№ 21170
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110135920 по описа за 2025 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В. С. К., обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 272,16 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб.№ *** за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 74,35 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.11.2022 г. до 18.02.2025 г., 1,64лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0,45
лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 15.02.2023 г. до 18.02.2025 г., както и държавна такса в размер на
25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева). В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното имприемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за процесния
период топлинна енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, като във
възражението по чл.414,ал.1 ГПК ответникът е релевирал възражение за изтекла
погасителна давност. В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от процесуален представител, който заявява, че оспорва
наличието на облигационно правоотношение между ответника и дружеството-ищец, като не
оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10652/2025 г. по описа на СРС, 179 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, като в указания срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149ЗЕ:
Обявено за безспорно в отношенията между страните е, че до топлоснабдения имот е
доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че
претендираните суми за мораторни лихви върху начислените суми за топлинна енергия и
дялово разпределение, са в твърдените от ищцовото дружество стойности.
Главното възражение на ответника касае наличие на облигационно правоотношение
между страните.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие не се
предполага с установяване факта наползване на топлоснабдения имот, а подлежи на
доказване с установяване наличието на съвпадащи волеизявления на страните в този
смисъл, например с подаване от ползвателя на молба-декларация и откриване на
индивидуална партида от топлопреносното дружество. При наличието на такъв договор,
именно този правен субект дължи цената на доставеното топлинна енергия за собствените
му битови нужди.
От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
процесният имот е общинска собственост и е бил предоставен на наследодателя на
ответника за ползване по силата на наемно правоотношение възникнало с приложената по
делото настанителна заповед от 3.8.1999 г. на СО, район Изгрев, с която С. К. е настанен в
имота безсрочно. Т.е. той е имал качеството облигационен ползвател на имота. За да е
клиент на доставената ТЕ в имота и задължено за заплащането й лице, е необходимо и още
едно условие – сключен договор с ищеца. По делото е представена декларация от С. Г. К. с
искане за откриване на партида за топлоснабдения имот, поради което съдът приема, че
между него и ответникът е възникнало облигационно правоотношение. По делото се е
представено удостоверение за наследници на С. К., видно от което ответникът е негов
наследник.
В настоящият процес обаче ищецът не претендира процесната сума от ответника в
качеството му на наследник на починалия С. К., а претендира същите на основание наличие
на облигационно правоотношение. Горното е посочено още в заявлението по чл.410 ГПК,
като в него липсват твърдения за това, че се касае за задължения, наследени от починало
лице. По делото не се установява, ще ответникът има качеството потребител на ТЕ, поради
2
което и предявените искове подлежат на отхвърляне. С оглед гореизложеното предявените
главни искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени, като е
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за тяхното уважаване.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава върху главниците.
По разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага единствено ответника.
По разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага единствено ответника. Ответникът е представляван от процесуален
представител – адв. К.Т. осъществила безплатна правна помощ по чл.38 ЗА. На нея следва да
бъде присъдена сумата от 400лв. – адвокатски хонорар дължим на основание горепосочената
разпоредба.
Водим от горноно съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *** седалище и адрес на управление
***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК,
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че В. С. К., ЕГН **********, сумата от 272,16 лева
(двеста седемдесет и два лева и 16 стотинки), представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***
за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата 74,35 лева (седемдесет и четири лева и 35 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 18.02.2025 г., 1,64лева (един
лев и 64 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0,45 лева (нула лева и 45 стотинки),
представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 15.02.2023 г. до 18.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10652/25 г. на СРС, 179
състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *** да заплати на адвокат К.П.Т., с ЕГН**********
сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по
чл.38 ЗА.
Решението постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Д.“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3