РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД № 3834 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 48760 от 23.02.2020 г., постановено по ГД
№ 8181 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 47 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 25012574 от 15.01.2021 г. са отхвърлени
като неоснователен предявените от Д.Х.А. и Фондация „П.и А.Х. П.“ срещу „ЧЕЗ
Разпределение България“ ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД) искове с правно основание по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗДЗ за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
при квоти 150/180 ид. ч. за Д.Х.А. и 30/180 ид. ч. за Фондация „П.и А.Х. П.“ на
Магазин № 2 на ниво 2, ет. 1 с площ от 26,49 кв. м., представляващ
самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 68134.304.123.2.11, в който
е разположено енергийно съоръжение, собственост на ответника, като последният
бъде осъден да предаде и владението върху него, както и да бъде осъден да
заплати на ищците сумата от 15300,00 лв., обезщетение за ползване на съсобствения
им имот за периода от 29.12.2012 г. до 29.12.2017 г., разпределена съобразно
квотите им в правото на собственост – за Д.Х.А. – 12750,00 лв., а за Фондация „П.и
А.Х. П.“ – 2550,00 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са осъдени да
заплатят на ответника и разноските, сторени в исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Недоволни от така постановеното решение са останали
ищците. В депозираната въззивна жалба се излагат съображения за неправилност на
постановеното първоинстанционно решение, доколкото същите са провели пълно и
главно доказване на принадлежността на правото на собственост върху процесния
обект. Възразява се, че неправилно първостепенния съд е изследвал въпросът дали
ищците са собственици на трафопост, а същият е бил с иск за собственост досежно
процесния обект. Досежно статута на трафопоста било дадено задължително
тълкуване, а именно, че когато се намира в имот, собственост на трето лице, различно
от енергопреносното или енергоразпределителното дружество, е собственост на
това трето лице. Посочва се, че в нарушение на диспозитивното начало съдът е
допуснал служебно експертиза, както и е задължил страна да представи документ.
Навеждат се доводи, че решението се явява необосновано, доколкото мотивите не
кореспондират с постановения диспозитив. Посочва се, че по реда на чл. 193, ал.
1 от ГПК ищците са оспорили АЧДС, което не е обсъдено от съда. Останалите
писмени и гласни доказателства били тълкувани превратно. Предвид посочените
съображения, необоснован според жалбоподателите се явява и решението, в частта,
с която е отхвърлен искът по чл. 59 от ЗЗД. Посочва се, че следва да се допусне
СТИЕ. С оглед изложеното жалбоподателите претендират първостепенното решение да
бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените
кумулативно обективно и субективно съединени искове следва да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, с
който се излагат съображения за правилност на първоинстационното решение.
Посочва се, че ищците не са установили при условията на пълно и главно
доказване актуалните характеристики на имота. С приетите по делото две СТЕ и
събраните гласни доказателства се установявало, че процесното помещение е за
трафопост, който е изграден по време на действието на Закона за
електростопанстваото от 1975 г., като същият не съставлявал магазин. Споделят
се съображенията на първостепенния съд досежно статута на помещението. Посочва
се, че от събраните експертизи се установява, че описаните недвижими имоти в
документите за собственост не съществуват във вида, в който са
индивидуализирани, а процесния обект съставлява трафопост от 80-те години на
миналия век. Установено е според въззиваемата страна, че процесният трафопост
захранва целия квартал, включително и жилищната сграда, в която се намира. С
оглед изложеното, същият принадлежал на собственика на лицата, които са получили
лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката, като е невъзможно
придобиването им от трети лица. От събраните доказателства се установявало, че
трафопостът е изграден през 1985 г., поради което по силата на чл. 2, ал.1 от
Закона за електростопанството /отм./ е станал държавна собственост. Излагат се
доводи, че липсва допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като
ответникът е установил правото си на собственост върху процесния трафопост,
както и че от момента на неговото изграждане, до настоящия момент, същият е
действал именно като такъв. Също така, несъмнено се установявало и възражението
на ответника за изтекла в полза на същия придобивна давност. В допълнение към
изложеното, се посочва, че не от страна на ищците не установено липса на
основание за ползване на имота, необходима предпоставка за уважаване на
исковите претенции, като в полза на ответното дружество е възникнало сервитутно
право по смисъла на пар. 26 от ПЗР на Закона за енергетиката. С оглед изложеното,
се претендира постановеното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Въззивна жалба от ищците е депозирана и срещу
Решението, с което е оставено без уважение искането за допълване на Решение №
48760/23.02.2020 г., постановено по гр. д. № 8181/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, чрез произнасяне по алтернативното основание на иска по чл. 59 ЗЗД. Посочва се, че в мотивите на постановеното решение не са обсъдени различните
алтернативни основания, на база на които се претендира обезщетението за
лишаване от ползване. В тази част липсвало и проект за доклад по делото. От
страна на първоинстанционния съд било налице непълно произнасяне по правния
спор. С оглед изложеното се претендира да бъде отменено и посоченото решение.
