Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр. София, 18.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 11321 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № ІІ – 123-108/18.09.2015 г. на СРС, 123
с-в, са отхвърлени предявените от Р.П.Ц.
с ЕГН ********** срещу Д.Д.Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД относно сумата
от общо 1 680 лв. - представляваща предоставен
заем на 10.12.2010 г. с падежи, както следва: 800 лв. с падеж 30.01.2011 г. и
880 лв. - с падеж 30.02.2011 г., като погасени чрез плащане преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
35116/2011 г. на 123 с-в, СРС.
Решението се
обжалва от ищцата Р.П.Ц.,
чрез представителя й, с доводи, че е необосновано, постановено при нарушение на
процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че за да приеме за погасени
задълженията по договора за заем СРС се е обосновал единствено със събраните по
делото свидетелски показания, без да съобрази забраната за доказване
погасяването на парични задължения, установени с писмен акт, без значение на
размера им – аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. В настоящият случай
задълженията са установени със запис на заповед от 10.12.1010 г., който
съставлява разписка, подписана от ответницата. Следователно погасяването на
задълженията по договора за заем не може да се установи единствено от
показанията на свидетеля Х.Х.. В жалбата се излага, че не е доказано
твърдението на ответницата за погасяване на задълженията чрез заплащане на
сумата „на ръка“. Ищцата се позовава на нормата на чл. 77 ЗЗД, която овластява
длъжника да откаже плащане ако кредитора не му издаде разписка. Плащането на
задължението „на ръка“ категорично се оспорва от ищцата, доколкото не е
удостоверено с писмен документ. Моли да се отмени решението и да се уважат
исковете изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна - ответницата Д.Д.Д.
лично не е депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК и не е взела становище по
жалбата. Писмен отговор е подаден от адвокат С.Б., за който не е представено пълномощно
за процесуално представителство пред СГС от ответницата, въпреки неколкократно
дадените указания, поради което съдът не взема предвид извършените от адвоката
процесуални действия пред въззивната инстанция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното :
Въззивната
жалба е допустима - подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение,
което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
СРС се е произнесъл по искове за установяване
дължимост на суми, за които се твърди, че са дадени от ищцата на ответницата по
договор за заем от 10.12.2010 г. – по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, след подадено от ответницата
възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е двустранен и реален договор - счита се
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Според практиката на ВКС, за да има договор
за заем, освен постигнато съгласие следва да има и реално предаване на сумата,
предмет на договора.
Върху ищеца е поставена тежестта да установи, че
е сключен
договор за заем, (постигнато е двустранно съгласие за даване и получаване на
сумата), че заемните средства са
предоставени реално на ответника и настъпването на изискуемостта на вземането, а при оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си, че
задължението е погасено чрез
плащане или по друг начин и всички факти свързани с изложените от него
възражения.
По делото е прието за безспорно, в
първото по делото съдебно заседание пред СРС на 17.05.2013 г., че ищцата Р.П.Ц. е предоставила
на Д.Д.Д. на 10.12.2010 г. в заем сумата от 1 680 лв., с падежи за връщане на
сумата, както следва: до 30.01.2011 г. - 800 лв. и до 30.02.2011 г. (при 28 дни
през м. 02.2011 г.) - 880 лв.
Предоставянето на сумата се
установява и от представен пред СРС документ, наименован „запис на заповед“ от 10.12.2010
г., за сумата от 1 680 лв., издаден от Д.Д., в който тя се е задължила да заплати,
срещу представяне на документа, съответно сума от 800 лв. на 30.01.2011 г. и сума
от 880 лв. до 30.02.2011 г. . (при 28 дни през м. 02.2011 г.) Документа е подписан от двама свидетели и има характер на разписка, за
предоставяне на сумата на ответницата.
За да уважи иска СРС е
приел, че ответницата е доказала възражението си за погасяване на спорното
задължение още през месец 06.2011 г. - преди подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК посредством показанията на свидетеля Х.П.Х..
Действително, съгласно съдебната практика,
свидетелски показания за доказване погасяване на установени с писмен акт парични
задължения са недопустими - по аргумент от чл. 164, ал. 1 т. 4 ГПК. Възражение в тази посока обаче ищцата прави за първи
път пред въззивната инстанция.
Следва да се има предвид, че преодоляването на забраната за
установяване погасяването на дълг установен с писмен акт със свидетели е предвидено в чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими, ако страните
изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства,
каквото съгласие в конкретния случай ищцата, чрез представителя си, е изразила още в първото по делото заседание,
като не се е противопоставила изрично на искането на ответника за допускане на
гласни доказателства за посочените обстоятелства. Напротив - ищцата също е
поискала свидетел за опровергаване твърденията на ответницата.
При това положение настоящият състав намира за
съобразен с показанията на свидетеля Х.Х. извода на СРС, че ищцата е погасила
задълженията си преди подаване на заявлението в съда на 16.08.2011 г.
Показанията на този свидетел са в смисъл, че лично е присъствал на предаване на
суми от ответницата на ищцата в края на м. 01.2011 г. или началото на м. 02.2011 г. веднъж в размер на 650 лв. и
през м. 06.2011 г. в размер на 1 030 лв., в присъствието на други двама
свидетели. Според свидетеля, ответницата Д. е предала лично на ищцата Ц.
посочените суми, като последната е заявила, че не може да й даде разписка за
сумите, но е преброила парите пред свидетели, един от които е свидетеля Х.и е
заявила, че преброените пари отговарят на получената сума.
Тези показания не се опровергават от
показанията на свидетеля на ищцата Д.К.П., от които единствено се установява,
че ищцата е предоставила на ответницата заемната сума, за което ответницата е
подписала „запис на заповед“. Свидетелят П.също е подписал документа. В негово присъствие е договорено
връщането на сумата.
При така изложените обстоятелства
въззивният съд намира за съобразен с материалния и процесуален закон и
събраните доказателства извода на СРС, че заема е погасен чрез плащане още
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Искът
с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.
240, ал. 1 от ЗЗД е изцяло недоказан, а от там – неоснователен и
законосъобразно е отхвърлен.
Доколкото
мотивите на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва
да бъде потвърдено като постановено.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора, право на разноски за настоящата инстанция има
ответницата - въззиваема страна в производството. Доколкото тя не е претендирала разноски до
приключване на устните състезания пред СРС, такива не се присъждат в нейна
полза.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ ІІ –
123-108/18.09.2015 г. на СРС, 123 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.