№ 60
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110157917 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* представлявано от ПП и МЦ, със седалище и адрес на
управление – град София, п.к. 1680, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, след
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г., против Б. Я. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил доставени количества топлинна енергия в
общ размер от 1 341,57 лева, от които 1 077,44 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.11.2018г., ведно със
законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на вземането; 236,10 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г. до 06.01.2021г., както и суми за дялово разпределение: 22,56 лева -
главница за периода от м.02.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г.
до окончателното изплащане на вземането и 5,47 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до
06.01.2021г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплаща цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочва се, че
за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
в чл.33 от ОУ, е регламентирано, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
1
както и следва да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ищецът поддържа, че ответникът не е заплатил претендираните суми за процесния
период и към настоящия момент.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД.
Сочи се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -
м.05.2017г. до м.11.2018 г. за процесния имот са начислявани от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май
2004 г, за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. Твърди се, че за имота на ответника са издавани
изравнителни сметки /индивидуални справки/.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********
представлявано от ПП и МЦ, със седалище и адрес на управление – град София, п.к. 1680, р-
н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б и Б. Я. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С, че Б. Я. Н.
с ЕГН: ********** с адрес: гр. С дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 1 341,57 лева, от които 1 077,44 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.11.2018г.,
ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на вземането; 236,10 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 06.01.2021г., както и суми за дялово
разпределение: 22,56 лева - главница за периода от м.02.2017г. до м.11.2018г., ведно със
законната лихва от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 5,47
лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до 06.01.2021г.
Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като
обективно съединените искове се оспорват по основание и размер.
Оспорва се качеството на собственик и потребител, като се изтъква, че с декларация за
отказ от вещно право от 08.10.2018 г. ответникът се е отказал от правото на ползване на
процесния имот. Сочи се, че с нотариален акт № 30 том III рег. № 4613, дело № 154 от
22.11.2018 г., А. Б. Н. и ......... са продали съсобствения си имот на .........., а именно
апартамент № 11 с адрес: гр. .........
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – “Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”Проф. Г.Павлов” № 3.
За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание се явява упълномощен представител.
Прави изявление, че поддържа исковата молба, оспорва постъпилия отговор, поддържа
доказателствените си искания.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
назначения особен представител. Заявява пред съда, че поддържа отговора на исковата
молба.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. дело № 67253/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично
задължение от 15.01.2021 година за процесните суми.
В дадения от съда срок, ответникът Б. Я. Н. е упражнил правото си на възражение
срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал в срок разглеждания
в настоящето производство иск за установяване на съществуващото си право.
1. Ответникът е вещен ползвател на процесния имот за процесния период в обем от
1/2/една втора/.
В хода на съдебното дирене се установи, ответникът е вещен ползвател на процесния
имот за процесния период. Това се доказа от една страна чрез нотариален акт за дарение на
недвижим имот на низходящи № 197, том. LIXIIX, дело 29505/1996 г., в който ищецът и
неговата съпруга са дарили процесния имот, запазвайки си правото на ползване; и от друга
страна чрез Декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот от
08.10.2018 г. по описа на Красимир Катранджиев, нотариус с рег. № 064 на Нотариалната
камара, с район на действие СРС. От анализа на доказателствата се установява, че през 1996
година Б. Н. и Мария Янакиева си запазват правото на ползване върху отопляемия имот.
Мария Янакиева умира през 2009 година, преди процесния период. В този смисъл от
фактическа страна се доказва, че Б. Н. е вещен ползвател в обем от 1/2/една втора/ от
правото на ползване, което е не наследимо до датата на която е заявил отказ от същото –
8.10.2018 година.
2. Установи се размерът на вземането и неговото основание.
Чрез допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че за процесния
период за потребена топлинна енергия ответникът дължи размера на претендираното в обем
от 1/2/една втора/, а именно: 534,09
лева главница за периода 1.5.2017 година до 30.11.2018 година. Размерът на лихвата за
забава върху тази главница е на стойност – 110,74 лева, дължима за периода 15.9.2018 година
до 6.1.2021 година. За дялово разпределение ответникът дължи 11,28 лева - главница за
периода от 1.2.2017г. до 30.11.2018г. и 3,37 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до
06.01.2021г. – тази дата е друга по таблица 5.2.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции: 1) по иска за главница -
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период -
правната квалификация е чл. 422 от ГПК и чл. 149 вр. чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите; 2) по иска за
лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86
от Закона за задълженията и договорите; 3) по иска за главница, представляваща стойността
на цена за услуга дялово разпределение за процесния период - правната квалификация е чл.
3
422 от ГПК и чл. 149 вр. чл. 155, ал. 1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите; 4) по иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение - законна лихва за забава - правната квалификация с чл.422 от ГПК във връзка
с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите;
По исковете за главница и лихва, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в
условията на пълно главно доказване, по смисъла на чл. 154 от ГПК, да установи:
Съществуването на вземанията, техният размер, основание и падежа им;
Качеството „потребител“ на ответника по смисъла на чл. 153 ЗЕ;
Реално потребление на топлинната енергия и ДР по размер (количество и цена)
Неизпълнение от страна на ответника.
За ответника е тежестта да докаже твърдените с отговора на исковата молба факти, от
които черпи права, както и да докаже точно изпълнение.
Съдът при анализа на доказателствата прави следните изводи, които обосновават
доказаността на исковете на ищеца в една част:
1. Ответникът не е оспорил количеството на потребената ТЕ.
Ответникът не е оспорил в хода на съдебното производство топлоснабдеността на
имота, като не е оспорил количеството топлинна енергия, видно от протокол от публично
съдебно заседание от 06.12.2023 г. По силата на това волеизявление се счита за доказано
потреблението на топлинна енергия по размер. Същото се отнася и до дяловото
разпределение, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не оспорва и сключения
между етажната собственост в сградата, където се намира процесния имот, и „Техем
сървисис“ ЕООД договор за дялово разпределение.
2. Ищецът е доказал наличието на качеството на ответника „потребител на ТЕ“ по
смисъла на чл. 153 ЗЕ по отношение на процесния имот в рамките на процесния
период.
Възражението на ответника по отношение собствеността на имота и качеството му на
длъжник е неоснователно, доколкото същият е вещен ползвател на имота, доказано
безспорно в хода на съдебното производство в обем от 1/2/една втора/ за процесния период.
Съгласно чл. 153 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия…“ в качеството си на клиент на топлинна
енергия между ответника и ищеца е възникнало облигационно правоотношение, което по
силата на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” EАД на клиенти в град София. В същите
Общи условия, влезнали в сила по нормативно установения ред, се урежда и заплащането на
топлинната енергия, както и настъпването на забавата.
С оглед на това, ответникът като клиент на топлинна енергия има качеството
потребител и като такъв е длъжник в правоотношенията с ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” EАД в обема на притежаваното в процесния период вещно право на ползване
върху 1/2/една втора/ от отопляемия имот.
3. Исковите претенции за главница и лихва са доказани по размер и основание в
доказаните от фактическа страна размери, а не в претендираните.
Чрез съдебно-счетоводната експертиза се доказа действителният размер на исковата
претенция, като съдът съобразява и обема от правото на ползване, което притежава
ответникът в спорния период . Нейното основание произтича от облигационните отношения
между ищеца и ответника, регулирани от ЗЕ и Общите условия, описани по-горе.
4. По отношение на направеното възражение за давност в последното съдебно
4
заседание по делото.
Настоящият съдебен състав приема, че направеното възражение за изтекла погасителна
давност в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение като
недопустимо, доколкото е преклудирано по силата на чл. 133 ГПК с изтичането на срока за
отговор на исковата молба.
Такова е и поддържаното становище в актуалната тълкувателна съдебна практика
(Тълкувателно решение 1/2013 от 9.122013 г. по т.д. 1/2013 на ОСГТК на ВКС, с което се
приемат за загубили актуалност постановките по този въпрос на Тълкувателно решение №
1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС), според която общото
правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност, защото допускането на
противното би нарушило заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и
ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти.
С оглед на това съдът намира исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД като
доказани по своето основание и размер и следва да се отхвърлят поради неоснователност
възраженията на ответника по отношение на качеството потребител на топлинна енергия.
По разноските
С оглед изхода и по аргумент от чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във връзка с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк. дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение. При това и като се има предвид, че съдът
приема исковите претенции за основателни в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски, съобразно размера на уважената претенция.
Ищецът е доказал, че е сторил разноски като следва: заплатена държавна такса в
заповедното производство – 26,83 лева, пресъдено от заповедния съд възнаграждение за
юрисконсулт – 50,00 лева, заплатена държавна такса в исковото производство – 173,17 лева,
възнаграждение за юрисконсулт – 100,00 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице –
400,00 лева, депозит за възнаграждение за особен представител – 434,16 лева. Общия размер
на сторените от ищеца разноски е на стойност 1184,16 лева, който следва да бъде пресъден
според уважената част на иска – в размер на 595,01 лева общо за исковото и заповедното
производство.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърления
размер на иска, но доколкото такива не се претендират съдът е дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318, ал.1 от Търговския закон и на основание чл.422 от
ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* представлявано от ПП и МЦ, със седалище и адрес на
управление – град София, п.к. 1680, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б и Б. Я. Н. с ЕГН:
********** с адрес: гр. С, че Б. Я. Н. с ЕГН: ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
5
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, част от сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2021 година, издадена по
ч.гр.дело № 2263/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно:
- сумата от 534,09 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г.
до изплащане на вземането; 125,36 лева - мораторна лихва за забава, дължима от
15.09.2018г. до 06.01.2021г., както и суми за дялово разпределение: 11,28 лева - главница за
периода от м.02.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 3,37 лева - лихва за забава дължима
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до 06.01.2021г., които
сумите са относно доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот с административен
адрес – град София, ж.к. „Овча купел“, бл. 41А, ет. 3-4, ап. 11, абонатен № 332422, ИД номер
159493,
като над този размер до първоначално претендирания, а именно за сумата от
1077,44лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане
на вземането до уважения размер от 534,09 лева, т.е. за разликата от 543,35 лева; 236,10 лева
- мораторна лихва за забава, дължима от 15.09.2018г. до 06.01.2021г., т.е. за разликата от
110,74 лева, както и суми за дялово разпределение: 22,56 лева - главница за периода от
м.02.2017г. до м.11.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, т.е. за разликата от 11,28 лева и сумата от 5,47лева - лихва за
забава дължима върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до
06.01.2021г., т.е. за разликата от 2,10 лева - отхвърля исковите претенции като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Я. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. С да заплати на "СОФИЙСКА
ВОДА" АД, ЕИК *********, със седалище в обл. София, общ. Столична, гр. София, 1618, р-
н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3,
сумата от общо 595,01 лева, представляваща сторените общо - в заповедното производство
по ч.гр.дело № 2263/2021 година по описа на Софийски районен съд и исковото
производство по гр.дело № 57917/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски,
съобразно уважения размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – “Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Проф.
Г.Павлов” № 3.
След влизане в сила на настоящето – делото да се докладва за издаване на
изпълнителен листи по реда на чл.416, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6