РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. гр.Мадан, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20245430200067 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **********от *******г.
на Я. Я. Х. – ВПД Началник група в ОДМВР С., РУ М., упълномощен със
Заповед № *******/******* г. на Министъра на ВР, с което на Р. А. Т. с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено комулативно административно
наказание "глоба" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно
нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалният си представител – адв.
В. Т., заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане.
В хода на устните прения адв. Т., позовавайки се на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, анализирайки ги и съпоставяйки показанията
на разпитаните по делото свидетели, доразвива доводите си, с които атакува
НП като незаконосъобразно и неправилно издадено.
1
Административно-наказващият орган – ОД на МВР - гр. С., редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище
по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег. № ******* от ****** г. е
заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за
оставянето й без уважение.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите М. С. М., А. К. Х. и В. Б. Б., от становището на процесуалният
представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 16.08.2024 година бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия АД с бл. № ******** от св. М. С. М. – мл.
полицейски инспектор в РУ М., в присъствието на св. А. К. Х. и В. Б. Б. срещу
Р. А. Т., ЕГН **********, за това, че на 20.07.2024 г. около 21:30 часа в с. В.,
общ. М., на ул. "******" № **, в центъра на селото, като водач на л. а.
„******“ с рег. № ********* – лична собственост, използва пътища отворени
за обществено ползване – централния площад и основната улица зад сградата
на кметството на с. В. за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в извършване на
демонстративни рискови маневри, като умишлено и целенасочено извежда
автомобила извън контрол, чрез рязко подаване на газ, повишаване на
оборотите на двигателя и рязко завъртане на волана наляво, с които си
действия превърта задвижващите предни колела на МПС-то, довеждайки го
до загуба на сцепление на гумите, в резултат на което автомобила се завърта
два пъти на 360 градуса в една и съща посока наляво оставяйки следи върху
пътната настилка. С поведението си водача застрашава останалите участници
в движението паркирани МПС и пешеходци в близост при извършване на
маневрите, с което нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. С АУАН са иззети като
доказателства материалите по пр. с рег. № *******/******* г. и пр. рег. №
********/****** г., и двете по описа на РУ М. В АУАН в графа възражения е
вписано "Няма възражения". Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
2
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят М. се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно
постановление Я. Х. – ВПД Началник група в ОД на МВР - С., е компетентно
длъжностно лице, по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП упълномощени със
Заповед № ****** от *******г., която заповед е приета и вложена като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода
на административно наказателното производство, съдът констатира такива,
които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното НП не са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което е налице формална нередовност на НП,
което е самостоятелно основание за отмяната му. В тази връзка съдът намира
за основателен доводът на процесуалния представител жалбоподателят, че НП
не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно датата на
извършване на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че и в акта и в
НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 20.07.2024 г.
Безспорно от събраните по делото доказателства, в това число и гласни
такива, депозирани в хода на съдебното следствие от актосъставителят и
свидетелите по акта се установява, че нито един от тримата свидетели не е
видял именно жалбоподателят да управлява процесното МПС на посочената
3
дата и час. В тази насока са свидетелските показания на актосъставителят М.
от които се установява, че не е очевидец на нарушението и че акта е бил
съставен във връзка с констатираното при извършени проверки по жалба на Т.
срещу жители на с. В. и постъпила жалба от жители на с. В. срещу Т. относно
начина му на управление на личния му автомобил на 05.08.2024 г. около 21.30
часа в с. В., във връзка с осъществен дрифт, с искане да бъде взето отношение
за административно нарушение. Свидетелят е категоричен, че установил
извършителя на нарушението от снетите сведения от лицата протичащи по
проверката, в т. ч. – А. Х., както и от самия Т.. На база свидетелските
показания, съставил на Т. АУАН за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Св. М.
е категоричен, че нарушението е извършено на 05.08.2024 г., както са
посочили свидетелите – очевидци на нарушението, което не съответства на
отразената дата на извършване на нарушението в акта и НП.
От показанията на св. Х. и св. Б. се установи, че на 05.08.2024 г.
вечерта, двамата са видели Т. с личния си автомобил да дрифтира в центъра на
с. В.
При така събраните доказателства, съдът намира за установено
следното:
Настоящото производство е от административно - наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него
виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от
чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът
на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране
на административно-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира
за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
4
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно - наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е
необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му
задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление
и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните
срокове на чл. 34 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая не е установен
по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че е
налице управление на автомобила именно от страна на жалбоподателят Т. на
посочените в акта и НП дата и час, и съответно извършване от негова страна
на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. По делото не са събрани нито гласни,
нито писмени доказателства, от които да се направи извод че нарушението е
извършено на посочената дата и място от Т.. Напротив, всички свидетели са
категорични, че датата на извършване на нарушението е 05.08.2024 г.. В този
смисъл са и приобщените материали по пр. рег. № ******/*******г. на РУ М.,
образувана по жалба от жителите на с. В. В тази връзка съдът споделя
становището на процесуалният представител на жалбоподателят, че в случая
не се установи жалбоподателят да е извършил нарушението за което са му
5
наложени административни наказания.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като са описани извършените от него
действия. Ангажираните гласни доказателства обаче, в лицето на
актосъставителя и свидетелите по акта не сочат действие именно от страна на
жалбоподателя на посочените в акта и в НП дата и час, изразяващо се във
форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, рязко
завъртане на волана при което колата се завърта два пъти на 360 градуса в една
и съща посока на ляво, оставяйки следи върху пътната настилка. По
изложените по – горе съображения, съдът намира, че изводът на наказващия
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари остана недоказан в
хода на съдебното следствие.
По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено. В настоящото производство
жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. Настоящият състав, намира възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото в
случая адвокатското възнаграждение е под предвидения минимум съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия
адвокатски съвет. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, а именно ОД на МВР – Смолян.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********от ******* г. на Я.
Я. Х. – ВПД Началник група в ОДМВР С., РУ М., упълномощен със Заповед
№ *******/********* г. на Министъра на ВР, с което на Р. А. Т. с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено комулативно административно
наказание "глоба" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено административно
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – С. да заплати на Р. А. Т. с ЕГН **********,
адрес: с. В., общ. М., обл. С., ул. „*******“ № *, сумата от 500 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд С. в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7