Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
02.07.2018 г.
гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори юни през две
хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
при секретаря Соня
Дичева
прокурора Светла Курновска,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №184 по
описа за 2018 год.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
пред въззивната инстанция е образувано по протест на Добрички окръжен прокурор
и жалба на Е.Н.Я., чрез защитника си –
адв.М.Я., подсъдим по нохд №63/18г. по описа на Добричкия окръжен съд, против
присъдата на същия съд от 25.04.2018., с която подс. Я. е признат за виновен за
деяние по 1.чл. 354а ал.1 пр.4, вр.чл.54 и чл.58а НК му е наложено наказание от
една година и четири месеца лишаване от
свобода при общ режим, както и глоба в размер на 5 000лв.; 2. По чл.253
ал.1 вр.чл.54 и чл.58а НК, за което му е наложено наказание от осем месеца
лишаване от свобода при общ режим. На основание чл.23 НК му е определено едно
общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 5000лв..
В протеста се
излагат съображения за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се
предложение присъдата да бъде изменена като въззивната инстанция определи
по-тежки наказания и по двете престъпления до размерите поискани пред първата
инстанция.
В жалбата на
подсъдимия се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното
наказание и се прави искане същите да бъдат намалени.
Представителят
на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата в
тази й част.
Въззивните
протест и жалба са подадени в срок и са допустими.
Въззивната
инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на
обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено
от фактическа страна следното:
С присъда от 25.04.2018г.
Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Е.Н.Я. за виновен в това, че на 02.08.16г.
в гр. Балчик, пред къщата си на ул. „Родопи“№33, без надлежно разрешително, държали
с цел разпространение високорискови наркотични вещества – общо 1,19 гр. канабис/марихуана/
с 2,85% на активния компонент тетрахидроканабинол, на стойност 7,14лв. и 2,62
гр. амфетамин с 12,5% на активно действащо вещество, на стойност 9,90лв. и на
основание чл.354а ал.1 пр.4 и чл.54 и чл.58а ал.1 НК му е наложил наказание от една
година и четири месеца лишаване от свобода при общ режим, както и глоба в
размер на 5 000лв.
Признал го е за
виновен и за това, че на 23.10.1015г. в
гр.Балчик извършил сделка с имущество като закупил лек автомобил марка „БМВ“
модел 520 рег.№ТХ 3716 ХН, на стойност 3 580лв.за която е знаел, че е придобит
от него чрез престъпление по чл.354а НК, поради което и на основание чл.253
ал.1 вр.чл.54 и 58а НК му е определил наказание от осем месеца лишаване от
свобода при общ режим и глоба в размер на 3 000лв.
На основание
чл.23 ал.1 НК е определил на подсъдимия Я. да изтърпи най-тежкото от тези наказания
, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, като е
присъединил и наказанието глоба в размер на 5 000лв. Зачел е
предварителното му задържане по мярка за
неотклонение. Отнел е, на осн. чл.253 ал.6 НК, л.а. „БМВ“ рег.№ТХ 3716 ХН. Осъдил
го е да заплати съответните такси и разноски. Произнесъл се е и по веществените
доказателства.
За да стигне до
този резултат Варненският окръжен съд е приел от фактическа страна следното:
Производството е
протекло по реда на чл.371 т.2 НПК като подсъдимият Я. е признал вината си,
приел е всички изложени в обв. акт факти и обстоятелства. След така даденото
съгласие съдът е приел, че признанията на подсъдимия се подкрепят от всички
събрани доказателства и е обявил, че при произнасяне на присъдата ще ги ползва
без да се събират нови такива.
Протестът е по
отношение явна несправедливост на наложените наказания, като в допълнението към
него се излагат подробни съображения в този смисъл.
Протестът е основателен.
Предвиденото
наказание по чл.354а ал.1 е от две до осем години лишаване от свобода и глоба
от 5хил. до 20 хил. лева.
Въпреки
наличието на отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е определил
на основание чл.54 НК минималното предвидено наказание. Съдът е посочил
наличието на предходни осъждания и лошите характеристични данни на подсъдимия,
но не ги е отчел при определяне на наказанието.
Правилно съдът е
посочил, че липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. При това положение е следвало да отчете степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Няма и дума за
обществената опасност на този род деяния, които в наши дни е особено
висока-наркотични вещества се продават открито на всякакви места, вкл. и около
училища, около и във питейни заведения и къде ли не, открито и нагло. Не е
отчетено и изключително наглото предлагане на такива вещества от страна на
подсъдимия – на маса пред дома му – открито и демонстративно пред всички, както
и последващото му поведение с цел запазване владението над тези вещества при
пристигане на правоохранителните органи.
Съдът е приел,
че установените вещества с изключително ниска стойност. Това е така. Веществата
на масата са били с такава стойност, което не означава, че са били единствените
такива. Установено е, че този подсъдим редовно извършва такива продажби т.е.
