Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.07.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и осми
юни |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
248 |
по описа
за |
2021 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №20-0239-000788/05.08.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на С.Д.А., ЕГН********** *** на основание чл.53 от ЗАНН
и 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени
административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са й били отнети и 12
контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на адв.
К.Д. ***, в качеството му на повереник на С.Д.А., ЕГН********** ***, сумата от 300 /триста /
лева за направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0239-000788/05.08.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на С.Д.А., ЕГН********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и
182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни
наказания -“ГЛОБА” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са й били отнети и 12
контролни точки.
Жалбоподателката С.Д.А. не се
явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, моли обжалваното НП да
бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Сходно е и писменото становище на
адв. К.Д. , който също не се явява в хода на съдебното заседание Той от своя страна счита, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати процесуални и
материални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски или алтернативно.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител. От депозираното писмено становище се
установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за
потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената
жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до
минимално предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
размера на минималните адвокатски възнаграждения.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Понастоящем св. Д.Г.И. работи
като полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив. Към месец Юни 2019г.
същия свидетел бил служител на РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. На
17.06.2019г. св. И. бил дневна смяна
и около 15.30 часа се намирал на ул.
„Ал.Стамболийски“, в близост до сградата на Кметството в с.Бачково, обл.
Пловдивска. До мястото св. И. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519
ВК, който в последствие бил позициониран в намиращото се там уширение, като с
предната си част бил ориентиран срещу идващите от посока гр. Смолян към гр.
Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било
монтирано автоматизирано техническо
средство /АТСС/ TFR1-М № 566, което било на включен режим и контролиращо
движещите се в посока от юг на север МПС-та. В 16.23 часа техническото средство
се включило, като с него било заснет клип № 2278 с движещо се МПС-лек автомобил
„ Рено Клио“, ДК№ СТ 6224 РА, което преминало със скорост от 106 км/ч, при
разрешена скорост в населеното място от 50 км/ч. Констатациите на св. И. във
връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съставения от него по
късно , с дата от 17.06.2019г. протокол, като заснетите на този ден с
устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и
анализ. Поради липса на съответна организация, информацията от работата на АТСС
от 16.03.2019г. била обработена след близо десет месеца. При това, се
установило, че заснетото на клип № 2278 МПС- лек автомобил „ Рено Клио“, ДК№ СТ
6224 РА, се е движил с превишение на скоростта над 50 км/ч. Именно това
превишение на скоростта станало причина да не се издава електронен фиш. Въз
основа на събраните във връзка с проверката материали, на 10.04.2020г. св. М.И.И.
работещ като ст. инспектор –Началник група Пътен Контрол в РУ Асеновград, съставил
АУАН № 878606 в който установеното в с. Бачково, с техническото средство TFR1-М
№ 566 нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Междувременно, при
извършената проверка се установило, че собственик на заснетото МПС се явява търговско
дружество „Космополис“ ООД със седалище и адрес гр. Стара Загора, ул.
„Подполковник Калитин“ №2, вх. А, ап.28, представлявано от двамата си
управители-Р.Б.С.и Г.Г.М.. След изпратена надлежна покана, на 11.06.2020г.
управителя Р.Б.С.се явил в РУ и собственоръчно попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че на 17.06.2019г. в 16.23 часа, лекия автомобил „ Рено Клио“, ДК№ СТ 6224 РА
е бил управляван от С.Д.А.. Последната също била призована, като на 06.07.2020г. тя също попълнила
декларация по чл.188 от ЗДвП, с която удостоверил, че на 17.06.2019г. в 16.23
часа, именно тя е управлявал лек
автомобил „ Рено Клио“, ДК№ СТ 6224 РА. Въз основа на това, на същата дата-06.07.2020г.
на С.Д.А. бил и връчен съставения на 10.04.2020г. от св. И. АУАН № 878606. Въз
основа на акта, на 05.08.2020г. било издадено и обжалваното НП №20-0239-000788,
връчено на 08.02.2021г.
Установената обстановка се
установява и подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,включително
и от показанията на Д.Г.И. и М.И.И., разпитани в качество на свидетели от
настоящия съд.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна
на повереника, за основателна по отношение на искането за цялостна отмяна на
обжалваното НП.
Безспорно по делото се установи,
че на 17.06.2019г. в 16.23 часа, използваното от св. Д.Г.И. АТСС модел TFR1-М №
566 е заснело клип № 2278 на движещо се МПС лек автомобил „ Рено Клио“, ДК№ СТ
6224 РА, със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена в населеното място до
50км/ч. Безспорно е и това, че служебният автомобил на св. И., с ДК№ РВ 7519 ВК
се е намирал на ул. „Ал.Стамболийски“, в близост до сградата на Кметството в
с.Бачково, обл. Пловдивска. Тези обстоятелства се установяват както от
показанията на св. И., а така и от събраните по делото писмени доказателства.
Предвид установеното превишение на скоростта, което е над 50 км.ч. то правилно
се явява решението на АНО да не се издава електронен фиш, като
административнонаказателната отговорност на нарушителя да бъде ангажирана с
налагане на предвидените в ЗДвП наказания, чрез издаване на наказателно
постановление. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение“. Съгласно текста на чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП „ Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване
над 50 км/ч-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.“ Предвид констатираното нарушение по чл.21 ,ал.1
от ЗДвП, правилно се явява решението на актосъставителя М.И. да състави АУАН
спрямо установения нарушител, което обаче е следвало да стане съобразно текста на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Там е посочено, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Анализа на събраните по делото
доказателства, води до извода, че в хода на административнонаказателната
производство на първо място е бил нарушен именно текста на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Предвид датата на връчване на акта
и датата на депозираната декларация от жалбоподателката С.Д.А. по чл.188 от ЗДвП, / тъй като и двата документа носят дата 06.07.2020г. / то следва извода,
че макар и акта да е бил съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, то това е станало след изтичане на едната година от извършване на
нарушението /което е фиксирано на 17.06.2019г./. Този пропуск няма как да се
санира от страна на актосъставителя, тъй като на датата посочена в акта на
неговото съставяне-10.04.2020г. нарушителят освен, че не е бил известен, то той
не е бил и поканен за съставяне на акта съобразно текста на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Само по себе си констатираното от съда представлява допуснато процесуално
нарушение, което е опорочило цялото административно-наказателно производство,
водещо до отмяна на обжалваното НП.
Съобразно своите правомощия по
чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е констатирал допуснатите от актосъставителя
нарушения, а е пристъпил към издаване на обжалваното НП, което се явява
незаконосъобразно. Допуснатите нарушения са съществени, като те налагат отмяна
на обжалваното НП. Предвид основанието на което съдът отменява обжалваното НП,
не счита за необходимо да се произнася по задълбочено и по останалите
възражения на защитата, но все пак следва да посочи, че освен констатираните от
съда нарушения,други не са били допуснати в хода на административнонаказателното
производство.
С оглед изхода на спора
основателно е и искането на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата за присъждане в полза на адвокат адв. К.Д. на адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 300.00 лв. съгласно чл. 18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от
15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, съобразно защитавания материален
интерес, тъй като адвокатът е осъществил безплатно процесуално представителство
на ищеца като свой близък по чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Тези
обстоятелства се установяват от приложените на листи от 18 до 19 от съд.делото
писмени доказателства- пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. Присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата се дължи само, ако спорът е решен в полза на страната, ползвала
безплатна правна помощ, както е в случа. Предвид и което искането до този
размер следва да бъде уважено, като осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято
структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР-
Пловдив (чл.37, ал.2 от ЗМВР) да заплати на адв. К.Д.Д. в качеството му на
повереник на С.Д.А., ЕГН********** ***,
сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: