Присъда по дело №793/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 281
Дата: 16 ноември 2017 г. (в сила от 7 февруари 2019 г.)
Съдия: Снежина Колева Георгиева
Дело: 20131100200793
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                                      16.11. 2017 г.,  град София

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-и състав в публично съдебно заседание,

на шестнадесети ноември, 2017 година в   следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА К.

                                                ЧЛЕН СЪДИЯ:  ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.И.Х.З.Д.И. 

                                     

Секретар ЛИНКА ЧОЛЕОВА

Прокурор  Момчев

сложи за разглеждане докладваното от съдия К.

НОХД № 793 по описа за 2013 на СГС, 

при което  въз основа на закона и данните по делото,

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Т.Т., роден на ***г***, българин,  български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан с ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

1. На 16.11.2009г., в около 20.00 часа, в стая ползвана отМ.Т.К. на плаваща база за отдих „Персенк", намираща се във водите на язовир „Въча", в местността "Маргарата", землище на село Осиково, обл. С., е придобил огнестрелно оръжие - боен пистолет, марка „Глок /Glock/, модел 19, калибър 9x19, с фабричен № LZF252 и боеприпаси - 30 броя патрони от вида „Парабелум /9xl9;9mm Luger", намиращи се в два броя пълнители за пистолета, собственост наМ.Т.К. *** с ЕГН **********, като ги е отнел без съгласието на собственика и без да има за това надлежно разрешение и е държал, без да има за това надлежно разрешение, отнетите оръжие и боеприпаси у себе си до около 22,30 часа на 16.11.2009г. в местността „Маргарата, землище на село Осиково, обл.С. до задържането му от органите на МВР - престъпление по чл.339, ал.1, предл.1-во и предл. 2-ро от НК, поради което и на основание чл.339, ал.1, предл.1-во и предл. 2-ро, вр. чл. 54 НК му налага наказание в размер на     2 /две/   ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

2. На 16.11.2009г., в около 20,30 часа, на плаваща база за отдих „Персенк", намираща се във водите на язовир „Въча", в местността "Маргарата", землище на село Осиково, общ. Девин, обл. С., чрез използване на огнестрелно оръжие - боен пистолет, марка „Глок” /Glock/, модел 19, калибър 9x19, с фабричен № LZF252, собственост наМ.Т.К. *** с ЕГН **********, чрез възпроизвеждане на два броя изстрели в областта на главата - в дясната челно теменна слепоочна област и в областта на меките тъкани на тила отдясно в основата на шията наМ.Т.К. и чрез възпроизвеждане на два броя изстрели в областта на главата на долния клепач на лявото око и на лявата буза непосредствено под левия устен ъгъл на Б. Л. С., умишлено е умъртвил повече от едно лице, а именно лицатаМ.Т.К.,*** и Б. Л. С., с ЕГН ********** ***, - престъпление чл.116, ал.1, т.4, предл.3, във вр.с чл.115 от НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, предл.3, във вр.с чл.115, вр.чл.54 от  НК му налага наказание в размер на        20 / двадесет/    ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.304 НПК признава подсъдимия В.Т.Т. за НЕВИНОВЕН  и го ОПРАВДАВА  по повдигнатото срещу него обвинение,  че убийството е извършено предумишлено, престъпление по чл.116, ал.1, т.9, във вр.с чл.115 от НК.

 

3. На 16.11.2009г., около 21,30 часа, в местността
„Маргарата",
землище на село Осиково, общ. Девин, обл. С.,
противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек
автомобил марка „ВМ
W", модел "Х5", с рег. № *******,
собственост на „Д.Т.П." ЕООД - гр. София,
срязвайки четирите гуми на автомобила
мapкa "GOODYEAR"; модел "ULTRA GRIP" c носен от него нож, причинявайки щета на обща стойност 1736,60 лева, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, предл.2 от НК - служител в организация, която извършва охранителна дейност -,,Л." ООД - гр. София - престъпление по чл.216,ал.5,предл.3, във вр. с ал.1 отНК, поради което и на основание чл.216,ал.5,предл.3, във вр. с ал.1, вр.чл.54  НК му налага наказание в размер на   2 / две/    ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

4. На 16.11.2009г., в около 21,30 часа, в местността „Маргарата", землище на с. Осиково, общ. Девин, обл. С., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Toyota", модел „Land Cruiser", c рег. № ******собственост на П.И.К. ***, от владението на Б. Л. С., с ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние, последвала е повреда на превозното средство, като са нанесени щети на обща стойност 1035,86 лева, превозното средство е оставено без надзор и деянието е извършено от лице по чл.142,ал.2, т.6, предл.2 от НК - служител в организация, която извършва охранителна дейност - „Л." ООД -гр. София - престъпление по чл.346, ал.2, т.2, предл.1-во, т.1, предл.1-во и 2 - ро, ал.6, предл.1-во, във вр. с чл.346,ал.1 от НК, поради което и на основание чл.346, ал.2, т.2, предл.1-во, т.1, предл.1-во и 2 - ро, ал.6, предл.1-во, във вр. с чл.346,ал.1, вр.чл.54 НК му налага наказание в размер на    3 /три/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.23, ал.1 НК определя едно общо наказание на В.Т.Т. в размер на най-тежкото – 20 /двадесет/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които следва да се изтърпят при първоначален строг режим.

 

На основание чл.24 НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание с 5 / пет/   ГОДИНИ, като УВЕЛИЧЕНОТО НАКАЗАНИЕ в размер на  25 / двадесет и пет/  ГОДИНИ   ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , следва да се изтърпи при първоначален строг режим .

 

ОСЪЖДА В.Т.Т. да заплати на Н.Б.С. ЕГН ********** сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на  деянието, съставляващо престъпление   по чл.116, ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.115 от НК, ведно  със законната лихва от  16.11.2009г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА В.Т.Т. да заплати на Н.Г.К. ЕГН ********** сумата от 150  000 /сто  и петдесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието, съставляващо  чл.116, ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.115 от НК, ведно със законната лихва от  16.11.2009г. до окончателното им изплащане, като отхвърля гражданския иск в останалата част до пълния му размер от 200 000 лева.

ОСЪЖДА В.Т.Т.  да заплати на Т.М.К. ЕГН ********** сумата от 150 000 /сто  и петдесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието, съставляващо  престъпление по чл.116, ал.1 т.4, пр.3, вр.чл.115 от НК,ведно със законната лихва от  16.11.2009г. до окончателното им изплащане, като отхвърля гражданския иск в останалата част до пълния му размер от 200 000 лева.

         Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок пред Апелативен  съд София .

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

                                                                        3.

Съдържание на мотивите

      М  О Т И  В И

по присъда от 16.11.2017г.

по нохд № 793/2013г. , по описа на

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

 

          

 

 

Производството  делото е образувано по обвинителен акт  от 24.01.2013г. на Окръжна прокуратура гр. С. срещу В.Т.Т.,***   на ***г.  Разглеждането  делото от  СГС  е обусловено от решение за промяна на подсъдността, взето на основание чл. 43, т.1 от НПК от ВКС на РБ с определение от 13.02.2013г. по ч.д. №  233/2013г.

Обвиненията, предявени на лицето са за престъпления по:  чл.339, ал.1, пр.1 и пр. 2 от НК; по чл.116, ал.1,  т.4, пр.3,т.9  във вр.с чл.115 НК; чл.216,ал.5 пр.3, във вр. с ал.1  НК ; чл.346, ал.2, т.2, пр.1, т.1, пр.1  и 2  ал.6, пр. 1, във вр. с чл.346,ал.1 от НК.

Същите обвинения, но по обвинителен акт от 11.11.2010г.  са били  разглеждани в рамките на нохд № 5363/ 10 г., СГС, НК, 5-ти състав, протекло по реда на съкратено съдебно  следствие с признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие на подсъдимия да не се събират доказателства за тях.  С присъда от 11.02.2011г. подс. Т. е бил признат за виновен и осъден по предявените обвинения, като съдът е оправдал лицето единствено по квалифициращото убийството  обстоятелство като предумишлено такова. Срещу този съдебен акт били предявени жалби от: подсъдимия, чрез защитник,   с основно искане за намаляване на срока на наложеното му наказание  двадесет и една години лишаване от свобода;  от конституираните по делото като частни обвинители и граждански ищци Н. и Т. К. - наследници на М.К.,  и Н.С. -  наследник на Б. С., с искания за отмяна на присъдата и постановяване на нова и по обвинението, за което лицето е било признато за невиновно и оправдано, претендирано е увеличаване размера на наложеното  наказание лишаване от свобода на 30 години.

С решение от 26.07.2013г. по внохд № 312/2012г. Апелативен съд София е отменил присъдата  е върнал делото за ново разглеждане на СГС, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се неправилна преценка, че за наличие на предпоставките по чл. 372, ал.4 от НПК .