редовно зарежда „щанда си“. След като установените наркотични вещества са били
с цер разпространение, то на стойността на наличните такива не следва да се
придава толкова голяма тежест.
Правилно съдът е
приел, че признанието на подсъдимия не следва да се отчита, тъй като то с нищо
не е допринесло за разкриване на деянието. Признанието е направено след като
подсъдимият е бил заловен на място с наркотичните вещества и е целяло
единствено използване на възможността за намаляване на наказанието. Никъде той
не е проявил критичност, още повече че това е бил единственият му способ на
комулиране на средства за препитание.
При наличието и
на отчетени отегчаващи такива по никакъв начин не може да се приеме, че
деянието е извършено при превес на смекчаващите обстоятелства и то такива, че
да се отиде на предвидения законов минимум.
Съдът не е
коментирал подбудите за извършване на престъплението а е установено, че по този
начин единствено семейството се е издържало от години.
При така
отчетените обществена опасност на деянието и дееца както и баланса на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подсъдимия Я. би следвало да се
определи наказание около средния размер, което от своя страна да се редуцира по
принципа на чл.58а НК.
В този смисъл
въззивната инстанция намира, че на подсъдимия Я. следва да се определи
наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, като след
редукцията по реда на чл.58а НК той следва да изтърпи три години лишаване от
свобода.
Що се отнася до
наказанието глоба но също следва да се определи над определения минимум като
един размер от 10 000лв. би бил справедлив.
Същото се отнася
и до деянието по чл.253 ал.1 НК. Там предвиденото наказание е от една до шест
години лишаване от свобода и глоба от 3000 до 5000лв.
Касае се до
„пране на пари“, като подс. Я. е закупил лек автомобил „БМВ“ със средства придобити
чрез престъпление по чл.354а ал.1 НК. Тук отново липсва аргументация на съда
относно обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му
както и обсъждане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият сам
е признал, че от 2011г. това е единственият начин за набавяне на средства.
Подсъдимият от години не упражнява никакъв обществено полезен труд, не плаща
данъци на държавата.
При наличието и
на отегчаващи обстоятелства и неотчитане завишената обществена опасност и на
това деяние наложеното минимално предвидено наказание е необосновано занижено.
На подс. Я. следва да се определи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства около средния предвиден размер, а именно три години
лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а НК следва да бъде
определено на две години лишаване от свобода, а наказанието глоба следва да се
определи на 4 000лв.
На основание чл.23 ал.1 НК на подс. Я. следва
да се определи да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а
именно лишаване от свобода за срок от три години при общ режим, като се
присъедини и наказанието глоба в размер на 10 000лв.
Що се касае до
направеното в допълнението към протеста ново искане за приложение на чл.24 НК
то същото не следва да се разглежда, тъй като не фигурира в подадения
първоначално протест. Извън срока за подаване на протест не може да се иска
утежнява не положението на подсъдимия. Т.е. следва да се приеме, че липсва
съответен протест в този смисъл.
По жалбата на
подсъдимия Я.: Същата се явява неоснователна предвид изложените по-горе
аргументи.
Както вече беше
посочено не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Признанието е предпоставка за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 НПК.
Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. Установена е по
несъмнен начин и целта на държане на наркотичните вещества. Не е необходимо да
е факт реалното разпространение, достатъчна е целта на придобиване и държане на
наркотика, а тази цел както вече беше посочено е видна от самите действия на
подсъдимия. Освен това подс. Я. е бил известен с това, че продава наркотици. В
този смисъл жалбата на подс. Я. е неоснователна.
Що се касае до
наведеният довод за неоснователно забавяне на наказателното производство,
същият е неоснователен. Обстоятелството, че е бил необходим срок за изготвяне
на ФХЕ в никакъв случай не може да обоснове претендираното неоснователно
забавяне.
В този смисъл
присъдата следва да бъде изменена.
Други нарушения,
които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не
бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.2 и чл.338 НПК
Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъдата от 25.04.2018. на Добричкия окръжен съд, постановена
по нохд №63/2018г. по отношение на подсъдимия Е.Н.Я. с ЕГ№ ********** в
наказателно осъдителната част, като увеличава
размера на наложените наказания както следва:
- По чл.354а ал.1 пр.4 НК - от
една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. – на три години лишаване от свобода и глоба в
размер на 10 000лв.
- По чл.253 ал.1 НК- от осем
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000лв. – на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000лв.
На основание
чл.23 ал.1 НК определя на подсъдимия Я. да изтърпи най-тежкото от така
определените му наказания, а именно лишаване
от свобода за срок от три години при общ режим.
Присъединява към
това наказание и наказанието глоба в размер на 10 000лв.
Потвърждава присъдата в останалата й част
Решението
подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.