Решение по дело №380/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Делото е образувано по жалба на Х. Н. Г., от гр. Пазарджик, [улица], № *, ет. *, ап. *, против Заповед № 312з-619/11.03.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на служител в МВР (старши инспектор - началник на група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик) е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Жалбоподателят моли да бъдат отменена оспорената заповед. Излага съображения за постановяването й в противоречие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, като твърди и неспазване на установената форма. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР – Пазарджик - не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице, служител в МВР, на когото е наложено дисциплинарно наказание.

Обжалваната заповед е издадена след проведено дисциплинарно производство. С нея е прието, че жалбоподателят е допуснал необосновано забавяне при обработване на преписките, образувани по заявление с вх. № 312000-13047/02.06.2023 г. за издаване протокол за ПТП с пострадало лице и жалба с вх. № 312000-19168/14.08.2023 г. Със заявлението лицето И. Г. от гр. Пловдив е поискал издаване на протокол за ПТП с пострадало лице за претърпяното на 29.05.2023 г. от него произшествие на 65-ти километър на автомагистрала "Тракия", при което е бил изблъскан от лек автомобил "Форд", модел "СМАХ", син на цвят, като автомобилът на Г. се е преобърнал извън пътя вдясно. Издаден му бил протокол за ПТП с материални щети.  Г. се почувствал зле и бил освидетелстван в Съдебна медицина. Тъй като до 14.08.2023 г. нямало отговор на заявлението му И. Г. подал жалба, с която сигнализирал за бездействието на служителите от ОД на МВР – Пазарджик и изразил недоволството си, че не е направен опит да бъде открит водачът на изблъскалия го автомобил и поискал съдействието на министъра на вътрешните работи незабавно да разпореди да му бъде издаден протокол за ПТП. Заявление с вх. № 312000-13047/02.06.2023 г. на 03.06.2023 г. и жалба вх. № 312000-19168/14.08.2023 г. на 16.08.2023 г. са възложени на жалбоподателя за проверка и отговор, като същият на 17.08.2023 г. ги е резолирал на инспектор А. Т. за изпълнение (без определяне на срок) но тези резолюции не са отразени в АИСД, където и двете преписки се водят на името на жалбоподателя. В сведение с рег. № 312р-29879/22.11.2023 г. инспектор А. Т. сочи, че преписките са му били предоставени за работа едва на 15.11.2023 г. Именно на тази дата инспектор А. Т. е изготвил докладна записка рег. № 1006р-17299/15.11.2023 г. относно извършена проверка по преписките по заявлението и по жалбата на Г., с която е прието, че не е установен друг автомобил, който да е предизвикал процесното ПТП, както и предвид липсата на данни, че водачът Г. е получил наранявания вследствие на произшествието е направено предложението да не му се издава протокол за ПТП с пострадали лица. Съответно въз основа на тази докладна записка началникът на Сектор „ПП“ с писмо 1000600-21051 е уведомил Г., че му се отказва издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Като правни основания за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1 предложение първо и чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗМВР, които предвиждат следното:

Чл. 204. Наказанията се налагат със заповеди от:

3. ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3;

Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания са:

2. писмено предупреждение;

Чл. 194. (2) Дисциплинарните нарушения са:

1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;

Чл. 199. (1) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:

3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;

В обжалваната заповед е посочено и нарушение на "чл. 22, ал. 2 от утвърдените със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1013/08.08.2017 г., изм. и доп. с МЗ № 8121з-164/2023 г. Вътрешни правила за документооборота в МВР - "Когато срокът по ал. 1 не е определен, задачата се изпълнява в срок до 10 (десет) работни дни, считано от датата на получването й от служителя, на когото е възложена".

По делото се установи описаната в мотивите на обжалваната заповед фактическа обстановка. Действително жалбоподателят в един дълът срок не е направил необходимото за изпълнението на възложените му преписки - по заявлението на Г. от 02.06.2023 г., както и по жалбата на същия от 14.08.2023 г. Изпълнението на същите е осъществено едва на 15.11.2023 г., когато преписките са предадени на инспектор А. Т. (с издаването от последния на докладна записка рег. № 1006р-17299/15.11.2023 г.), който жалбоподателят е определил за извършване и докладване на проверката. По делото не се установи едниствено действителното съдържание на чл. 22, ал. 2 от Вътрешни правила за документооборота в МВР, тъй като същите не бяха представени по делото в оригинал или офицално заверен препис, поради което бяха изключени като доказателства по делото.

Независимо от това е безспорно, че жалбоподателят е допуснал неоправдано и значително забавяне на изпълнението на възложените му с разпореждане от преките му ръководители преписки.

По отношение на срока, в който жалбоподателят е следвало да се произнесе е приложим чл. 3, (ал. 2) от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, която разпоредба предвижда следното:

Чл. 3. (1) При ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР.

(2) Протоколът по ал. 1 се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП.

В случая не е имало основание за съставяне на констативен протокол за ПТП, следователно на още по-голямо основание е следвало, в същия едномесечен срок да се извърши проверка за наличието на предпоставките за издаване на констативен протокол за ПТП и съответно в рамките на същия срок да се уведоми молителят Г. за отказа за издаване на такъв протокол (за да бъде последният своевременно информиран, за да може евентуално да защити правата си по друг ред). Т.е. несъмнено жалбоподателят е следвало да се произнесе по заявлението на Г. от 02.06.2023 г. най-късно на 02.07.2024 г. и по жалбата на същия от 14.08.2023 г. най-късно на 14.09.2023 г. Вместо това произнасянето по двете преписки е извършено едва на 15.11.2023 г. При това положение, жалбоподателят е изпълнил задължението си за произнасяне по първата преписка повече от четири месеца, а по втората - повече от два месеца след законоустановените срокове.

Налице е съответствие на цитираните по-горе правни основания с установената по делото фактическа обстановка. Действително, жалбоподателят като служител в МВР е допуснал неизпълнение на издаден въз основа на ЗМВР подзаконов нормативен акт - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, като е допуснал забавено изпълнение на заповед, възложена му с резолюция от преките ръководители, а именно просрочил е с повече от четири и съответно два месеца произнасянето си по две възложени му преписки. Следователно с деянието си жалбоподателят е забавил изпълнението на заповед и по този начин е извършил дисциплинарно нарушение, за което ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение". Затова правилно за извършеното нарушение му е определено именно наказанието "писмено предупреждение", като е законосъобразен и определеният срок от три месеца, който е минималният предвиден в закона срок.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Несъстоятелно е тълкуванието, че в случая е неясно, за осъществяването на коя законова хипотеза е наказан жалбоподателят, дали за лошо или за забавено изпълнение. Мотивите, изложени в обжалваната заповед са пространни и точни и в тях ясно е посочено, че жалбоподателят е допуснал "необосновано забавяне" при обработването на двете преписки.

Обстоятелството, че административният орган е приел, че жалбоподателят е следвало да изпълни възложените му преписки в 10-дневен срок, а не в предвидения в закона едномесечен срок е ирелевантно, тъй като жалбоподателят е просрочил както евентуалния 10-дневен, така и едномесечния срок, предвиден в закона. Безспорно изпълнението на задължението на жалбоподателя е просрочено значително (съответно с 4 и с 2 месеца), поради което извършеното нарушение на би могло да бъде маловажно.

Неправилно е и становището за липса на нарушение, тъй като молителят Г. не имал правото да получи протокол за ПТП. Именно по въпроса дали има такова право е следвало в законоустановения срок да се произнесе жалбоподателят, но вместо това той е бездействал в продължение на повече от четири, съответно два месеца.

Несъстоятелни са и доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

Спазен е двумесечният срок от откриване на нарушението за налагане на дисциплинарно наказание. Извършеното от жалбоподателя дисциплинарно наказание е било открито на 11.01.2024 г., когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание - директорът на ОД на МВР - Пазарджик, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като това е станало с постъпването на тази дата при него на обобщена справка с рег. № 312р-1111/11.01.2024 г., с която назначената комисия е приела, че са налице данни за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение. Действително по делото не са представени доказателства за компетентността на служителите подписали Заповед № 312з-45201/30.11.2023 г., с която е наредено извършването на проверка по молбата и жалбата на И. Г., както и Заповед № 312з-4710/20.112.2023 г., с която първата заповед е изменена. Но първата заповед е подписана от ВПД директор, т.е. "временно преназначен на длъжност" директор, т.е. от титулярния административен орган. Втората заповед е издадена при условията на заместване, като е посочена нарочна заповед, с която е наредено заместването. Но дори и за момент да се приеме, че не е доказана компетентността на издателите на тези заповеди, въз основа на тях е проведено законосъобразно дисциплинарно административно производство и същите са санирани с издаването на крайния административен акт от компетентния директор на Областната дирекция на МВР - Пазарджик. Следователно са спазени законовите срокове, гаранциите за защита на лицето в дисциплинарното производство и останалите предвидени в закона административнопроизводствени правила

Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на административните актове.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган. Директорът на Областната дирекция на МВР - Пазарджик е овластен от чл. 204, т. 4 от ЗМВР да налага дисциплинарните наказания "порицание", "писмено предупреждение" и "мъмрене", доколкото длъжността му е ръководна. Обжалваният административен акт е издаден във формата на мотивирана писмена заповед, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и със законосъобразната законова цел - да бъде наложено справедливо дисциплинарно наказание на жалбоподателя като държавен служител в МВР за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на Х. Н. Г., от гр. Пазарджик, [улица], № *, ет. *, ап. *, против Заповед № 312з-619/11.03.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на служител в МВР (старши инспектор - началник на група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик) е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Решението не подлежи на касационно оспорване.