№ 3
гр. Търговище, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от С.С. и П.П. чрез адв.
С.Н. против Разпореждане № 1989 от 10.09.2021 г. по описа на РС -
Търговище, постановено по гр.д. № 1308/2020 г., с което съдът на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК е оставил без уважение като неоснователна молбата на С.С.
и П.П. за освобождаване от внасянето на държавна такса в размер на 343,06
лева за разглеждането на въззивна жалба против Решение № 307/01.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1308/2020 г. на РС – Търговище.
Частният жалбоподател намира Разпореждане № 1989 от 10.09.2021 г.
по описа на РС - Търговище, постановено по гр.д. № 1308/2020 г. за
необосновано и постановено в противоречие със закона. Жалбоподателите
твърдят на първо място, че макар в разпореждането да е посочено, че същото
не подлежи на обжалване, то неосвобождаването от държавна такса по
въззивна жалба има за последица прекратяването на делото поради
нередовност на исковата молба. Поради това разпореждането е преграждащо
развитието на делото и затова то подлежи на обжалване. На следващо място в
жалбата се твърди, че съдът неправилно се е произнесъл по въпроса за
освобождаване от държавна такса с разпореждане, а не с определение. Също
така с жалбата си С. и П. твърдят, че първоинстанционният съд не е
съпоставил дължимата държавна такса и всички евентуални бъдещи такси и
разноски до приключване на делото с общото материално състояние на
молителите.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор
на частната жалба. В него „Юробанк България“ АД чрез адв. К.К. излага
становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът по жалбата
твърди в отговора си, че в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът
разполага със самостоятелна преценка дали да освободи от държавна такса
1
молителите. Твърди още, че в случая сумата дължима за въззивно обжалване
не е прекомерна, доколкото същата се дължи от две лица, които са в
трудоспособна възраст и разполагат с имущество.
Съдът, след като констатира, че частната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В законоустановения срок С.С. и П.П. чрез адв. С.Н. са депозирали
въззивна жалба против Решение № 307/01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1308/2020 г. на РС – Търговище. С Разпореждане № 1604/26.07.2021 г.
първоинстанционният съд е констатирал, че така подадената въззивна жалба е
нередовна, доколкото не е приложен документ за платена държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 343,08 лева, като е указал на
жалбоподателите да отстранят така констатираните нередовности в
едноседмичен срок. В последния ден на дадения едноседмичен срок С.С. и
П.П. са поискали освобождаването от задължението да внесат държавна такса
по подадена от тях въззивна жалба, като са се позовали на чл. 83, ал. 2 ГПК и
са приложили декларации за материално и гражданско състояние. С
обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение молбата за
освобождаване от държавна такса.
На първо място, жалбоподателите твърдят, че макар в разпореждането
да е посочено, че същото не подлежи на обжалване, то това не е така,
доколкото разпореждане, с което се отказва освобождаване от държавна такса
по въззивна жалба е преграждащо производството, доколкото води като
последица до прекратяването му поради нередовност на исковата молба.
Действително, отказът за освобождаване от държавна такса подлежи на
обжалване, тъй като прегражда развитието на производството. Съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1 и чл. 279 ГПК и в съответствие с постановките на Тълкувателно
решение № 5 от 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС
преграждащите развитието на производството определения и разпореждания
подлежат на обжалване с частна жалба.
На следващо място, в частната жалба се твърди, че съдът неправилно се
е произнесъл по въпроса за освобождаване от държавна такса с разпореждане,
а не с определение. Съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определение,
когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.
Съдът се произнася с разпореждане само в изрично посочените от закона
случаи. Доколкото в случая в чл. 83 ГПК не е посочен наименованието на
акта, с който съдът се произнася по молба за освобождаване от държавна
такса и произнасянето на съда не е по същество на спора, то би следвало да се
2
приеме, че актът на съда, с който следва да се произнесе е определение, а не
разпореждане. По същество обаче наименованието на акта на съда, не се
отразява на правилността му.
Основните възражения на жалбоподателите по отношение на правилността
на обжалваното разпореждане са свързани с това, че първоинстанционният
съд не е съпоставил размерът на дължимата държавна такса, както и размера
на всички евентуални бъдещи такси и разноски до приключването на делото с
материалното състояние на молителите. Неизвършвайки тази съпоставка,
първоинстанционният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС в
подобни случаи, като са цитирани множество определения на ВКС. Тези
възражения са неоснователни. Първоинстанционният съд е извършил
преценка за това дали имущественото и здравословното състояние на
жалбоподателите, съгласно критериите изброени в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК,
като се е позовал на данните според подадените декларации от
жалбоподателите. Действително в тези декларации е посочено, че и двамата
жалбподатели разполагат с МПС и търговски дружества, но за тях е
отбелязано съответно, че не са в движение и не извършват дейност към
момента. При това положение, първоинстанционният съд е съпоставил
дължимата държавна такса с доходите на молителите и тяхното здравословно
състояние. В декларациите е посочено, че С.С. получава заплата в размер на
750 лева, а съпругата на П.П. получава заплата в размер на 1500 лева. Също
така и за двамата молители е посочено, че здравословното състояние им е
добро. Доколкото размерът на държавната такса възлиза на 343,08 лева и
същата се дължи общо от двамата жалбоподатели, то районният съд правилно
е приел, че същата не представлява трудност да бъде заплатена от тях, имайки
предвид доходите на единия и на съпругата на другия, както и доброто им
здравословно състояние. Действително първоинстанционният съд не е правил
прогноза дали и какви евентуални бъдещи разноски биха могли да се породят
до приключването на делото, но според настоящия съдебен състав текущото
имуществено състояние на двамата жалбодатели не би затруднило поемането
на евентуални бъдещи разноски до приключването на делото във всички
инстанции. В случай, че настъпи промяна в имущественото и здравословното
им състояние, жалбоподателите биха могли да поискат отново
освобождаването си от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
С оглед гореизложеното обжалваното разпореждане, имащо характер на
определение, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1989 от 10.09.2021 г. по описа на
РС - Търговище, постановено по гр.д. № 1308/2020 г., с което съдът на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК е оставил без уважение като неоснователна
3
молбата на С.С. и П.П. за освобождаване от внасянето на държавна такса в
размер на 343,06 лева за разглеждането на въззивна жалба против Решение №
307/01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1308/2020 г. на РС – Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4