№ 4
гр. Котел, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. К. К., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. Котел, ул.“Изворска“ № 62А срещу
„Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Изворска“№ 85, за с която
се иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 7459,90 лв.,
представляваща дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.09.2022 г. до 30.06.2023 г., включително, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на претендираната сума.
Ищцата основава претенциите си на твърденията, че е работила в
ответното дружество на длъжност „медицинска сестра“, съгласно трудов
договор № РД-11-35/09.09.2022г., а от 16.09.2022г. работи на длъжност
„медицински секретар“, видно от допълнително споразумение № 138 от
15.09.2022г. към Трудов договор № РД-11-35/09.09.2022г. Ищцата – В. К. К.,
чрез адв. М. Г., твърди, че ответното дружество не е изплатило изцяло
дължимите и полагащи й се суми по трудово възнаграждение за периода от
01.09.2022г. до 30.06.2023г., включително, като тези суми възлизат на обща
стойност 7459,90 лв. Госпожа К. посочва, че е престирала своята работна сила
в полза на ответника, както и, че същата многократно е отправяла искания за
изплащане на дължомото й се трудово възнаграждение в пълен размер, но до
момента на подаване на исковата молба ответното дружество не е
1
удовлетворило тези искания.
Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на
дължимото й се трудово възнаграждение в размер на 7459,90 лв, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски –
адвокатски хонорар в размер на 800 лв.
В съдебното заседание проведено на 10.01.2024г. ищцата не се явява,
представлява се от адв. Г. от АК – Сливен. Процесуалният й представител
поддържа исковата молба и иска от съда ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата дължимото й се неизплатено трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски.
Не е получен писмен отговор на исковата молба в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК.
В съдебните заседания ответното дружество е редовно призовано, но не
се явява представител, нито се изпраща становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор № РД-11-35/09.09.2022г. ищцата В. К. е
назначена на длъжност „медицинска сестра“ в ответното дружество при
работно време от 8 (осем) часа и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) с периодичност на изплащане
месечно – всеки месец до 30-то число се изплаща заплата за предходния
календарен месец. На 15.09.2022г.между страните е подписано Допълнително
споразумение № 138, по силата на което служителят К. е преназначена на
длъжност „медицински секретар“ с основно месечно трудово възнаграждение
от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) при 8 часов работен ден, считано от
16.09.2022г., като всички останали клаузи по сключените до момента договор
и допълнителни споразумения остават в сила. С последващо допълнително
споразумение от 28.02.2023г. трудовото й възнаграждение е променено на
1500 лв. (хиляда и петстотин лева). В това допълнително споразумение също
е уговорено, че всички останали клаузи по сключените до момента договор и
допълнителни споразумения остават в сила.
На 20.11.2023г. в закрито съдебно заседание е постановено Определение №
325, с което съдът е задължил, на основание чл.190 от ГПК ответното
2
дружество да представи трудовото досие на ищцата, както и документи,
удостоверяващи размера на неизплатеното брутно трудово възнаграждение на
ищцата за периода от 01.09.2022г. до 30.06.2023г.,включително.
На 08.12.2023г. в деловодството на съда под вх. № СД-02-08-
2645/08.12.2023г. е постъпило придружително писмо от ответното дружество,
ведно със заверено копие от трудовото досие на ищцата и оригинал на
справка за начислено, изплатено и дължимо трудово възнаграждение на В. К.
за процесния период. В справката е посочено по месеци нетното трудово
възнаграждение на ищцата колко от него е изплатено и какъв е неговият
остатък. Остатъкът от дължимото месечно възнаграждение на ищцата за
процесния период, който не и е заплатен възлиза на обща стойност от 7459,90
лв., т.е. точно толкова колкото и В. К. претендира в исковата си молба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателствени средства.
Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени
доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно
установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат
съмнения в тяхната доказателствена стойност.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Искът е допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на
иска и той носи доказателствената тежест да установи наличие на
действително трудово правоотношение през исковия период; факта, че е
полагал труд през този период; размера на брутното си трудово
възнаграждение, както и изискуемостта на дължимите вземания за трудови
възнаграждения.
В настоящият казус се твърди, че между страните по делото е сключен
трудов договор, по който ответникът не е изпълнил точно задължението си да
заплаща работна заплата на ищеца в пълен размер. Съгласно разпоредбата на
чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Задължението
на работодателя да заплати трудово възнаграждение е насрещно на
задължението на работника или служителя да престира труд. От събраните по
делото доказателствени средства безспорно се установи, че между страните в
процесния период от 01.09.2022г. до 30.06.2023 г. е съществувало валидно
трудово правоотношение по силата, на което ищцата е работила в ответното
дружество на длъжност първо „медицинска сестра“, а след това „медицински
секретар“ и е престирала своята работна сила. Ответникът от своя страна,
като работодател, не е изпълнил основното си задължение да заплати на
ищцата цялото трудово възнаграждение за този период, поради което искът е
3
доказан по основание. До тези изводи съдът достигна от направените от
ответника частични плащания на трудови възнаграждения, които се
установяват както от представените от ищцата извлечения от ведомостите за
заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения, така и от
представената от ответното дружество справка за начислено, изплатено и
дължимо трудово възнаграждение на К.. Съгласно сключения през 2022 г.
трудов договор, ответното дружество е имало задължение да плаща изцяло
ежемесечно трудово възнаграждение на ищцата. Размерът на това
възнаграждение е променен с допълнително споразумение от 28.02.2023 г. За
положения от ищцата труд ответникът-работодател е имал задължение на
основание чл. 128, т. 2 от КТ за периода от 01.09.2022 г. до 30.06.2023 г. да
заплаща основното трудово възнаграждение на ищцата, което първоначално е
възлизало в размер на 950 лв., а след това в размер на 1500 лв. Падежът на
плащане на трудовото възнаграждение е 30 число на всеки следващ месец.
С оглед на горното, съдът намира, че ответника-работодател е изплащал
частично уговореното трудово възнаграждение, като неплатената част от
дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022 г. до 30.06.2023
г. е в общ размер на 7459,90 лв. До този извод съдът достигна въз основа на
представените и приети по делото писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че осъдителният иск по чл. 128 от КТ е
доказан в своето основание, тъй като са налице всички елементи от
фактическия състав, а именно - сключен е действителен трудов договор от
2022 г., който не е прекратен; ищцата е полагала труд през исковия период; и
е настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение за периода от
01.09.2022 г. до 30.06.2023 г. Искът е доказан и в своя размер, а именно за
сумата от 7459,90 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и тъй като ищцата е служител, а искът
произтича от трудово правоотношение, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК тя
не внася такси и разноски по настоящото производство. При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе
сторените от ищцата разноски за един адвокат в размер на 800 лв.,
съразмерно уважената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да плати съразмерно уважената част от иска държавна такса в размер
на 298,40 лв. по иска по чл. 128, т. 2 от КТ по сметката на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
"Изворска” № 85 ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. Котел, ул.“Изворска“ № 62А, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата
от 7459,90 лв. /седем хиляди четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/, представляваща дължимото, но неизплатено трудово
4
възнаграждение за периода 01.09.2022 г. до 30.06.2023 г. включително, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
"Изворска” № 85 ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. Котел, ул.“Изворска“ № 62А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща сторените от ищцата
разноски за един адвокат в първоинстанционното производство, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
"Изворска” № 85 ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Котел, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 298,40 лв., представляваща държавна
такса по предявения иск, съразмерно уважената част от него.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5