Решение по дело №14282/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3251
Дата: 23 май 2018 г. (в сила от 15 ноември 2018 г.)
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20171100514282
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 23.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                             мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 14282 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № ІІ-60-204097 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 7212/2015 г. по описа на СРС, ГО, 60 с-в, са отхвърлени предявените от Л.Д.Р. срещу „Б.М.Г.“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, във връзка с чл. 13, ал. 1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на сума в размер на 232 890 лв, представляваща незаплатен остатък от нетния размер на договорен годишен целеви бонус за 2013 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума и иск с правно основание чл. 86, ал. 1  ЗЗД за заплащане на сума в размер на 20427, 75 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 04.04.2014 г. до датата на предявяване на иска – 12.02.2015 г. С решението районният съд е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество разноски в размер на 9 756 лева адвокатско възнаграждение.

Ищцата е подала в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба срещу решението, в която твърди, че районният съд е постановил обжалваното решение въз основа на противоречиви и неправилни изводи за естеството на правоотношението и дискреционната власт на работодателя. Поддържа, че с подписания анекс от 20.10.2010 г. Политиката на СМЕ за възнагражденията на ръководните служители е инкорпорирана в трудовия договор на ищцата, поради което и уговорените в нея бонуси и техният размер също са станали предмет на договорните отношения между страните по делото. Жалбоподателката посочва, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал до извод за естеството на годишния целеви бонус, предмет на делото, като е основал решението си на предположения. В жалбата са изложени и подробни разяснения за начина, по който следва да се определи размерът на претендирания годишен целеви бонус, като се посочва, че спорът по делото е съсредоточен върху това дали ответното дружество има право да вземе едностранно решение за промяна на размера на уговорен с трудовия договор бонус, при положение, че е доказано постигането на предпоставките за изплащането му в по-голям размер. Изразено е и несъгласие с извода на районния съд, че решението на „Б.М.Г.“ ЕАД да не изплати годишния целеви бонус на ищцата в пълен размер не подлежи на съдебен контрол. С оглед на изложеното, се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.М.Г.“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и че не могат да бъдат приети твърденията на ищцата, които се основават на тезата, че Политиката на СМЕ за възнагражденията на ръководните служители представлява част от трудовия договор. Ответното дружество излага съображения, че текстовете в допълнителните споразумения, подписани между страните по делото, са с декларативен характер и следва да се тълкуват в смисъл, че служителят е информиран за вътрешния акт. Твърди, че правилно районният съд е възприел тезата, че заплащането на годишна премия под формата на бонус в пълен размер не е субективно право на служителя, а правна възможност. Предвид изложеното, моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявени са искове по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

От събраните доказателства се установява, а и между страните не се спори, че на 04.05.2000 г. между Л.Д.Р. и "Б.Н.К." АД (след служебна справка в Търговски регистър съдът установи, че до 11.05.2010 г. наименованието на "Б.М.Г." ЕАД е било "Б.Н.К." АД) е сключен трудов договор, по силата на който Л.Р. е започнала да изпълнява длъжността "директор на новините".

На 01.07.2008 г. страните са подписали анекс към трудовия договор, в чл. 2 от който е посочено, че те се "съгласяват и приемат" Политиката на управление чрез целеполагане и годишна оценка на представянето, въведена от работодателя като справедлив механизъм за годишно преразглеждане на основното възнаграждение и бонусиране. В чл. 2, ал. 2 от анекса е записано още, че според годишното си представяне и резултатите на дружеството служителят може да получи годишен бонус, който се определя по приетата от работодателя схема за бонусиране в размер от 13 % до 45 % от основното му годишно възнаграждение според установеното в посочената Политика. В ал. 3 е предвиден и дългосрочен бонус на всяка трета година.

На 13.09.2010 г. Комитетът по възнагражденията на Съвета на директорите на СМЕ ("Central European Media Enterprises Ltd.") във Виена е одобрил актуализирана Политика за възнагражденията на ръководните служители, приложима от 01.01.2011 г. В нея е посочено, че за годината, приключваща на 31.12.2010 г., не е създаден бонусен план, поради което мениджмънтът ще предложи дискреционни бонуси по своя преценка като вземе предвид философията и целите на актуализираната Политика. Съответните предложения следва да бъдат одобрени от Комитета по възнагражденията към Съвета на директорите на СМЕ. На стр. 1 от Политиката е посочено, че тя е изготвена с цел да привлече, задържи и развие ръководните служители, да съгласува работата им с тази на акционерите на СМЕ, да балансира възнагражденията им с краткосрочните и дългосрочните цели и да гарантира прозрачна отчетност - възнаграждаване на успеха и идентифициране на неизпълнението. Съгласно чл. 4 от Политиката се създава Консултативен комитет по възнагражденията, който ще одобрява годишните цели на всички заместник-директори, медийни директори, директори интернет и М.Р.Е.(както и всички настоящи или бъдещи финансови директори на тези три отдела), медийните генерални директори и финансовите директори във всяка държава, генералните директори и финансовите директори на М.Р.Е.за всяка държава. Освен това Консултативният комитет преглежда представянето на посочените лица и разглежда "предложените дискреционни годишни бонуси" за ръководните служители на СМЕ въз основа на препоръка от прекия ръководител на съответното лице. Целта, с която се създава този комитет, е да се осигури последователност при прилагането на Политиката и сходни нива на възнагражденията, получавани от служителите в различните функционални области.

Съгласно посоченото в чл. 5 от Политиката общата сума на годишните бонуси, платими на ръководните служители на СМЕ, е ограничена до размера на общия фонд за бонуси, който се предлага от Консултативния комитет въз основа на процент от прогнозирания EBITDA за съответната година, като се вземат предвид: 1. Предоставените бонуси за предходни години, 2. Общата стойност на целевите бонуси на ръководните служители като процент от EBITDA и 3. Всички договорни споразумения за право на бонуси. В Политиката е посочено също така, че всяко ниво на ръководните служители на СМЕ следва да има целеви бонус, който варира и се определя на база на комбинация от финансови и оперативни цели ("количествени цели") и индивидуално съобразени цели ("качествени цели"), като Консултативният комитет решава кой вид и каква комбинация от количествени и качествени цели се вземат предвид при определяне на целевия бонус за съответния ръководен служител. Към Политиката има подробно описание на бонусната програма, съгласно което след одобряване на годишния бюджет Консултативният комитет ще определи целевия бонус въз основа на договорено разделяне между количествени и качествени цели и общ лимит, обвързан с основната годишна заплата като за управленско ниво 4 целевият бонус е с лимит до 50 % от годишната заплата, като в Анекс към трудовия договор на ищцата от 20.10.2010 г. изрично е посочено, че тя е служител ниво 4. Финансовите и оперативни цели за представянето на всяко лице за предстоящата фискална година се определят от съответния комитет въз основа на годишния бюджет.

По отношение на количествените цели в Политиката е посочено, че за ниво 4 те са от 40 % до 60 % от целия планиран бонус и включват аудиторен дял, пазарен дял, приходи, разходи, приходи преди данъци, такси, лихви и амортизация (EBITDA), нетен доход, оперативни парични потоци и свободни парични потоци. Предвидено е Консултативният комитет да приема специфични количествени цели на годишна база при одобрение на годишния бюджет след съгласуване с всички заинтересовани лица до 15 февруари на съответната година с примерно посочване на такива количествени цели. Ако служителят изпълни 80 % - 100 % от комбинираните количествени цели, той има право да получи между 0 % и 100 % от размера на целия целеви бонус, относим към количествените цели. Ако изпълни 100 % - 120 % от комбинираните количествени цели, има право да получи между 100 % и 200 % от размер на целия целеви бонус, относим към количествените цели.

По отношение на качествените цели в описанието на бонусната програма е посочено, че останалият процент от целевия бонус се изплаща само ако служителят изпълни редица лични цели, поставени от прекия му ръководител, като в зависимост от представянето си ръководните служители имат право на между 0 % и 200 % от частта от целевия бонус, относима към качествените цели.

Обсъжданата политика е изпратена до директорите „Човешки ресурси“ В.П. и В.П.с имейл от г-н О.М., директор „Корпоративна дейност“ (“Head of Corporate Affairs) на СМЕ на 24.09.2010 г. (л. 53 от първоинстанционното дело). В електронното съобщение е изразено разбирането на медийната група за новата Политика, а именно, че тя има за цел да даде по-голяма гъвкавост при получаването на бонуси от ръководните служители въз основа на повече количествени цели, а не просто на оперативната печалба преди обезценки и амортизации, както е било по предишната Политика. Посочено е, че за 2010 г. всички изплатени бонуси ще бъдат на дискреционна основа в съответствие с Политиката, но тъй като в началото на годината не са били поставени количествени и качествени цели, изплащането на бонуси ще бъде извършено съобразно препоръките от местното ръководство. Пояснено е, че допълнителни начисления към предвидените до момента бонуси за 2010 г. няма да се правят, докато предложените цифри не бъдат разгледани от Консултативния комитет по възнагражденията на СМЕ.

На 20.10.2010 г. страните са подписали нов анекс към трудовия договор, с който са договорили различен размер на трудовото възнаграждение и в чл. 2, ал. 1 са се съгласили и приели одобрената с резолюция на Надзорния съвет от 20.10.2010 г. Политика на СМЕ за възнаграждение на ръководните служители, обсъдена по-горе. В чл. 2, ал. 2 от анекса страните са се уговорили, че в съответствие с цитираната Политика и според годишното си представяне служителят получава годишен бонус в размер до 50 % от основното годишно възнаграждение, определено за служители ниво 4 в политиката. Конкретният размер на годишния бонус се определя въз основа на: 1. Предвидените в годишния бюджет на дружеството работодател средства за бонусиране и заложените цели на дружеството работодател и 2. Индивидуалните цели на служителя, съгласувани с работодателя. С този анекс страните са отменили уговорката за заплащане на дългосрочен бонус по чл. 2, ал. 3 от предишния анекс от 01.07.2008 г. по-горе.

На 31.03.2011 г. страните са подписали нов анекс, в който са уговорили размер на месечното брутно трудово възнаграждение 12 000 евро. В чл. 2 от анекса е посочено, че служителят се съгласява с измененията в Политиката за възнаграждение на работодателя.

Със заповед № 552/21.05.2014 г. трудовият договор на Л.Р. е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ във връзка с молба, подадена от служителката на 06.03.2014 г. На 04.04.2014 г. „Б.М.Г.“ ЕАД е превело по банков път на Л.Р. бонус в размер на 77 630 лв.

Спорът между страните е съсредоточен върху това дали съгласно Политиката за възнагражденията на ръководните служители работодателят е имал задължение да заплати на ищцата годишен целеви бонус за 2013 г. в нетен размер от 310 520 лв., т.е. 200 % от размера на целия целеви бонус, относим към количествените и към качествените цели поради тяхното преизпълнение, или два пъти по 50 % от годишната заплата на ищцата. Както беше посочено по-горе, между страните не се спори, че на 04.04.2014 г. ответното дружество е превело по банков път на ищцата бонус в размер на 77 630 лв., което представлява 25 % от годишното й възнаграждение в размер на 310 520 лв.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че договореният в чл. 2, ал. 1 от анекса от 20.10.2010 г. към трудовия договор годишен бонус представлява допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда на служителката Л.Р. по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ. В посочения анекс страните са договорили, че в съответствие с Политиката на СМЕ за възнаграждение на ръководните служители и според годишното си представяне ищцата има право да получи годишен бонус в размер до 50 % от основното й годишно възнаграждение. Страните са уговорили и критериите, въз основа на които ще се определя конкретният размер на годишния бонус в рамките на този максимално уговорен лимит от 50 % от основното трудово възнаграждение, а именно: предвидените в годишния бюджет на работодателя средства за бонусиране, заложените цели на дружеството-работодател и индивидуалните цели на служителя, съгласувани с работодателя. Съгласно подробното описание в Политиката за възнаграждения при определянето на размера на целевия бонус се вземат предвид количествени и качествени показатели, като между страните не се спори, че за 2013 г. на служителите не са били зададени качествени (лични) цели. Това е посочено от ищцата в исковата молба и се потвърждава и от показанията на свидетеля Б.К..

Между страните не се спори и че за 2013 г. са били изпълнени зададените количествени цели. Съгласно посоченото в Политиката за възнаграждения конкретният размер на годишния целеви бонус се определя от Консултативния комитет, като този извод следва недвусмислено от съдържанието на посочения документ: „Консултативният комитет ще разглежда предложените дискреционни годишни бонуси за ръководните служители на СМЕ въз основа на препоръка от прекия ръководител на лицето.“ (л. 27 от първоинстанционното дело); „Консултативният комитет ще реши кой вид и каква комбинация от Количествени и Качествени цели ще бъдат взети под внимание при определяне на Целевия бонус за всеки от Ръководните служители на СМЕ.“ (л. 29 от първоинстанционното производство); „След одобряване на годишния бюджет Консултативният комитет ще определи Целевия бонус за всяко лице въз основа на договорено разделяне между Количествени и Качествени цели и общ лимит, обвързан с основната годишна заплата.“ (л. 32 от първоинстанцинното проиводство). От показанията на двамата разпитани свидетели пред районния съд също се установява, че решението в какъв размер да бъдат изплатени годишните целеви бонуси се взема от орган, който е извън местното дружество. Свидетелката В.П.-Йорданова е заявила, че решението за разпределяне на бонусите за 2013 г. е взето от изпълнителните директори или по-конкретно от генералния директор на медията, вероятно със съгласието и одобрението на финансовия директор, като тяхното решение „подлежи на одобрение на групово ниво и това е включено в политиката“. След решението на „групово ниво“, което се свежда до знанието на генералния директор, последният разпорежда на свидетелката в качеството й директор „Човешки ресурси“ да начисли одобрените бонуси. Свидетелят Б.К. също е заявил, че въпреки че Съветът на директорите на ответното дружество през месец януари 2014 г. е взел решение за изплащане на бонусите в пълния предвиден размер, бонусите не са били изплатени веднага след вземане на решението, тъй като то „се комуникира с хед-офиса на дружеството-майка“.

В тази връзка въззивният съд взе предвид и обсъденото по-горе електронно съобщение от 24.09.2010 г., с което Политиката е изпратена до директорите „Човешки ресурси“ от директор „Корпоративна дейност“ на СМЕ (л. 53 от първоинстанционното дело). В него е изразено разбирането, че системата на бонусите е изградена върху резултатите от поставени количествени и качествени цели и че тя има „дискреционна основа“. По изключение за 2010 г. изплащането на бонусите е извършено съобразно препоръките на местното ръководство, тъй като новата Политика е приета по-късно през годината и не са били зададени предварително цели. Принципното положение извън това изключение е, че този въпрос не се решава на местно ниво, а е предоставен на преценката на Консултативния комитет, както е посочено в Политиката.

На 23.11.2012 г. К.Н., ръководител „Човешки ресурси“ на СМЕ е изпратила имейл до генералните и финансови директори на няколко телевизионни дружества, в това число В.П., Б.К. и В.П. относно бюджетираните премии за 2013 г. (л. 157 от първоинстанционното дело), с което е дадено указание за включване на 50 % от премиите в бюджета за 2013 г., обратно на предходното указание за бюджетиране на 100 % от премиите. Това също е аргумент в подкрепа на извода, че въпросът за размера на бонусите се решава на групово ниво, включително и това какъв размер на бонусите да се предвиди в бюджета за съответната година. Посоченото електронно съобщение се отнася за 2013 г., за която се претендира заплащане на премия в по-висок размер от ищцата. От него се установява, че в края на предходната година е било взето решение в рамките на медийната група в бюджета за 2013 г. да се заложат 50 % от премиите. В съответствие с това от имейл кореспонденция на л. 144 в периода 26.03.2014 г. – 27.03.2014 г. между г-н М.К.и г-н П.С.се установява, че г-н Станчев е поискал одобрение за изплащане на 50 % от целевите премии за мениджърите, които имат право да получат премии за 2013 г., като г-н Майнуш е дал такова одобрение.

След анализ на посочените по-горе обстоятелства въззивният съд достигна до извода, че при изпълнение на зададените количествени и качествени цели и при предвидени в бюджета на работодателя средства за бонусиране, е предвидена възможност служителят да получи годишен целеви бонус в размер до 50 % от основното му годишно възнаграждение, но дали такъв бонус да бъде изплатен, както и конкретният размер на този бонус се определя по преценка на Консултативния комитет. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че страните са определили отнапред точен размер на годишния целеви бонус, който се дължи на служителя, нито че има пропорционална зависимост между неговия размер и изпълнението на поставените цели, както се твърди във въззивната жалба. В анекса към трудовия договор от 20.10.2010 г. е посочена единствено горна граница на бонуса до 50 % от годишното възнаграждение и общи критерии, които се вземат предвид при определяне на конкретния му размер. В описанието на бонусната програма към политиката също са посочени само общо формулирани количествени и качествени цели с долна и горна процентна граница на размера на бонуса, като на стр. 9 от Политиката дори е посочен диапазон от 0 % до 100 %, т.е. предвидена и възможност въпреки изпълнението на поставените цели, служителят да не получи бонус. Всичко това е свързано с целите, които преследва Политиката на СМЕ, която действа за цялата медийна група, не само за българското дружество – да привлече, задържи и развие ръководните служители, да балансира техните възнграждения с краткосрочните и дългосрочните цели и да гарантира прозрачна отчетност (стр. 1 от Политиката). В този смисъл съвсем естествено е да се остави преценката за дължимостта на годишните целеви бонуси и техния конкретен размер на независим от работодателя орган, който има по-мащабен поглед върху дейността на цялата медийна група, какъвто е Консултативният комитет. Нещо повече, видно от Политиката Консултативният комитет се създава именно с цел да осигури последователност при нейното прилагане и сходни нива на възнагражденията на служителите в различните функционални области.

По изложените съображения ирелевантно се явява обстоятелството дали Управителният съвет е взел решение за размера на бонусите, които ще бъдат изплащани за 2013 г., след като не той е компетентният орган да вземе такова окончателно решение. При липса на конкретно уговорен между страните размер на бонуса и предоставянето на Консултативния комитет на право на преценка дали и в какъв размер да бъде изплатен такъв, неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че са налице предпоставките за изплащане на годишен целеви бонус в размер на 200 % от целия максимално уговорен размер поради преизпълнение. Такива задължителни предпоставки на практика страните не са уговорили. В анекса са посочили само критерии за определяне на конкретния размер и горна граница от 50 % от годишното възнаграждение. По-високи размери и възможност за получаване на 200 % от целия целеви бонус са предвидени в Политиката, но това не създава задължение за изплащане на бонус в такъв размер. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че въззивният съд споделя и извода на районния съд за характера на тази Политика. Тя представлява едностранен акт на работодателя, подобен на вътрешните правила за работната заплата. Препращането в анексите към трудовия договор към Политиката препраща и към процедурата, уредена в нея за изплащане на годишните целеви възнаграждения, която както беше посочено по-горе, предоставя на специално създадения Консултативен комитет правото да прецени дали и в какъв размер да бъде изплатен бонус на съответния служител. Възможността да бъде изплатен бонус в размер на 0 %, т.е. такъв въобще да не бъде изплатен, означава, че страните не са уговорили автоматично и задължително изплащане на целевото възнаграждение, още повече в някакъв конкретно фиксиран размер.

В тази връзка настоящият съдебен състав споделя извода в обжалваното решение, че преценката за определяне на бонус в размер на 50 % от максимално възможния, т.е. 25 % от годишното възнаграждение на служителката и причините за определяне на бонуса в такъв размер не подлежат на съдебен контрол, тъй като годишният целеви бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно, нито както беше посочено по-горе страните са уговорили конкретен размер, който да се дължи задължително. Правната възможност на работодателя да определи целеви награди и техният размер не е безусловно задължение, такова допълнително възнаграждение в случая се дължи след извършване на автономна преценка от независим орган – Консултативен комитет. В Политиката са посочени количествени и качествени цели, изпълнението на които се взема предвид при преценката на Консултативния комитет дали и в какъв размер да бъде изплатен бонус, но крайното решението се основава единствено и само на неговата преценка. Освен това следва да бъде отбелязано, че по делото не са събрани доказателства за конкретни параметри на количествените цели, които са били поставени, въпреки че както беше посочено, между страните не се спори, че тези цели са били изпълнени от служителката. В същото време между страните не се спори, че за 2013 г. не са били поставени качествени цели, с оглед на което е неоснователно да се претендира частта от целевия бонус, отговаряща на изпълнението на качествените цели. Изплатеният бонус в размер на 77 630 лв. съответства на 25 % от годишното възнаграждение на ищцата Л.Р..

След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че за ответното дружество работодател не съществува задължение за заплащане на бонус в размер на 310 520 лв., т.е. 100 % от годишното възнаграждение на ищцата, поради което предявеният иск за заплащане на още 232 890 лв. годишен целеви бонус правилно е отхвърлен като неоснователен. Поради отхвърлянето на претенцията за главница, правилно е отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава за периода от 04.04.2014 г. до подаването на исковата молба за сумата от 20 427, 75 лв. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на разноски е неоснователна. Въззиваемата страна е представила доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение на 08.12.2017 г. в размер на 9 756 лв. по банков път (извлечение по разплащателна сметка) и фактура за същото от 16.10.2017 г. за правна защита и съдействие във връзка с въззивното производство. В съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 20.02.2018 г., процесуалният представител на въззивника направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което въззивният съд намира за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. минималното възнаграждение е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. Определено по посочения начин, минималното дължимо възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело с интерес от 253 317, 75 лв. е 6596, 36 лв. В случая по делото е проведено едно открито съдебно заседание, не са събирани нови доказателства и процесуалните представители на въззиваемата страна са изготвили единствено отговор на въззивната жалба. С оглед на извършените процесуални действия във въззивното производство настоящият съдебен състав намира, че претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 6596, 36 лв.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-60-204097 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 7212/2015 г. по описа на СРС, ГО, 60 с-в.

ОСЪЖДА Л.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.М.Г.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********НДК – Административна сграда, ет. 11, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата от 6596, 36 лв. адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           

                                                                                                       2.