ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8379
гр. Пловдив, 17.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330115301 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Хр.Б. против М. ХР.
Б., уточнена с молба от ***** г., с която са предявени искове по чл. 43, ал. 1, б „а‘“ и б. „б“
ЗН, както и иск по чл. 30 ЗН, с които се атакува направеното от общия на страните
наследодател Хр. М. Б., починал на 25.05.2021 г., частно завещателно разпореждане – завет
от ******* г. на жилищен имот, представляващ апартамент в гр. П., надлежно описан в
исковата молба. Ищецът сочи, че той е наследник по закон, а ответникът е прелегат –
наследник по закон и по завещание.
Твърди се, че наследодателят на страните по делото не е бил способен да завещава по
време на съставяне на завещанието, че то е направено при упражнено насилие, както и че се
иска възстановяване на запазената част на ищеца от наследството. Посочено е, че исковете
по чл. 43 ЗН и чл. 30 ЗН са предявени кумулативно.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че
компетентен да се произнесе по така предявените искове е ОС-Пловдив, по следните
съображения:
Най-напред следва да се изтъкне, че съединяването на исковете би могло да бъде
само в условията на евентуалност, като главен е искът по чл. 43, ал. 1, б „а“ ЗН, а евентуални
са останалите два иска. Това е така, тъй като при релевирана недействителност завет на
повече от едно фактическо основание, съединяването е винаги евентуално, в зависимост от
степента на порока. От друга страна, при съединяването на иск за недействителност на завет
(нищожност или унищожаемост) с иск за възстановяване на запазената част от наследството,
съединяването на исковете също може да бъде единствено евентуално, тъй като
отхвърлянето на иска за недействителност на завета съставлява процесуална предпоставка (
условие ) за произнасяне по иска за възстановяване на запазената част от наследството.
Исковете са от една страна евентуални, а от друга в съотношение обуславящ - обусловен,
доколкото ако бъде уважен искът по чл. 43 ЗН, липсва правен интерес за разглеждане на
иска по чл. 30 ЗН. Запазената част от наследството може да бъде възстановена, ако е
1
накърнена с правна сделка, която поражда правни последици, т.е. с действителна правна
сделка.
Установява се, че данъчна оценка на имота, предмет на завещанието, възлиза на
сумата от ******лева. Цената на исковете за недействителност на заветите, с които се
транслира правото на собственост върху недвижими имоти, се определя по правилото на чл.
69, ал. 1, т. 4 ГПК, като тя съвпада с данъчната им оценка. В този смисъл са разясненията на
т. 1А от ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, които следва да намерят приложение. Макар
посоченото тълкувателно решение да дава отговор на въпроса как следва да се определи
цената на иска по чл. 42 ЗН, то несъмнено се отнася и до исковете за унищожаемост. Това е
така, тъй като при определяне на цената на тези искове, процесуалният закон, по аргумент
от чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, не въвежда разграничителни критерии, с оглед порока на правната
сделка. Цената на исковете за нищожност на правните сделки е напълно идентична с цената
на исковете за тяхната унищожаемост. Искът по чл. 43 ЗН е облигационен, а не вещен иск,
поради което родовата подсъдност се определя по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК. Цената на
исковете по чл. 43 ЗН е над ****** лева, т.е. компетентен да се произнесе по тях е ОС-
Пловдив.
Следва да се изтъкне, че със завета се прехвърля правото на собственост върху целия
имот на това основание, а не върху идеални части от него. Обстоятелството, че ответникът е
наследник и по закон е без правно значение за определяне цената на предявения иск. Това е
така, тъй като предмет на делото е унищожаемостта на правната сделка в цялост, а въпросът
какви права ще придобият страните в качеството им и на наследници по закон, ако
завещанието бъде прогласено за недействително, е извън рамките на търсената искова
защита, респ. предмета на делото. Впрочем, недопустимо е да се приеме, че иск за
недействителност на завещание, следва да се счита предявен за идеалната част, която
наследникът по закон – ищец, би получил от наследството, тъй като при уважаване на иска
в идеални части, придобита по завещание от заветника – ответник, идеална част, би
останала в неговия патримониум, ведно с наследствената му квота, изчислена на върху
обема права върнати в наследството, вследствие на успешно проведения иск по чл. 43 ЗН,
т.е. не може да се приеме, че е предметът на исковата защита е сведен до атакуване на
сделката частично. Не би могло да се приеме, също и че едно завещание може да бъде
частично нищожно или унищожаемо, тъй като става въпрос за порок на едно волеизявление
на наследодателя, т.е. за една и съща правна сделка.
След като компетентен да се произнесе по исковете по чл. 43 ЗН е ОС-Пловдив, то
той е компетентен да се произнесе и по предявения в условията на евентуалност обусловен
иск по чл. 30 ЗН, по аргумент от чл. 104, т. 6 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д № 15301/2021 г. и ИЗПРАЩА делото по
компетентност на ОС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца пред ОС-Пловдив.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3