№ 1282
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501757 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260989/18.03.2022 г. по гр.д. № 2900/2021 г. на СГС, I-29 състав,
поправено с решение № 262214/04.07.2022 г., е осъден Софийски районен съд да
заплати на Д. Г. П., действащ чрез своята майка и законен представител И. Т. Х., на
основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС, сумата 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат
на нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на производството
по гр.д. № 24705/2015 г. на СРС, образувано по искова молба от 08.05.2015 г. и с
постановено решение от 07 юли 2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева.
Ищецът Д. Г. П. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част, с искане предявеният иск за неимуществени
вреди да бъде уважен в пълен размер или евентуално до 10 000 лева. Излагат се доводи
за неправилност на някои изводи на първоинстанционния съд относно развитието на
процесното дело на СРС. Неправилно съдът приел, че делото е насрочено и разгледано
в открито съдебно заседание в разумен срок. Сочат, че след постъпване на
присъединеното дело от Районен съд – Шумен следвало ищцата по него също да бъде
призована, което не било сторено и този пропуск на съда довел до забавяне на делото.
Изразява се несъгласие с приетото от СГС, че по делото не се установява
продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина
на живот на малолетното дете и да му е причинило други неудобства, извън
обичайните такива, както и върху възможността му да се справя в училище. Сочи се, че
неговата майка вместо да отделя внимание на сина си, отделяла много време по
воденето не делото и по депозирането на различни жалби до няколко институции с цел
да осигури неговото своевременно движение. Във връзка с това тя изпитвала и
1
различни чувства и емоции: безсилие, гняв, обида, безпокойство, които инстинктивно
се отразявали и на детето, чиито емоции били проекция на тези на неговата майка.
Ответникът СРС е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
Ответникът СРС също е депозирал въззивна жалба срещу първонистанционното
решение в неговата осъдителна част с доводи за недоказаност на претърпени вреди в
причинна връзка със забавянето на процесното дело на СРС. Сочи се още, че
първоинстанционното решение не е съобразено с практика на ЕСПЧ и ВКС, според
която е възможно едно дело да отговаря фактически на изискванията за разумен срок и
при фактическо надвишаване на процесуалните срокове, както и че е възможно да се
установи неразумна продължителност, но ако страната не докаже вреди в причинна
връзка с това, обезщетение не следва да й бъде присъждано. Решението не
съответствало на приложимото материално право – чл. 52 ЗЗД и било неправилно и
необосновано. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът
отхвърлен.
Ищецът Д. Г. П. чрез своята майка и законен представител е депозирал отговор
на въззивната жалба на СРС, в която излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Ищецът Д. Г. П. чрез своята майка и законен представител е твърдял в
исковата молба, че през 2015 г. образувал исково производство пред Софийски
районен съд, което без да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
повече от две години, било прекратено с разпореждане от 26.07.2017 г. Последното
било отменено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2019
г. – четири години след завеждането му. Това заседание било отложено за прилагане на
друго дело. Делото било обявено за решаване на 31.05.2019 г., като решението било
постановено едва на 07 юли 2020 г., което не е влязло в сила към момента на
сезирането на съда – 04.03.2021 г.. Ищецът е поддържал, че е налице неоправдано
дълго производство при липса на фактическа и правна сложност на делото и то без да е
налице негово процесуално поведение, препятствало разглеждането му. През цялото
време на висящност на производството чувал разговори на майка му с адвокати за
делото и как нещата не вървят, които му причинили затваряне, неувереност и
потиснатост, които правили трудни успехите в училище и придобиването на социални
умения. Претендирал е обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
воденето на делото в неразумен срок в размер на 30000 лева, които да му бъдат
заплатени от ответника Софийски районен съд.
Ответникът Софийски районен съд е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска, възразявайки че същият е неоснователен поради развитото в него
частно производство, отлагане на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за събиране на доказателства и разглеждане на делото от най-натоварения в страната
2
съд, в който за съдебния състав са образувани дисциплинарни производства.
Поддържано е, че липсват претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинна
връзка на продължителността на производството с твърдените вреди, които като
впечатления и усещания в детето били резултат от поведението и отношението на
неговия законен представител и други негови близки. Поддържал е, че е възможно
едно дело да отговаря фактически на изискванията за разумен срок и при фактическо
надвишаване на процесуалните срокове, както и че е възможно да се установи
неразумна продължителност, но ако страната не докаже вреди в причинна връзка с
това, обезщетение не следва да й бъде присъждано. Твърдял е, че претендираното
обезщетение е прекомерно.
