Решение по дело №587/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 419
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик

13,07,2020г

  В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

        Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                                                                                                                             

                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 587/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на  чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата от "Р.12" ЕООД, гр. Пазарджик 4400, ул.Ц.О. No *******, ЕИК *******, представлявано от управителя Г.П.А., ********** против Наказателно постановление № 13-001873 / 14.02.2020 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена в качеството му на работодател санкция в размер на 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева.

 С  жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

На 18,11,19г.в ДИТ Пазарджик постъпила информация ( л. 13) от ТП НОИ Пазарджик, че от лицето Л.Г.Г., ЕГН **********, било подадено заявление за опускане на парично обезщетение за безработица, към което била предоставена и заповед за прекратяване на трудов правоотношение с дружеството- жалбоподател, по което лицето заемало в обект на дружеството  длъжността „ продавач -консултант“.

Извършена била проверка по предоставени от упълномощеното лице Ат. С.( л.9) документи , от които се установило, че  Л.Г.Г., ЕГН ********** действително е била в трудово правоотношение с дружеството- жалбоподател, въз основа на което заемала длъжността „ продавач-консултант“ в един от стопанисваните от него търговски обекти „ маркет „Промо“ в гр. Пазарджик. Трудовото правоотношение било прекратено  със споразумение № 00001/01.11.2019г., считано от 01.11.2019г.

Уведомление за прекратяване на трудовия договор обаче било изпратено от работодателя до ДИТ  на 22.11.2019г., а не в законоустановения с чл. 62, ал.3 от КТ  седмодневен срок.

Поради това и св. М. съставила в присъствие на упълномощения представител против дружеството процесния акт за нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ, който е надлежно предявен и с връчен препис

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Неоснователно се претендира с жалбата липса на компетентност на наказващия органи, тъй като тя е доказана с упълномощителната заповед на л. 18 . Други възражения в процесуален аспект липсват, но пък съдът осъществи дължимия цялостен контрол за процесуална изправност и в рамките у не открити  нарушения. Актът и издаденото въз основа на него НП  имат своето достатъчно и ясно съдържание от гледна точка на описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което е получило и своята съответна и правилна правна квалификация. при съставянето/издаването, предявяването и връчването на двата акта са спазени строго формалните правила, гарантиращи правото на защита на нарушителя.

По същество - нарушението също е доказано и се оспорва с несъстоятелни твърдения в жалбата. На първо място ще се посочи, че проверката е била инициираната от ТП НОИ Пазарджик, с чието писмо от  18,11,19г в ДИТ Пазарджик постъпила информация ( л. 13), че от лицето Л.Г.Г., ЕГН **********, е подало заявление за опускане на парично обезщетение за безработица, към което представило заповед за прекратяване на трудово правоотношение с дружеството- жалбоподател, за което обаче липсвало надлежно уведомление по смисъла на чл. 62, ал.3 от КТ.  Това бил поводът за процесната проверка, която само потвърдила заявеното с нея. Установено било и е доказано с разпита на св. М. и представените разпечатки, че посоченото с писмото лице е било в трудовото правоотношение с дружеството,заемайки точно длъжност „продавач-консултант“ в Маркет „Промо“, стопанисван от дружеството. Установено е безспорно, че това трудово правоотношение била надлежно прекратено считано от   считано от 01.11.2019г.

Не се спори и е установен и другият елемент от състава на нарушението - в предоставения с чл. 62, ал.3 от КТ 7-мо дневен,  считано от прекратяваното, срок работодателят не е изпратил уведомление до НАП ( виж на л. 14,15,16) . Уведомление било изпратено едва  на 22,11,19г.

По делото не се сочат и не са представиле доказателства да са били налице някакви обстоятелства, които обективно са осуетили просрочието в този случай. Такива обстоятелства въобще не са заявени с жалбата, а от представеното пълномощно става ясно, че дружеството ( както традиционно се прави) е ангажирало счетоводна къща за тези дейности, като дори АУАН е връчен на представителя й, в качеството на надлежен пълномощник на дружеството.

          Маловажността  затова нарушение - по чл. 62, ал.3 от КТ, -е нормативно изключена с ал.2 на чл. 414 в - „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2“, тя не следва и от данните по делото. Освен, че  не се претендират конкретни обстоятелства, които да я очертават, такива не са и доказани . Просрочието е с десет дни, но то е създало затруднения за изясняване на обстоятелството  относно прекратяването на договора. Уведомителният режим за прекратяване на трудово правоотношение към НАП цели да създаде необходимата сигурност при отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица, като освен данните от осигуреното и подлежащото на обезщетяване лице , се предоставят такива и от самия работодател,за да се провери и гарантира така тяхната достоверност. Тъкмо съмненията, които са възникнали в ТП НОИ относно тези обстоятелства са довели до сигнала на л. 13, с който се иска изясняване на релевантните обстоятелства и обратно уведомяване - с цел да не се препятстват правата на осигуреното лице да получи своето обезщетение за безработица, в който негатива посока са резултатите от процесното бездействие на работодателя.

Размерът на дължимата санкция по чл. 414, ал.3 от КТ е от 1500 лева до 15 000 лева , като наложеният е леко завишен спрямо минимума ( 1600 лева - с НП). Поради липсата на доказателства обаче кое налага това завишение, като липсват данни, че има други нарушения от този вид, както и такива, че това е довело до забавяне изплащането на обезщетението за безработица, както и предвид периода на закъснение  - размерът следва да се сведе до минимално предвидения, тъй като с него ще се обезпечи постигане на целите от реализиране на административно-наказателната отговорност.

В този смисъл НП следва да се измени, а предвид това, както и проведеното едно открито съдебно заседание и малкият обем доказателствен материал  - претендираното юрисконсултско възнаграждение да бъде определено в размер от 80 лева.

 

  На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

 

                                  

    Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001873 / 14.02.2020 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на "Р.12" ЕООД, гр. Пазарджик 4400, ул.“Ц.О.“ No *******, ЕИК *******, представлявано от управителя Г.П.А., ********** на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00 /хиляда и шестстотин/ лева като

 НАМАЛЯВА санкцията - на 1500 лева.

ОСЪЖДА "Р.12" ЕООД, гр. Пазарджик 4400, ЕИК ******* да заплати на ИА“ Главна инспекция по труда“,  ДИТ - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.    

                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: