Р Е Ш Е Н И Е №1355
гр.Пловдив, 24.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на
секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1051
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.К.А., съдебен адрес ***,
срещу
мълчалив отказ на Кмета на Община Родопи по заявление вх. № 94П-574-1/
03.02.2020 г. за издаване на удостоверение, че посоченият имот не е общинска
собственост. В СЗ жалбоподателят чрез
процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът по жалбата чрез
процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата като
сочи, че жалбодателят нямал правен интерес да обжалва
мълчаливия отказ, тъй като същият бил собственик на имота. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Относно правния интерес: Жалбодателят е
подал заявление /л.12/, с което е поискал
издаване на удостоверение, че посоченият имот /земя/, на който твърди да
е собственик, не е общинска собственост. Изрично е посочено в заявлението, че
същото е необходимо, за да послужи пред нотариус. В случая правният интерес е
ясно и конкретно заявен със самия факт на подаване на заявлението. Ако
административният орган е имал съмнение относно правния интерес на лицето да
иска въпросното удостоверяване е следвало да поиска от заявителя да удостовери
или евентуално да обоснове правен интерес, съответно ако такъв липсва, да
установи че искането е недопустимо по смисъла на чл.27, ал.2, т.5 от АПК и да
прекрати производството на основание чл.56, ал.2 от АПК. Впрочем правният интерес на заявителя се
изяснява и от кореспонденцията между Община Родопи и Областния управител на
Област Пловдив, в която се изразява мнение, че имотът върху който има построена
сграда с отстъпено право на строеж, е общинска собственост, доколкото е бил
актуван с АДС от 1967 г. и евентуално попада в хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС /т.е. налице са индиции, че имотът е преминал
в собственост на общината/, както и че същият имот не е отписан от актовите
книги, а впоследствие за него има издаден и констативен нотариален акт
за придобиване по давностно
владение. При така изложеното съдът намира, че жалбодателят
е имал правен интерес да иска съответното удостоверяване, съответно и да
обжалва мълчаливия отказ да бъде извършено това удостоверяване.
По същество мълчаливият отказ
е незаконосъобразен. Жалбодателят е поискал
извършване на административна услуга, като са налице условията да бъде
извършено исканото удостоверяване. Налице е правен интерес от заявяването на
исканата услуга, предвид посочването, че удостоверяването се иска, за да
послужи пред нотариус. В случая административният орган е задължен да извърши
посочената административна услуга, а задължението му се изразява в издаване на
удостоверение относно обстоятелството дали имотът е общинска собственост. В
него той е длъжен да впише обстоятелствата, както ги е установил при
извършената проверка. С тази
удостоверителна функция се изчерпват по същество правомощията му по
предоставяне на исканата административна услуга. Органът няма право да извършва
преценка на факти, обуславящи претендираното право на
собственост, както и да обсъжда конкуренция на права или приложими
материално-правни норми, включително ако самият той претендира права върху
конкретния имот. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, включително с
негови собствени, както евентуално е в случая, административният орган не може
да откаже извършване на услугата, защото неоснователно ще засегне правата на
молителя и ще препятства защитата на тези права като единствен орган, на когото
законът е възложил тези удостоверителни функции, а от друга страна дали са
налице права върху даден имот и дали
този имот може да бъде предмет на обстоятелствена проверка или сделка следва и
може да преценява единствено нотариус по реда на чл. 587 от ГПК.
В тази връзка следва да се посочи също, че удостоверяването може
да е както удовлетворяващо, така и неудовлетворяващо заявителя, но в конкретния случай това е без
значение. Същественото е, че административният орган при наличието на
правен интерес у заявителя, е бил длъжен да
удостовери дали имотът е общинска собственост, което в случая не е направено в
срок и поради което мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката
изпратена за произнасяне в 14-дневен срок от получаването на препис от
настоящото решение, след влизането му в сила.
С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане, основателна
е претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски, в размер на
510 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Родопи по заявление вх. № 94П-574-1/
03.02.2020 г. за издаване на удостоверение, че посоченият имот не е общинска
собственост.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Родопи за произнасяне в 14-дневен
срок от получаването на препис от настоящото решение, след влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на П.К.А., съдебен адрес ***, разноски в
размер на 510 (петстотин и десет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: