№ 12301
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110135839 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Д. С. Р., Д. С. Р. и Д. С.а Р. за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца част от следните суми при условията на
разделна отговорност: сумата от 3947,27 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес .................., аб.
№ ........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.02.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 494,90 лева за периода от
15.09.2019 г. до 21.01.2022 г., сумата от 28,09 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,87 лева за
периода от 31.08.2019 г. до 21.01.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 5453/2021 г. по описа на СРС, 113 състав. Ищецът
претендира от първите двама ответници по 1/12 част, а от третия – 4/12 от горепосочените
суми, а именно:
- от Д. С. Р. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 328,94 лева, ведно със законна лихва за
периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 41,24 лева, главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 2,34 лева, ведно със законна лихва за периода от
03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до
21.01.2022 г. в размер на 0,41лв.
- от Д. С. Р. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 328,94 лева, ведно със законна лихва за
периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 41,24 лева, главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 2,34 лева, ведно със законна лихва за периода от
1
03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до
21.01.2022 г. в размер на 0,41лв.
- от Д. В. Р. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 1 315,75 лева, ведно със законна лихва за
периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 164 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 9,37 лева, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022 г. в
размер на 1,61 лева
Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
........................., като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това
срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на
претенциите.
С отговора на исковата молба ответниците правят възражения за изтекла погасителна
давност. Оспорват предявените искове за лихви по основание и размер, като поддържат, че
не са изпадали в забава. Възразяват, че ищецът не се легитимира като титуляр на вземането
за начислените суми за дялово разпределение и оспорват метдиката, по която същото се
изчислява. Правят възражение за неравноправност на клаузите на чл. 33 от приложимите за
процесния период Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Бруната България“ ООД счита, че
при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими
нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5453/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. При посочване основанието, на което се претендират двете
вземания за главници, е налице дублиране, което следва да се приема за техническа грешка.
Не е спорно, че по-голямата от главниците е за стойността на доставената топлинна енергия,
което обстоятелство следва несъмнено от изложените фактически твърдения, на които
ищецът основава исковете си. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
2
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство ответниците не оспорват, че са съсобственици
на процесния имот, като това обстоятелство и твърдените от ищеца квоти в съсобствеността
се установява и от съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –
акт за граждански брак от 27.07.1991г. /л.103/, договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.09.1991г. /л. 20/ и удостоверение за
наследници на С. Д. Р. от 13.04.2021г. /л. 22/ и др. Ето защо, при съвкупната преценка на
всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и
съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия
при посочените в исковата молба квоти са именно ответниците по делото в качеството им на
собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответниците в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Ответниците не оспорват, поради което и с доклада по делото са отделени като
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че жилището,
за което са начислени процесните вземания, е било топлоснабдено през процесния период и
че за същия е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност. Ответниците не
оспорват исковете по размер, поради което и предвид ангажираните писмени доказателства
по делото съдът намира, че всички съдебно предявени вземания са коректно изчислени.
Следва да се разгледа и наведеното от ответниците в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
3
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.02.2022г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за
нищожност на клаузата от общите условия относно настъпването на изискуемостта на
вземането за главница е неотносимо, доколкото същото касае неприложима към процесното
правоотношение редакция на общите условия.
На следващо място в случая следва да се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /.
Предвид изложеното съдът приема, че погасени по давност са вземания за периода
м. 12. 2018 г. – м. 04. 2020 г. Съобразно кредитираната ССчЕ, неоспорена от страните,
размерът на непогасената по давност главница за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., е
3433,93 лева.
Ето защо спрямо първите двамата ответници претенцията за топлинна енергия е
основателна за сумата от 286,16 лева - дължима сума за доставена топлинна енергия за
периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 328,94 лв.,
4
както и за периода 01.05.2018 г. - 30.11.2018 г. искът ще се отхвърли.
Спрямо ответника Сесислава В. Р. претенцията за топлинна енергия е основателна
за сумата от 1144,64 лева - дължима сума за доставена топлинна енергия за периода
01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 1315,75 лв., както
и за периода м.12.2018г. до м.04.2020г. искът ще се отхвърли.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът намира, че възражението, че ищецът не е материално
легитимиран по съдебно предявеното вземане за стойността на услугата по дялово
разпределение, е неоснователн.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в Размерът
на дължимата такса дялово разпределение се не е спорен между страните. Давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо
давността за вземането за м. 07.2019 г. е започнала да тече от 01.08.2019 г., поради което не
е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г. Ето защо
претенцията за дялово разпределение срещу всеки от ответниците е основателна в цялост за
сумите от 2,34 лева спрямо ответниците Д. и Д. Р.и и за сумата от 9,36 лева по отношение на
ответника Д. Р.. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
5
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
От кредитираното заключение на ССчЕ следва, че общият размер на дължимото
обезщетение за забава върху уважената главница в размер на законната лихва за периода от
15.09.2019 г. до 21.01.2022 г. е в размер на 385,06 лв. Ето защо исковете за обезщетение за
забава върху вземането за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия
спрямо ответниците Д. и Д. Р.и са основателни за сумата от 32,09 лева, респ. за сумата от
128,35 лева по отношение на ответника Д. Р., а за разликата до пълните предявен размери ще
се отхвърлят.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция срещу всеки от тримата
ответници се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят по 9,99 лева в заповедното производство и
156,09 лева за сторените разноски в исковото производство от всеки от двамата ответници
Д. и Д. Р.и, а по отношение на ответника Д. Р. – 39,96 лева за заповедното и 156,31 лева за
исковото производство по съразмерност.
На ответниците Д. и Д. Р.и се следват по 4,67 лева за разноски в заповедното и 14,03
лева за исковото производство, а на Д. Р. – 4,67 лева за заповедното и 28,07 лева за исковото
производство.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ...............,
общ. Столична, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата
от 286,16 лв., главница – представляваща 1/12 част от стойността на доставена топлинна
енергия за имот, находящ се в .................., аб. № ......... за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2021 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 32,09 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г. и 2,34 лева за цена на извършената услуга по дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
03.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. №5453/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 328,94 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 41,24 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,41 лева за
периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ...............,
общ. Столична, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата
от 286,16 лв., главница – представляваща 1/12 част от стойността на доставена топлинна
енергия за имот, находящ се в .................., аб. № ......... за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2021 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 32,09 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г. и 2,34 лева за цена на извършената услуга по дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
03.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. №5453/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 328,94 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 41,24 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 0,41 лева за
периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. В. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.ЛЮЛИН 1, бл.225, вх.Г, ет.2, ап.66, общ. Столична, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
"Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 1144,64 лв., главница – представляваща 4/12 част
от стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в .................., аб. № .........
7
за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2021 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 128,35 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г. и 9,36 лева за
цена на извършената услуга по дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2021 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №5453/2022 г. по
описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1315,75 лв. и за периода от м.
05.2018 г. до м. 11.2018 г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
164,97 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 1,62 лева за периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022г.
ОСЪЖДА Д. С. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ..............., общ. Столична,да заплати
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 166,08 лв.
ОСЪЖДА Д. С. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ..............., общ. Столична,да заплати
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 166,08 лв.
ОСЪЖДА Д. В. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 1, бл.225,
вх.Г, ет.2, ап.66, общ. Столична,да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото и заповедното
производство в размер на общо 196,27 лв.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, да заплати на Д. С. Р. с ЕГН:
********** и адрес: ..............., общ. Столична на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на 18,70 лева.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, да заплати на Д. С. Р. с ЕГН:
********** и адрес: ..............., общ. Столична на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на 18,70 лева.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, да заплати на Д. В. Р. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 1, бл.225, вх.Г, ет.2, ап.66, общ. Столична на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по съразмерност за исковото и заповедното
производство в размер на 32,74 лева.
Решението е постановено при участието на „Бруната България " ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9