РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 17.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №5386 по описа за 2019година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „В.И К.” ЕООД ***,
в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника В.Т.Р.. Твърди се, че вследствие на това е било образувано ч.гр.д.№ 2601/2019год. по описа на Плевенския районен съд и е била издадена заповед за
изпълнение против ответника за главница в размер на 991.43 лв., лихва за забава в размер на 168.55 лв. за периода от 28.06.2015 г. до 09.04.2019
г.ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25.00 лв. за разноски по
делото за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена сума за предоставени ВиК услуги на
адрес ***на лицето – титуляр по партидата на водоснабдения имот, за които са
издадени фактури в периода от 29.05.2015г. до 29.03.2019г. Лицето не е било открито
и съдът е разпоредил да се подаде иск за установяване на за посочените в заповедта суми. Твърди се, че между ищцовото
дружество и потребителя е
налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от
14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на
ВиК Плевен. Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и 3 от
горепосочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден
със закон, или в изпълнение на концесионен договор.Твърди се, че общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен
ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да посочат различни условия. Твърди се, че съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ, в сила от 30.09.2014г. се издават ежемесечни фактури,като
абонат следва да заплати в 30 дневен срок задължението си ползване на
услугата.След този срок при неизпълнение , се дължи лихва за забава.В заключение ищцовото дружество
моли съда да признае за установено вземането му по заповедта по чл.410 от ГПК. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
За ответника, назначеният особен представител, е
оспорил предявените искове.Направил е възражение за погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2601/2019год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по същество, предявените
положителен установителни
искове са неоснователни.
С оглед изложеното в исковата молба и
съобразно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест
на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с
всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни
отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема
на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а
по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на
заявената сума. Визираните по- горе
обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно
доказване.
Видно от доказателствата
по делото има открита партида в регистрите на ВиК
Плевен с ИТН номер ***. Между ищеца от една страна и потребителя от друга е налице облигационно
отношение което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен.
Съгласно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и
пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да
заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВиК
услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и
193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. С оглед
на това, качеството му на клиент, възниква по силата на закона /ех legе/ с
придобиването на правото на собственост, без да е необходимо сключването на
договор или откриване на партида на водоснабдения имот.На следващо място, са представени карнети за
процесния период. В разглеждания случай са налице посочените изисквания и
следва да се приеме, че карнетът, който е подписан от абоната или негов
представител, е годно доказателство за посочените от ответната страна
обстоятелства. В тази връзка е и трайната съдебна практика - Решение № 820 от
28.04.2017 г. по т. д. № 5781/2016 г. на ТО VІ -14състав на Софийски градски
съд; Решение № 8073 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 9680/2015 г. на Софийски
градски съд; Решение № 4573 от 06.07.2018 г. по в. гр. д. № 15488/2017 г. на
Възз. ІV състав на Софийски градски съд; Решение № 8422 от 13.12.2017 г. по гр.
д. № 13140 /
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 403,17лв., съгласно уважените претенции. размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 284,28лв. - разноски по ч. гр.д.№2601/2019г.
по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени претенции.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника В.Т.Р., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на
кредитора „В.И К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата главница 762,42лева, за предоставени Ви К услуги за периода 25.04.2016г.
до 29.03.2019г., лихва 94,11лева от 28.05.2016г. до 09.04.2019г. и законната
лихва върху главницата от 25.04.2019г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение №1447/30.04.2019г. по ч.гр.д.№2601/2019г. на
ПлРС, като за разликата до претендираните 991,43лв.главница за периода 29.05.2015г.
до 25.04.2016г. главница и за разликата до претендираната сума 168,55лв. за
периода 28.06.2015г.-28.05.2016г., ОТХВЪРЛЯ исковете като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Т.Р.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата общо в размер на 403,17лв.,разноски по настоящето дело,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И
К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 284,28лв. -
разноски по ч. гр.д.№2601/2019г. по описа на ПлРС, съобразно уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :