№ 133
гр. Плевен , 13.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Наказателно дело от общ
характер № 20214430200744 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.72 ал.2 вр.ал.1 НПК вр.чл.
389 - 403 ГПК
Внесен е обвинителен акт срещу Л. П. К. ЕГН: ********** - за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 НК.
Наред с внесения обвинителен акт, внесено е и искане за
допускане на обезпечение - запор върху движима вещ, по смисъла на чл. 397
ал. 1 т. 2 ГПК, върху лек автомобил „***“ с peг. № ***, рама № ***,
собственост на Л. П. К. ЕГН: **********, за обезпечаване на наказанието
„глоба“ предвидено в чл. 343б ал. 1 НК, както и за обезпечаването на вещ,
подлежаща на отнемане в полза на държавата на основание чл. 53 ал. 1 б. „а“
НК по ДП №137/21г. по описа на 01 РУ- ПЛЕВЕН, пр. пр.№ 1446/21 г. по
описа на РП - ПЛЕВЕН.
Съдът намира, че искането е представено от процесуално
легитимирана страна и в тази връзка е допустимо. Разгледано по същество е
неоснователно по следните съображения:
На първо място, резултат от неправилна интерпретация на
материалния закон е виждането, намерило отражение във внесеното искане, а
именно – че лек автомобил „***“ с per. № ***, с рама № ***, собственост на
Л. П. К. ЕГН: **********, представлява вещ, която е послужила за
1
извършване на умишлено престъпление по чл.343б ал.1 НК, а оттам извода –
че евентуално, същата вещ би могла да подлежи на отнемане в полза на
Държавата. Трайна и последователна е съдебната практика, че моторното
превозно средство, което е управлявано при престъпленията по чл.343б ал.1
НК, не представлява средство на неговото извършване. Касае се за
материален израз на обществените отношения, върху които деецът въздейства
отрицателно, т.е. превозното средство се явява предмет на престъплението, а
съобразно чл.53 ал.1 б. „б“ НК, на отнемане подлежат „вещите, които
принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в
случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс. “. Повече от
очевидно е, че случаят не е такъв и следователно - лек автомобил „***“ с per.
№ ***, с рама № *** – не подлежи на отнемане в полза на Държавата, а оттук
искането за обезпечаване отнемането на вещ в полза на Държавата се явява
изначално и дефинитивно неоснователно.
На второ място, действително, едно от кумулативно предвидените
наказания, предвидени в чл.343б ал.1 НК, е наказанието глоба в размер от
двеста до хиляда лева. В тази връзка, до известна степен житейски резонна е
идеята за налагането на обезпечителна мярка, във връзка с това имуществено
по характера си наказание. Юридически погледнато обаче, същата идея е
несъстоятелна. На първо място, съобразно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСНК и по – конкретно, т. 4, „Съдилищата следва да преценяват
съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на
наказанията, които се обезпечават.“. Видно е, че предвиденият в чл.343б
ал.1 НК размер на наказанието глоба е относително нисък, щото да се приеме
за логично и основателно обезпечаването на глобата, чрез запор върху
моторно превозно средство. Извън всяко съмнение, налагането на запор върху
МПС за обезпечаване на глоба, чийто размер не може да надвишава 1000 лева
/а и на практика би достигнал този максимум в крайно ограничен кръг от
случаи, при съобразяване практиката на РС-ПЛЕВЕН по делата с обвинение
по чл.343б ал.1 НК/, не се явява съразмерна обезпечителна мярка.
Крайният извод е, че искането на РП-ПЛЕВЕН е изцяло
неоснователно, поради което – следва да бъде оставено без уважение.
2
Водим от горното и на основание чл.72 ал.1 НПК вр.чл.395 ал.2
ГПК и чл.396 ГПК Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – ПЛЕВЕН за
допускане на обезпечение по смисъла на чл. 397 ал. 1 т. 2 ГПК, по НОХД
№744/21г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, а именно: запор върху движима вещ -
лек автомобил „***“ с peг. № ***, рама № ***, собственост на Л. П. К. ЕГН:
********** - за обезпечаване на наказанието „глоба“ предвидено в чл. 343б
ал. 1 НК, както и за обезпечаването на вещ, подлежаща на отнемане в полза
на държавата на основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ НК.
Определението подлежи на обжалване от страна на РП – ПЛЕВЕН
- с частна жалба по реда на чл.396 ГПК, пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3