Контролиращата страна Прокуратура на Република България е навела доводи за
неоснователност на исковата претенция в претендирания размер.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани
свидетелски показания. От така събраните доказателства се установява следното:
Производството по гр. дело № 24705/2015 г. по описа на СРС е било образувано
на на 08.05.2015 г. въз основа на предявена от Д. Г. П. против „Орка – С“ ООД искова
молба с формулирано искане по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, поради
настъпила на 23.10.2014 г. трудова злополука, установена с разпореждане № 17400 от
02.12.2014 г. на НОИ, заедно със законната лихва от увреждането. За обосноваване на
искането си малолетният ищец Д. П. чрез неговата майка и законен представител И. Х.,
е изложил ясно и точно относимите фактически обстоятелства, като е направил и
доказателствени искания.
С разпореждане от 05.06.2015 г. СРС, ГО, 73-ти състав, определен да разглежда
делото след извършено на 08.05.2015 г. разпределение, е разпоредил връчването на
основание чл. 131 от ГПК на препис от исковата молба на ответника за отговор в 1-
месечен срок. Съобщението с приложения препис е връчен на ответника „Орка – С“
ООД на 05.10.2015 г., като отговор на исковата молба е подаден от последния
на 04.11.2015 г.
Преди постъпването на отговора, с молба от 14.10.2015 г. е направено искане за
допускане на обезпечение на иска чрез запор върху вземания на дружеството за
вземания от банкови сметки. С молба от 21.12.2015 г. ответникът е съобщил за
налагане на исканото обезпечение по друго гр. дело № 3126/2015 г. на РС – Шумен,
образувано по молба по чл. 390 от ГПК на Д. П. и е поискал неговата отмяна, като по
исканията на страните СРС се е произнесъл с определение от 30.11.2016 г.
С молба от 22.11.2016 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ч., е
оттеглил исковите си претенции и поискал прекратяване на производството. Преди
произнасяне от СРС по така направеното изявление, с молба от 25.11.2016 г. същото е
оттеглено от ищеца, чрез законния му представител, като е посочено и, че адв. Ч. не
разполага с пълномощия за разпореждане с предмета на делото. Въпреки последното
изявление, СРС с друго определение от 30.11.2016 г. е прекратил на основание чл. 232
от ГПК производството по делото. Определението за прекратяване на производството
е обжалвано с частна жалба от 20.12.2016 г. от ищеца Д. П., който поради липсата на
предприети съдопроизводствени действия, на 04.05.2017 г. е подал молба по чл. 255 от
ГПК. След постъпването й по делото СРС е разпоредил на 26.07.2017 г. връчването на
препис от частната жалба на другата страна за отговор, като отговор е подаден от
ответника на 18.09.2017 г. и по разпореждане от 26.09.2017 г. на първоинстанционния
съд, делото е изпратено на въззивния съд за произнасяне по жалбата. На 29.09.2017
г. по частната жалба е образувано гр. дело № 12407/2017 г. на СГС, който с
определение от 22.11.2017 г. е отменил прекратителното определение на СРС поради
3
липсата на изрични пълномощия на адвокат Ч. и делото е върнато на СРС
на 30.11.2017 г.
Междувременно на 01.06.2017 г. по делото на СРС е постъпило и гр. дело №
1118/2016 г. на РС - Шумен, образувано по предявени от Д. П. (майка на починалия
при трудовата злополука) против „Орка – С“ ООД искове по чл. 200 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД. Същото е изпратено по подсъдност и присъединено от ОС – Шумен за общо
разглеждане с гр. дело № 24705/2015 г. от СРС с определение от 16.12.2016 г. по гр.
дело № 581/2016 г., образувано по частна жалба за подсъдността на исковете на Д. П..
За предприетите от ищеца действия по движението на делото пред СРС е
представена молба от 31.10.2018 г. , подадена от него до Омбудсмана на Република
България, за оказване на съдействие по хода на исковото производство по гр. дело №
24705/2015 г. на СРС.
След тази молба и други такива с определение от 27.11.2018 г., постановено по
реда на чл. 140 от ГПК, СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 01.03.2019 г. Постановил е също и гр. дело № 1118/2016 г. на РС – Шумен
да бъде докладвано на зам. председателя на СРС за образуване на ново дело и
разпределянето му, като с разпореждане от 28.11.2018 г. същото е върнато на същия
състав поради постановеното от ОС – Шумен съединяване на делата за общо
разглеждане.
На 01.03.2019 г. поради нередовно призоваване на ищеца Д. П. по
присъединеното дело на РС – Шумен, ход на производството не е даден, като същото е
насрочено за разглеждане на 31.05.2019 г. На това заседание съдът е провел съдебното
следствие и след изслушване на устните състезания на страните го е обявил за
произнасяне с решение. Решението, с което частично са уважени предявените от Д. П.
и Д. П. искове по чл. 200 от КТ, е постановено на 07 юли 2020 г., като до ответника
„Орка – С“ ООД са изпратени съобщения съответно на 07 юли 2020 г. и 10.08.2020 г. ,
върнати в цялост по делото. С разпореждане от 06.07.2021 г. СРС е указал връчването
на ново съобщение на ответника чрез процесуалния му представител, който
на 14.07.2021 г. е отказал да получи съобщението поради липса на връзка с доверителя
й. СРС е приел съобщението за връчено при отказ на представителя и удостоверил
влизането му в сила на 29.07.2021 г.
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди пред първата
инстанция са разпитани свидетелите З. Д. и Х. Ж. – близки познати на детето и
неговата майка.
Свидетелката З. Д. е посочила, че Д. е син на нейната най-добра приятелка И..
През лятото се виждали всеки ден, а сега един, два пъти седмично. Заедно ходят на
почивка, прекарват заедно уикендите Д. живее с майка си и брат си и е във втори клас.
През 2015 година Д. бил на две години. Майка му не му обяснявала, опитвала се да му
спести някои неща. Покрай делата и тревогите, свързани с тях била разстроена,
понякога плачела, разказвала на свидетелката, а децата постоянно били край тях. Д.
виждал, че майка му е разстроена и я питал защо. Детето се разстройвало заради това,
че тя е разстроена. Д. бил много чувствителен и понякога се затварял. Понякога Д. я
питал пак ли ще ходи в *** заради него. Тя се стараела повече с усмивка да му
отговаря.
Свидетелят Х. Ж. е посочил, че познава Д. от 2014 г., когато бил на година и
половина. Виждат се поне веднъж в месеца. Детето било чувствително, отговорно и
справящо се в училище. Било и силно привързано към своята майка, поради което и то
видимо се притеснявало, когато тя трябвало да пътува заради дела, свързани с него.
Всяка една емоция на майка му му се отразявала. Свидетелят чувал, че детето се
справя добре в училище с помощта на майка му, която го пращала на уроци.
4
Свидетелят знае, че Д. води дело от 2015 г. срещу работодателя на баща си. По него
имало заседание през 2019 г., а решението излязло през 2020 г. и влязло в сила през
2021 г. За делото пред детето не било говорено открито, но той дочувал и започвал да
пита. Притеснен бил, че майка му пътува за делото. Д. се опитва да бъде закрилник на
по-малкия си брат и да помага на майка си.
По делото е представено и препис-извлечение от публичен регистър на
дисциплинарни производства по ЗСВ срещу съдии за 2017 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
състав намира следното:
Предявен е иск по чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6§1 от КЗПЧОС.
За да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже, че е водил процесното
гр.д. № 24705/2015 г. на СРС; че същото не е приключило в разумен срок и че от това
за ищеца са произлезли твърдените неимуществени вреди. Следва да бъде доказан
техния вид и обем, с оглед установяване размера на претенцията за обезщетяването им.
Доколкото чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ препраща към чл. 6§1 от КЗПЧОС, според който
всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, тази норма определя и лицата,
които са материално легитимирани да търсят обезщетение за разглеждане на неговото
дело в разумен срок.
В чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са дадени примерните критерии, които съдът следва да
вземе предвид, при оценка продължителността на срока, в който е проведено
съответното производство и дали той е разумен, а именно общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
пред СРС е било образувано на 08.05.2015 г. исково производство с ищец малолетният
Д. П. и ответник – „Орка С“ ЕООД, работодател на загиналия при трудова злополука
баща на ищеца по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди на детето от смъртта на неговия баща.
Установява се още, че делото е приключила на една инстанция, като е проведено едно
редовно открито съдебно заседание на 08.12.2021 г., решение е постановено на
07.07.2020 г. и същото е влязло в сила на 29.07.2021 г.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция, че така
продължилото шест години на първа инстанция съдебно производство е забавено с
повече от три години и е приключило в неразумен срок, предвид следното:
На първо място, установява се, че исковата молба не е оставяна без движение,
приета е за редовна от съдията и същата е изпратена за отговор на ответника по-малко
от месец след образуване на делото. Такъв е постъпил по делото на 04.11.2015 г. До
22.11.2016 г. делото не е насрочено, като бездействието на съда, въпреки голямата
натовареност на СРС, продължило една година, несъмнено превишава разумния срок,
който настоящият състав намира да е не повече от два-три месеца.
На 22.11.2016 г. постъпва молба за оттегляне на иска, подписана от адв. Ч.. Без
да провери дали адвокатът има изрично пълномощно за разпореждане с предмета на
делото, съгласно изискването на чл. 34, ал. 3 ГПК и без да съобрази постъпилата на
5
25.11.2016 г. молба от законния представител на ищеца, с която не поддържа
изявлението на адв. Ч. и го оттегля, с определение от 30.11.2016 г. делото е прекратено.
Това е довело до инициирането на частно въззивно производство по частна жалба
срещу това определение, приключило на 22.11.2017 г. Или, предвид неправилния акт
на съда производството се е забавило с още една година. Следва да се има предвид, че
част от тази забава се дължи и на бездействието на СРС да връчи препис от частната
жалба на насрещната страна, съобразно изискването на чл. 276, ал. 1 ГПК в
продължение на седем месеца (от 20.12.2016 г. до 26.07.2017 г.), като е предприел
действия по връчването й, вследствие искане по чл. 255 ГПК.
Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 01.03.2019 г., с определение
от 27.11.2018 г. (който срок за разглеждане сам по себе си е съвсем разумен) – повече
от три години след депозиране на исковата молба. Със същото определение
изпратеното по компетентност и за присъединяване дело на Районен съд – Шумен е
изпратено от съдията.докладчик за образуване на ново дело. Настоящият състав
намира, че това действие не е било неправилно, тъй като определението, с което
Окръжен съд – Шумен присъединява делото на РС – Шумен към друго дело на СРС не
почива на закона и не може да обвърже СРС. Присъединяването е акт по
целесъобразност и преценка дали да присъедини две дела може да прави
присъединяващият съдия, а не този, чието дело се присъединява. Въпреки това, след
като още на 28.11.2019 г. делото е върнато на съдията за разглеждане от Председателя
на съда, съдията е следвало да съобрази, че ищцата по присъединеното дело Д. П. също
следва да бъде призована за насроченото заседание и да предприеме действия по
конституирането й като ищец по делото и съответно разпореждане за нейното
своевременно призоваване. Съответно, след като това не е сторено, наложило се е
насроченото за 01.03.2019 г. съдебно заседание да бъде отложено поради нейното
непризоваване за 31.05.2019 г. Това отсрочване, макар и съвсем разумно като срок,
предвид натовареността на СРС, е забавило делото с още три месеца.
В съдебното заседание на 31.05.2019 г. са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и съдебното дирене е приключило. Решение
обаче е постановено едва на 07.07.2020 г. – повече от година след дадения ход по
същество. Този срок е прекомерен, въпреки голямата натовареност на СРС, която би
обосновала постановяване на решение след не повече от няколко месеца. Решението е
влязло в сила година по-късно, предвид затруднения във връчването му на ответника.
Или, при така установеното, производството е забавено само поради
бездействието на съда или негови пропуски, с повече от три години. Неоснователни са
оплакванията на СРС, че неспазването на процесуалните срокове в случая не води
непременно до разглеждане на делото в неразумен срок. Последното би било вярно,
само ако неспазването на сроковете се дължеше на поведението на страните или други
участници в процеса. В случая обаче такава причинна връзка не се установява.
Констатираната обща забава се дължи изцяло на бездействието на съда своевременно
да постановява актове по движение на делото, както и да постанови крайния си акт в
разумен срок.
Приема се в съдебната практика, че при неразглеждане и решаване на делото в
неразумен срок неиущетвените вреди се предполагат. Такива са всички емоции на
страната, свързани със страх, притеснение, напрежение, чувство на безпомощност и
гняв. В случая ищецът е бил на по-малко от две години при образуване на спорното
делото и на осем, когато е влязло в сила решението по него. Това действително е
възраст, когато едно дете едва ли може да осъзнае какво представлява едно съдебно
дело и какво е значението му в неговия живот, още по-малко осъзнава дали то се
движи нормално или в неразумен срок. Това обаче не означава, че малолетното дете не
6
е претърпяло неимуществени вреди в причинна връзка с продължителния и неразумен
срок на делото. Настоящият състав споделя разбирането на представителите на ищеца,
че у детето неизменно рефлектират емоциите и поведението на майка му – неговият
най-близък човек. Свидетелските показания установяват, че тя е била много разстроена
от бавното движение на делото и често е плачела. Това е разстройвало и детето. То е
знаело също, че майка му пътува до *** заради него, дочувало е разговори, че нещата
там не вървят добре. Чувствало се е потиснато и се е затваряло в себе си. Несъмнено
отсъствията на майка му, която е пътувала до София във връзка с делото през всичките
шест години от воденето му, се е отразявало негативно на неговата крехка психика и е
разклащало чувството му за стабилност и сигурност.
Не се установява обаче продължителността на делото да е довело до извънмерни
вреди за детето в неговото ежедневие, нито да е повлияло на справянето му в училище.
Свидетелят Х. дори казва, че детето се справя добре в училище.
По отношение размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема следното:
В съдебната практика са изведени неизчерпателно критериите, които имат
значение за определяне на този размер. Така напр. в Решение № 60242 от 13.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о. е прието, че размерът на обезщетението за
морални вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в
смисъла разяснен по т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат
икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се отчита,
че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има
обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква
в най-пълна степен да бъдат обезщетени претърпените вреди, при определяне размера
на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко
увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно
състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколко то се
явява над "разумния" срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността
на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство
върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. процесуалното й
качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно
посочени, се преценяват от съда с оглед конкретния спор по чл. 2б ЗОДОВ.
В случая следва да се вземе предвид, че гр.д. № 24705/2015 г. на СРС е било с
предмет обезщетение за неимуществените вреди, търпени от малолетния ищец Д. П. от
смъртта на баща му. Т.е., това дело е било изключително важно за ищеца, както за да
получи той усещане за справедливост, така и за да може донякъде да компенсира в
бъдещия си живот липсата на баща си посредством полученото обезщетение.
На следващо място следва да се вземе предвид това, че делото не е с голяма
фактическа и правна сложност и събирането на доказателства е осъществено в едно
единствено съдебно заседание, което прави продължителност от шест години твърде
прекомерна и надхвърляща разумното разглеждане на такова дело. Следва да се посочи
още, че ищецът по никакъв начин не е допринесъл за тази продължителност. Напротив,
неговата майка се е налагало да се възползва от способа по чл. 255 ГПК, за да бъде
продължено разглеждането на делото.
Следва да бъдат отчетени на следващо място конкретно претърпените от ищеца
вреди, установени по делото, както и липсата на данни за сериозно отражение върху
живота и психиката на ищеца повече от нормалното. Следва да се отчете неговата
крехка възраст и невъзможността му да разбира значението на случващото се, като
7
негативните му емоции изцяло са отразявали тези на майката.
Като се вземе предвид горното, както и развитието на икономическите
отношения през 2021 година и съдебната практика, настоящият състав намира, че
присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 4000 лева е достатъчно да
обезщети конкретните вреди, претърпени от ищеца.
Поради съвпадането в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от въззивното производство право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът е доказал разноски в размер на 5 лева за държавна такса, но доколкото
въззивната му жалба не е уважена в никаква нейна част, същите не му се дължат.
На СРС следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, за защита по
въззивната жалба на ищеца.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260989/18.03.2022 г. по гр.д. № 2900/2021 г. на
СГС, I-29 състав.
ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И. Т. Х. да заплати на Софийски районен съд сумата 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8