В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба
срещу Решението, с което е оставено без уважение претенцията на ищците за
допълване. Посочва се, че от прочита на исковата молба не се установява да е
налице обективно съединяване на искове за неоснователно обогатяване - нито при
условията на евентуалност, нито при условията на алтернативност. Единственото
алтернативно искане касаело начинът на изчисление на претендираната сума.
Предвид изложеното съдът се е произнесъл в рамките на очертания от ищците
правен спор. Отделно се посочва, че е без правно значение обстоятелството, че
не е допуснато допълване на решението, доколкото предявеният иск е неоснователен,
предвид липсата на установеност на правото на собственост на ищците. Според
въззиваемата страна, недопустимо в на този етап от производството да се прави
опит за подмяна предмета на спора. Поради изложеното претендира постановеното
решение да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д.Х.А.
и Фондация „П.и А.Х. П.” срещу „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени иска за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.304.123.2.11, при квоти – за Д.А. 150/180 ид. части, и за
Фондация „П.и А.Х. П.” 30/180 ид. части, както и за предаване на владението
върху същия, и за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата в размер на
15300,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на посочения
самостоятелен обект за периода 29.12.2012 г. - 29.12.2017 г., от които за
ищцата Д.А. – сумата в размер на 12750,00 лв., и за ищеца Фондация „П.и А.Х. П.”
– сумата в размер на 2550,00 лв.
В исковата молба се излагат съображения, че ищците са
собственици на процесния недвижим имот въз основа договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 44/23.11.2011 г., том трети, рег. № 8098, н. д.
№ 362/2001 г., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 17, том втори, рег. № 4506, н. д. № 173 от 2010 г. и двата на
нотариус М.М.-Р., с район на действие СРС, вписана под № 504 в регистъра на НК,
както и договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията – София, на
29.12.2009 г., том XV, № 124, № от вх. рег. 63730/29.12.2009
г. Твърди се, че в процесния имот е разположено енергийно съоръжение, собственост
на ответника. В тази връзка, имотът им се ползвал от ответника, за експлоатация
на посоченото съоръжение за доставка на ел. енергия и на други потребители, без
наличието на правно основание за това. Сочи се, че ищците с писмена покана от
04.10.2016 г. са поканили ответника да опразни собственото им помещение и да им
заплати обезщетение до момента на освобождаването, но без резултат. Твърди се,
че ответникът е реализирал доходи от ползването на имота, респ. налице е
неоснователно обогатяване. В тази връзка са отправили искане до СРС на основание
чл. 108 от ЗС за признаването им за собственици на процесния недвижим имот,
като ответника бъде осъден и да им предаде владението върху същия, както и на
основание чл. 59 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищците общо
сумата от 15300,00 лв., разпределена помежду им съобразно квотите им в
собствеността.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, с който се оспорва
ищците да са собственици. Излагат се подробни съображения, че всъщност
процесният имот се владее и ползва от ответника в качеството му на собственик,
като се релевират доводи и на какво основание се легитимира като такъв. Твърди
се, че за имота е издаден АДС, същият е изграден през 1985 г., включен е в
капитала на „Електроразпределение Столично“ ЕАД, чийто правоприемник е
ответникът. Сочи се, че имотът представлява съвкупност от помещение и енергийни
съоръжения. Същият първоначално е бил държавна собственост, а след това при
преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества е станал част
от капитала на „НЕК“ ЕАД, после на „Електроразпределение Столично“ ЕАД, а оттам
и на ответника. Ответникът посочва още, че трансформаторният пост е съвкупност
от машини, апарати, линии, спомагателни съоръжения, строителни конструкции и
електрически помещения, в които са разположени. При условията на евентуалност
ответника се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. По
отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД се сочи, че неговата неоснователност следва
от неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС, като е направено и възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
От Договор за доброволна делба от 29.12.2009 г.,
вписан в Служба по вписванията – София на 29.12.2009 г. под акт № 124, том XV, № от вх. рег. 63730/29.12.2009 г. се установява, че в
дял на Р.Н.С., Д.Х.А., Фондация „П.и А.Х. П.” и М.И.П.е поставен следните
недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „******: Два магазина, заедно със
зимниците под магазините, две вътрешни стаи, съединени непосредствено с двата
магазина и един вътрешен склад, съединени с улицата чрез един вътрешен коридор,
с врата към улицата и нужник вътре в единия магазин, находящи се в партерния
етаж на пететажна жилищна сграда в гр. София, ул. „******, с обща квадратура от
224,50 кв. м., заедно с 1/3 от ид. ч. от общите части на сградата и заедно с 75/100
ид. ч. от УПИ, съставляващ по скица парцел II-2, от кв. 207 по плана на гр.
София, ул. „******, местност „Западно направление“, идентична с местност „Зона
Б2-3а“, а съгласно предходни документи за собственост, с площ от 228,00 кв. м.,
при граници по скица: ул. „Цар Самуил“, УПИ III-3, УПИ XV-15 и УПИ I-1, при
квоти 120/180 ид. ч. за Р.Н.С., 30/180 ид. ч. за Д.Х.А., 18/180 ид. ч. за Фондация
„П.и А.Х. П.” и 12/180 ид. ч. за М.И.П..
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан в Служба по вписванията – София на 23.06.2010 г., под акт № 168,
том LXVIII, № от вх. рег. 26690/23.06.2010 г. се установява, че Р.Н.С.
е продала на ищцата Д.Х.А. всички притежавани от нея 120/180 ид. ч. от описаните
недвижими имоти.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан в Служба по вписванията – София на 23.11.2011 г., под акт № 49,
том CXXVII, № от вх. рег. 51360/23.11.2011 г. се установява, че М.И.П.е
продала на ищеца Фондация „П.и А.Х. П.” всички притежавани от нея 12/180 ид. ч.
от описаните недвижими имоти.
По делото е представен Акт за частна държавна
собственост (АЧДС) № 05141/18.08.2005 г., издаден на основание чл. 5, ал. 1,
вр. с чл. 73 и чл. 2, ал. 4 от ЗДС, за имот: Трафопост дисп. № 21-739, вграден
партерен без пл. номер, със застроена площ от 30,00 кв. м., заедно със
съответното право на строеж, конструкция на сградата – масивна, въведен в
експлоатация 1985 г., находящ се в гр. София, район „Възраждане“, ул. „******,
на първи етаж в югозападния ъгъл на пететажна сграда, УПИ II-2, в кв. 207 по
плана на гр. София, местност „Западно направление“, съгласно ПУП, одобрен със
Заповед № РД-50-394/18.05.1995 г., при граници на имота, съгласно скица: север
– УПИ III-3, изток – УПИ XV-15, юг – УПИ I-1 и запад – ул. „Цар Самуил“. От
посочения АЧДС се установява още, че бивш собственик на имота е
„Електроснабдяване“, като имотът е предоставен за управление и е включен в
капитала на „Електроразпределение-Столично“ ЕАД на основание Заповед № ДВ-123-А
от 24.04.2000 г. на Председателя на ДАЕЕР, Окончателен разпределителен протокол
от 2000 г. между „НЕК“ ЕАД и „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, утвърден от
Председателя на ДАЕЕР и Решение № 1 от 27.04.2000 г. на СГС-ФО, ф. д. №
6358/2000 г. Към АЧДС е приложена скица, издадена от СО.
От списък Вещноправен режим на ТП към 2000 г. на „Електроразпределение-Столично“
ЕАД се установява, че под инв. № 22290 е записан следният имот, а именно: вид
имот – сграда, функционално приложение – трафопост № 21-739, район
„Възраждане“, ул. „******, със застроена площ от 30,00 кв. м.
С Решение № 21 от 29.01.2008 г., постановено по ФД №
6358 по описа за 2000 г. на СГС в Регистъра на търговските дружества е вписана
промяна в наименованието от „Електроразпределение-Столично“ ЕАД на „ЧЕЗ
Разпределение България“ ЕАД.
От представено удостоверение с изх. №
**********/22.03.2019 г., издадено от СО, се установява, че по отношение на
имот с идентификатор 68134.304.123.2.11 не е направена данъчна регистрация от
ответника. Такава е направена от ответника на 01.07.2010 г. за сграда в гр.
София, ул. „******, с предназначение „производствена“ брой етажи 1, в т. ч.
надземни 1, с РЗП на обекта от 30,00 кв. м. с посочен документ за собственост
АДС № 05141/18.08.2005 г. За декларирания обект не съществува предходна данъчна
декларация. Установява се още, че ищците на 05.05.2017 г. са пререгистрирали
притежаваните от тях имоти на база представена заповед от АГКК София, в това
число магазин № 2 с идентификатор 68134.304.123.2.11. Първоначалната данъчна
регистрация е направена на 26.08.1998 г. за търговски обекти – магазини,
разположени на партерен етаж в построена през 1943 г. жилищна сграда на 6 етажа
на ул. „******. Ищците са се регистрирали данъчно на 05.01.2009 г.
Представени са и следните документи, приети по делото
като писмени доказателства: Лицензия за разпределение на ел. енергия №
Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР в полза на ответника; Разпореждане №
46 от 07.11.1991 г., издадено от МС за образуване на еднолично търговско
дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ АД; Списък на
преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от
системата на Комитета по енергетика; Заповед № ДВ-123-А от 24.04.2000 г. на
Председателя на ДАЕЕР; Окончателен разпределителен протокол от 2000 г. между
„НЕК“ ЕАД и „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, утвърден от Председателя на
ДАЕЕР; Решение № 1 от 27.04.2000 г. на
СГС-ФО, ф. д. № 6358/2000 г.; Спогодба, сключена на 15.12.2004 г. между „НЕК“
ЕАД, „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, „Електроразпределение-София-Област“ ЕАД,
„Електроразпределение-Плевен“ ЕАД, „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД, „Електроразпределение-Пловдив“
ЕАД, „Електроразпределение-Стара Загора“ ЕАД и „Електроразпределение-Варна“ ЕАД
и Анекс № 1 към нея; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния трафопост;
Счетоводна справка от ответника, че процесния трафопост е включен в актива на
неговия баланс; скица на трафопоста от СГКК – София; Заповед №
18-2103-27.03.2017 г., издадена от СГКК – София; Уведомление с изх. №
24-5884-27.03.2017 г. от СГКК до ответника; скици на процесната сграда от СО;
Писмо до „Електроснабдяване“ вх. № 1289/20.V.1992 г.; Писмо от 01.02.2016 г. от СО до ищцата Д.А.;
Инвестиционен проект за заснемане на магазини със складове от 09.06.2016 г.
От показанията на свидетеля Е.П.се установява, че
същата е домоуправител в ЕС на процесната сграда от 1981 г., нито ответникът,
нито предишни дружества са заявявали право на собственост на обект в ЕС, като
ответникът не е участвал в разходите по поддръжка на помещението, в което се
намира трафопоста, респ. не участва в поддържането на общите части на сградата.
Според свидетеля, трафопостът е поставен в края на седемдесетте или в края на
осемдесетте години на 20 век. Помещението представлява бивш магазин и на негово
място е изграден трафопост. Партерният етаж се поддържа от ищцата Д.А.,
последната участва и в разходите на общите части на сградата.
От показанията на свидетеля М.Ц.се установява, че
същата работи при ответника от около 9-10 години на длъжност инженер разпределение
ел. енергия, процесният трафопост се намира на партерния етаж на сградата,
находяща се на ул. „******. Има информация, че заради подаден сигнал за шум от
живущите в сградата е правен ремонт на трафопоста от ответника. Трафопостът
захранва почти целия квартал, като същият се приема за собственост на
ответника. Новите съоръжения се изкупуват или изграждат от ответника.
От показанията на свидетеля С.Б.се установява, че
същият е служител при ответника от 21 години, поддържа и ремонтира електрически
съоръжения, в това число и процесния трафопост. Последният се намира на партера, кота 0,00 в сградата на ул. „******, достъпът е от
улицата, като трафопостът е отделен от другите помещения, заключва се с
ключалка тип енерго.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), депозирано на 20.03.2019 г., което
въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания
и умения, се установява следното. След проверка на материалите по делото и
извършен оглед на място вещото лице е дало заключение, че случаят се отнася за
трафопост № 21-739, находящ се на партерния етаж на ул. „******, със застроена
площ от 30,00 кв. м., въведен в експлоатация през 1985 г., същият е включен в
баланса на ответника. От посочения трафопост се захранват присъединени
потребители. Вещото лице посочва още, че за изчисляване цената на достъп по
методиката на ДКЕВР е необходимо да се представят изискуемите разходи за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители
през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители и тъй като
такава информация не е представена, за процесния период е определена цена за
достъп 0,00 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от процесния трафопост
се захранва целият квартал, цитираната от ищцата формула от Методиката на ДКЕВР
касае бъдещо време, а процесните суми се отнасят за минал период, като за
изготвяне на такава оценка ищецът следва да представи разходите, които е
направил за обслужване на трафопоста, по години.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), депозирано на 03.06.2019 г., което
въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите
знания и умения, се установява следното. Процесният магазин № 2 представлява помещение,
разположено до входа на сградата, без витрина, с метална двукрила врата и е действащ
трафопост. Трафопостът захранва както процесната сграда, така и други сгради в
района. Вещото лице посочва, че трафопостът представлява съвкупност от сграда и
ел. уредба – трансформатор и ел. кабели с определена мощност. Пазарният наем за
периода от 29.12.2012 г. до 29.12.2017 г. възлиза на 17098,00 лв. Процесното
помещение е идентично с помещението, в което е изграден трафопостът, предмет на
АЧДС № 05141/2005 г. Съгласно измервания на място процесното помещение е със
застроена площ от 29,61 кв. м. Към СТЕ е приложена и комбинирана скица на процесното
помещение.
От заключението на назначената във въззивното
производство СТЕ, което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено
с необходимите знания и умения, се установява следното. Цената на достъп в
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители само през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ на ДКЕВР по чл. 117, ал. 7 и 8 от ЗЕ за периода от 29.12.2012 г. до
29.12.2017 г. е 56293,88 лв., като в обхвата на ДМА е включена и пазарната
стойност на процесния недвижим имот.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно
разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към
мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно и
субективно съединени искове с правно основание по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл. 108 от ЗС е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. ищците са собственици на СОС с
идентификатор 68134.304.123.2.11 при посочените квоти; и 2. че ответникът
осъществява фактическата власт върху имота, без да има валидно правно
основание. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца. Ответникът
следва да установи, че владее имота на годно правно основание.
Между страните не е спорно, че ответникът владее
посочения недвижим имот.
Основният спорен в производството въпрос се състои в
това дали ищците са собственици при посочените квоти на процесния обект (помещение)
– магазин № 2, изграден на партерния етаж на пететажна жилищна сграда, находяща
се на адрес: гр. София, ул. „******, което от 1985 г. представлява действащ
трафопост.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ от 03.06.2019 г. следва, че трафопостът (трансформаторният
пост) представлява съвкупност от електрическите съоръжения и сградата или
помещението, в които са монтирани същите. Иначе казано трафопостът като
енергиен обект не се изчерпва само със съответната система от електрически
съоръжения и компоненти, а включва и сградата, респ. помещението, в които са
монтирани същите.
На следващо място, по делото се установи, че процесният
трафопост е изграден през 1985 г. при действието на Закона за електростопанството
(ЗЕ) в
сила от 1.07.1976 г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕ в сила от 01.07.1976
г. електрическите централи за производство на електрическа енергия и
електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия
са държавна собственост, като в това число попада и трафопостът като енергиен
обект. Иначе казано съществувала е забрана за придобиването на такъв обект чрез
деривативна сделка, тъй като същият е бил изключен от гражданския оборот.
Относно собствеността на енергийните обекти,
принципът залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на
лицата, получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката,
което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и ал. 9 от
ПЗР на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност от 16.07.1999
г. (с пар. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ от 05.03.2004 г.) и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4 от
ПЗР на действащия, вкл. към момента на покупко-продажбата, с която се
легитимират ищците (съответно от 2010 г. и от 2011 г.) Закон за енергетиката.
Изключението на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството – кооперативни и
други обществени организации да придобиват и притежават отделни електроенергийни
обекти, въззивният съд приема, че легитимира единствено същите, като техни
собственици и след влизане в сила на Закона за енергетиката, но и за тези
обекти отсъства правна възможност да бъдат последващо придобити от други правни
субекти, освен притежаващите лиценз за осъществяване дейности в областта на
енергетиката. Ищецът не установява такава легитимация – лицензиант на дейност в
областта на енергетиката – предоставяща му право да придобие енергиен обект,
нито установява такава праводателя му, нито праводателя на неговия праводател.
Именно липсата на това качество към момента на
придобивното основание, както у ищците, така и у техния праводател, изключва
транслативния ефект на сделката, досежно собствеността на енергийния обект,
предвид изключването му от гражданския оборот.
В тази връзка следва да се имат предвид и принципните
постановки, изведени с Тълкувателно решение № 4 от 7.07.2010 г. по т. д. №
4/2009 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че изключването
на една вещ от гражданския оборот се изразява както в забрана за извършване на
разпоредителни действия от притежаващото право на собственост върху такава вещ
лице, така и в забрана това право да бъде придобито и притежавано от друг
правен субект, различен от този, по отношение на когото с императивна правна
норма е установено, че следва да бъде единствения носител на това право. В този
смисъл е била заявена и осъществена защитата на ответника, изрично визирал чл.
2, ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.), § 67, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), §
4 от ПЗР на ЗЕ: енергийният обект е вещ извън гражданския оборот и независимо
от формално удостоверената с нотариалния акт по покупко-продажбата, а дори и да
би била действително притежавана от праводателя на ищците собственост върху
енергийния обект, липсата на разрешение за извършване от ищеца на съответна
дейност в областта на енергетиката изключва придобиване на собствеността му от
същия. В посочения смисъл е и практиката на ВКС (напр. Определение № 323 от
6.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 867/2021 г., I т. о., ТК; Решение № 440 от
23.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2010 г., IV г. о., ГК; и др.).
В разглеждания случай всяка една от страните в процеса
се легитимира като собственик въз основа на представени документи за собственост,
т. е. налице е конкуренция на придобивни основания, в която хипотеза всяка от
страните следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното
придобивно основание (в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК). В тази връзка въззивният
съд напълно споделя извода на първата инстанция, че собственик на процесния
енергиен обект, съставляващ съвкупност от техническите съоръжения и помещението,
в които те са монтирани, е именно ответното дружество. Изложените от
първоинстанционния съд в тази връзка фактически констатации и правни доводи,
основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя напълно и
на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря.
Същевременно, в частност относно посочения договор за
доброволна делба от 29.12.2009 г., следва да бъде добавено, че по делото не са
ангажирани доказателства, от които може да се направи извод как е възникнала
съсобствеността между съделителите, респ. на какво основание техните
праводатели се легитимират като собственици на процесния обект и евентуално
дали то (легитимиращото ги основание) също се явява деривативно, в който случай
приложения ще намерят изложените по-горе принципни положения относно забраната
за придобиване на трансформаторен пост, валидна и за двете деривативни сделки,
посочени по-горе в настоящото изложение. След като по делото не е установено,
че праводателите на ищците са били собственици на процесното помещение в
разглеждания случай конкуренцията на придобивните основания следва да се
разреши в полза на ответника.
От казаното обобщено следва, че по отношение на ищците
е била налице законова забрана същите легитимно да придобият процесният
трафопост, респ. се установи, че не са материалноправно легитимирани
собственици на процесния обект. Този извод се гради на императивни законови
разпоредби, непротивопоставено от ищците твърдение за притежание на съответна
лицензия, каквото не се поддържа и до момента, както и на разрешената в полза
на ответника конкуренция на придобивни основания. Притежанието на лицензия не е
удостоверено в представените нотариални актове и договор за доброволна делба с
нотариална заверка на подписите, като това обстоятелство въобще не е било обект
на извършената от нотариуса проверка, видно от описаните в тях приложения, и
съответно не е скрепено с материалната му доказателствена сила.
Горното обуславя неоснователност на предявения
ревандикационен иск. В разглеждания случай основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е обусловена от тази на иска по чл. 108 от ЗС. Доколкото ревандикационната
претенция на ищците е неоснователна, неоснователна се явява и тази с правно
основание по чл. 59 от ЗЗД. По изложените съображения правилно исковите
претенции са отхвърлени от първата инстанция, обжалваното решение е правилно,
респ. изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Доколкото крайните изводи на първата и на въззивната
инстанция относно релевантните за разрешаването на спора въпроси съвпадат,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение
на въззивната жалба срещу Решение № 25012574 от 15.01.2021 г., постановено
по ГД № 8181 по описа за 2018 г. на СРС, I ГО, 47 състав:
Жалбоподателите ищци поддържат, че основното съдебно
решение е непълно, тъй като СРС не е обсъдил вариантите на претендираното
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД и не са разграничени алтернативните основания на
исковете по чл. 59 от ЗЗД в диспозитива на основното решение, в проекто-доклада
не бил отразен иска по чл. 59 от ЗЗД, съдът следвало да формулира отделен
диспозитив за всяко едно основание.
Ищецът своевременно е отправил искане за допълване на
постановеното на 23.02.2020 г. съдебно решение – в рамките на установения в
нормата на чл. 250, ал. 1 от ГПК срок.
Съдебното решение е непълно по смисъла на чл. 250 от ГПК,
когато не обхваща целия спорен предмет – когато не е формирана воля на съда по
част от спорното право (ако то е делимо), по някой от съединените искове или по
допълнителните искания. В разглеждания случай с постановеното на 23.02.2020 г.
съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, като обхваща изцяло заявеното от
ищеца спорно право.
Оплакванията във връзка с пропуски на първата
инстанция по доклада не представляват основание за допълване на решението по реда
на чл. 250 от ГПК. Освен това СРС в открито съдебно заседание, проведено на
19.02.2019 г. е допълнил проекта си за доклад, като е включил и иска по чл. 59
от ЗЗД. Както вече бе посочено основателността на исковата претенция по чл. 59
от ЗЗД в разглеждания случай е обусловена от основателност на тази по чл. 108
от ЗС. Доколкото ищците не се легитимират като собственици на процесния
енергиен обект като съвкупност от помещение и монтирани в него електрически
съоръжения, то за тях отсъства правна възможност да претендират обезщетение по
чл. 59 от ЗЗД. Липсва и законово изискване по всеки един иск съдът да се
произнася с отделен диспозитив, а е възможно, както е в случая, съдът да
формулира един общ диспозитив, в който същият да се произнесе по цялото искане
на ищеца.
По изложените съображения и доколкото с постановеното
на 23.02.2020 г. съдебно решение съдът се е произнесъл по целия спорен предмет,
не е налице непълнота на съдебния акт, поради което молбата на ищците за
допълването му се явява неоснователна.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК следва да се потвърди.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият
ответник. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ въззивният съд определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване на основани
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като единият от съединените искове е за
собственост, а другият е с цена над 5000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48760 от 23.02.2020 г., постановено по ГД №
8181 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 47 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25012574 от 15.01.2021 г., постановено по
ГД № 8181 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 47 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и Фондация „П.и
А.Х. П.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „******,
Партер, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК да заплатят на „ЧЕЗ Разпределение
България“ ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
бул. ******, бл. Бенч Марк Бизнес Център сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен
срок от получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.