След връщането на делото в СГС било образувано нохд № 3731/2012г.  С определение  19.12.2012г. , на основание чл. 288, ал.1 НПК  съдебното производство е прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура С. за отстраняване на  непълноти и и противоречия в съдържанието на обвинителния акт. Указанията на съда са били изпълнени и така се е стигнало до внесеният обвинителен акт от 24.01.2013г., по който е образувано настоящото производство по делото, при първоначалното разглеждане на което от ІV състав искания за протичането му по  особени правила, визирани в НПК, не е имало. Такива са били след отвода на предходния съдия- докладчик и поемането за разглеждане от настоящия ХІХ състав на съда, по които  съдът се е  произнесъл, удостоверено в протокола от съдебното заседание от 22.12.2016г.

В производството  участват конституираните частни обвинители  и граждански ищци Н.Г.К., Т.М.К.  лично и  чрез  повереника им адв. Е.  Й., с приети за съвместно разглеждане срещу  подсъдимия граждански искове в размер от по 200 000 лева за всеки от тях. Конституирана като частен обвините и граждански ищец  е  Н.Б.  С., участваща чрез повереника адв. К.Е., с приет за съвместно разглеждане граждански иск  в размер от 150 000 лева .

След проведено съдебно следствие по правилата от глава ХХ на НПК, в хода на съдебните прения страните обосновават следните становища :

Представителят на СГП –  поддържа внесените обвинения, пледира за доказаността им и предлага налагането на наказания за  деянията на чл. 216, чл. 339, чл. 346 НК към минимума, предвиден в закона, а за това по чл.116 от НК – към средния размер.             

Частните обвинители и граждански ищци  и техните  повереници  сочат, че са  доказани предявените срещу подсъдимия обвинения и пледират за осъждането на лицето   на най – тежкото предвидено в закона наказание доживотен затвор без замяна, предвидено за квалифицирано убийство. Пледира се за уважаване на гражданските искове в пълен размер.

Защитникът, адв. С. Н., изразява несъгласие с тезата на държавното и частно обвинение за доказаност на предумишления характер на престъплението против личността.  Оспорва наличието на доказателства, сочещи на система  от действия, извършени от подсъдимия, които да обосноват предварителен умисъл за престъпления. Твърди се, че   няма доказателства  подсъдимият да е  искал, при това предварително,  да умъртви пострадалите,при което сочи се че не нелице нито интелектуалния момент, нито  волевия такъв, към момента на извършването му. При условията на евентуалност се претендира  налагането на справедлива присъда, каквато предлаганата от частното обвинение се счита, че не е. Сочи се, че  подсъдимият признава вината си,  съдейства за разкриване на обективната истина от самото начало на процесите срещу него .

Подсъдимият изказва съжаление за причиненото и моли за по – лека присъда .

 

Съдът извърши анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на което възприе  следната фактическа обстановка.

 

Подсъдимият В.Т.Т. е роден през 1979 год.в гр.София, българин, български гражданин,  със средно образование, женен,  с едно малолетно дете, неосъждан. От 2001 год. до 16.11.2009г.  работил като охранител - първо  във фирма „Т. 8”-София, а в последствие до задържането му в „Л.”ООД гр. София. Във връзка с работата си носел пистолет  с калибър 9 мм,   имал  и надлежно разрешително за носене на огнестрелно оръжие; редовно тренирал стрелба в цел с такива пистолети; тренирал дълго време самбо и джудо.

Подс. Т. бил близък приятел с пострадалияМ.Т.К., с когото били и съученици, а и  заедно  тренирали  самбо, а и живеели  в едни квартал. Подс. Т. се познавал бегло и със свид. В.П., като една при една случайна среща между тях   решили заедно да отидат за риболов и да гостуват на плаваща база – вила  в язовира, собственост на свид. В.П., като  с тях следвало да бъдат и постр.М. К.  и още един приятел на подсъдимия свид.П.Б..

На 16.11.2009 година сутринта, пострадалиятМ.К. пристигнал в дома на В.П. ***  с лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с peг. № *******КТ, собственост на фирмата в която работел св. П.  „Д.Т.П.“ ЕООД гр.София.   Двамата  отишли до дома на родителите на П., за да вземат играчка  за дете от съседна понтонна къща в язовир „Въча“.  След това отишли в кв. „Банишора“, откъдето взели  подс. В.Т., както и св. П.Б.,***.

Четиримата потеглили за язовир „Въча“ с посочения автомобил.  Подс. Т. носел два сгъваеми ножа.  Същият се водил на отчет и контрол за  огнестрелно оръжие, като до  10.05.2009г. е имал разрешение за носене и съхранение на таковал.  След изтичане на срока за разрешение за носене и съхраняване притежваните от него два броя пистолети марка „ЧЗ 75“  кал. 9х19, доброволно са били предадени на съответния сектор на  сектор в СДВР. Факти и обстоятелства, които да са налагали отнемането или отказ да притежава огнестрелни оръжия при подс. Т. не е имало .  М.К. притежавал законно бойно оръжие- пистолет, марка «Глок» , модел „19“, калибър 9х19, фабричен № LZF252 който носел със себе си, което се знаело от останалите. По пътя се водели разговори на общи теми, в които подсъдимият се включвал, настроението било добро. Към 12.30 часа пристигнали до язовир “Въча”, където ги посрещнал икономът на плаваща база за отдих “Персенк”- пострадалият Б. С.. С. и св. П. били в отлични, приятелски отношения. К. познавал С. от предишните си посещения на базата със св. П.. Св. Б. и подс. Т. не познавали С., запознали се в деня на пристигането им там.                                                                            За работата си на плаваща база за отдих “Персенк”, С. ползвал лек автомобил марка  „Тойота“ , модел „Ланд Круизър“ с peг. № ******собственост на П.И.К. *** -  приятел на св. В.П..Този автомобил бил паркиран на брега, до пристана за лодки.

С. прехвърлил багажа от автомобила марка “БМВ” на лодка и всички с лодката се придвижили до плаваща база за отдих “Персенк”. Базата разполагала със седем спални. Всеки се настанил в отделна спалня. Св. П. се настанил в спалнята, намираща се в левия диагонален ъгъл на базата гледано от входната врата за хола. В.  Т. се настанил в спалнята, намираща се срещу спалнята на П..М.Т.К. се настанил в лявата спалня, гледано от входа на хола, а св. П.  Б. се настанил в дясната спалня, намираща се срещу входа на хола. Б. С. ползвал стая, намираща се в северната част на базата.

След като се настанили, било взето решение да се отиде да се напазарува от магазин „МЕТРО“ край Пловдив.  Присъстващите  направили списък на покупките, след което постр. С. и постр. К. потеглили с лекия автомобил м. „БМВ-Х5“  към гр. Пловдив , а останалите започнали консумация на алкохол.  

През това време свид.П. предложил да разходи гостите си - подс. Т. и св. Б. с лодка из язовира. Тримата се качили в една от моторните лодки . Разходката продължила около час. Свид. П. му обяснил как се прави това и му дал да управлява моторната лодка до базата.

Към  14.30 часа тримата се върнали на плаващата база, като С. и К. още ги нямало. Свид.П. отишъл с лодката до съседната понтонна къща, където се забавили  около 30-40 минути, а след това се присъединил към Т. и Б., които разговаряли и употреявали алкохол. Подс. Т. обяснявал на св. Б. как жените се променяли след като родят, че момчетата обикновено се привързвали към майките си, но неусетно заприличвали на бащите си.   В хода на разговора станало въпрос и за лов. Св. П. обяснил на Т., че в района има добри условия за ловуване.

След обяд подс. Т. провел телефонен разговор със съпругата си св.С.Т. .

Към 17.00 часа до кея на брега се приближил автомобилът “БМВ-Х5” с  К. и С.. Двамата разтоварили покупките, преместили автомобила по-нагоре на паркинга, представляващо уширение на пътя на разстояние около 20 метра преди отбивката , водеща към кея, като достъпът за външни лица там бил ограничен, т.к. следвало да се премине бариера с пазач. 

С гумена лодка, натоварена с покупките, К. и С.  пристигнали на плаващата база „Персенк“.  Донесена била стръв, поради което подс. Т. настоял да отидат на риболов.   По тази причина подс. Т., П. и Б. отишли на съседната понтонна къща и там почнали да ловят риба. Скоро след това св. П. трябвало да се прибере, за да приготви вечерята,  т.к. се стъмнило, а  подс. Т. и св. Б. решили да прекратят риболова и да се върнат с него.

Към 17.30 часа тримата се върнали на плаващата база за отдих “Персенк”. Св. П. започнал да приготвя вечерята, а през това време останалите насядали около масата на верандата,   хапвали, пиели алкохол. Масата  била  правоъгълна, пластмасова, зелена на цвят с 6 зелени, пластмасови столове около нея, по 2бр. от широките страни и по 1бр. от тесните страни,се намирала на покритата част от верандата, от дясната й страна, гледано с лице към входа на базата, в близост до барплота на кухнята. На стола, намиращ се пред тесния край на масата, от дясната страна, гледано с лице към входа на базата, седял подс. Т.. На стола от дясната страна на Т., с гръб към входната врата, от широката страна на масата, седял свид.Б.. На стола, намиращ се в дясно от стола на който седял Б., с гръб към входната врата за хола, от широката страна на масата, седнал свид. П.. На стола , намиращ се от другата тясна страна на масата, срещу обв.Т., в дясно от П., седял постр.С..  Постр.К. бил седнал на стола, намиращ се от широката страна на масата, с лице към входната врата за хола, срещу П., в дясно от С.. Шестият стол, който бил незает, се намирал от широката страна на масата, в дясно от К. и в ляво от  подс. Т..

Започнали да си приказват, подс. Т. продължил да говори за жените по темата, която по – рано през деня обсъждал със св. П. и св. Б., пиели алкохол.  Подс. Т. консумирал  уиски.  Слушали музика.  Постр.К. казал,че ще включи сауната да е на разположение след вечерята.

Разговорите на масата продължили с нормален тон, в добро настроение, често се смеели. Нямало пререкания и спорове. Подс. Т. отново споделял личните си наблюдения за отношенията между мъж и жена, като разговарял предимно с постр. К..  В хода на събирането станало въпрос за лов, като св. П. направил коментар, че ако човек тръгне с автомобил в тъмнината по пътя все ще види някакво животно, а подсъдимият  Т. заявил, че иска да ходят на  лов за лисици.   

Тогава подс. Т. решил да се сдобие с пистолета на св. К.  и се обърнал към него с думите „Абе, М.е, дай пистолет“, на което последният му отвърнал, че няма  и направил жест с ръце, показващ, че не е въоръжен.

 След като приключили приготвянето на вечерята около 19:30ч.  св. П. и М.К. отишли до сауната, за да я включат, т.к. едновременната работа с печката щяла да доведе до претоварване на електическата система.  След това св. П. и подс.Т. отишли отново до сауната, за да сложат аромати, носени от последния .   Сауната се намирала в североизточната част на базата. До нея се стигало по коридора, входната врата на който се намирала на северната стена на хола, между двете двойки спални. Сауната се намирала зад стаите, в които били отседнали Б. и К. (северно от тези спални). След като П. и Т. сложили ароматите в сауната подс. Т. излязъл и влязъл в стаята на К., а св. П. отишъл да тоалетната, която се намирала непосредствено до сауната (вдясно от нея).  Подс. Т. решил да потърси и вземе пистолета на св. К.. Подс. Т. открил и взел пистолета „Глок“, както и пълнител  с патрони,  държани от св. К. в  чекмеджето в шкафчето в стаята му и ги скрил в дрехите си. При тези си действия изпуснал чекмеджето на пода. Св. П. излизайки от  тоалетната и минавайки по коридора чул,  че в стаята, която бил отседнал К. нещо изтропало.  Вратата на спалнята била отворена, при  което св.П. се обърнал и видял Т., който се опитвал да намести падналото чекмедже на шкафчето в стаята на К.. Св. П. му предложил да постави чекмеджето на мястото му, което и направил, без да разбере,че подс. Т. е взел пистолета. Св. П. се върнал на масата, за да вечеря, а подс. Т. се върнал на масата  след св. П..   

Подсъдимият  седнал на мястото си. Продължили с разговорите и храненето. По едно време подс. Т. извадил пистолета, държал го в  скута си, при което оръжието било видяно от свидетеля Б..  Малко след това Т. извадил от пистолета пълнителя, от пълнителя извадил два патрона, поставил ги обратно в него и заредил пълнителя в пистолета.  Казал на Б., че ще ходи на лов за лисици, с  което свидетелят се съгласил.

Към 20.00 часа всички  вечеряли.  Постр. С. ставал, за да донесе на масата различни неща. Докато вечеряли, разговорите намалели.  Около 20.25 часа св.  П. станал от масата, за да се разходи по верандата и да изпуши цигара. През това време останалите били на масата и продължавали да се хранят. След като св. П. изпушил цигарата, се върнал  на масата и седнал на мястото си в дясно от Б., срещу К..  Скоро след като св. П. седнал на мястото си,  около 20.30 часа, подс. Т. извадил пистолета на постр. К. из под колана си, от седнало положение го вдигнал над масата с дясната си ръка, използвайки за опора и лявата ръка,поставена пред дясната и произвел много бързо две двойки изстрели в пострадалите К. и С.. Четирите изстрела били възпроизведени с такава бързина, че били чути и възприети от свидетелите П. и Б. като два изстрела. При стрелбата К.  бил с глава приближена към масата, а С. - с глава обърната в посока югоизток - къмМ.К.. На пострадалия Б. С. били причинени две огнестрелни рани - на долния клепач на лявото око и на лявата буза под левия устен ъгъл. На пострадалиятМ.К. били причинени две огнестрелни рани - на главата и на задната част на шията. Огнестрелните наранявания довели до смъртта на двамата пострадали.

След като видели кръв по главите на К. и С., свидетелите П. и Б.  скочили от местата си. Св. Б. отишъл зад стола на подс. Т.. Вдигнал нагоре дясната му ръка, в която бил пистолета, попитал го какво става. Подс. Т. не му отговорил, при което св. Б. пуснал ръката. Подсъдимият погледнал  към св. П.  със странен поглед,  което изплашило последния и той бързо влязъл в хола на базата, като застанал изправен пред камината, опитвайки се да си обясни случилото се. В първия момент си помислил, че това е някаква шега, че е стреляно с халосни патрони.  След около 30 секунди в хола дотичал и св. Б. и двамата се питали какво става.  В този момент чули стъпки от към верандата, които се приближавали към хола.Уплашили се и побягнали през вратата от западната страна на хола, минали през външния коридор и по него излезли на верандата. Видели, че К. и С. са по местата си на столовете без признаци на живот, а подс. Т. го нямало – едоложили,че е тръгнал след тях. Бързо изтичали към лодките на кея на плаващата база. Свид.П. опитал да отвърже въжето на най-мощната лодка, но в бързината не успявал. През това време видял, че на пода до К. има локва кръв, а главата на С. била наклонена надясно и надолу. След това П. откачил въжето на гумената лодка, която била закачена с карабинка за кея. Б. се качил на гумената лодка при П., който запалил двигателя на лодката,   потеглили в посока язовирната стена (в посока към гр.Кричим), като се движели с максимално висока скорост. По пътя двамата се ослушвали за шум от мотор на друга лодка, с която подс. Т. би могъл да ги преследва, но не чули такъв шум. След като се отдалечили, свид.П. се обадил от мобилния си телефон на своя приятел полицай - свид. П.К. *** - Началник на Сектор «СОП» при ОД на МВР- Пловдив.  Св. П. обяснил на  св. К. какво се е случило на плаваща база „Персенк“ .  Св. К. му казал да бяга надолу към стената на язовира, а той ще информира съответните служби за случилото се. С лодката св.П. и св. Б. стигнали почти до стената на язовира, където имало кей. Там оставили лодката, качили се по стълбите и излезли на пътя гр.Девин - гр.Кричим. Двамата стигнали до някаква постройка, зад която се скрили, т.к. се страхували се, че Т. ще ги догони по пътя и застреля.  След около 15 минути,през които свид.П. провел няколко телефонни разговора със свид.К., пристигнали полицаите и започнали да търсят обв.Т..

След като П. и Б. избягали, подс. Т. обикалял из базата.  При това минавал няколко пъти покрай труповете на К. и С., стъпвайки по пода в кръвта им. След като проверил откритата, закритата част на верандата и стаите, подс. Т., въоръжен с пистолета на К., събрал личния си багаж . От полицата на камината в хола на базата взел и ключа за автомобила „Тойота Ланд Круизър“. Качил се на една от  лодките и с нея се придвижил до брега на носа на полуострова, намиращ се от североизточната страна на плаващата база. След 21.00 часа слязъл на брега и тръгнал по пътеката, водеща до паркинга над кея с лодките, като на места в тъмнината изпускал някои от личните си вещи. Стигайки до паркинга, където били паркирани двата автомобила – „БМВ-Х5“ и „Тойота Ланд Круизър“, с единия от носените у него ножове, Т. срязал четирите гуми на автомобила „БМВ-Х5“, собственост на „Д.Т.Пропърти“  ЕООД-София. След това отключил автомобила марка „Тойота Ланд Круизър“, собственост на свид.П.К., запалил двигателя и потеглил нагоре в посока главния път гр.Девин - гр.Кричим.

Подс. Т. не познавал района и вместо да тръгне нагоре към главния път, направил ляв завой към първата отбивка  в ляво, водеща към кея на една от другите плаващи бази. Там бил паркиран автомобил „Опел Комбо“  с peг. № ******, собственост на Б.М.и управлявана от свид. С.  Д. ***. Подс. Т. се опитал да заобиколи паркирания автомобил отдясно, но заради стръмния скат не успял и управлявания от него автомобил „Тойота Ланд Круизър“ ударил с предната си лява част задната дясна част на автомобила „Опел Комбо“, при което първият автомобил се наклонил силно на лявата си страна с повдигнато във въздуха задно дясно колело. Подс. Т. се опитал да изкара автомобила от мястото на произшествието, но не успял. По същото време свид. Д.  отишъл до брега, в близост до който бил паркиран служебния му автомобил и видял, че джип се е опитал да мине по ската в дясно от неговия автомобил, в следствие на което се е наклонил и се е опрял в дясната задна част на неговия автомобил. Свид.Д. се върнал до понтон «Въча», взел фенер и отново приближил до двата автомобила.  Осветил с фенера и видял, че на шофьорската седалка на джипа има човек, мъж. Свид. Д. го попитал : „Какво става, момче?“  и мъжът му отвърнал с думите: „Нещо стана, не знам какво стана“.  Разговора бил проведен през стъклото на предната лява врата, без мъжът да слезе от автомобила. Подс. Т. помолил свид.Д.  да се качи отзад на „Тойотата“, за да може да натежи задната част и автомобила да стъпи на четирите си гуми.  Д. се качил отзад на прага на автомобила и видял, че същия е марка «Тойота Ланд круизър». Въпреки усилията на Д., автомобилът не помръднал. Подсъдимият  се опитал да освободи автомобилите, но не успял, тогава  казал, че ще слезе. Св.  Д.   помогнал на подсъдимия да излезе през прозореца на предната лява врата , след което подс. Т., веднага тръгнал нагоре към пътя.  На предложението на свид.Д. да извикат хора, които да помогнат, мъжът отговорил „Хайде утре сутринта“  и продължил да върви.  

Отдалечавайки се от свид.Д. , подс. Т. стигнал до пътя Девин - Кричим. След като видял светлините и чул пристигащите автомобили на „Бърза помощ“  легнал по очи на тревата на ската на около два метра под пътя. Закрил главата си с якето, пистолета на постр.К. с пълнител в него и патрон в цевта оставил на земята до дясната си ръка.  В това положение бил задържан от пристигналите полицаи. Подс. Т. бил облечен с тъмно яке, с поло с цип под него, зеленикав панталон и обут с високи, черни на цвят обувки, тип  „кубинки“.

 

Обстоятелствата по делото се установяват въз основа на събраните гласни, писмени  и веществени доказателствени средства и доказателства, респ. изготвените по делото експертизи.

Основен пряк доказателствен източник за събитията са показанията на свидетелите Б. и П., депозирани пред настоящия  съдебен състав, като относно някои обстоятелства, за които в актуалното им изложение липсваха съобщени данни се приобщиха показанията им пред друг състав на същия съд, респ. депозирани при разпита им пред съдия в  д.п., които се поддържат от лицата. Показанията им са последователни, взаимнодопълващи се и без противоречия, поради които се кредитират изцяло от съда. Същите са от съществено значение при формиране на изводите по въпросите, чийто отговор е изискуем съгласно чл. 102 от НПК. Следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия, направени пред настоящия първоинстанционен съд  кореспондират със съобщеното от  тези двама свидетели, поради което изнесеното от него също възприема като достоверен източник. Единствено по отношение на твърденията му, че  преди деянието, докато е боравел с оръжието, провел разговор със съпругата си, което е довело до объркване зареден или не е пистолета му, съдът намира, че съобщеното е свързано със защитната му позиция. От показанията на св. С.Т. пред този състав на съда, действително се установяват два разговора между нея и подсъдимия, но същите са били проведени на обед и след обед. От друга страна,  в прочита на показанията на свидетелите Б. и П. не се съдържат данни за проведен разговор между подсъдимия Т. и съпругата му  във   времевия отрязък след зареждането на сауната от подс. Т. и св. П.  до произвеждането на смъртоносните за пострадалите изстрели. И св. П., и св. Б., който конкретизира в с.з.  че от боравенето на подс. Т. с пистолета до изстрелите са изминали около 15-20 минути, сочат  че всички са се хранели, не са разговаряли и е имало подхвърляне на единични реплики, на  които се е отговаряло.  Отделно от  действията подсъдимия след взимане на пистолета -  изваждането на  пълнителя, а от него на два патрона , след което отново прибирането им в пистолета, респективно подхвърлянето на реплика, че ще ходи на лов за лисици  от подс. Т.  към св.  Б., който  го  наблюдавал,  индикира, че подсъдимият е съзнавал извършваните от него действия както при манипулирането с пистолета, така и след това при произвеждането на изстрелите.   Ето защо съдът не кредитира съответните изявления на подсъдимия   и ги възприе като защитна тезата, че било налице  объркване дали  борави  със заредено  или не оръжие.

Еднопосочно се установява, че произведените от подс. Т. изстрели са с пистолет „Глок” LZ F252, модел 19,кал.9х19 , собствен на пострадалия  К. , независимо, че след изземането при огледа на местопроизшествие на 16.11.2009г  в местност „Маргарата” в землището на с.Осиково същия е изследван  и от заключението по дактилоскопна експертиза  сочи, че върху  него, няма годни за идентификационно изследване дактилоскопни следи.

Чрез  експертиза на същото оръжие е  установено, че това е боен пистолет „Глок” /Glock/, австрийско производство,модел 19, калибър 9 мм, на въоръжение от 1983г. Констатирано е, че пистолета е технически изправен и годен за стрелба  и с него не е възможен изстрел без натискане на спусъка. Канала на цевта не е почистен и смазан след последния изстрел.

Посоченото огнестрелно оръжие е намерено в непосредствена близост до подс. Т. при задържането му и е приобщено като веществено доказателство. Тези факти се установяват чрез св. показания на св. Ст. В. дадени непосредствено пред настоящия състав на съда, както и от приобщените показания на св. З.  пред предходен състав от 30.01.14г., респ. тези на  св. Д.К. от д.п. Тези показания са абсолютно еднопосочни, кореспондиращи  помежду си, както и с писмените доказателства – а именно удостовереното в протокол за оглед на местопроизшествие, съставен при задържането на подс. Т. / т.1, л. 46 и сл.  д.п./ и приложения фотоалбум. 

От същия протокол се констатира намирането др. веществени доказателства -  резервен пълнител за пистолета с  15бр.  броя патрона и 2 броя  ножа.  Подробните показания на св. З. от 30.01.14г. също  съдържат такива данни, както и тези на св. С. от 23.02.2017г. , респ. приобщените такива от д.п. на  св. П. .

За намерени вещи на подс.Т. – кожена чанта и  яке данни се извличат от приобщените показания на Ст.В. от 04.12.09г.  респ. на св. П., също от д.п.

Посочените тук св.показания, от които се извеждат фактите за намерените вещи се взприемат като достоврени.

В  протокол за оглед на местопроизшествие / т.1 л. 56 и сл.д.п./ е удостоверено  намирането на забит в греда  проектил  /куршум/  от патрон.  

Експертно изследвани са 26 бр.патрони -  намерени и иззети при извършения оглед на местопроизшествие на 16.11.2009г.в  местността „Маргарата”, землище на с.Осиково, общ.Девин - 10 бр.от тях в пълнителя към пистолета, 1бр.в цевта му,а останалите 15бр.в резервен пълнител , като е посочено, че са  еднакви по вид - 9 мм Парабелум,синоними 9х19;9мм Люгер. Прието е, че те са предназначени  за стрелба с всеки пистолет с маркировъчно обозначение „9x19”, като по-известните марки са: Parabellum ( Luger ), Browning , Beretta , SIG , Glock , Ruger,  Heckler&Koch, Smith&Wesson, както и че патроните са годни за употреба.

Установено е, че три куршума - единият от които установен и иззет като обект № 22 при извършения оглед на 17.11.2009г. на плаваща база за отдих „Персенк”в язовир „Въча”, а другите два намерени в трупа на Б. Л. С. при извършената съдебномедицинска експертиза, са били съставни части на 9 мм патрони  Парабелум. Куршумът, иззет като обект № 22 при огледа и куршумът намерен в раневия канал на рана № 1 в главата на Б. С. се сочи, че са  изстреляни с представения пистолет „Глок” с фабричен номер LZF252. Посочено е, че  вероятно и куршума, намерен в раневия канал на рана № 2 в главата на Б. С. е изстрелян с този пистолет. Категорично заключение за този куршум не е било възможно, поради силната му деформация и невъзможност да се проведе цялостно идентификационно изследване на следите върху него.

Че е стреляно с посоченото оръжие и от мястото, на което стоял подс Т.  сочат и данните, отново проверени чрез балистичната експертиза, а имено за произведени четири изстрела, всички поразяващи - по два вМ.К. и Б. С., разстоянието на изстрелите срещу М. К. е между 30 см и 230 см, а срещу Б.С., между 30 см и 300 см, посоката на изстрелите е от източния край на масата към пострадалите, като стрелящият е държал е пистолета в нормално положение или завъртян спрямо цевната ос до около 80 градуса   наляво или до около 50 градуса  надясно, дулния срез на пистолета е бил на височина 116-122 см от пода,на разстояние 90-140 см от М.К. и 170- 220 см от Б.С..  Проверката е установила, че при стрелбата М.К. е бил с глава приближена към масата, а Б.С. - с глава обърната в посока югоизток-  къмМ.К.  /том-5;л. 101 -113/.

От заключението по химическа експертиза се установява,че по обтривките, иззети от лявата ръка на В.Т.  има остатъци от барутни частици и бездимен барут /том- 4 ; л.105-107/. Като чрез  химическа експертиза се установява, че по обтривките , иззети от ръцете на П.Б. и  В.П.  няма остатъци от барутни частици и бездимен барут /том-4; л.л. 110- 112, л.115- 117/.

От заключението по съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Б. Л. С. са били причинени две огнестрелни рани - на долния клепач на лявото око и на лявата буза под левия устен ъгъл. Тези рани са причинили разрушаване на продълговатия и гръбначния мозък; разкъсване на лявата вертебрална артерия; кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни обвивки по основата на мозъка,малкия,продълговатия мозък и моста. Установено е, че смъртта на Б. Л. С. се дължи на огнестрелните наранявания,довели до разрушаване на мозъчни структури и разкъсване на лявата вертебрална артерия,причинили прекъсване и разрушаване на жизнено важни центрове и пътища в мозъка-травматични увреждания,несъвмесТ.и с живота, /том-4 ; л.44-55 от д.п./.

От заключението по съдебно-медицинска експертиза се установява , че наМ.Т.К. са били причинени две огнестрелни рани - на главата и на задната част на шията.Огнестрелното нараняване в главата е довело до разкъсване на мозъчно вещество отдясно челно-теменно-слепоочно до отляво слепоочно-тилно. Прието е, че смъртта наМ.Т.К. се дължи на несъвмесТ.о с живота травматично увреждане на мозъка-разкъсване на мозъчните структури, /т-4 ; л.66-76 от д.п./.

 С протокол за доброволно предаване на 17.11.09г.  подс. Т. е предал доброволно обувките – „кубинки“, с които е бил обут вечерта на 16.11.09г. /т..2, д.п. /.  От заключението по трасологична експертиза,се установява,че следите от обувки, представляващи червено-кафяви зацапвания,намерени върху пода при извършения оглед на местопроизшествие на 17.11.2009г.в плаваща база за отдих „Персенк” в яз.”Въча”, в местността”Маргарата”, са сходни с ходилата на обувките , иззети от В.Т., като една от следите е оставена от лявата обувка на В.Т. /том-5 ;л.55-62/.

От заключението по трасологична експертиза,се установява,че следите от обувки , представляващи червено-кафяви зацапвания , намерени върху пода при извършения оглед на местопроизшествие на 17.11.2009г. в плаваща база за отдих „Персенк”в яз.”Въча”, в местността”Маргарата”,  не са оставени от обувките, доброволно предадени от В.П. и П.Б. /том-5 ; л.64-69/.

По иззетите чаши за алкохол и бутилки уиски”Джони Уокър Ред лейбъл” има следи от пръстите на В.Т., П.Б.,М. К. и Б. С. /том-4 ; л.87-93/.                                                  От заключението комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза се установява, че обв. В.Т.  не е боледувал и не страда от психично разстройство, което да отговаря на критериите за кратковременно или продължително разстройство на съзнанието. В.Т. е бил годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в момента на инкриминираното деяние и след това. По време на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен. Декларираното от стрната  в д.п. отсъствие  на спомен не е дало основание да се приеме дълбоко и качествено разстройство на психичните функции и изпадане в състояние на невменяемост. То е намерило  обясние от вещите лица като : палимпсест от алкохолното опиване, изтласкване на неприятен спомен или защитно поведение.

Счетено е, че  подс.В.Т. е годен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава обяснения,ако желае. Не са установени медицински предпоставки, които да лишават В.Т. от годност да участва в правни процедури. Нивата на интелектуалното и  личностовото  развитие са в рамките на нормата. Параметрите на интелекта и личността са съответни на календарната възраст.В личностовата структура на В.Т.  е преценено, че се  открояват някои особености /прагматизъм, социални ценности, активност, комуникативност, неооценка на фустиращи събития, екстрапунитивност, дистантност при затруднения,висок контрол върху ситуациите /, които не достигат патологични нива и не могат да бъдат основание за обсъждане на някаква диагноза на личността.

При обсъждане на състоянието на подс. Т. преди деянието експертите посочват, че в описанията на поведението му не се съдържат прояви, които да повдигат психиатрична или друга хипотеза за някакви отклонения. Сочат, че действията му са адекватни. Обстановката била спокойна, всички били в добро настроение, нямало напрежение или пререкания. Всички пиели с умерен темп, единствено той си сипвал малко по-често от останалите. Към този период  отбелязват  няколко детайла. Единият е, че в един момент той поискал пистолет от М. К.. Друг детайл е, че свидетел го видял в стаята на К. и го възприел, че в състоянието му няма нищо необичайно. Трети детайл е, че друг свидетел описва как Т. му показал пистолет и говорел, че ще ходят на лов за лисици. Тези няколко детайла допускат хипотезата, че преди деянието Т. вероятно е бил с повишена тревожност (начина на пиене) и че темата пистолет (въоръженост) е била съществена за него. Според вещите лица  темата лов на лисици може да предполага много интерпретации, от буквалното й значение до дълбоко преносен смисъл. Същественото за този период е, че Т. не е възприет от никого като дълбоко повлиян от алкохол и че няма описание на някакви особености в поведението му. Отсъствието на характерни неврологични и поведенчески прояви на тежко опиване, наред с установените нива летливи редуциращи вещества (приблизително 5 ч. след деянието 0.79%о в кръвта и 1.07%о в урината, "екстраполирано към момента на деянието серумно ниво ~ 1.54 %0) са дали  основание да се прецени, че степента на алкохолно повлияване е била средна, а типът опиване обикновен. Алкохолното повлияване е било на непатологичен мозъчен терен, т. к. при Т. не се установяват нито ЕЕГ, нито психологични отклонения, нито анамнезни данни в насока на органична мозъчна патология.   От описанията на подс. Т., че действията му не били предизвикани от нищо, че имал странен поглед, странно изражение, на въпрос какво става не отговорил нищо, чуването на глас,  който казвал „главата и сърцето”,  е прието, че не са достатъчни сериозни аргументи за някакво диагностично обсъждане.

         В  съдебно заседание, пред настоящия състав,  вещите лица чрез отговорите си  категорично отричат при Т. да е било налице състояние на патологично опиване – приемано  като психоза, представляваща качествено разстройство на връзката с реалността – т.е. този човек трябва да е имал връзка с реалността до един момент, след което да започне или да изпитва интензивни халюцинации, да изпитва телесни усещания, които са много необичайни, абсурдни и странни или пък да има такива мисловни конструкти, които да са в рамките на налудността. Сочи се, че няма данни за патологично алкохолно опиване, което принципно се причинява от незначителни количества алкохол – глътка, две, три, но не и при средно степенна интоксикация, защото средно степенното опиване – в случая 1.54 промила - това е не малко количество алкохол. Мозъчната био електрична активност  би следвало да е  разстроена - силно разстроена, а при лицето не са установени никакви отклонения в мозъчната био електрична активност от ЕЕГ – то ;  липсвала и фазата на изтощение.   

Отново се подчертава, че липсва някакво особено състояние при подсъдимия, при което да е извършил деянието . Вещите лица поддържат, че твърдението на подсъдимия, че чул глас не може да се възприеме, т.к. при подобни случаи, човек се намира в много особено състояние, което не може да остане незабелязано и да е негово лично твърдение. Аргументите им се коренят в това, че  по правило хора, които чуват гласове, за тях е качествена ситуация, нещо абсурдно, нещо трудно за преживяване и това разбива цялостната представа на човека за реалността; за връзката му с реалността.

 Вещите лица отхвърлят възможността деянието да е резултат на автоматизмени действия, без контрол върху тях, т.к. при тях  не може да става дума за загуба на контрол – това е само отслабване на внимание, но в никакъв случай не е загуба на контрол. Посочено е,  че професията на лицето няма връзка с деянието, т.к. ако стрелбата е стереотип то за предизвикване на същия следва да има конкретен повод, дразнение, което води до активиране на един такъв стереотип, а такива данни по делото липсват. Посочено е още, че не става в случая и за рефлекторното действие, което е  универсално явление,  което може до голяма степен да се приобщи към автоматизираните действия.

Всяка от експертизите, изготвени по делото е резултат на специални знания, защитени са убедително пред състава  и не възникват съмнения относно обосноваността и пълнотата на изводите и същите се кредитират  от съда .

Писмените доказателствени средства    са съществена част от материалите по делото, които допринасят за изясняване данните по делото, поради което се възприемат от съда като годни  източници на информация.

  Авторството на деянието по чл.339, ал.1, предл.1-во и предл.2-ро от НК се установява безспорно както от самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие, така и от кредитираните показания на свидетеля В.П. и свидетеля П.Б.,  първият сочещ, че е видял подсъдимия Т. в стаята на пострадалия К., като се опитвал да намести паднало чекмeдже в шкафчето до леглото, а свидетелят Б. показващ,  че преди извършеното двойното убийство видял в подсъдимия оръжието и патрони – т.е. това е бил пистолет “Глок” /”Glock/, модел 19, калибър 9x19, с фабричен № LZF252, собственост на пострадалияМ.Т.К., видно от писмените документи, приложени в том 7 от д.п..   Същият пистолет,  с пълнител в него и патрон в цевта, бил намерен при задържането на подсъдимия Т., на земята в близост до  него / т.1 л. 47 и сл. /. Надлежно дадено съгласие за придобиването и ползването на ползването на оръжието  и боеприпасите от собственика им  и съответните власти,  подсъдимият не е получавал.

  Авторството на деянието по чл.216, ал.5, предл.3-то във вр.с ал.1 от НК също се доказва от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от заключението на извършената в хода на разследването трасологична експертиза том-5;л.93-95/, съгласно която четирите гуми на марка "GOODYEAR"; модел "ULTRA GRIP" на инкриминирания автомобил е възможно да са срязани с ножа с кафява ръкохватка, иззет на 16.11.2009 год. с протокол за оглед на местопроизшествие по досъдебно производство № 319 / 2009 год. по описа на РУ МВР-Девин.

От заключението по извършената в хода на разследването авто-оценъчна експертиза,се установява,че стойността на нанесената щета на лек автомобил „БМВ X 5”с рег.№ *******КТ, изразяваща се в срязване на четирите му гуми,възлиза на 1736,60 лева /том-5;л.93-95/. Ексертизите са изготвени ри специални знания, не се оспорени от страните и изводите им в цялост се възприемат от съда.

От свидетелските показания на Б.Г., наС.Д.  в съдебно заседание от 23.02.17г. респ. 21.04.17г., които се взприемат като достовени от съда,  се констатира, че достъпа до полуострова, където е   бил  паркиран автомобила марка „БМВ Х5 “ е бил ограничен. Имало е бариера с охрана, която е осъществявала контролно – пропускателен режим  относно влизащите и излизащи лица, като лица извън собственици на имоти в района и техни гости не са пропускани . От същите изтоници се установява и това, че посоченият ден  е имало единствено 2,3 коли – тези на св. П. и на още едно лице собственик М., което е косвено уличава че подс. Т. целеносочено се насочил към причиняванена  повреда  на автомобила, ползван отсв. П..        

Относно авторството на деянието по чл.346, ал.2, т.2, предл.1-во, т.1, предл.1-во и 2-ро, ал.6, предл.1-во във вр. с чл.346, ал.1 от НК, същото се доказва както от самопризнанията на подсъдимия, така и от показанията на свидетеля Д., който твърди, че е видял как задната дясна част на паркирания автомобил „Опел Комбо” с per. № ******  била ударена от друг автомобил с предната си лява част, а именно – автмобил с марка „Тойота Ланд круизър”, управляван от мъж с описание, сходно с това на подсъдимия Т., след което свидетелства и за изоставянето без надзор. Последното е видно от протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум.                                                              При оглед на местопроизшествие на 16.11.2009г.  е намерено яке в близост на подсъдимия/ т.1 , л. 46 и сл./,  а в него са открити ключодържател с надпис  „Тойота“, като на единия от ключовете има надпис „Ленд круизър“. От заключението по дактилоскопна експертиза се установява, че  следа, иззета при  оглед на местопроизшествие от 17.11. 09 / т.1 , л.115/ от  предна лява  врата на автомобил „Тойота ленд круизер“ / под № 4 / има следи от пръст на В.Т. /том-4 ; л.97-102/. 

От заключението по извършената в хода на разследването физикохимическа експертиза се установява ,че в пробите кръв и урина, иззети от В.Т. на 17.11.2009г.в 01.10ч. , има алкохол с концентрация в кръвта 0,79 о/оо ,а в урината - 1,07о/оо /том-5; л.43-44/.

От заключението авто-оценъчна експертиза,се установява,че стойността на нанесените щети в следствие на станалото пътно транспортно произшествие с лек автомобил „Тойота Ланд Куизър”с рег.№ ******собственост на П.И.К.,възлиза на 1035,86 лева /том-5;л.81-92/. Експертизите са пълни и ясни, не възкиват съмнения относно тяхната обсонованост, при което съдът ги кредитира.

Писмените доказатества по делото сочат, че към момента 16.11.2009г. подс. Т. е бил в трудовоправни отношения, и работил като въоръжена охрана в „Л.“ ООД,  дружество,         извършващо охранителна дейност, а данни за същите обстоятелства се съдържат и в обясненията на подсъдимия, респ. показанията на лицата от посоченото дружство – свидетелите Д., М., Д.. 

Надлежно дадено съгласие за ползването на този автомобил от легиТ.ирано за това  лице подсъдимият не е получавал.  

Допълнителни данни относно делото се съдържат в заключението по  токсикохимическите  експертизи, които  установяват       , че    в пробите   кръв и урина, иззети от П.Б.,  В.П., от трупа наМ.К., от трупа на Б. С. , от В.Т.  няма опиати, бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабиноиди, трициклични антидепресанти, амфетамин , метадон, , MDMA/екстази/ и техни метаболити /том-5; л.3- 6, л.14- 17, л.25- 27 л.31- 33, л.37- 40/.                              От заключението по    физикохимическа експертиза се установява, че          в пробите   кръв и урина, иззети от П.Б. на 17.11.2009г.в 03.40ч., има алкохол с концентрация в кръвта 0,04 о/оо  /а в урината- 0,65о/оо /том-5; л.9-10/. От заключението по физикохимическа експертиза се установява, че в пробите кръв и урина, иззети от В.П. на 17.11.2009г.в 03.30ч.  няма алкохол /том-5; л. 20-21/.

От заключението по химическа експертиза се установява, че в пробата кръв, иззета от трупа наМ.К., има алкохол с концентрация в кръвта 0,30 о/оо /том-5; л.47-48/.

От заключението по извършената в хода на разследването химическа експертиза се установява, че в пробата кръв, иззета от трупа на Б. С., има алкохол с концентрация в кръвта 0,76 о/оо /том-5; л.51-52/.

От  показанията на свидтелите З.,  К.К., П.В. и  С., дадени непосредствено пред този състав на съда и приобщените такива, се установяват действията по задържането на лицето и респективно възприетото от част от тях за намиране на вещи на мястото на задържане на подсъдимия. Показанията на свидетелите са еднопосочни с писмените доказателства, респективно с веществените доказателства, приобщени по делото, поради което се кредитират от съда. 

Чрез показанията на свидетелите А.М., В.Д. и Н.Д.  се установяват добри характеристични данни на подсъдимия  като състезател и работещ във фирма „Лакристия“, същите кореспондират като съдържание и се намират за достоверни от съда.

При тази фактическа обстановка съдът, от правна страна  намери, че подс.В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на следните престъпления:

1. престъпление по чл.339, ал.1, предл.1-во и предл. 2-ро от НК, а именно:

  На 16.11.2009г., в около 20.00 часа, в стая ползвана отМ.Т.К. на плаваща база за отдих „Персенк", намираща се във водите на язовир „Въча", в местността "Маргарата", землище на село Осиково, обл. С., е придобил огнестрелно оръжие - боен пистолет, марка „Глок /Glock/, модел 19, калибър 9x19, с фабричен № LZF252 и боеприпаси - 30 броя патрони от вида „Парабелум 9xl9;9mm Luger", намиращи се в два броя пълнители за пистолета, собственост наМ.Т.К. *** с ЕГН **********, като ги е отнел без съгласието на собственика и без да има за това надлежно разрешение и е държал, без да има за това надлежно разрешение, отнетите оръжие и боеприпаси у себе си до около 22,30 часа на 16.11.2009г. в местността „Маргарата”, землище на село Осиково, обл.С. до задържането му от органите на МВР .

От обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо предметът на престъплението да са годни взривове, оръжия и боеприпаси. От заключението на извършената балистична ексепертиза, става ясно, че инкриминираното оръжие – пистолет – е технически изправно и годно за стрелба, а инкриминираните патрони са годни за употреба. В конкретния случай - пистолет “Глок” /”Glock”/, модел 19, калибър 9x19, с фабричен № LZF252 и боеприпаси - 30 броя патрони от вида „Парабелум”, синоним  9x19; 9 мм, Люгер, намиращи се в два броя пълнители за пистолета, собственост наМ.Т.К., са били отнети от подсъдимия Т. без съгласието на собственика и без подсъдимия да имал за това надлежно разрешение. Подсъдимият е  държал, без да има за това надлежно разрешение, отнетите оръжие и боеприпаси у себе си до около 22,30 часа на 16.11.2009 г. в местността „Маргарата”, землище на село Осиково, обл. С. до задържането му от органите на МВР.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339 ал. 1 пр.1 и пр.2 НК се състои в придобиване – т.е. установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението и държане – упражняване на фактическа власт върху същия. Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, което създава обща опасност за живота, здравето и имуществото на подсъдимия и другите граждани.      

Елемент от обективна страна престъплението е липсата на надлежно разрешение за притежаване на оръжие и боеприпаси, каквото подсъдимия не притежавал, видно от Писмо рег.№ 59669 от 30.12.2009 год. от РУ – СДВР /т.7, л.23-23 от сл.дело/.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и че бойният пистолет и патроните са годни съответно огнестрелно оръжие и боеприпаси, съзнавал е, че не притежава надлежно разрешение за съхранение и ползване на огнестрелни оръжия и боеприпаси и е искал извършването му.

2.  престъпление чл.116, ал.1, т.4, предл.3, във вр.с чл.115 от НК.

На 16.11.2009г., в около 20,30 часа, на плаваща база за отдих „Персенк", намираща се във водите на язовир „Въча", в местността "Маргарата", землище на село Осиково, общ. Девин, обл. С., чрез използване на огнестрелно оръжие - боен пистолет, марка „Глок” /Glock/, модел 19, калибър 9x19, с фабричен № LZF252, собственост наМ.Т.К. *** с ЕГН **********, чрез възпроизвеждане на два броя изстрели в областта на главата - в дясната челно теменна слепоочна област и в областта на меките тъкани на тила отдясно в основата на шията наМ.Т.К. и чрез възпроизвеждане на два броя изстрели в областта на главата на долния клепач на лявото око и на лявата буза непосредствено под левия устен ъгъл на Б. Л. С., умишлено е умъртвил повече от едно лице, а именно лицатаМ.Т.К.,*** и Б. Л. С., с ЕГН ********** ***.

Подсъдимият Т. е осъществил изпълнителното деяние „умъртвил” спрямо повече от едно лице, като е причинил смъртта наМ.Т.К. и на  Б. Л. С. чрез възпроизвеждане на по два броя изстрели в  в жизненоважни области на телата им.  Уврежданията на пострадалите са били несъвмесТ.и с жизнените функции и това е довело до летален изход заМ.Т.К. и Б. Л. С..  Налице са преки причинно следствени връзки между осъществените от подсъдимия действия и настъпилите вредоносни последици. Налице е квалифицирания състав на убийство по чл.116, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. чл. 115 от НК – „на повече от едно лице”,

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. В конкретния случай, подсъдимият е съзнавал обективните елементи  на деянието, общественоопасния му характер и отражението му върху действителността - общественоопасните последици, с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид. Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат.

Подсъдимият Т. е работел охранител, могъл е да борави с огнестрелно оръжие, упражнявал се е в стрелба. Същият е произвел изстрелите седнал, при нормално положение на държане на оръжието или държано завъртян  спрямо цевната ос до около 80 градуса на наляво или до около 50 градуса надясно ; произведените изстрели са били общо четири на брой и са били насочени към жизненоважни части от телата на пострадалите, които действия са неизбежно годни да отнемат живота на жертвите, произведени са и с оръжие годно да причини смърт.  Всички тези обстоятелства са били съзнавани от лицето – не само поради житейската му зрялост, но и поради специалните умения, които той е тренирал, свързани с боравенето на огнестрелно оръжие. С факта на извършването на деянието е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Съзнателното  и целенасочено извършване на технологично необходимите действия за произвеждане на изстрелите, както и броят им, изключва възможността да се приеме, че деецът е произвел изстрелите случайно. Отделно от това, деецът е съзнавал, че причинява смърт на повече от едно лице, последователно – непосредствено едно от друго, въз основа на едно общо негово решение, взето при липсваща  промяна в условията, средата или обстановката, при които се извършва изпълнителното деяние.

На основание чл.304 НПК призна  подсъдимия В.Т.Т. за невиновен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение,  че убийството е извършено предумишлено, престъпление по чл.116, ал.1, т.9, във вр.с чл.115 от НК. Прие се,че не се установява по безсъмнен начин  по делото, че подсъдимият в определен момент, след като пристигнал в плаващата база  „Персенк“, е взел решение да убие пострадалитеМ.Т.К. и Б. Л. С., както поддържа обвинението.  Изцяло с предположителен характер би била аргументация  за  налично планиране и подготовката на  убийството при  настъпването на подходящ момент, обосновано от  обвинението  с  проявеното от него  желание да управлява лодката, за да може след извършването му да се отдалечи с нея; със снабдяването му с оръжието;с  декларираното от него желание да ходи на лов за лисици, тълкувано в дълбоко  преносен смисъл, свързан с лишаване от живот. Съдът намери по делото, че за  разходката с моторна лодка няма данни подсъдимият да е настоявал за осъществяването й, напротив това се разбира като обичайно развлечение на гостуващите на св. П.. Самото снабдяване с оръжието на постр. К. също не може да се свърже еднозначно с предумисъл за действие с него по жизненоувреждащ начин. Видно е, че боравенето с оръжието на подсъдимия Т. – ваденето и зареждането на патрони  е било възприето от св.Б..  Самото действие не е извършено на място и начин, които да останат  тайни  за останалите. Св.   Б. не е реагирал когато е видял действията на  подсъдимия,  което  би могло да се тълкува като оценка за липсваща заплаха  в поведението на подс. Т.. 

3. - престъпление по чл.216,ал.5,предл.3, във вр. с ал.1 от НК.                    На 16.11.2009г., около 21,30 часа, в местността „Маргарата", землище на село Осиково, общ. Девин, обл. С., противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „ВМW", модел "Х5", с рег. № *******, собственост на „Д.Т.П." ЕООД - гр. София, срязвайки четирите гуми на автомобила мapкa "GOODYEAR"; модел "ULTRA GRIP" c носен от него нож, причинявайки щета на обща стойност 1736,60 лева, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6, предл.2 от НК - служител в организация, която извършва охранителна дейност -,,Л." ООД - гр. София .

Относно това престъпление изпълнителното деяние  "повреди"  представлява такова действие което засяга вещта по начин, че я прави временно  негодна за използване по предназначение. В конкретния случай, подсъдимият е срязал с носен от него нож четирите гуми - марка "GOODYEAR"; модел "ULTRA GRIP", на лек автомобил марка „ВМW", модел "Х 5", с рег.№ *******, собственост на „Д.Т.П.” ЕООД – град София.

Предмет на това посегателство е чужда движима вещ. Безспорно лек автомобил марка „ВМW", модел "Х 5", с рег.№ *******, на който подсъдимият Т. срязал четирите гуми - марка "GOODYEAR"; модел "ULTRA GRIP", представлява чужда, непринадлежаща на дееца движима вещ.

За да е налице състава на престъплението по чл.215, ал.5, предл. 3-то, във вр. с ал.1 от НК, деянието следва да е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност или от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност. В настоящият случай подсъдимият В.Т. е работил като служител в търговско дружество „Л.” ООД – фирма, занимаваща се с охранителна дейност.

Деянието му е извършено умишлено, при форма пряк умисъл. Подсъдимият Т. е съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият е съзнавал, че лек автомобил марка „ВМW", модел "Х 5", с рег.№ *******, на който съшият срязал четирите гуми - марка "GOODYEAR"; модел "ULTRA GRIP", представлява чужда, непринадлежаща на дееца движима вещ, съзнавал е също така, че след повреждането й същата няма да може да бъде временно използвана по предназначение, предвиждал е и искал този резултат.Налице са всички признаци на състава на престъплението от обективна и субективна страна.

4. - престъпление по чл.346, ал.2, т.2, предл.1-во, т.1, предл.1-во и 2 - ро, ал.6, предл.1-во, във вр. с чл.346,ал.1 от НК.

На 16.11.2009г., в около 21,30 часа, в местността „Маргарата", землище на с. Осиково, общ. Девин, обл. С., противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Toyota", модел „Land Cruiser", c рег. № ******собственост на П.И.К. ***, от владението на Б. Л. С., с ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние, последвала е повреда на превозното средство, като са нанесени щети на обща стойност 1035,86 лева, превозното средство е оставено без надзор и деянието е извършено от лице по чл.142,ал.2, т.6, предл.2 от НК - служител в организация, която извършва охранителна дейност - „Л." ООД -гр. София.  От обективна страна предмет на посегателството е чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ланд Круизер”, c рег. № ******собственост на свидетеля П.И.К.. Отнемането е осъществено като е прекъсната фактическата власт на владелеца на вещта с факта на вземането й и установяване на собствена власт с цел ползване.

Подсъдимият е отнел моторното превозно средство от владението на друго лице с намерение да го ползва. На следващо място от обективна страна, деянието било извършено в пияно състояние. От заключението на извършената в хода на разследването физикохимическа експертиза се установява, че в пробите кръв и урина, иззети от подсъдимия В.Т. на 17.11.2009 г. в 01.10ч., има алкохол с концентрация в кръвта 0,79 о/оо, а в урината- 1,07о/оо.

Подсъдимият Т. е причинил повреда на управлявания от него автомобил „Тойота Ланд Круизър”, като ударил с предната си лява част задната дясна част на автомобила „Опел Комбо”, като, съгласно заключението на авто-оценъчната експертиза, стойността на нанесените щети в следствие на станалото пътно транспортно произшествие възлизат на 1035.86 лева.Обстоятелството, че подсъдимият Т. е оставил инкриминираното превозно средство без надзор се доказва от показанията на свидетеля Д., дадени в хода на разследването.

Към датата на инкриминираното деяние, подсъдимият Т. е бил служител в организация, която извършва охранителна дейност - „Л.” ООД, град София. От субективна страна инкриминираното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Налице е типичното за този вид престъпление намерение да бъде ползвано противозаконно чуждо моторно превозно средство.

 

При определяне  на наказанията.  

За престъплението по чл. 116, ал.1 т. 4  във вр. с чл. 115 от НК са предвидени са  алтернативни възможности: доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и ЛС от 15  до 20 години. Относно наказанията доживотен затвор,  съгласно нормите на закона – чл. 38 и чл. 38а  от НК  законът предвижда налагането им, ако престъплението е   изключително тежко, като това по чл. 38 от НК се прилага, само ако за  конкретно извършеното престъпление, посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по - леко наказание. Като отправна точка за определяне престъплението като изключително тежко, се ползва от съда  легалната дефиниция въведена в  чл. 93, т.8 от НК  относно особено тежкия случай, указваща, че това е този случай, при която с оглед  настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително  висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай безспорно се оцени, че деянието, поради настъпилия съставомерен резултат  разкрива белези, които го характеризират като такова с изключителна  висока степен на обществена опасност.   Последното обаче  съставлява елемент от състава на престъплението, което съгласно  нормата на чл. 56 от НК не може да се тълкува  повторно като отегчаващо вината обстоятелство. Изтеклият продължителен период от момента на извършване на деянието до постановяване на съдебен акт от настоящия състав  се оцени като обстоятелство, ползващо подсъдимото лице. Подсъдимият не е ставал причина за отлагане на делото:  от извършване на деянието до 28.11.2014г., е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“  и това е обезпечавало присъствието му, а впоследствие от след посочената дата до сега  е с мярка за неотклонение „домашен арест“ и от протоколите за съдебните заседания се установява редовното му явяване.  В данните за личността му преди 16.11.2009г. се  сочи трудова, семейна, ангажираност, липса на противоправни прояви.

При което съдът прецени, че за извършеното следва да се индивидуализира наказание от вида лишаване от свобода. За да определи максималния размер на същото, предвиден в съответната  норма на закона от 20 години, съдът на осн.чл. 54 от НК  прецени като отегчаващи вината обстоятелства  изключителната морална укоримост на извършеното и неговия резултат  - непредизвикано по никакъв начин / вербално или чрез действие/  от пострадалите лица деяние, като постр. К. е бил дългогодишен  приятел на подсъдимия, а постр. С.  непознат до датата на деянието. Употребения алкохол и същевременно с това вземането на огнестрелно оръжие, държането  му, както и  боравенето с неговите боеприпаси, демонстрира висока степен на незачитане обществените отношения и правила, вкл. и забраната за да се носят при  и след употреба на алкохол / чл.15б ЗКВВООБ отм. /  от страна на подсъдимия.

 За престъплението по чл. 339, ал. 1 НК , за което подсъдимият е признат за виновен, в НК, действащ към момента на извършване на престъплението, е предвидено наказание “лишаване от свобода” до 6 години.  При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Т.Т., на осн. чл. 54 от НК,  се определи  2 години лишаване от свобода  което се явява под средния размер,като съдът отчете като съществено отегчаващо обстоятелство иммено пренебрегването на забраните да се носи, респ. борави с оръжие след употребата на алкохол, което безспорно е дейност която е източник на опасност.

За престъплението по чл. 216,ал.5,предл.3, във вр. с ал.1, вр.чл.54  НК му наложи  наказание в размер на   2 / две/  години лишаване отсвобода, което е към минимума на иначе предвиденото в санкционната част на нормата  “Лишаване от свобода” до 10 години.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Т.Т. за това престъпление, съдът отчете като смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства направеното самопризнание за извършеното престъпление и  естеството на повредата, която само временно  ограничава ползването на автомобила . 

За престъплението по чл. 346,  ал.2, т.2, предл.1-во, т.1, предл.1-во и 2-ро, ал.6, предл.1-во, във вр. с чл.346,ал.1 НК е предвидено наказаниеЛишаване от свобода” от 1 до 10 години.  На основание чл. 54 от НК, като отчете направеното самопризнание от една страна, а от друга като отегчаващо наличието на няколко квалифициращи признака, съдът определи наказание под средния размер, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 НК  съдът определи   едно общо наказание на  В.Т.Т. в размер на най-тежкото – 20 /двадесет/ години лишаване от свобода, които следва да се изтърпят при първоначален строг режим.

Съдът прие, че на основание чл. 24 от НК следва да увеличи  размера на така определеното общо наказание с 5 / пет/  години,   като се прие,  че в съвкупността се включват общо четири тежки умишлени престъпления, при което санкционирането им с наложеното  по реда на чл. 23 от НК  едно,   макар и най – тежко наказание,  не би способствало за постигане на целите на наказаването, с оглед принципа на поглъщане на наказанията, а това би лишило от справедливо наказаване  цялата престъпна деятелност, извършена от подсъдимия, която засяга значим брой обществени отношения – правото на живот, правото на собственост, режима, свързан с боравене с оръжия и  боеприпаси, като и този свързан с транспортните средства. Ето   защо се прие, че за да се въздейства предупредително и възпиращо на обществето  и на подсъдимия,  следва наказанието да бъде  увеличено на 25   /двадесет и пет/  години   лишаване от свобода.

Постанови се то да се изтърпи  при първоначален строг режим, с оглед нормата на чл.57 , ал.1 т.2 б. „а“ ЗИНЗС .

   

По предявените  граждански искове  от  наследниците на  Б. С. иМ.К..

Установи се  виновно извършено от подсъдимия противоправно – престъпно деяние, от което  в пряка причнно-следствена връзка са настъпили  причинените на  Н.Б.С. ЕГН **********, респ. на Н.Г.К. ЕГН **********  и Т.М.К. ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в : преживени изключително силни негативни емоции от загубата на техните синове, който са били в млада възраст – Б. С. -  роден през 1974г. ,  аМ.К. – роден през 1979г. ,  с  които гражданските ищци са били били свъзрани  във здрава и пълноценна, хармонична материална и духовна житейска връзка и на които жертвите е следвало да бъдат  тяхна опора – морална и материална.

При така изложеното, с оглед чл. 45 от ЗЗД,  чл. 52 от ЗЗД  и  обществения критерий за справедливост,  се счете че следва да осъди  В.Т.Т. да заплати на Н.Б.С. ЕГН ********** сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на  деянието, съставляващо престъпление   по чл.116, ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.115 от НК, ведно  със законната лихва от  16.11.2009г. до окончателното им изплащане.

На осн.чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД В.Т.Т. бе осъден да заплати на Н.Г.К. ЕГН **********  и на Т.М.К. ЕГН ********** сумите от по 150  000 /сто  и петдесет хиляди/ лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието, съставляващо  престъпление по чл.116, ал.1 т.4 пр.3, вр.чл.115 от НК, ведно със законната лихва от  16.11.2009г. до окончателното им изплащане, като отхвърли предявените от тях граждански искове  в останалата част до пълния им размер от 200 000 лева, т.к. се прие, че присъдените суми от по 150 000 лева представляват справедлив еквивалент на извършеното .

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си .

                                                       

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             МЛАДШИ СЪДИЯ: 

   / Сн. К./                                  /В. Димчева /