Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. Русе, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 619 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т.Л.К. ***, против заповед № 336з-3723/02.10.2023
г. на в.п.д. директора на ОДМВР-Русе, с която на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година.
В жалбата, в с.з. чрез адв. Д. и в писмени бележки се сочи, че
заповедта, послужила за основание за издаване на оспорваната, била обжалвана и
към момента на произнасяне на ДНО същата не била стабилен административен акт,
изводите на наказващия орган не кореспондирали на събраните доказателства.
Липсвала индивидуализация на извършеното нарушение – място на извършване, дата,
обстоятелства. Заповедта, с която му е наложено дн „порицание“ е влязла в сила
на 03.08.2023 г., но школникът се е върнал на месторабота след 26 юни, с което
било допуснато нарушение и по чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Това нарушение се
сочи за извършено в периода 29.05.2023г. – 16.06.2023 г., а заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение била влязла в сила на
18.08.2023 г. от което следвало, че не може служителят да е извършил
нарушението, вменено с настоящо обжалваната заповед, по време на изтърпяване на
предходното наказание. Иска се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност,
не претендира разноски.
Ответникът – в.п.д. директор на ОДМВР-Русе – чрез юрк. Й. в с.з. и
в подробни писмени бележки оспорва жалбата. Излага съображения, че не са налице
основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Сочи, че към
момента на издаване на настоящо обжалваната заповед – 02.10.2023 г. е било вече
наложено дисциплинарно наказание на Т. К. със заповед № 336з-2749/31.07.2023
г., а съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент
вече била действаща заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. на ректора на Академията
на МВР, с която същият е отстранен от обучение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Подадена от лице-адресат на административен
акт, който засяга неговата правна сфера неблагоприятно. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна
съдът установява следното:
Със заповед № 8121К-3675/11.04.2023 г. (л. 40) младши инспектор Т.К.
бил е изпратен на 8-седмичен курс за повишаване на професионалната квалификация
I.B.2.1 „Курс за Изпълнителска длъжност „Разузнавач“ (Противодействие на
конвенционалната престъпност/Противодействие на икономическата престъпност и
Борба с организираната престъпност/Противодействие на престъпността през
държавната граница)“ във факултет „Полиция“ при Академия на МВР, считано от
18.04.2023 г. до 16.06.2023 г. Със заповед №4581з-1242/29.05.2023 г. (л. 38) на
ректора на Академия на МВР е отстранен от обучението в курса поради отсъствие
от обучението по неуважителни причини. Тази заповед е предмет на съдебен
контрол и производството по делото не е приключило към момента на приключване
на устните състезания по настоящото дело.
Със заповед с peг. №4581з-1318/05.06.2023 г. на ректора на АМВР е
допуснато предварително изпълнение на заповед с рег. № 4581з-1242/29.05.2023г.,
с която младши инспектор Т.К. е отстранен от обучение. Тази заповед също е била
предмет на съдебен контрол като оспорването е отхвърлено с влязло в сила
определение.
С оглед на тези данни, подробно разяснени като последователност на
фактите в обжалвания акт, ДНО е издал заповед № 336з-2394/03.07.2023 г. за
извършване на проверка относно извършване на дисциплинарно нарушение срещу
служителя във връзка с констатации за неизпълнение на разпореждане на пряк
ръководител – чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, какъвто се явявал ректорът на
академията по време на учебния процес. Определен е състав на
дисциплинарно-разследващия орган. Възложено е писмена справка за установеното
да се изготви до 03.08.2023 г.
Служителят е отказал да подпише протокол за запознаване с тази
заповед и съдържанието ѝ, което обстоятелство е надлежно оформено писмено
(л. 28).
На следващия ден, с отделна заповед № 8121К-6418/07.07.2023 г.
главният секретар на МВР е прекратил участието на курсанта/школника в
обучението (л. 62).
На служителя е връчена покана (датата не се чете) за даване на
писмени обяснения с рег. № от 08.07.2023 г. във връзка с извършваната
дисциплинарна проверка. В поканата е описан предметът на проверката и
обстоятелствата въз основа на които се извършва.
На 31.07.2023 г. със заповед № 336з-2749 в.п.д. директорът на
ОДМВР - Русе е наложил на служителя дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година на осн. чл. 204, т. 3,
чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 4 от ЗМВР. В с.з. процесуалният представител
на жалбоподателя посочва, че тази заповед не е обжалвана. Няма и такива данни
по преписката.
На същата дата 31.07.2023 г. служителят е входирал писмен изричен
отказ да даде обяснения по дисциплинарното разследване, свързано с настоящо
обжалваната заповед.
На 03.08.2023 г. е изготвена писмената справка от ДРО (връчена и
на служителя). В нея се обективират следните факти: К. е бил изпратен на курс в
Академията на МВР за повишаване на професионалната квалификация като за времето
на обучението ректорът на Академията е негов пряк ръководител на осн. чл. 49,
ал. 4 от ЗМВР. След констатирана употреба на алкохол в издишания въздух 1,35
промила обучаваният е временно отстранен от обучение. На 17.05.2023 г. е
извършен нов тест за алкохол, който бил отрицателен, в следствие на което
ректорът отменил заповедта си за отстраняване на служителя.
Въз основа на доклад на курсовия му ръководител от 23.05.2023 г.
са констатирани отсъствия – 8 на брой от учебни занятия на 16.05.2023 г. и още
2 на следващия ден. Въз основа на тези факти е била издадена заповед №
4581з-1242/29.05.2023 г. с която курсистът е отстранен от обучение. Тази
заповед е била предмет на последващ съдебен контрол като съдебното производство
не е приключило. Въз основа на тази заповед е издадена друга за предварителното
ѝ изпълнение, която към 03.08.2023 г. е стабилен административен акт. Видно
от месечния график К. не е изпълнявал служебните си задължения по контрол на
пътното движение на територията на Русе в периода 29.05.2023 г. до 16.06.2023
г., а е бил на обучение в Академията на МВР.
Направени са изводи, че служителят не е изпълнил заповедта за
отстраняване от обучение, което се явява нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от ЗМВР – неизпълнение на разпореждане
на пряк ръководител, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“. Изрично е посочено, че служителят не е съдействал на дисциплинарно
разследващия орган (което е видно и от данните по преписката). Предложено е да
му се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година.
Със заповед № 3091/28.08.2023 г. ДНО е върнал преписката за
събиране на допълнителни доказателства с оглед констатирани липси на
документация по установени други факти – заповед на главния секретар на МВР за
прекратяване на участието на К. в курса, копие на заповедта за допуснато
предварително изпълнение за отстраняването му от занятия, справки за
присъствените на обучението дни, ползван отпуск, обжалвани ли са посочените
заповеди и др. Даден е срок за извършване на допълнителната проверка до
15.09.2023 г., който срок е бил удължен след предложение на ДРО до 24.09.2023
г. с отделна заповед.
Новата справка е изготвена на 21.09.2023 г. с която служителят е
запознат срещу подпис, а ДНО срещу резолюция от 28.09.2023 г. Изложени са
сходни факти и същото предложение за налагане на дисциплинарно наказание, като
са приложени и допълнително изисканите документи.
Тези факти са залегнали и в обжалваната заповед №
336з-3723/02.10.2023 г.
След анализ и оценка на
всички съотносими материали от извършената проверка/проведеното производство, в
изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне вида и
размера на наказанието АО взел предвид:
- тежестта на
нарушението - отношението на младши инспектор Т.К. към административен акт,
какъвто се явява заповедта за прекратяване на участието му в курса е
показателно за способността му да изпълнява разпореждания како цяло; настъпилите от него последици - посещавал е
учебните занятия в АМВР без правно основание;
- обстоятелствата, при
които е извършено деянието: издадена е заповед, при опит да му се връчи същият
отказва да я подпише в присъствието на двама свидетели; заповедта е влязла в
сила, а младши инспектор Т.К. не се съобразява с разпореденото в нея; формата
на вината — деянието е извършено под формата на пряк умисъл, тъй като младши
инспектор Т.К. е съзнавал, че с поведението си не изпълнява заповед на пряк
ръководител;
Обсъдил е цялостното поведение на служителя, посочил е, че от анализа
и оценката на събраните доказателства не се установява наличието на
обстоятелствата по чл. 198 от ЗМВР, тъй като в хода на извършената проверка се
установили данни, факти и обстоятелства, които потвърждават по безспорен начин,
че младши инспектор Т.К. със заповед № 45813-1242/29.05.2023 г. на ректора на
Академия на МВР е отстранен от обучението в курса, но е отказвал да изпълни
заповедта за отстраняването му.
Съобразил, че за постигане целите на закона, при спазване принципа
на съразмерност и на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една до
три години се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на
наложено наказание „порицание“, за което нарушение е предвидено налагане на
същото дисциплинарно наказание, в която хипотеза попада настоящият случай, счел,
че наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ наложено за срок от 1 (една)
година ще съответства на тежестта на извършеното от младши инспектор Т.К.
дисциплинарно нарушение, поради което на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на
разпореждане на пряк ръководител“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11,
предл. последно от ЗМВР - „неизпълнение на разпореждане на пряк ръководител“,
за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца до една година, но предвид наличие на основание по чл. 201, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, наложил на служителя дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в
длъжност“ за срок от 1 (една) година, считано от датата на връчване на
заповедта.
При тези факти съдът
намира жалбата за основателна.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и от
компетентен орган. По силата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказанието по чл. 197,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР може да бъде
налагано от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по
чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности - чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Спазено е изискването за писмена форма, като актът съдържа и всички
съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност -
има посочен издател, положен подпис и ясно описан предмет. От съдържанието на
оспорената заповед се установява, че същата е и мотивирана.
В административния акт обаче липсва анализ на съществени факти,
тъй като наказващият орган не е обсъдил обстоятелствата при които е извършено
нарушението в разрез с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, довели до
съществено опорочаване на процедурата, каквито са и основните оплаквания на
жалбоподателя.
Проверката е започнала във връзка с писмо с рег. №
4581р-11755/20.06.2023 г. с което ректорът на Академията на МВР уведомява
директора на ОДМВР – Русе „за отказ от мл. инспектор К. да изпълни заповед на
ректора на АМВР, с което е отстранен от учебни занятия“. В какво се изразява
този отказ обаче не става ясно, вкл. и на съда, в рамките на цялата проведена
процедура, тъй като липсва анализ на решаващия орган в тази насока. Индикации,
че служителят продължава да посещава занятия след прекратяване на обучението му
се съдържат в едно единствено изречение в обобщената справка – стр. 2, абзац 2
– със заповед рег. № 4581з-1242/29.05.2023 г.
на ректора на АМВР К. е отстранен от обучението в курса, но е отказвал
да изпълни заповедта за отстраняването му от занятие.
Доказателства в тази насока се съдържат в административната
преписка, но те само са цитирани без да са обсъдени:
Със заповед № 336з-3091/28.08.2023 г. с която преписката е върната
за продължаване на производствените действия ДНО е посочил да се изиска справка
за присъствените дни на младшия инспектор през периода от 18.04.2023 г. до
16.06.2023 г. вкл. справки за ползван отпуск по болест или други причини. В приложения
по преписката (цитиран) график за м. юни на ОДМВР-Русе е отбелязано, че за
периода 01-18 юни че служителят е на „школа – Ш“, Представена е и справка от
16.06.2023 г. от АМВР в която се сочи, че К. е присъствал на занятия 16 дни.
Следва да се посочи обаче, че заповедта с която служителят е
отстранен от занятия на 29.05.2023 г. не е била изпълняема, тя е станала
изпълняема със следващата заповед за допускане на предварителното изпълнение, връчена
при отказ на 07.06.2023 г., независимо от оспорването ѝ пред съд – арг. чл. 60, ал. 6, изр. второ, предл.
първо от АПК.
Едва в обжалваната заповед се посочва, че К. е посещавал учебните
занятия в АМВР без правно основание както и че при издадена заповед за
отстраняването, при опит да му се връчи същият отказва да я подпише в
присъствието на двама свидетели, заповедта е влязла в сила, а младшият
инспектор не се съобразява с разпореденото, без изрично да се сочи коя заповед
е следвало да изпълни и от кой момент е дължимото поведение, както и в какво се
изразява то.
Сам по себе си отказът да се подпише връчването на заповед не
рефлектира върху нейното изпълнение а само върху редовността на връчването –
арг. чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК, вр. чл. 144, вр. чл. 61, ал. 1, вр.
чл. 18а от АПК. Тоест отказът на адресата да получи копие от административния
акт/да се запознае със съдържанието му не представлява неизпълнение на този
акт, както се сочи в оспорваната заповед, а представлява особена форма на
съобщаването му.
Липсата на анализ за кой период и при какви обстоятелства е
извършено нарушението, както и какво е
било дължимото поведение нарушават правото на защита, служителят не е могъл
да разбере в какво конкретно се изразява нарушението.
В административния си акт ДНО е приел за безспорно установено, че
служителят не е изпълнил заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. на ректора на
Академията на МВР, но както се каза по-горе тя е била изпълняема едва от
07.06.2023 г. и този въпрос не е обсъден от наказващия орган.
Простото цитиране на справки не изпълнява изискването за
мотивираност на административния акт, защото адресатът не може да разбере какво
е следвало да бъде дължимото поведение, създават се индиции относно възможното
такова, което препятства правото на защита в нарушение на принципа на чл. 12,
ал. 1 от АПК, който предвижда, че органите са длъжни да осигуряват откритост,
достоверност и пълнота на
информацията в административното производство.
Това нарушение на процедурата съдът преценява като съществено и е
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че тезата на
жалбоподателя, че административния акт е незаконосъобразен поради издаване на
неоспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ след
16.06.2023 г. съдът приема за
неправилна. Изпълняема е разпоредителната част на тази заповед, независимо от
изложените в нея факти. Доколкото тази заповед е била стабилен административен
акт преди издаването на настоящо обжалваната, правилна е правната квалификация на
АО, че се касае за налагане на дисциплинарно наказание в срока на изтърпяване
на друго такова.
Административният акт като
незаконосъобразен следва да се отмени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 336з-3723/02.10.2023 г. на в.п.д.
директора на ОДМВР-Русе, с която на Т.Л.К. – младши автоконтрольор I
степен, е наложено
дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от 1 година.
Решението не подлежи на обжалване
СЪДИЯ: