№ 4660
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110140939 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ....... срещу
„ЧЕЗ Електро България” АД. По делото е постъпила и уточняваща молба от ищеца с
вх. № 43976/23.08.2021 г., с която се сочи, че предявеният иск е за недължимост на
процесната сума единствено поради изтекъл период на погасителна давност.
Ищецът ....... е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД,
че не му дължи сумата от 722,50 лева, представляваща 1/3 част от общата сума от
2167,49 лева, начислена по фактура № **********/07.11.2017 г. поради погасяването й
по давност. С уточнителна молба с вх. 43976/23.08.2021 г. ищецът признава факта, че
между страните е налице влязло в сила решение относно процесната сума, като
въпросите, касаещи наличието на облигационна връзка между страните, както и
наличието на законово основание за едностранна корекция на сметката не могат да
бъдат пререшавани от настоящия състав. Ето защо сочи, че предявеният отрицателен
установителен иск касае ново основание, а именно – недължимост поради
погасяването на вземането по давност. По същество счита, че към момента на
депозиране на исковата молба, вземането на ответника за процесната сума от 722,50 лв.
е погасено по давност, като приложима в случая е тригодишната погасителна давност.
Счита, че давностният срок е започнал да тече от датата на корекцията, обективирана
във фактура № **********/07.11.2017 г. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че в случая е
приложим институтът на общата 5-годишна давност, тъй като отричаното от ищеца
вземане не е за периодично издавани фактури за потребена ел. енергия, а е установено
по специално предвиден ред, касаещ наличие на манипулация при начина на свързване
на СТИ. Именно по този ред била доначислена сумата от процесната фактура.
Давността за това вземане била 5 години, като в случая твърди, че е прекъсната с
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
1
реда на чл. 410 ГПК срещу ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по
давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че
оспореното от ищеца вземане съществува, за което страните са обвързани от влязло в
сила решение относно процесната сума по гр. дело № 90112/2017 г. по описа на СРС,
потвърдено с решение по в. гр. дело № 13484/2019 г по описа на СГС. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите по делото заверени преписи от
постановените съдебни решения по посочените граждански дела.
От приетия препис от Решение № 106984/04.05.2019 г по гр. дело № 90112/2017 г.
по описа на СРС, се установява, че съдът по посоченото гр. дело е отхвърлил
предявените от ......., ЕГН **********, ......., ЕГН ********** и ......а, ЕГН **********,
всички с адрес: ...., срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско Шосе“, № 159, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за установяване недължимост на сумата от
по 722,50 лв. за всеки от ищците (общо – 2 167,49 лв.) – представляваща коригирана
стойност на електрическа енергия по партида с кл. № 300054649004, за периода
04.08.2017 г. – 01.11.2017 г., за която сума е издадена фактура №
**********/07.11.2017 г.
Приет е и заверен препис от решение от 05.11.2020 г., постановено по гр. дело №
13484/2019 г. по описа на СГС, с което решението на първоинстанционния съд е
потвърдено. Като окончателно, решението е влязло в законна сила, считано от
05.11.2020 г.
С оглед силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по
смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, в настоящото производство не могат да бъдат
пререшавани въпросите, касаещи съществуването на процесното вземане, както и
правото на ответника за извършване на едностранна корекция. Като ново
обстоятелство следва да се даде отговор на въпроса погасено ли е вземането по
давност.
По делото е представен Констативен протокол № 1018588/01.11.2017 г., от който
се установява, че на 01.11.2017 г. служители на отдел "Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ
Разпределение“ АД, извършили контролна техническа проверка на средство за
търговско измерване (СТИ) с фабричен № А470465020, обслужаващо обект – къща,
находящ се в гр. София, ......, за който е регистрирана партида с клиентски номер
300054649004 на името на . На проверката са присъствали двама свидетели от
Федерация на потребителите. В съставения констативен протокол е отразено, че
потребителят е потърсен на обекта, за да присъства на проверката, но същият
отсъствал. Констатирано е, че: ""Липсва пломба на щита на ел. таблото. Пломбата на
капачката на клемния блок на електромера е нарушена. Поставен е допълнителен
проводник (шунт) между входящия и изходящите фазови клеми на клемния блок на
електромера. С еталонен уред марка "Емсист", с фабр. № 0506156 и свидетелство за
калибриране № Е-288-1 от 16.04.2015 г. е измерена грешка с която електромерът
2
отчита консумираната през него електрическа енергия в момента на проверката.
Грешката е "-" (минус) 94, 90% (процента). Установи се промяна в схемата на
свързване на електроизмервателната система. След възстановяване на правилната
схема на свързване, електромерът измерва консумираната електрическа енергия в
класа си на точност. " Констативният протокол е подписан от двама свидетели –
представители на "Федерация на потребителите в България".
От приетата по делото фактура № **********/07.11.2017 г. се установява, че въз
основа на извършената проверка, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИККЕ /отм./ е
извършена едностранна корекция на сметката на потребителя, като за периода
04.08.2017 г. – 01.11.2017 г. е начислена сумата от 2 167, 49 лв. – представляваща
коригирана стойност на електрическа енергия. Посочено е, че срокът за заплащане на
сумата по фактурата е от 07.11.2017 г. до 20.11.2017 г.
Установява се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК с вх. № 33876/28.07.2021 г. по описа на СРС ответникът „ЧЕЗ Електро
България“ АД е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу ищеца ....... за
процесната сума. Няма данни дали и на коя дата е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа депозираното заявление, но актът на съда би се ползвал
с изпълнителна сила, не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не
се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес. Давността за
вземането се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако
е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице
данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване
съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след
настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ако
длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива
характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между
страните и вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо. Производството
по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се
разрешават спорове относно граждански права. Съдът в заповедното производство
признава права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав,
а само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка
по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на пресъдено нещо.
Ето защо, съдът намира, че ответникът не е провел насрещно доказване за
прекъсване на погасителната давност на вземането с депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Следва да се даде отговор на въпроса с изтичането на какъв срок се погасява по
давност процесното задължение. Спорен между страните е въпросът дали същото се
погасява с общата петгодишна давност или с предвидената в закона по-кратка
тригодишна давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
3
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви".
Установи се по делото, че отречената от ищеца сума не представлява задължение
за месечна потребена и отчетена от СТИ електрическа енергия по реален отчет, които
задължения безспорно се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок.
Процесната сума е начислена еднократно от ответника, като основанието за това не е
реално потребено и отчетено от потребителя количество енергия, а е резултат от
проведена нормативно предвидена корекционна процедура. Безпротиворечива е
съдебната практика на съдилищата, че това вземане няма характер на периодично. Така
напр. съгл. постановеното Решение № 372/15.01.2020 г. по в. гр. дело № 3725/2019 г. на
СГС, 4 Г състав, задължението за заплащане на корекционната сметка, респективно
вземането на ответника след извършената корекция, не представлява периодично
задължение и се погасява с петгодишна давност. Прието е, че вземането по
корекционната сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване,
след като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите
на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия
е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, както и че има
еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично
плащане, съгласно постановките в ТР №3/18.05.2012год. по т.дело №3/2011 год. на
ОСГТК на ВКС.
Предвиденият падеж за изпълнение на задължението за плащане на посочената
сума е 20.11.2017 г., като срокът е отразен във фактурата. Независимо обаче дали
началото на 5-годишния срок ще се отчита от тази дата, или от датата на издаване на
фактурата /най-ранният възможен момент/, то давността би изтекла през м. 12.2022 г.
Ето защо, до приключване на съдебното дирене в производството по делото
/02.12.2021 г./, не е изтекъл срок от пет години, поради което оспореното вземане не е
погасено поради изтекла погасителна давност. Предявеният отрицателен
установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, право на
разноски за производството има ответникът. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника
в размер на 150,00 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ......., ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Електро България“
АД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК за недължимост на сумата от 722,50 лева, представляваща 1/3 част от общата сума
от 2167,49 лева, начислена по фактура № **********/07.11.2017 г. поради
погасяването й по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ....., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК ********* сумата от 150,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5