РЕШЕНИЕ
гр. С., 15.11.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря Д.И. и с участието
на прокурора…, като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №4589/2007г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при
условията на кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал.1,
вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 36, ал.1 от ЗА и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът – Н.М.Н. твърди, че на
10.11.1997г. с ответното дружество са сключили договор за текущо правно
обслужване по смисъла на чл. 6, т.11 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който по своята правна
същност представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Твърди,
че този договор е бил допълнен с анекс от 05.02.2004г. и с анекс от
16.02.2005г. Твърди, че съобразно т.3 от договора ответникът като възложител му
дължи ежемесечно възнаграждение в размер на 5 минимални работни заплати,
обявени от Министерство на труда и социалните грижи за служители на държавния
апарат на бюджетна издръжка за всеки месец. Твърди, че съгласно двустранно подпИ.ния
договор възнаграждението следва да бъде заплатено най-късно до 20 число на
съответния месец, за който е дължимо. Твърди, че ответната страна не е
изпълнявала това свое задължение и от 20.11.2004г. до момента на подаване на
исковата молба общият размер на незаплатените парични суми възлиза на
29 840лв. Ищецът твърди, че върху този размер ответникът му дължи лихви за
забава в размер на 5 665.63лв., съобразно допуснато в с.з. на 17.06.2008г.
увеличение в размера на иска, на основание чл. 116 от ГПК /отм./ за периода от
20.11.2004г. до 19.11.2007г. Твърди, че ответното дружество отказва доброволно
да му заплати дължимото възнаграждение, поради това за него възниква правен
интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати дължимото възнаграждение в размер на 29 840лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане, както и лихви за забава в размер на 5665.63лв. Претендира заплащане на
направените по делото разноски.
Ответникът
– „Н.с.” ЕАД оспорва
предявените искове. На първо място, счита, че договорът за текущо правно
обслужване от 10.11.1997г. е прекратен на 08.04.2005г. На следващо място,
поддържа, че независимо от възражението за прекратяване дружеството не дължи на
ищеца претендираното възнаграждение, тъй като той не е престирал през процесния
период услугите, уговорени в договора. По същество моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът,
след като прецени твърденията на страните в процеса и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 188 от ГПК /отм./ намира от фактическа страна
следното:
На 10.11.1997г. между страните по
делото е сключен граждански договор за извършване на дадена работа – за
осъществяване на текущо правно обслужване при договорено месечно възнаграждение
в размер на пет минимални работни заплати. /лист 4 от делото/. В договора е
посочено, че се дължи обслужване на възложителя /ответник по делото/ по водени
дела, което ще бъде заплатено по реда на Наредба №1 за адвокатските
възнаграждения. В двустранно подписания договор е посочено, че възложителят се
задължава да изплаща ежемесечните възнаграждения най-късно до 20 число на месеца,
за който съответното възнаграждение е дължимо. В договора не е посочен краен
срок на действието му, а е предвидено, че може да бъде развален от всяка от
страните с едномесечно писмено предизвестие. С анекс от 05.02.2004г. страните
са договорили да се създаде нов член към договора от 10.11.97г., касаещ поемането на транспортните разходи на
изпълнителя, променили са и срока на предизвестие за прекратяване на договора,
който е бил увеличен на шест месеца, като всички останали клаузи по отношение
на размера на възнаграждението, начин на формирането му и срок за изплащането
му са останали непроменени. На 21.03.2004г. страните са подписали нов анекс,
като въпросите за размера и момента на дължимост на месечното възнаграждение не
са били преуреждани.
Видно
от приложения договор, „Н.с.” ЕАД е било представлявано от управителя Р.И.И..
