собственик на капитала на „Д. Ф.“
ЕООД.
Във връзка с първата група възражения – тези отнасящи се до въпроса за самото
съществуването на въведеното от ответниците каузалното правоотношение, стоящо в
основата на оспорваното джиро – при разглеждане на въведените в предмета на делото
инцидентните установителни искове беше детайлно изяснено, че договорът за
прехвърляне на акции от 21.04.2021 г. не страда от наведените от ищеца пороци,
обуславящи неговата нищожност поради липса на съгласие и липса на основание.
Относно позоваването на ищеца, че при прехвърлянето на акциите не са били спазени
заложените в устава на „П.М.“ АД изисквания, а именно тези в в чл. 13, ал. 4 от Устава
на „П.М.“ АД въвеждащи нарочна процедура за прехвърляне на акции от капитала на
дружеството трябва да се направят и някои допълнителни разяснения в контекста на
нормативното правило установено в чл. 185, ал. 2 ТЗ, а именно, че прехвърлянето на
поименни акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на
поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството, като в устава на
дружеството могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни
акции. В случая в чл. 13, ал. 4 (с измененията в сила от 24.03.2021 г.) от устава на
21
„П.М.“ АД е предвидено, че всеки акционер има право да прехвърли притежаваните от
него акции на трето лице само при условие, че се съобрази с правото на всеки друг
акционер да придобие подлежащите на прехвърляне акции съгласно подробно
разписани в устава условия. Съгласно чл. 13, ал. 6 (с измененията в сила от 24.03.2021
г.) от устава, в случай че описаната процедура не бъде спазена, съветът на директорите
е длъжен да откаже да впише прехвърлянето в книгата на акционерите. С така
установена в полза на непродаващите акционери възможност за тях е предвидено
т.нар. право на първи отказ, което се състои във възможността, в случай че някой
акционер инициира прехвърляне на притежаваните от него акции, останалите
акционери да придобият същите при не по-малко благоприятни условия преди те да
бъдат прехвърлени на третото лице. В трайната практика на Върховния касационен
съд, обективирана в решение № 19 от 08.08.2019 г. по т.д. № 2511/2017 г. по описа на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 06.01.2020 г. по т.д. № 2359/2018 г. по описа на
ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, се застъпва разбирането, че
при винкулираните акции правото на акционерите за свободно разпореждане с тях е до
известна степен ограничено, като при нарушаване или заобикаляне на предвидените в
устава на дружеството допълнителни изисквания за прехвърлянето им акциите не се
считат прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по отношение на
самото дружество, т.е. прехвърлянето им не поражда действие спрямо тези лица при
условията на относителна недействителност. Тоест акционерите неполучили
предложение за прехвърляне на предлаганите от даден акционер винкулирани акции,
както и самото акционерно дружество разполагат с ред за защита при осъществено
прехвърляне на акции от капитала на дружеството в полза на трето лице, като този ред
за защита е със специален иск за защита на членствени права по чл. 71 ТЗ, във връзка с
чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ за обявяване относителна недействителност на прехвърлянето.
С легитимация за подобна защита обаче продаващият акционер /в случая ищеца/ не
разполага.
Вярно е, че само по себе си обстоятелството, че договорът не страда от
обсъдените пороци, не означава, че същият е произвел целените с него правни
последици, тъй като той може да е засегнат от различни от нарочно изтъкнатите от
ищеца недостатъци, обуславящи неговата нищожност. В случая обаче не се установява
такива да са налице. Предвид изложеното съдът намира, че по силата на сключения
между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ договор за прехвърляне на акции от 21.04.2021
г. в тежест на ищеца е възникнало задължение да прехвърли притежаваните от него 2
611 на брой налични поименни акции от капитала на „П.М.“ АД, установени във
временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., което задължение е поето с оглед
предоставени от г-н С. консултантски услуги и дейности във връзка със сключен от
ищеца договор за концесия за добив на благородни метали по проекта „П.М.“, които
страните оценяват на стойност от 261 000 лв. Съдържанието и страните по този
договор разкриват пълно съответствие с извършеното на 21.04.2021 г. джиро на
временно удостоверение, поради което възраженията на ищеца за липса на каузално
правоотношение се явяват неоснователни.
Наличието на каузално правоотношение, стоящо в основата на извършеното
джиро на временно удостоверение, обаче все още не означава, че джирото не е
засегнато от пороци на каузата, различаващи се от пълната липса на каузално
правоотношение. В този смисъл на джиратаря, както и на акционерното дружеството,
част от чийто капитал са джиросаните акции, могат да се противопоставят всички
възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Така в случая от ищеца се
навежда възражение, че задължението за прехвърляне на акциите, произтичащо от
договора от 21.04.2021 г., е поето в нарушение на условията, предвидени в издадената
от неговия едноличен собственик на капитала декларация от 30.05.2016 г., което налага
22
изясняване на характера на последната, връзката с договора за прехвърляне на акции
и значението, което евентуалното неспазване на предвидените в нея условия, има за
поетото договорно задължение за прехвърляне на акциите.
Процесната декларация датира от 30.05.2016 г., като същата изхожда от „Д.У“
АД, чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Княжество Лихтенщайн,
което е едноличен собственик на капитала на „Д. Ф.“ ЕООД. Видно от нейното
съдържание тя е издадена във връзка с планирано прехвърляне от декларатора на част
от акционерния капитал притежаван от него в дружеството - „П.М.“ АД в полза на
физическото лице - Л. С. срещу предоставени от него услуги и постижения имащи
съществено значение за успешната реализация на проекта „П.М.“. В декларацията
подробно са описани условията, при изпълнението на които г-н С. може да претендира
за извършване на прехвърлянето, количеството на подлежащите на прехвърляне акции,
сроковете в рамките на които същите следва да бъдат прехвърлени, начинът на
определяне лицата в полза на които да бъде извършено прехвърлянето, както и са
предвидени известни ограничения за последващото прехвърляне на акциите след
придобиването им от приобретателя. Съдържащите се в декларацията ангажименти и
предвидените в нея условията, при които същите следва да бъдат изпълнени, обаче са
поети едностранно, поради което не обвързват нейния издател на договорно основание.
Вярно е, че освен от „Д.У“ АД декларацията е подписана още от Л. С., А.Т., както и от
името на „Д. Ф.“ ЕООД, но техните подписи са положени единствено за да
удостоверят, че тези лица са запознати с нейното съдържание – обстоятелство за което
заключение се прави от съдържащото се до подписите им уточнение „прието за
сведение със съгласие“, без съдържащите се в декларацията изявления да изхождат от
тях. Изключение в тази насока до известна степен представляват подписите, положени
за „Д. Ф.“ ЕООД, доколкото под т. 8 в декларацията присъства изявление, че това
дружество поема ангажимент да не извършва разпореждания, които биха могли да
доведат до осуетяване на планираното прехвърляне на акциите в полза на г-н С., но
това изявление е отново едностранно, а не насрещно на останалите, съдържащи се в
декларацията изявления на „Д.У“ АД, за да формира договорна обвързаност между
двете дружества. В същото време такава обвързаност не се формира между нито едно
от двете дружества – „Д.У“ АД и „Д. Ф.“ ЕООД – от една страна, и Л. С., спрямо
когото са поети съдържащите се в декларацията ангажименти, от друга. Това е така,
защото същият е подписал коментираната декларацията единствено за сведение.
Нужно е да се отбележи и това, че декларацията не поражда правни последици и като
едностранна сделка, доколкото едностранните волеизявления пораждат, изменят или
прекратяват права и задължения, единствено когато законът изрично допуска това –
арг. от чл. 44 ЗЗД.
Изложеното идва да покаже, че каузата на оспорваното джиро на временно
удостоверение се изчерпва с възникналото по силата на сключеният договор между „Д.
Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ правоотношение, по което ищцовото дружество се е
задължило да прехвърли в полза на своя контрагент правата по процесното временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г. в замяна на предоставените му от Л. С. услуги във
връзка с осъществяването на проекта „П.М.“. Това правоотношение е възникнало
валидно, като ищецът не разполага с други, произтичащи от него възражения, които да
бъдат противопоставени на действителността на извършеното въз основа на него
джиро. Без значение в случая е дали джирото е съобразено и с предвидените в
декларацията условия за извършване на прехвърлянето. Това е така, защото тя не
произвежда преки правни последици, нито за лицето, което я е издало, нито за този, в
полза на когото са поети съответните ангажименти, поради което и не е елемент от
каузата на оспорваното джиро.
Настоящият състав с оглед постигане пълнота на изложението, намира за
23
необходимо да разгледа и обсъди наведените от ищеца възражения във връзка с
предвидените в декларацията условия за извършване на прехвърлянето, независимо от
това, че същата няма обвързващ договорен характер.
На първо място ищецът счита, че съгласно декларацията датираща от 30.05.2016
г. подлежащите на прехвърляне акции от капитала на „П.М.“ АД възлизат на 6%, но не
от общия капитал на акционерното дружество, а единствено от акциите, които са
притежание на „Д. Ф.“ ЕООД, и които възлизат в размер на 50% от целия капитал.
Посоченото възражение не се споделя от съда. В преамбюла на декларацията ясно е
записано, че поетите от издателя ангажименти се отнася до прехвърлянето на „участие
в размер на 6% в целевото дружество“, т.е. подлежащите на прехвърляне акции са
определени като част от целия капитал, а не от акциите, които са притежание на
ищеца. Този израз – „участие в размер на 6% в целевото дружество“ – е използван
многократно в декларацията за определяне на подлежащите на прехвърляне акции,
като дори и на местата, където се посочва акционерното участие на ищеца, това се
прави при уточнението, че на прехвърляне подлежат 6% от „акционерния капитал в
целевото дружество“, т.е. от всички акции на „П.М.“ АД, половината от които са
притежание на ищеца.
На следващо място ищецът възразява, че прехвърлянето на акциите е извършено
едва след изтичане на предвидения в т. 5 от декларацията едногодишен срок, считано
от сключване на договора за концесия, т.е. когато правата на Л. С. по декларацията да
придобие, респ. да посочи лице, на което акциите да бъдат прехвърлени, вече са били
погасени. Както вече беше споменато, по силата на съдържащите се в декларацията
изявления не възникват преки правни последици, в т.ч. оспорваното от ищеца право на
Л. С. да придобие процесните акции или да посочи лице, на което същите да бъдат
прехвърлени. Такова право, и то в полза на посоченото от Л. С. чуждестранно
търговско дружество – „П. Е.Х.“ ГмбХ – е възникнало едва впоследствие по силата на
сключения между това дружество и „Д. Ф.“ ЕООД договор за прехвърляне на акции от
21.04.2021 г. Доколкото се касае за сроковете по декларацията от 30.05.2016 г., то в т. 5
от същата е предвидено, че поетият от „Д.У“ АД ангажиментът за прехвърляне на
акциите е ограничен до 30 години от издаването на декларацията, като прехвърлянето
трябва да се осъществи не по-късно от година след сключване на договора за концесия.
Видно е, че в случая срокът от една година е предвиден в интерес на лицето, спрямо
което се поема ангажиментът, като след неговото изтичане деклараторът трябва да се
счита за закъснял относно изпълнението на този свои ангажимент. В този контекст за
освобождаване на издателя на декларацията от обещанието за прехвърляне на акциите
е предвиден различен срок, чиято продължителност е 30 години, като този срок не е
изтекъл към момента на извършване на оспорваното джиро. По изложените
съображения съдът намира и това възражение на ищеца за неоснователно.
На последно място ищецът оспорва прехвърлянето, като счита, че същото е
извършено в противоречие с т. 11 и 12 от декларацията, където е предвидено, че след
прехвърляне на акциите в полза на Л. С., респ. на посоченото от последния трето лице,
за срок от 15 години същите могат да се прехвърлят единствено със съгласието на А.Т..
След изтичане на този срок „Д.У“ АД и „Д. Ф.“ ЕООД имат право на първи отказ
(право на опция) върху акциите, като за избягване на споровете е предвидено цената да
подлежи на определяне от международно признато търговско дружество. В случая е
видно, че визираните в т. 11 и 12 от декларацията ограничения касаят хипотезата на
последващо прехвърляне на акциите от Л. С., респ. от третото посочено от него лице,
след като същите вече са им били прехвърлени от „Д. Ф.“ ЕООД. В процесния случай
обаче предмет на оспорване е първоначалното прехвърляне – това, извършено от „Д.
Ф.“ ЕООД в полза на посоченото от Л. С. търговско дружество, регистрирано в
Република Австрия – поради което визираните ограничения не се отнасят към тази
24
първа поред разпоредителна сделка. Така дори и предвидените в декларацията
ограничения да обвързваха приобретателя на акциите при последващо разпореждане с
тях, възражението на ищеца подлежи на отклоняване поради това, че същите изобщо
не се явяват приложими към процесния случай.
От изложеното следва, че оспореното джиро на временно удостоверение №
8/29.03.2021 г., извършено от „Д. Ф.“ ЕООД в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ, не е нищожно
поради липсата на основание. Последното се състои във възникналото по силата на
сключения между тези страни договор за прехвърляне на акции от 21.04.2022 г.
правоотношение, по което ищцовото дружество се е задължило да прехвърли в полза
на своя контрагент правата по процесното временно удостоверение в замяна на
възмездно предоставените му от Л. С. услуги и постижения във връзка с
осъществяването на проекта „П.М.“. В същото време не се установява ищецът да
разполага с други, произтичащи от каузалното правоотношение възражения, които да
опорочават действителността на джирото.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на джиро от 21.04.2021 г. на временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г., установяващо притежанието на 2 611 броя налични
поименни акции от капитала на „П.М.“ АД с номинална стойност от по 100 лв. всяка,
извършено от „Д. Ф.“ ЕООД в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожно поради липса на
основание, следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 71 ТЗ, предявен от „Д. Ф.“ ЕООД срещу
„П.М.“ АД:
Предявен за разглеждане от ищеца „Д. Ф.“ ЕООД срещу ответника „П.М.“ АД е
иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на ответното дружество да впише „Д.
Ф.“ ЕООД в книгата на акционерите като титуляр на акциите по временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г.
Искът по чл. 71 ТЗ е уреден в закона като такъв, чрез който всеки един член на
дружеството може да защити своето право на членство и отделните си членствени
права, когато те са оспорени или нарушени от органи на дружеството, които са
различни от общото събрание – от управител, съвет на директорите, управителен
съвет, надзорен съвет и др.
Претенцията на ищеца към ответното дружество за предприемане на действия по
заличаване на „П. Е.Х.“ ГмбХ от книгата на акционерите на „П.М.“ АД и вписване на
негово място на „Д. Ф.“ ЕООД като титуляр на акциите по временно удостоверение №
8/29.03.2021 г., се основава на твърденията, че извършеното от ищеца в полза на
чуждестранното търговско дружество, чието акционерно качество се оспорва,
прехвърлително джиро от 21.04.2021 г. е нищожно, поради което не е произвело
транслативно действие, евентуално, че макар и джирото да е произвело правни
последици между страните по него, същото е относително недействително спрямо
акционерното дружество поради неспазване на предвидените в неговия устав
изисквания за прехвърляне на акциите, поради което легитимиран титуляр на акциите
по процесното временно удостоверение по отношение на него се явява ищецът.
Както се посочи в мотивите изложени по иска с правно основание по чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на джирото от 21.04.2021 г. за нищожно поради
липсата на основание, оспорената едностранна сделка не страда от претендирания
порок, поради което е предизвикала прехвърляне на процесните 2 611 на брой
обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД с
поредни номера от 040 902 до 043 512, всяка от които с номинална стойност от 100 лв.,
удостоверени с временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., от правната сфера на ищеца
„Д. Ф.“ ЕООД в тази на австрийското дружество „П. Е.Х.“ ГмбХ. За да се
25
противопостави на дружеството, както и на останалите акционери, обаче
прехвърлянето следва да е извършено в съответствие с предвидените в устава
изисквания, в случай че такива са налице. В противен случай прехвърлянето е
непротивопоставимо на тези лица при условията на относителна недействителност –
така решение № 19 от 08.08.2019 г. по т.д. № 2511/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 151 от 06.01.2020 г. по т.д. № 2359/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В случая с измененията на устава на „П.М.“ АД в сила от 24.03.2021 г. са
предвидени определени изисквания, приложими при прехвърляне на акции на
дружеството в полза на трети лица. Така в чл. 13, ал. 4 (с измененията в сила от
24.03.2021 г.) от устава на „П.М.“ АД е въведено правилото, че всеки акционер има
право да прехвърли притежаваните от него акции на трето лице само при условие, че се
съобрази с правото на всеки друг акционер да придобие подлежащите на прехвърляне
акции съгласно подробно разписани в устава условия. Съгласно предвиденото в устава
при предстоящо прехвърляне на акции на дружеството в полза на трето лице
продаващият акционер трябва да даде на съвета на директорите и на всеки от
непродаващите акционери писмено уведомление за намерението си да прехвърли
акциите. В това уведомление е необходимо да се съдържаща описание и брой на
подлежащите на прехвърляне акции, името, адреса и свързаността на купувача с
продаващия акционер, ако съществува такава, както и посочване на цената, начина на
плащане и другите съществени условия, при които предлаганото прехвърляне следва
да се осъществи. Предвидено е, че в срок от 30 дни след получаване на уведомлението
за прехвърляне всеки непродаващ акционер може да избере дали да закупи всички (но
не по-малко от всички) предложени акции на същата цена и при същите съществени
условия, посочени в уведомлението за прехвърляне, като уведоми за това продаващия
акционер и дружеството, като изявено от повече от един акционери да придобият
предложените акции същите се придобиват от тях пропорционално на участието им в
дружеството. Ако няма акционери, заявили желание да изкупят подлежащите на
прехвърляне акции, или с тях не бъде сключен договор за прехвърляне в предвидения в
устава срок от 15 дни, считано от изтичане на тридесетдневния срок от връчване на
последното уведомление, продаващият акционер може свободно да прехвърли акциите
на избрано от него трето лице при условия, не по-благоприятни от тези, които са
предложени на останалите акционери, като представи доказателства пред съвета на
директорите, че всички акционери са получили уведомление за прехвърляне, както и че
по отношение на всеки от тях е изтекъл тридесетдневният срок за упражняване на
правото на първи отказ. Съгласно чл. 13, ал. 6 (с измененията в сила от 24.03.2021 г.)
от устава, в случай че описаната процедура не бъде спазена, съветът на директорите е
длъжен да откаже да впише прехвърлянето в книгата на акционерите. Както беше
посочено спазването на описаната процедура е от решаващо значение относно това,
дали извършеното в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ джиро от 21.04.2021 г. е
противопоставимо на „П.М.“ АД, или напротив – за титуляр на акциите по временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г. спрямо него продължава да се счита ищеца - „Д. Ф.“
ЕООД.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество,
представлявано от Л. С., в качеството му на пълномощник, е отправило до другия
акционер - „М Т.“ ЕООД писмено уведомление за прехвърляне, с което е го известил за
намерението си да прехвърли част от акциите си в „П.М.“ АД, а именно 2 611 на брой
обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД с
поредни номера от *******, всяка от които с номинална стойност от 100 лв.,
удостоверени с временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ,
дружество, учредено съгласно законите на Република Австрия, със седалище и адрес
26
на управление в гр. Виена, 1070, ул. „*******, Австрия, без свързаност с
прехвърлителя, при цена от 100 лв. на акция или общо 261 000 лв. Уведомлението
съдържа описание и брой на предложените акции, името и адресът на лицето, в полза
на което се възнамерява да бъде извършено прехвърлянето, посочено е че същото не е
свързано с прехвърлителя, както и се съдържат данни за цената, начина на плащане и
всички съществени условия, при които трябва да се осъществи прехвърлянето. В
съответствие с чл. 13, ал. 4.1 от устава на дружеството на 12.02.2021 г. уведомлението
е връчено на членовете на съвета на директорите на „П.М.“ АД за сведение, като на
17.02.2021 г. същото е получено и от акционера - „М Т.“ ЕООД, чрез неговия
управител. С връчването на уведомлението на „М Т.“ ЕООД е поставено началото на
30-дневния срок, в рамките на който това дружество може да уведоми продаващия
акционер дали желае да закупи предложените акции при условията, посочени в
уведомлението.
На 26.02.2021 г. „М Т.“ ЕООД е уведомило „Д. Ф.“ ЕООД, че не проявява интерес
към предлаганите му за изкупуване акции и не възнамерява да отправя предложение за
изкупуването им, като изразява съгласие с планираното им прехвърляне в полза на „П.
Е.Х.“ ГмбХ. Самото прехвърляне на акциите е извършено на 21.04.2021 г. при
съобразяване на предвиденият в чл. 13, ал. 4.5. от устава срок от 15 дни след
изтичането на 30-дневния срок от връчването на последното (в случая единствено)
уведомление за прехвърляне. Спорен между страните по делото е въпросът, дали
прехвърлянето е съобразено с изискването заложено по чл. 13, ал. 5 от устава, където е
разписано, че същото следва да бъде извършено по не по-благоприятни от
предложените на останалите акционери условия. За целта е необходимо условията, по
които акциите са прехвърлени в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ да бъдат съпоставени с тези,
предложени на „М Т.“ ЕООД с уведомлението за прехвърляне.
Както беше изяснено прехвърлянето на процесните 2 611 на брой обикновени
налични поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД с поредни номера
от *******, всяка от които с номинална стойност от 100 лв., удостоверени с временно
удостоверение № 8/29.03.2021 г., в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ е извършено срещу
предоставени от Л. С. консултантски услуги и дейности във връзка със сключен от
ищеца договор за концесия за добив на благородни метали по проект „П.М.“. В този
смисъл възражението на ищеца, че акциите са прехвърлени без насрещна престация в
негова полза, т.е. безвъзмездно не може да се счете за основателно. Видно е, че в
случая условията, при които акциите са прехвърлени в полза на третото лице - „П.
Е.Х.“ ГмбХ се различават от тези, предложени на „М Т.“ ЕООД с уведомлението за
прехвърляне, като в първия случай се касае за осъществяването на непарична, макар и
имущественооценима престация, а във втория до типична парична престация. Устава
на „П.М.“ АД обаче не изисква прехвърлянето да се извърши при идентични насрещни
предметни престации, а единствено при не по-благоприятни от предложените на
останалите акционери условия, като ограниченията не следва да бъдат тълкувани
разширително. В противен случай възможността на акционерите за разпореждане с
притежаваните от тях акции би била ограничена до договора за продажба, като
стриктното тълкуване на предвидените в устава на ответното дружество ограничения
не позволява подобен извод. Едно такова ограничение би довело и до сериозно
ограничаване на гражданския оборот. По отношение на паричната равностойност на
неимуществената престация, срещу която е извършено прехвърлянето, в сключения
между ищеца и „П. Е.Х.“ ГмбХ договор за прехвърляне на акции от 21.04.2021 г. е
предвидено, че същата възлиза в размер на сумата от 261 100 лв. Изразеното в
договора съгласие с равностойността на осъществената в негова полза престация е
обвързващо за ищеца, като по делото не се твърди, съответно и не се установява тази
стойност да е симулативна. Тъй като в случая прехвърлянето е извършено при условия
27
не по-благоприятни от предложените на другия акционер, то предвидените в устава
изисквания трябва да се възприемат за спазени от акционера предприел
разпоредителната сделка.
От казаното се формира извод, че поставените в устава на търговско дружество
-„П.М.“ АД процедура за прехвърляне на винкулирани акции на трето лице е спазена,
като същите са предложени за изкупуване на другия акционер при съблюдаване на
предвидените ред и форма, съответно прехвърлянето е извършено след изтичане на
предвидените срокове при условия не по-благоприятни от предложените към другия
акционер. Доколкото прехвърлянето отговоря на посочените изисквания същото е
противопоставимо на дружеството и останалите акционери, като и по отношение на
тях за титуляр на процесните 2 611 на брой обикновени налични поименни акции с
право на глас от капитала на „П.М.“ АД с поредни номера от *******, всяка от които с
номинална стойност от 100 лв., удостоверени с временно удостоверение №
8/29.03.2021 г., се счита „П. Е.Х.“ ГмбХ, а не ищецът -„Д. Ф.“ ЕООД.
По изложените съображения предявеният от „Д. Ф.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 71 ТЗ за осъждане на „П.М.“ АД да впише ищеца в книгата на
акционерите като титуляр на 2 611 на брой обикновени налични поименни акции с
право на глас от капитала на „П.М.“ АД с поредни номера от *******, всяка от които с
номинална стойност от 100 лв., удостоверени с временно удостоверение №
8/29.03.2021 г., следва да бъде отхвърлен, поради своята неоснователност.
По отговорността за разноски:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
единствено в полза на ответните страни, от които само „П. Е.Х.“ ГмбХ е отправило до
съда своевременно процесуално искане за присъждането на такива. Реално
извършените от този ответник разноски за провеждане на защита му в производството
възлизат в общ размер на сумата от 8 150 лв., от които 8 100 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, и 50 лв. – заплатен депозит за покриване възнаграждение за явяването
на призован свидетел. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК тези разноски следва да бъдат
възложени за плащане в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. р-н „Оборище“, ул. „******* срещу „П.М.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул.
„******* и „П. Е.Х.“ ГмбХ, чуждестранно търговско дружество регистрирано по
законите на Република Австрия, с рег. номер от фирмен регистър *******, адрес: гр.
*******, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване на
договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД, сключен
между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. р-н „Оборище“, ул. „******* срещу „П.М.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул.
„******* и „П. Е.Х.“ ГмбХ, чуждестранно търговско дружество регистрирано по
законите на Република Австрия, с рег. номер от фирмен регистър *******, адрес: гр.
*******, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на
договор от 21.04.2021 г. за прехвърляне на акции от капитала на „П.М.“ АД, сключен
между „Д. Ф.“ ЕООД и „П. Е.Х.“ ГмбХ, за нищожен поради липса на основание.
28
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. р-н „Оборище“, ул. „******* срещу „П.М.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул.
„******* и „П. Е.Х.“ ГмбХ, чуждестранно търговско дружество регистрирано по
законите на Република Австрия, с рег. номер от фирмен регистър *******, адрес: гр.
*******, иск с правно основание чл. 44, във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за
прогласяване на джиро от 21.04.2021 г. на временно удостоверение № 8/29.03.2021 г.,
удостоверяващо 2 611 на брой обикновени налични поименни акции с право на глас от
капитала на „П.М.“ АД с поредни номера от *******, всяка от които с номинална
стойност от 100 лв., извършено от „Д. Ф.“ ЕООД в полза на „П. Е.Х.“ ГмбХ, за
нищожно поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. р-н „Оборище“, ул. „******* срещу „П.М.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул.
„******* иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на ответното дружество да
предприеме действия по вписване на „Д. Ф.“ ЕООД в книгата на акционерите като
титуляр на акциите по временно удостоверение № 8/29.03.2021 г., а именно 2 611 на
брой обикновени налични поименни акции с право на глас от капитала на „П.М.“ АД с
поредни номера от *******, всяка от които с номинална стойност от 100 лв.
ОСЪЖДА Д. Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
р-н „Оборище“, ул. „******* да заплати на „П. Е.Х.“ ГмбХ, чуждестранно търговско
дружество регистрирано по законите на Република Австрия, с рег. номер от фирмен
регистър *******, адрес: гр. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на
8 150 лв. - разноски направени за защитата на ответника в производство проведено
пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
29