Определение по дело №53016/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 880
Дата: 8 януари 2025 г. (в сила от 8 януари 2025 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20241110153016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20241110153016 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. В. срещу „Л.Т.С.“
ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че по
силата на сключен с ответното дружество трудов договор № 2080/22.06.2020 г. бил
назначен на длъжност „авиомеханик“. Постъпил на работа на 01.07.2020 г., като
изпълнявал надлежно възложените му задачи, но въпреки положеното старание,
условията за престиране на труд били непосилни и неприемливи. В тази връзка,
твърди ежедневни нарушения, допускани от страна на работодателя, свързани с
въвеждането и прилагането на порочна система за сумирано отчитане на работното
време, при която не се изготвяли и спазвали графици за работа за съответните отчетни
периоди. Сочи, че работното време не се спазвало, като по разпореждане на прекия му
ръководител бил задължен да идва преди началото на работната смяна или да остава
след приключване на работния ден. Твърди редовното наличие на непредвидени
промени в графика, които създавали условия за работа при ненормирано работно
време, каквито не били договорени. Сочи, че част от отработените часове над
работното време не били признавани от работодателя. Излага съображения относно
липсата на заплащане на положен извънреден труд, както и неправомерното възлагане
на задачи, които не съвпадали с първоначалното уговорените трудови функции.
Навежда доводи относно неспазването от страна на работодателя на нормативните
изисквания относно здравословните и безопасни условия на труд. С оглед изложеното,
1
на 07.09.2021 г. ищецът упражнил потестативното си право за едностранното
прекратяване на процесното правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Със
заповед от 07.09.2021 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Ищецът обосновава правния си интерес от
получаването на обезщетение от ответника поради прекратяване на трудовия договор
при условията на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, в размер на брутното му възнаграждение за
срока на предизвестието. Съгласно чл. 3, ал. 2 от трудовия договор, уговореният срок
за предизвестие бил три месеца, като размерът на брутното възнаграждение на ищеца
за месец август 2021 г. възлизал на 1540 лв. По изложените съображения, моли съда да
осъди ответника за сумата от 4620 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ за прекратяване на процесния трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и мораторно обезщетение, начислено върху
главницата за периода от 01.11.2021 г. до 05.09.2024 г., в размер на 1564,06 лв.
Обективира искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че процесното
трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 229/07.09.2021 г., въз основа на
подадено от ищеца заявление с вх. № 121/07.09.2021 г. Ответникът излага подробни
съображения, с които оспорва твърдените нарушение в исковата молба, допуснати от
страна на работодателя, като изразява несъгласието относно прекратяването на
процесното трудово правоотношение по посочения ред. Навежда доводи относно
законосъобразното изготвяне на работните графици и надлежното им предоставяне на
служителите, както и относно спазването на законоустановените изисквания при
създаването на условия за работа на служителите. Счита, че не е изпаднал в забава за
плащане на търсеното обезщетение, поради което оспорва и претендираното
акцесорно вземане. Излага доводи относно недобросъвестно упражняване и
злоупотреба с трудови права от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 221,
ал. 1 КТ вр. чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че по силата на сключен помежду им трудов договор №
2080/22.06.2020 г. ищецът е бил назначен при ответното дружество на длъжност
„авиомеханик“, както и едностранното прекратяване на процесното трудово
правоотношение от страна на служителя, при твърдения относно наличието на
основания по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, обусловило издаването на заповед №
229/07.09.2021 г. от работодателя, с която същият прекратил действието на трудовия
договор.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
прекратяването на безсрочно трудово правоотношение по процесния трудовия
договор на твърдяното правно основание по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, размерът на
брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
прекратяването на трудовото правоотношение, както и уговорения срок на
предизвестие по трудовия договор.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число, изпратена
2
до ответника покана с искане за изплащане на посоченото вземане, за което
обстоятелство не сочи доказателства.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил процесните вземания.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към доказателствата по делото като веществено доказателство един
брой запаметяващо устройство, представляващо флаш памет, представено с отговора
на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същите не са относими към настоящия
правен спор.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, вещото
лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в исковата молба, при
депозит за възнаграждението му в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, доколкото
фактите, чието установяване претендира чрез свидетелски показания са неотносими
към настоящия правен спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за
събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК, както и за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, тъй като същите са
неотносими и ненеобходими за правилното решаване на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.02.2025г. от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3