По делото е приложен договор №24 от 10.11.1997г. за възлагане на управлението
на клон в „Н.с.” ЕАД, съгласно който изпълнителният директор на „Н.с.” ЕАД е
възложил на Р.И. да управлява и представлява дружеството в град Шумен. По
делото е приложено като доказателство пълномощно /лист 16 от делото/, изходящо
от изпълнителния директор на „Н.с.” ЕАД, с което е дадена представителна власт
на управителя на „Н.с.” ЕАД – клон Шумен Р.И. да представлява дружеството пред
съд и да преупълномощава адвокати с делегираните му права. Видно от извършеното
отбелязване, пълномощното е с нотариално заверен на 24.08.2000г. подпис.
По делото е представено като доказателство пълномощно /лист 17 от
делото/, съгласно което изпълнителният директор на „Н.с.” ЕАД е упълномощил и
ищеца – адвокат Н. да представлява дружеството с пълномощно с нотариално
заверени на 02.03.2002г. подписи.
По
делото са приложени и неоспорени документи /листи от 19 до 53 от делото/,
изготвени от ищеца, в качеството му на повереник на „Н.с.” ЕАД по конкретни
дела, отнасящи се за процесния период от 20.11.2004г. до 19.11.2007г.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля Р.И.И. се установява, че
познава ищеца от месец ноември 1997г., с когото са подписали договор за текущи
правни услуги. Свидетелят излага, че е бил управител на клона на ответното
дружество в град Шумен до 2005г. и през този период е възлагал ежедневно на
адвокат Н. разрешаването на правни казуси във връзка с текущи проблеми по
трудовото и търговското законодателство. Установява, че адвокат Н. е изпълнявал стриктно и в срок своите
ангажименти към дружеството. От показанията на свидетелката Г.В.Н.
се установява, че тя е технически сътрудник на адвокат Н. от десет години и
знае, че кантората на адвокат Н. обслужва „Н.с.” ЕАД – клон Шумен по сключен
договор за правно обслужване, който не е прекратяван до момента на дадените от
нея показания по настоящото дело. Излага, че кантората на адвокат Н. е била
много натоварена по изпълнението на сключения договор с „Н.с.” ЕАД и винаги
кантората е давала правната помощ, която се е изисквала от адвоката. Поддържа,
че адвокат Н. е посещавал „Напоителни системи” всяка седмица, а всеки месец е
участвал като повереник по няколко дела от името на дружеството. Свидетелката е
категорична, че адвокат Н. никога не се е явявал по дела, по които ответник е
бил „Н.с.” ЕАД. Установява, че неколкократно е разговаряла с управителя на
клона в град Шумен по повод изплащането на дължимото възнаграждение на адвокат Н.,
получавала е обещания, но не е последвало заплащане.
От показанията на свидетеля М.Е.Е., дадени при
допълнителния разпит по реда на чл. 140, ал.2 от ГПК /отм./, се установява, че
той е бил управител на клон в град Шумен от 01.03.2005г. до месец януари 2010г.
Свидетелят излага, че през този период адвокат Н. е обслужвал дружеството като
му е давал правни консултации, във връзка с текущи проблеми на дружеството,
като адвокат Н. е работил по множество дела на „Н.с.” ЕАД. Установява, че под натиск на
централното управление е написал писмо до адвокат Н., с което го уведомява, че
договорът му за правно обслужване следва да се счита за прекратен, но обратната
разписка се е върнала, че писмото не е получено от адвокат Н. и той така и не е
бил уведомен. Свидетелят поддържа, че винаги когато е търсил правна услуга от
кантората на ищеца, я е получавал.
От показанията на свидетелката Е. С.Иса, дадени при допълнителния разпит по реда на чл. 140, ал.2 от ГПК /отм./, се установява, че от 2002г. работи в „Н.с.” ЕАД като заема длъжността
„специалист” в отдел „икономически” и знае от нейните колеги в дружеството, че
кантората на адвокат Н. извършва правното обслужване на дружеството, но тя
лично не е възлагала на адвоката задачи, тъй като тя е в друг отдел.
Съдът
изцяло кредитира свидетелските показания, тъй като същите са дадени в резултат
на преки впечатления и взаимно не си противоречат.
Съгласно решение от
01.03.2005г. на Шуменски окръжен съд, фирмено отделение, в търговския регистър по
партидата на „Н.с.” ЕАД са вписани следните промени: заличаване като управител
на „Н.с.” ЕАД – клон Шумен Р.И. и вписване като управител М.Е.Е..
По
делото е приложено като доказателство писмо /лист 127 от делото/, подписано от М.Е.
– управител на „Н.с.” ЕАД-клон Шумен, носещо дата: 17.03.2005г. и адресирано до
адвокат Н., с което последният е уведомен, че дружеството разваля сключения
договор за поръчка, като писмото следва да се счита като предизвестие за това.
От приложеното известие обратна разписка, се установява, че въпросното писмо,
изпратено до Н.М.Н. се е върнало с отбелязване: „непотърсен”.
По
делото като доказателство е приложено удостоверение от Адвокатска колегия-гр.
Варна, носещо дата: 02.04.2008г., от съдържанието на което се установява, че
Съветът на Адвокатска колегия – гр. Варна удостоверява, че адвокат Н.Н. е
вписан за адвокат с Постановление №4/29.09.95г. на САК-гр. Шумен, след което с
Решение от 14.05.2002г. е прехвърлен и вписан в САК-гр. Варна и до момента без
прекъсване работи като адвокат и упражнява адвокатска професия.
От
заключението на допуснатата по делото ССЕ се установява, че размерът на
претендираното с исковата молба възнаграждение за процесния период възлиза на
сумата от 28 800лв., а размерът на мораторната лихва възлиза на сумата от
5 665.63лв.
В
съдебно заседание, проведено на 11.03.2008г., процесуалният представител на
ответното дружество е заявил, че е безспорно по делото, че представляваното от
него дружество не е извършвало плащане на ищеца в претендирания период.
В
съдебно заседание, проведено на 15.04.2013г., съдът е изключил от
доказателствата по делото, съдържащият се на лист 395 препис от документ
„оттегляне на пълномощни”, на основание чл. 101 предл. второ от ГПК /отм./.
От
останалите събрани по делото доказателства не се установяват релевантни за
спора обстоятелства, поради това съдът намира, че не е нуждо да ги обсъжда.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
По отношение на иска с правно
основание чл. 79, ал.1,
вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 36, ал.1 от ЗА:
При така предявен
иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
/аргумент от чл. 127, ал.1, изр. първо от ГПК /отм./ следните правопораждащи
факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение със
съдържанието, описано в исковата молба, изпълнение на поетите задължения, както
и че задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение е станало изискуемо.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че са се осъществили горецитираните правопораждащи факти, поради
следните съображения: По делото се установи, че между страните е бил сключен
договор за поръчка на 10.11.1997г., чиято правна уредба е регламентирана в
разпоредбите на чл. 280-чл.292 от ЗЗД. По силата на този договор на ищеца е било
възложено от ответното дружество да извърши текущо правно обслужване. Ответникът
е противопоставил възражение за недействителност на договора от 10.11.97г. с
твърдението, че управителят Р.И. е действал без представителна власт. Релевираното
възражение е неоснователно, поради следните съображения: От приетия и неоспорен
договор за възлагане на управление, подписан между изпълнителния директор на „Н.с.”
ЕАД и Р.И.И., се установи, че с т. 10 и т.19 на последния му е възложено
правомощието да управлява и представлява клона в град Шумен. От това може да се
направи извод, че управителят е имал обща представителна власт, която му е
позволявала да извършва всякакви действия по обикновено управление, в това
число да сключва договори с трети лица, които нямат за предмет учредяване,
прекратяване или изменяне на права върху недвижими имоти и движими вещи на
стойност над 1000лв., като в този случай е необходимо изрично пълномощно. От
изложеното следва, че сключеният на 10.11.97г. договор е в рамките на
притежаваната от управителя на клона в град Шумен представителна власт, поради
което е валиден и поражда договорените в него права и задължения за подписалите
го страни.
По
отношение на следващото възражение, релевирано от ответника при условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът е валидно сключен, то
същият е бил прекратен, считано от 08.04.2005г.: По делото е приложено писмо, с
което управителят на клона уведомява ищеца за намерението на дружеството
договорът да бъде прекратен. Уведомлението е в изискуемата от закона писмена
форма, тъй като със същото се цели прекратяването на договор в писмена форма.
За да породи обаче желаните от него правни последици, същото следва да е
достигнало до своя адресат. В настоящия случай, се установи, че писмото се е
върнало с отбелязване, че е непотърсено. Поради това съдът приема, че
изявлението на ответника не е постигнало целения резултат и не е налице
прекратяване на договора от 10.11.97г.
С
оглед изложеното, съдът приема, че договорът от
10.11.97г. като частен писмен
диспозитивен документ е валиден и същият
удостоверява изявленията на страните по него. Целта на сключения договор е била търсенето на правна защита, но доколкото
резултатът не е бил предмет на договора за поръчка, той се явява неотносим за
правото да се търси уговореното възнаграждение.
По
делото, от събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за доказано, че за претендирания
период ищецът е изпълнил своите задължения по двустранно подписания договор-
т.е. той е изправна страна по същия. В тежест на ответника е да установи, че е
изпълнил своето задължение, а именно: да заплати договореното възнаграждение.
Същият не ангажира доказателства в тази насока, напротив фактът, че не е платил
изрично се признава от пълномощника на дружеството. Ето защо съдът приема, че
ответното дружество е в неизпълнение на поетото с договора задължение за
заплащане на договореното възнаграждение. Поради това исковата претенция се явява
доказано по своето основание. Що се отнася до нейния размер, то по делото от
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена се установи, че размерът на претендираното възнаграждение
за процесния период възлиза на сумата от 28 800лв. За тази сума исковата
претенция е доказана, като до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан. Върху сумата от 28 800 лв. ответното дружество
дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.11.2007г. до окончателното плащане.
По
отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
По
делото от приложения договор се установи, че задължението на ответника за
заплащане на възнаграждението за извършена работа е било срочно. С изтичането
на договорения срок и при неизпълнение на поетото задължение ответникът е
изпаднал в забава, без да е нужна покана за изпълнение. С оглед на това
ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение, считано от 21 число на
съответния месец до подаване на исковата молба. Съгласно заключението на вещото
лице от съдебно-счетоводната експертиза, дължимият размер на лихвата за забава
възлиза на сумата от 5 665.63лв. За тази сума исковата претенция следва да
бъде уважена.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 933.17лв.,
съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 64, ал.1 от ГПК /отм./.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.с.” ЕАД, ЕИК */**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.”
ІІІ, №**, ет.*, представлявано от С.Г., съдебен адрес: гр. С., ул. „Х.Б.” №*, адв. С. да
заплати на Н.М.Н., ЕГН: **********,
съдебен адрес:***-адв. М. сумата 28 800лв.
/двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/, представляваща възнаграждение по договор от 10.11.97г. за
периода от 20.11.2004г. до 19.11.2007г., на основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.
286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал.1 от ЗА, ведно със законната лихва, считано от
19.11.2007г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата от 5 665.63лв. /пет хиляди
шестстотин шестдесет и пет лева и 63ст./,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за
периода от 21.11.2004г. до 19.11.2007г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и да заплати сумата 4 933.17 лева /четири
хиляди деветстотин тридесет и три лева и 17ст./ - разноски, на основание чл.64,
ал.1 от ГПК /отм./, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 286 от ЗЗД, вр. с чл. 36, ал.1
от ЗА за разликата до пълния предявен размер от 29 840лв., като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, на основание чл. 197
от ГПК /отм./
ПРЕДСЕДАТЕЛ: