№ 912
гр. Пазарджик, 01.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Таня П.а
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от Таня П.а Наказателно дело частен
характер № 20235220200737 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:38 часа се явиха:
Частният тъжител Т. И. Т., уведомен в предходното съдебно заседание се
явява лично и с адв. И. Г.В. от АК – Пазарджик, уведомен в предходното
съдебно заседание, надлежно упълномощен да го представлява.
Подсъдимият Г. И. Г. –уведомен в предходното съдебно заседание се
явява лично и със защитника си адв. К. К. от АК- Пазарджик, уведомен в
предходното съдебно заседание, надлежно упълномощен да го защитава.
Явява се свидетеля – Л. Л. И.-принудително доведен от органите на
ОЗ“Охрана“ –Пазарджик.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
1
Л. Л. И. – роден на 2*****, общ. Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, средно образование, работещ, неосъждан, без родство
със страните.
На свидетеля се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на
чл.121 от НПК.
Свидетеля бе предупреден за отговорността по чл.290 от НПК.
Свидетеля обеща да каже истината.
Пристъпи се към разпит на св. Л. И..
СВ.И.: Познавам Т., приятели сме. Бях свидетел на случка с Т.. Бях с Н.
в кафе, което му забравих името, срещу „Механото“ се намира. Бяхме вътре
на кафе и излезнахме вънка да пушим. Познахме, че колата на Т. е там, на
пътя, на главната, настрани от кафето. Т. има „****“, познахме я по черните й
джанти и останахме да си пушим пред кафето и след известно време чухме
някакви викове и отидохме да проверим. Ние бяхме от лявата страна на
кафето от към бензиностанция „Газпром“ и отидохме от другата страна на
кафето от към входа на блока. От там идваха виковете. Не можех да разбера
думи ли се викаха или викане. Видяхме, че Т. е на земята и че другия отгоре го
удряше и като се явихме ние другото момче стана, изправи се на стълбите.
Попитах го какво правят. Т. беше паднал на земята на площадката пред
стълбите. Аз видях другия човек, че се качи на стълбите и аз го питах какво
става. В бързината не съм питал Т. какво става.
Имах в себе си газов пистолет на кръста. Якето ми не се закопчава и
пистолета сигурно ми се видя за малко и другото момче избяга. Аз не съм
показал пистолета, не съм го посочвал демонстративно и това момче избяга..
Това момче другото започна да вика за помощ явно, като е видял пистолета и
се е изплашил. Избяга, влезе във входа и се качи по стълбите нагоре и ние с Н.,
защото моята кола беше на „Лидл“ на паркинга и ние отидохме там, за да си
тръгваме и тогава дойде Т. при нас. Започнахме да си говорим какво е станало
и дойде полиция. Попитаха дали имам оръжие в мен, бях го изкарал от якето и
го бях прибрал в колата, и полицаите ме питаха, и им казах, че имам оръжие в
колата, и че е законно. Дадох им оръжието и документа за регистрация в
полицията. От там ни заведоха в полицията, иззеха ми оръжието, дадохме
2
показания и си тръгнахме.
След това се разбра за някои неща, но не съм се интересувал. Заради
някакво момиче май е било, не си спомням, било е много отдавна. Не знам Т.
къде живее, не знам дали живее там, където го видяхме.
На въпросите на адв. К.
СВ.И.: Ние в заведението вътре бяхме в отделението за пушачи, но с Н.
излезнахме вън да пушим, защото вътре беше много задимено.
Там, където се намирахме да пушим, част от колата на Т. се виждаше, не
цялата, а входа на блока не се виждаше.
След като чухме виковете отидохме на 4-5 метра разстояние от Т. и
другото момче, не сме се приближавали.
След това аз и Н. отидохме на „Лидл“ на паркинга да си взема колата,
без Т.. Ние не сме казвали на Т. къде отиваме, той сигурно като е тръгнал ни е
видял и затова дойде при нас.
Когато дойдоха полицаите аз, Н. и Т. бяхме отвънка пред колите. Т. беше
при нас, когато дойдоха полицаите. Не можа да ни обясни какво е станало,
защото полицаите бързо дойдоха. Не си спомням след колко време дойдоха
полицаите, не мога да кажа.
На въпросите на съда
СВ.И.: Не си спомням до колко часа бяхме в това заведение. Вечерта
беше, не помня коя дата и колко часа е било. Бяхме по- рано там, но това се
случи към 11-12ч.
На въпросите на адв. К.
СВ.И.: Не е имало друга причина, която да ни пречи да си тръгнем
веднага от заведението, като излязохме. Нямаше друга причина.
На въпросите на съда
СВ.И.: Веднага след като момчето се качи нагоре, ние с Н. си тръгнахме.
Сметките в заведението си ги бяхме оправили предварително.
След съгласие на страните съдът освободи свидетеля и същият напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо от РЦ 112-Кърджали във връзка
с приет сигнал на 12.12.2022г. с приложен компактдиск съдържащ аудиозапис
3
и снимка на електронен картон на приетото повикване.
АДВ.В.: Да се приеме.
АДВ. К.: Да се приеме.
Съдът намира, че докладваните доказателства са относими към предмета
на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото писмо от РЦ-112 –
Кърджали и като веществено доказателство 1 бр. компактдиск.
Пристъпи се към ПРЕДЯВЯВАНЕ на вещественото доказателство- един
брой компактдиск съдържащ аудиозапис и снимка на електронен картон на
приетото повикване на тел. 112.
ПРЕДЯВЯВА на страните вещественото доказателство чрез
ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ на съдържащите се в него файлове.
ВЪЗПРОИЗВЕДЕ СЕ файл, представляващ снимка на ел. картон на
приетото повикване и файл, съдържащ аудиозапис на приетото повикване.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме възражения по предявяването на ВД.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания. Да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ.В.: Моля с вашият съдебен акт да признаете подсъдимия за виновен
по повдигнатото му с тъжбата обвинение. В хода на съдебното следствие се
събраха достатъчно убедителни доказателства установяващи вината на
подсъдимия. Безспорно беше установена фактическата обстановка отразена в
тъжбата, че на 12.12.2022г. подсъдимия е нанесъл на тъжителя комплексна
лека телесна повреда. Установи се, че на мястото на инцидента е имало
4
очевидци, които са имали възможност непосредствено да възприемат
случилото се. Единия от тях беше разпитан в днешното съдебно заседание,
като свидетелят И. обясни в показанията си, че на процесната дата се е
намирал близко да мястото на инцидента и е успял да види как подсъдимия
„налага падналия на земята“ тъжител. В този смисъл са показанията на други
от разпитаните свидетели Н., Н. и Г., които са имали възможност да
възприемат случилото се на 12.12.2022г. Тези тримата също в своите
показания изясняват, че са видели как подсъдимия бие пострадалия Т. Т..
Свидетелката Т. също, макар и косвено потвърди казаното от тези свидетели.
В нейния разпит тя посочи, че е имала възможност да види как Т. Т. пада
отпред на площадката на входната врата пред блока и последствие
подсъдимия е споделил с нея, че го е ударил и той е паднал на земята. Самия
подсъдим не оспорва авторството на деянието в своите обяснение той каза, че
предварително се е подготвил за излизане от жилището на свидетелката Т.
очаквайки среща с Т. Т. /цитира/, описва точилката с която е излезнал и с която
нанесъл побой на пострадалия. После в показанията си той казва /цитира/,
тоест на подсъдимия не му пречи, че е нанесял удари на пострадалия, като е
станало съвсем целенасочено с цел да му причини лека телесна повреда, която
е получил тъжител Т.. Подсъдимия се опитва да спести броя на ударите, които
е нанесъл. СМУ красноречиво говори, че не се касае за единичен изолиран
удар, а за множество удари по цялото тяло. Според заключението на СМУ са
описани цепковидна разкъсно-контузна рана на езика, кръвонасядания,
охлузвания травматични отоци по главата, лицето, крайниците. Няма по какъв
друг начин да са били поличени, освен в резултат на ударите, които е нанесъл
подсъдимия на тъжителя Т.. В този смисъл считам,че обвинението е доказано
по безспорен начин, моля да уважите гражданския иск в пълен размер и да ни
присъдите разноски.
АДВ.К.: Ще моля постановите съдебен акт, с които да признаете
подзащитния ми за невиновен в извършване на престъплението, тъй като
същото не е доказано. Ще моля да не възприемате доводите на колегата, че
обвинението било доказано с достатъчно убедителни доказателства, които
доказвали фактическата обстановка от тъжбата, а не това което е отразено
като фактическа обстановка в обстоятелствената част на тъжбата и това, което
се изясняваше в съдебно заседание има коренно противоречие.
5
В тъжбата се твърди, че пострадалия бил тръгнал да бяга след като се
били скарали преди това с моя подзащитен.. бил тръгнал да бяга след което
моят подзащитен тръгнал да го гони и бил застигнат от Г., който му нанесъл
побой с юмруци и дървена тояга. От събраните доказателства- показанията на
свидетелката Т. и обясненията на моя подзащитен се установява коренно
различна обстановка на конфликта с пострадали. Коренно различна
обстановка, от тази която обяснява тъжителя в негора тъжба.
Като че ли в Пазарджик последните 2-3 г. се е появил един синдром на
поведение на бивши приятели на момичета по отношение на сегашните им
приятели. Настоящия случай е един от петте казуса, в които участвам с
абсолютна сходна фактическа обстановка, като за съжаление единия от тях
завърши със смърт. Ако го казвам това, го казвам, за да мога да свържа с
поведението на тъжителя тази вечер по отношение както на свидетелката Т.,
така и по отношение на моят подзащитен. Установи се по безспорен начин, че
тъжителя е имал едно агресивно поведение- вербално по отношение на Т.-
постоянно й звънял по телефона да иска да разговаря с нея, звънял е на
звънеца, защото е имал достъп до входната врата на апартамента на Т., макар
че входната врата е била с чип. По думите на Т. той е разполагал с чип от
чистачката. Установи се по безспорен начин, че след едно от многобройните
звънения на врата и по телефон Т. е отворила врата и тогава се е провел един
разговор между нея и тъжителя, включително и моя подзащитен. Т. не е
искала да разговаря и да контактува с тъжителя, в този момент моят
подзащитен е заявил, че няма място в жилището на Т. да иска да влиза и да
разговаря. Още тогава при този разговор тъжителят е заявил, че ще го чака
долу да се разберат. По- късно тъжителят е продължил да звъни на телефона
на Т., като при едно от звъненията телефонът е вдигнат от моят подзащитен и
когато тъжителят е установил това е задал ироничния въпрос “до кога ще те
чакам?“.
Свидетелката Т. познавала характера на тъжителя, както и
многобройните закани, които той е отправял по неин адрес, а и по адрес на
настоящия й приятел, тоест към моя подзащитен. Именно за това свидетелката
е поискала да слезе с моя подзащитен и като предохранителна мярка моят
подзащитен е взел една малка точилка, която е сложил под якето. Когато моя
подзащитен е излязъл и се е намирал на площадката пред входа, той е
6
възприел, че долу в началото на стълбите пред входната площадка се намира
тъжителя, които е тръгнал към него. При срещата между двамата тъжителят е
замахнал да нанесе удар на моя подзащитен и в този момент моя подзащитен
още не си е бил извадил ръцете от джобовете и е държал по този начин
точилката. Когато тъжителят е замахнал да му нанесе удар и моят подзащитен
си е извадил ръцете от джобовете е изпуснал точилката, без до този момент да
я използва по какъвто и да е било начин, и се е отклонил и по този начин е
избегнал да получи удар от тъжителя, който е бил замахнал. По отношение на
моя подзащитен вече има не едно предстоящо, бъдещо, непосредствено
нападение, а има вече нападение и то е реализирано със замахването. Това
нападение е израз и е в контекст с отправени преди това закани от тъжителя
по адрес на моя доверител. Моят подзащитен не отрича, че след това и той е
замахнал, те са си разменили няколко удара и това се установява от
свидетелите Г., Н. и Н.. Първите свидетели Н. и Н. говорят, че има взаимна
размяна на удари, боричкане. Това го установява Н. на стр. 2 от протокола за
разпит от 13.03., в същия протокол го заявява и свидетеля Н. на стр.4.- те не
обясняват,че моя подзащитен е започнал да нанася пръв удар. Тези двама
свидетели са видели, ако изобщо са видели и присъствали, защото в едно от
предходните заседание аз поставих под съмнение тяхното присъствие, тъй
като те никога не са били заявявани от тъжителя като очевидци на случая нито
в полицията по време на извършената предварителна проверка, нито по-късно
при депозиране на тъжбата, за да бъдат посочени като свидетели, а се сочеха
като свидетели свидетелите Г. и И., които не се явяваха в предходните съдебни
заседания, след това вече се постави въпроса да бъдат призовани четиримата.
Свидетелите Н. и Н. дадоха едни срамежливи и скромни показния, те нямаха
куража да заявят, че са видели, че моят подзащитен нанася удари, било с
точилката или взаимно сборичкване и че се бутат. Свидетелят Н. заявява, че
на мястото, където се е развил инцидента е видял само трима човека, което
обхваща моят подзащитен , пострадали и още един, а по думите на днешния
разпитан свидетел И. и разпитания в предходното съдебно заседание Г., които
са се приближили, са били четирима човека. Това в известна степен поставя
под съмнение достоверността на показанията на Н. и Н., но дори в тяхната
недостоверност те не депозират конкретни факти относно началото на
изпълнителното деяние, че моят подзащитен е нанесъл тези увреждания пръв.
В днешното съдебно заседание свидетелят И. заяви, че са излезли да си
7
допушат цигарите пред заведението и тогава са забелязали една суматоха във
входа на близкия блок и че не е имало друга причина, освен да си допушат
цигарите пред заведението преди да си тръгнат. В предходното съдебно
заседание свидетеля Г. заяви, че заведението е било затворено доста отдавна,
че те не са си тръгнали, поради простата причина,че е валял проливен дъжд и
са изчаквали да се прекрати дъжда, и затова през това време те са пушили.
Ще моля да не давате вяра на показанията на свидетеля И. в днешното
съдебно заседание, както на Г. в миналото съдебно заседание, относно
обстоятелството свързано с пистолета. В предходното съдебно заседание се
установи от показанията на свидетеля Г., че И. не е вадил пистолет, но тъй
като се бил хванал в тази част на якето, където отдолу бил пистолета, той се
бил очертал, без да го вади и от там моя подзащитен бил установил релефа,
контурите на пистолета, и помислил за наличието на пистолет. Ще моля на
тези доводи да не давате вяра, защото дори да се постави ръката на пистолета,
то контурите не могат да се възприемат, защото самата ръка ги покрива.
Свидетелката Т., която се намира на няколко метра, не може да
възприеме контурите на пистолета, ако те са се очертали, така както свидетеля
Г. ги обяснява, ако самия И. не е показал пистолета и той е отворил якето си.
Било е възприето показал, той го е показал, след това го е прибрал пистолета-
подзащитният това го обяснява. Наличието на пистолет се установява по
безспорен начин след това и от извършената проверка от полицаите- те го
намират пистолета. Това което говори Т. и моя подзащитен се потвърждава от
събития, които са последвали, защото пистолета и иззет и това се установява
от преписката, която е приложена. Моят подзащитен не твърди, че този
свидетел го е заплашвал с този пистолет, а му го е показал, за да си прави
изводи моя подзащитен, че той притежава пистолет. С оглед на това ще моля
да кредитирате показанията на свидетелката Т. и обясненията на моя
подзащитен, защото те не бяга оборени от показанията на четиримата
свидетели на обвинението.
Вярно е при тази схватка, това боричкане, при тази размяна на удари
моят подзащитен е нанесъл няколко удара на тъжителя. Той също е получил
удари, но за съжаление не си е извадил медицинско. Това обстоятелство, че е
получил удари се установява дори от показанията на свидетелите на тъжителя.
Те казват „разменяха си удари, боричкаха се“. С оглед на това,че инцидента е
8
започнал първоначално по вербалните закани и агресия от страна на тъжителя,
че ще се саморазправя с моя подзащитен и го чака долу да се разберат, даже
той горе когато е бил пред апартамента на Т., когато му е отворена вратата,
той е отправил закани, казал е, че ще го чака долу да го бие-това са думите на
свидетелката Т.. Когато е слязъл долу вече и тъжителят е тръгнал и пръв е
замахнал да нанесе удар на моя подзащитен, но не е успял с оглед избягването
на удара. Както обясних преди, скандала е започнал и моя подзащитен се
намира в състояние на неизбежна отбрана.Той се намира в едно състояние на
започнато нападение срещу него и закона му дава правото да се отбранява по
начин, по който да неутрализира нападението, та дори това нападение да се
изрази във вреди причинени по -големи на тъжителя.
Моля да имате предвид не само правната доктрина, която е ясна, но и
съдебната практика. Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 по н.д.
№11/73г., в т.4 от обстоятелствената част и диспозитива, където Върховният
съд е казал “личната отбрана е допустима, само когато нападението е
непосредствено“. Тук е необходимостта да се установи момента от кога е тази
непосредственост на нападението или реална опасност, дори нападението
може да не е започнало, но да има реална и непосредствена опасност, че ще
започне, защото законодателят не е предвидил право, на този към който е
отправено нападението, да предприеме мерки да се защитава, едва след като
се започне нападението. В тази насока Върховният съд е дал примери,че
отбраната не следва да се приема едва след като се извади пистолета и се
приготви да се стреля, тогава да има той право нападнатия, а в един предходен
момент, когато има реална опасност. Тук имаме реална опасност, която е била
демонстрирана и по вербален начин, а след това и по физически начин чрез
действията на частния тъжител и тогава вече моят подзащитен в борбата е
нанесъл удари, от които тъжителя предвидливо си е извадил медицинско. Това
не означава, че това медицинско установява виновността на моя подзащитен,
защото в чл.12, ал.1 от НК, е посочено че не е обществено опасно деянието,
което е извършено при неизбежна отбрана при непосредствена опасност в
рамките на необходимите предели. А след като едно деяние не е обществено
опасно съгласно чл.9 от НК, то не може да бъде престъпление. Отбраната,
която е реализирал моят подзащитен е в рамките на необходимите предели и
моя подзащитен е много прав, че появата на свидетелите Г. и И. не е случайна,
защото казва удара, който нанесох, при който тъжителя е паднал, е паднал
9
бавно и е хванал за ръкава моя подзащитен и не го пуска, в този момент моят
подзащитен вижда с периферното си зрение, че отстрани от една кола слизат
двама души и тичат към тях. Тези двама души са свидетелите Г. и И..
Правилно е предположението на моят подзащитен, че са чакали
отстрани тъжителя, като са знаели какво той ще прави,че ще се саморазправя
с моя подзащитен, вече в каква степен не го твърдят, защото няма
доказателства. За връзката между тъжителя и тези двамата свидетели се
установява по-късно, когато моят подзащитен вече е избягал и е тръгнал към
колата си, тримата- двамата свидетели на обвинението и тъжителя се оказват
на едно и също място. Те се движат в различни коли, но общата им цел е да се
срещнат и полицията ги открива да разговарят при „Лидл“. Какво е налагало
този разговор, ако те са могли, ако случайно са се намирали двамата свидетели
там да разговарят с тъжителя, какво е станало и да си тръгнат в своята посока,
още повече, че единия свидетел живее в Мокрище, другия в Пазарджик и са в
различни посоки. Защо е била тази обща точка на срещата, където полицията
ги намира, освен ако не е доизясняване на това, което е станало.
С оглед на всичко това, ще моля да възприемете, че действията на моят
подзащитен не отговарят на елементите на изпълнителното деяние, тъй като
не е налице един от елементите на това изпълнително деяние, а именно
обществената опасност. Отново Ви насочвам към посоченото Тълкувателно
решение, към т.9 и всички, които са свързани с неизбежната отбрана. В тази
насока е и последващата практика на Върховния съд. Ще моля да отчетете и
решение №32/12.01.2024г.по Наказателно дело №1106/2023г. на стр.3, където
Върховният съд в това решение е разяснил подробно от кой момент се счита,
че е реализирано правото на неизбежна отбрана от страна на отбраняващия се,
като по- нова практика, която е в унисон с Тълкувателното решение, не е нещо
ново и различно. Всъщност не е Тълкувателно решение, а постановление на
Върховния съд от 1973г.. В тази насока е и решение №182/03.02.2021г. по н.д.
№890/2020г. на I. Н.О., както и по- стара практика, в което решение Върховния
съд отбелязва един друг момент- не може да се позовава на неизбежна
отбрана, лицето което е започнало нападението. В тази насока аз обосновавам
поведението на тъжителя, че той не може да се позовава, че моят подзащитен
безпричинно му е нанесъл ударите, ако не е бил провокиран. В тази насока е
решение №244/12.04.1993г.по н.д. №117/1993 г. на I.Н.О. Мога да цитирам още
няколко решения в тази насока.. Преди всичко, ще моля да анализирате
10
подробно събраните доказателства и да ги съпоставите - това което твърди
моят подзащитен и свидетелката Т. и това което твърдят свидетелите Г., И., Н.
и Н. и да кредитирате показанията на първата и обясненията на подсъдимия, а
не на четиримата свидетели на обвинението, които показания на свидетели на
обвинението са противоречиви, неясни, некоректни, дори в определена степен
показанията на свидетелите Г. и И. си противоречат. Много умело в днешното
съдебно заседание по някои въпроси свидетелят И. заяви стандартно „не си
спомням, не си спомням“. Може наистина да е така, да не си спомня, а може
дори, за да предпази себе и затова не си спомняше.
Моля да постановите съдебен акт, с който да оправдаете моят
подзащитен и да присъдите разходите по настоящото дело.
РЕПЛИКА АДВ. В.. Считам, че в случая не е налице института на
неизбежната отбрана. Подсъдимият с поведението си ясно показва, че е
очаквал срещата с тъжителя извън жилището на свидетелката Т. и се е
подготвил за тази среща, като е взел един дървен предмет, който се описва
като точилка. Ако той се е страхувал, че ще бъде нападнат можеше да не
излиза, можеше да се обади за съдействие на тел. 112 предварително, но той
не само, че излиза, но се приготвя, като с тази точилка на пострадалия са
нанесени удари и това се вижда от СМУ- има описани две наранявания,които
по размери отговарят да са получени именно с такъв твърд предмет, какъвто е
точилката. На лявата срединна повърхност на гърдите има синкаво
кръвонасядане с размери 9х5см., на лявото рамо къвонасядания с размери
14х7 см. В случая няма размяна на удари, жертвата е само една и това е на
пострадалия. Подсъдимия е бил лицето, което е нанасял множество удари и не
го отрича, какво казва в своите обяснения- „той е можа да ме удари“. За каква
размяна на удари говорим, както самият подсъдим изрично посочва, че не е
получил никакви удари/цитира/. Тоест той не отрича,че се е опитал и реално е
нанесъл множество удари на пострадалия.
ДУПЛИКА АДВ. К.: Моля да не възприемате възражението на колегата
по следните съображения: първо в цитираното постановление Върховният съд
се е произнесъл по въпроса, че е без значение дали пострадалият е имал други
начини да избегне отправеното към него нападение. „Не е необходимо
отбраната да бъде единственото средство за защита“, казва Върховният съд
„нападнатия може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да
11
бяга, да се укрива, да търси помощ от държавни или обществени органи“. Това
го има в т.6 на постановлението. Да, моят подзащитен е очаквал, но не той го е
започнал, освен това отново показанията на свидетеля Н. „двама души се
биеха“ той не твърди- единия биеше другия, така както казваха другите двама
свидетели. Той казва „двама души се биеха, разменяха си удари, имаше
боричкане“ и при това взаимно боричкане, те не конкретизират удари.
Моля да не възприемате доводите, че със СМУ по тълкуването на
колегата е доказано, че ударите били нанесени с точилка. Тези удари може да
са нанесени с юмрук, които да отговарят на площта на юмрука 9х6 см. или на
8см., ако е с точилката- тя е 1-2см. дебелина, то би трябвало да бъдат
линеообразни уврежданията, да бъдат 1-2см. широки, а не 6-9 см. Една
точилка, която е била с тънка дървена част не може с удари от нея да даде
такива поражения. Това са поражения от предмет с по- голяма площ, какъвто е
юмрука на моя подзащитен, с който е нанасял удари, което той не го отрича,
защото го е направил по време на отбраната, когато взаимно са си нанасяли
удари.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Г.: Присъединявам се към
казаното от защитника ми. Само ще допълня, показанията на последния
свидетел, а именно,че колата им е била на „Лидл“. Аз тогава как бих могъл да
посоча по телефона каква е била тяхната кола, ако не съм я видял на улицата.
Останалото при моите показания го казах, че действително не съм удрял с
точилата, държах я вътре под якето през джоба си и когато си извадих ръцете,
тя падна. Няма удари нанасяни с точилка. Моите действия са били вследствие
на самозащита.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Г.: Искам оправдателна присъда.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:10 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12