№ 21383
гр. ., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Ц. Б. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110139249
по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „.” ЕАД с ЕИК ., иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Д. И. Р. с ЕГН ********** за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
41981/2021г. на СРС, 57 състав, конкретно: 4 883,49 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот с
абонатен № ., ведно със законна лихва от 16.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2018г. до 22.06.2021г. в размер на 682,85 лева, главница цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.06.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 66,18
лева, ведно със законна лихва от 16.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху нея от 31.07.2018г. до 22.06.2021г. в размер на 12,94 лева. Претендира законната
лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в
настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот: ап., находящ се в гр.
., ул. .“ № ., аб. № . за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, включително за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „.“ ООД с ЕИК ., не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Ответната страна не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, а и
от писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник „.“, в сила от 11.07.2016г.
Надлежно се установява собствеността върху жилището – . – 17 от делото, както и
това, че ответницата е подавала Заявление – Декларация до ищцовото дружество вх. №
134/13.01.2010г. за смяна на партидата.
Приложен е Договор между ищеца и третото лице – помагач за извършване на
дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 1219 от делото.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение – „.“
ООД – Договор от 03.06.2002г. на л. 80 – 86 от делото, като преди това е действал такъв с „.“
ЕООД – от 11.10.2001г. /л. 23 – 24 от делото/. Същият е сключен въз основа на Решение на
Общото събрание на същата етажната собственост, подписано и от праводателя на
ответника . – л. 25-26 от делото.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за
процесния периода надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните
месечни плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и
са минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е
отменена с Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на .орите но ищеца от
30.06.2006г. Изчислената сума за периода е 6829,91 лева. СТЕ дава заключение, че са
спазени нормативните изисквания при начисляване на топлоенергията, отчетени са
технологичните разходи.
Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са
издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. По пера се
дължат сумите: за топлоенергия: 4883,49 лева главница, законната лихва върху нея е 703,28
лева за посочения период, главница за дялово разпределение: 66,18 лева и мораторна лихва
върху тази главница: 12,94 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия,
навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано
е, че обектът, собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден,
2
надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни
уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване,
нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не
са плащани. ССЕ доказва мораторна лихва върху главницата за топлоенергия в по-голям
размер от претендирания, като се присъжда именно претендирания, за да не се получи
свръх-петитум.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2017г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2017г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 19.07.2021г. Макар и да има период от
три месеца, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се
претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер,
простото посочване в една от уточнителните молби не означава доказване. Тук е важно да се
отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой
почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с
погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без
конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва
дейност по калкулация и сметки вместо страната, която евентуално би се ползвала от
доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо възражението е неоснователно и
подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски в
заповедното: 112,91 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо 162,91 лева, и в исковото – 232,42 лева държавна такса, 600,00 лева за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение 100,00 лева, или общо 1023,42 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Д. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. „.“
№ ., че ДЪЛЖИ на „.“ ЕАД с ЕИК ., сумите 4883,49/четири хиляди осемстотин осемдесет и
три лв. и 49 стотинки/ лева главница за изразходвана топлоенергия за периода 01.05.2017г. –
3
01.04.2020г., 682,85 /шестстотин осемдесет и два лв. и 85 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода 01.06.2018г. – 01.04.2020г., 66,18 /шестдесет и шест лв. и 18 стотинки/ лева
главница за услугата дялово разпределение за периода м. 06.2018г. – 01.04.2020г. и 12,94
/дванадесет лв. и 94 стотинки/ лева мораторна лихва върху нея за периода 31.07.2018г. –
22.06.2021г. лева, както и законни лихви върху главниците от 19.07.2021г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 41981/2021г. на СРС,
57 състав.
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответницата Д. И. Р. за изтекла погасителна давност като
НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Д. И. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД разноски в заповедното производство 162,91
/сто шестдесет и два лв. и 91 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД разноски
1023,42 /хиляда двадесет и три лв. и 42 стотинки/ лева разноски.
Решението е постановено при участието на „.“ ЕООД с ЕИК ., с адрес: гр. ., ул. „.“ № ., офис
3, като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4