Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 12.10.2020 г.                            гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на двадесет и осми септември                                     две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2750 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Й.Ц.Й. против „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. З.” АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 10 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи част от разликата между пазарната стойност на лек автомобил „Ауди 6 3.0 TDI”, рег. № ВТ 0063 ВК, от една страна, и получените обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и цена по договор за покупко-продажба от 19.6.2019 г. - от друга, за сумата от 2 366.86 лева – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 11.5.2017 г. до подаване на исковата молба, за сумата от 5 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страх и стрес вследствие настъпило на 10.9.2016 г. пътно-транспортно произшествие, както и за сумата от 455.59 лева – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 17.10.2018 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения.

В молбата се твърди, че на 10.9.2016 г., около 17:30 часа, на път III-407, в района на с. Страхилово, Община Полски Тръмбеш, при управление на мотоциклет „Ямаха”, peг. № ВТ 4419 В, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, водачът Ц.И.И., поради движение с превишена скорост е навлязъл в лентата за насрещно движение и е допуснал ПТП с лек автомобил „Ауди 6 3.0 TDI”, рег. № ВТ 0063 ВК, управляван от ищеца. Заявява се, че в резултат от настъпилото произшествие са настъпили щети по автомобила, които изплатената по застраховката „Каско” сума не покрива, имайки в предвид, че действителната пазарна оценка на автомобила преди процесното ПТП е надвишавала 30 000 лева. Сочи се, че ищецът е претърпял травма, представляваща нискостепенна предна листеза, в резултат на която и към момента търпи болки, както и че освен телесното увреждане същият продължава да изживява стрес от настъпилия удар. Твърди се, че до ответника са били са отправени претенции, по които последният е постановил отказ за заплащане на обезщетение.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответното дружеството, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Не се спори наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на мотоциклет „Ямаха”, peг. № ВТ 4419 В към датата на настъпване на ПТП. Заявява се, че водачът на мотоциклета няма вина за настъпилото ПТП и се прави евентуално възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, доколкото ищецът се е движел с превишена и/или несъобразена скорост, че същият е навлязъл в лентата за насрещно движение и е бил без поставен предпазен колан. Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не отговаря на понесените от ищеца болки и страдания, включително, че същото не е съобразено с приноса на последния за настъпването на вредите. Изразява се становище за неоснователност на иска за имуществени вреди при твърдението, че вредите са репарирани от застрахователя по застраховката „Каско”. 

С молба от 12.6.2020 г. ищецът прави изменение на предявения иск за имуществени вреди, чрез увеличаване на неговия размер до 13 967 лева, представляваща разликата между действителната пазарна цена на лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ВТ 0063 ВК от 27 955 лева и сумата от 13 988 лева, формирана като сбор от полученото застрахователно обезпечение по застраховка „Каско” и сумата, получена след продажбата на увредения автомобил, както и чрез увеличаване размера на претендираната лихва за забава до сумата до 3 305.79 лева, като с протоколно определение от 7.7.2020 г. съдът допусна така направеното изменение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства, че на 10.9.2016 г., около 17:30 часа, на път III-407, в района на с. Страхилово, Община Полски Тръмбеш се е реализирало ПТП между лек автомобил „Ауди 6 3.0 TDI”, рег. № ВТ 0063 ВК, собственост и управляван от ищеца Й.Ц.Й., и мотоциклет „Ямаха”, peг. № ВТ 4419 В, управляван от Ц.И.И. ***. Не е спорно също, че към датата на процесното ПТП за мотоциклет „Ямаха”, peг. № ВТ 4419 В при ответното дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

По повод процесното ПТП е образувано ДП № ЗМ-143/2016 г. по описа на РУ – Полски Тръмбеш, по което е изготвено постановление за прекратяване на наказателно производство, като в същото е прието, че се касае за случайно деяние. По делото няма данни дали въпросното постановление е обжалвано пред съд или пред по-горна прокуратура, респ. дали е влязло в сила.

От показанията на св. Веселка Коева, Й.Г. и Ц.И. се установява механизмът на настъпилото произшествие.

Св. Коева заявява, че е пътувала заедно с ищеца в автомобила на последния при настъпване на произшествието, което се е реализирало на около 300 метра преди с. Страхилово. Твърди, че в този момент са навлизали в ляв завой, а пред техния автомобил се е движил друг, който поради насрещно преминаващи мотори е намалил скоростта си, като ищецът е управлявал зад него със скорост около 20-30 км/ч. Заявява, че след разминаването с тези мотори е излязъл друг мотор, движещ се с много висока скорост, който не е успял да вземе завоя и се е ударил в автомобила на ищеца. Сочи, че ищецът е изнесъл автомобила максимално вдясно, но все пак е настъпил удар, който е бил челен - в предната лява част на автомобила.

Св. Г. – водачът на автомобила, движил се преди този на ищеца, заявява, че малко преди началото на с. Страхилово в посока към гр. Велико Търново при навлизане в остър ляв завой е чул рев на мотор и изведнъж е видял същия пред управлявания от него автомобил. Твърди, че е свил волана надясно, при което моторът е подминал управляваното от него превозно средство и се е ударил в задния автомобил. Изразява становище, че мъжът, управлявал задния автомобил, е искал да избегне удара, тъй като неговото превозно средство е било в близост до канавката. Потвърждава изложеното от св. Коева, че моторът се е ударил в предната лява част на автомобила на ищеца, както и че същият се е движил с висока скорост.

Св. И. – водачът на мотора, с който е настъпило произшествието, не отрича, че е участвал във въпросното ПТП, но заявява, че няма спомен за случилото се. Според него до инцидента се е стигнало в резултат на прилошаването му, като не отрича, че може да е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Според заключението на допуснатата в настоящото производство авто-техническата експертиза, преди удара между превозните средства ищецът е предприел спиране, като скоростта му на движение към този момент е била 48.4 км/ч, а към момента на самия удар – 41.11 км/ч. В експертизата е посочено, че няма данни мотоциклетистът да е предприел спиране, като скоростта му на движение преди и към момента на удара е била 92.96 км/ч. Според вещото лице, ищецът не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като автомобилът му се е намирал в неговата лента за движение на 15.5 метра от мястото на удара, а опасната му зона за спиране е била около 28.6 метра. Заявява, че техническа възможност за предотвратяване на ПТП е имал водачът на мотора, но същият е навлязъл в насрещната лента за движение, като в съдебно заседание допълва, че непосредствената причина за навлизане на мотора в лентата за насрещно движение е движението на последния със скорост, близка до критичната за завоя, при което се е стигнало до изместване на траекторията му на движение. 

Според вещото лице по автотехническата експертиза, в резултат на ПТП по автомобила на ищеца са настъпили щети, стойността на чието отстраняване би възлизала на повече от 70 % от остатъчната стойност на автомобила, т.е. че е налице т.нар. „тотална щета”. Дава заключение, че пазарната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП възлиза на 27 955 лева, като в съдебно заседание допълва, че методът на оценка, използван от него, е много по-точен от този, при който цената на автомобила към настоящия момент се завишава с определен процент за привеждането й към цената към момента на ПТП.

Видно е от представената застрахователна полица № 4704150510001408 от 30.10.2015 г., че към датата на ПТП за лек автомобил „Ауди 6 3.0 TDI”, рег. № ВТ 0063 ВК при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е била налице застраховка „Каско”, като в рамките на образуваната преписка по въпросната щета на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 13 788 лева.  

По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС, според който на 19.6.2019 г. ищецът е продал лек автомобил „Ауди 6 3.0 TDI”, рег. № ВТ 0063 ВК на Д. Детелинов Димитров за сумата от 200 лева.

От заключението на допуснатата в настоящото производство медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Г., се установява, че в резултат от процесното ПТП на ищеца са причинени повърхностни травми по главата, тялото и крайниците, изразяващи се в охлузвания и тъпи травми; травма в предната част на гръдния кош - фисура на гръдната кост в областта на горна трета към манубриума; нискостепенна предна листеза на тялото на S1, първа степен по скалата на Майердинк, както и посттравматичен препателарен бурсит. Според вещото лице, на ищеца са причинени болки и страдания, както и затруднения в движението на снагата и обструкция в двигателните екскурзии на гръдния кош за срок между 3 и 6 месеца, като първоначално интензитетът на болките е бил изключително висок, а след 15-20 дни постепенно те са намалели и към момента състоянието на ищеца е възстановено напълно. Заявява, че ищецът е получил влошаване на лекуваната до момента лекостепенна хипертония, като след ПТП се е стигнало до промяна в медикаментозната терапия и завишаване дозите на медикаментите. Сочи, че след претърпяната травма са се завишили значително нивата на кръвната му захар, като ищецът е бил подложен на строга диета, а към момента е в период на изследвания с цел извършване на преценка за евентуално медикаментозно лечение. Заключава, че механизмът на уврежданията и съобщените от ищеца факти доказват, че същият е бил с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай, въпреки задействането на въздушните предпазни възглавници на автомобила, уврежданията биха били значително по-тежки.

В съдебно заседание д-р Г. заявява, че в медицинската документация по делото няма данни за предварително наличие на посочените и установени след ПТП увреждания. Заявява, че ищецът е имал доказана хипертония, която след процесното ПТП се е усложнила и се е наложило увеличение на дозата и смяна на някои от медикаментите, както и лека форма на диабет, като след ПТП стойностите на кръвната му захар са се увеличили, което е наложило по-сериозни изследвания, консулт и евентуално назначаване на медикаментозна терапия. Сочи, че за преодоляване на последиците от травмата на гръдния кош е провеждано лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, обезболяващи, общоукрепващи и отхрачващи медикаменти, като понастоящем възстановяването на ищеца се смята за напълно приключило.

По отношение на сочените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Веселка Коева и св. Евгени Попов.

Св. Коева твърди, че непосредствено след инцидента ищецът се е оплаквал от болки в гърдите и главата, както и че е имал одирания по ръцете си. Сочи, че дълго след катастрофата не е шофирал, тъй като е бил притеснен и стресиран от случилото се, а че през м. януари 2017 г. при него е установено спукване в гръдната кост.

Св. Попов заявява, че ден след инцидента е посетил ищеца, който се е оплаквал от силно главоболие и болка в гърдите. Твърди, че дълго време след това той е отказвал да шофира и се е чувствал зле, тъй като се е притеснявал за състоянието на мотоциклетиста.

От заключението на медицинската експертиза, изготвена от д-р В.М., се установява, че е възможно травмата на гръдната кост и на гръдния кош да е резултат на процесното ПТП – да е получена от предпазния колан, който законтряйки се в момента на удара да поеме кинетичната енергия на тялото вследствие на създадения инерционен момент. Вещото лице сочи, че ищецът е претърпял болки и страдания от получената травма, които за около месец са били силни и почти постоянни, засилващи се при кашляне, смях и дълбоко вдишване, след което през втория и третия месец постепенно са намалели и разредили, но при определени обстоятелства, пози и дейности са се усилвали и са причинявали дискомфорт. Заявява, че е възможно ищецът да е имал болки и след този период, но слаби и на големи интервали от време, като понастоящем състоянието му е напълно възстановено. Изразява становище, че липсват убедителни рентгенови данни за нискостепенна листеза, както и че уврежданията на ищеца са сравнително леки, като не са засегнати значителни по обем и локализация зони на опорно-двигателния апарат. Заявява, че не е имало належаща необходимост за провеждане на физиотерапия и рехабилитация, доколкото последните трудно биха повлияли благоприятно болковия синдром по гръдния кош и коленете. Сочи, че в приложената медицинска документация липсват данни за кръвонасядания вследствие от контузия по линията на предпазния колан, както и че ударът върху него се е реализирал в болка по гръдната кост и гръдния кош на ищеца.

В съдебно заседание д-р М. заявява, че не е задължително при поставен колан да има следи от него по тялото, като твърди, че при много травми няма данни от рентгеновото изследване, но са налице увреждания. Посочва, че именно това е причината в заключението си да приеме, че диагнозата е контузия, а не фрактура.  

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, за основателността на които ищецът следваше да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лицето, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял сочените имуществени и неимуществени вреди.

Предвид събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено настъпилото на 10.9.2016 г. ПТП между мотоциклет „Ямаха”, peг. № ВТ 4419 В, по повод на който с ответното дружество е била сключена и е действала застраховка „Гражданска отговорност”, и лек автомобил „Ауди 6 3.0 TDI”, рег. № ВТ 0063 ВК, собственост и управляван от ищеца.

От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпването на ПТП са действията водача на мотоциклета, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, тъй като последният е имал техническа възможност за предотвратяване на катастрофата, но поради  движение със скорост, която е била близка до критичната за завоя, не е успял да вземе последния и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Фактът, че именно мотоциклетът е навлязъл в насрещната лента за движение и се е ударил в насрещно движещия се автомобил на ищеца се установява по категоричен начин от събраните гласни доказателства. Представеното постановление за прекратяване на наказателното производство, в което е прието, че се касае за „случайно деяние”, по никакъв начин не обвързва гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от произшествието, тъй като същото няма значението на влязла в сила присъда на наказателен съд. Единствено в допълнение, макар въпросното обстоятелство да няма значение за настоящия спор по изложените съображения, съдът не може да не отбележи причината, поради която наблюдаващият досъдебното производство прокурор е приел, че се касае за „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. В тази връзка, в постановлението е посочено, че според заключението на допълнителна медицинска експертиза „е възможно непосредствено преди ПТП обвиняемият да е изпаднал в състояние на прилошаване, кратковременна загуба на съзнание и/или дезориентация”. Въпреки това, очевидно приемайки, че това не е само една възможност, както е посочило вещото лице, а доказан факт, прокурорът е намерил, че се касае за „случайно деяние”. Т.е. несъстоятелността на тази теза е видна и без извършването на по-задълбочен анализ, а и както вече беше посочено – изводите в постановлението не обвързват съда.

Размерът на имуществените вреди, представляващи част от разликата между пазарната стойност на лекия автомобил, от една страна, и полученото обезщетение по имуществената застраховка „Каско” и цена по договора за покупко-продажба от 19.6.2019 г., от друга страна, се установява от събраните писмени доказателства и от заключението по изготвената автотехническа експертиза.

Според писмените доказателства, процесният автомобил е произведен през 2008 г. и е закупен от ищеца като нов през същата година за сумата от 72 158.62 евро, като според вещото лице по автотехническата експертиза, пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е възлизала на 27 955 лева. Съдът не приема възражението на ответника по повод дадената от вещото лице пазарна стойност на автомобила. На първо място, възражението се основава единствено на това, че вещото лице е извършило ценово сравнение между автомобили с еднаква възраст, но различни като поколения. По този повод следва да се отбележи, че за определяне пазарната цена на автомобила вещото лице е използвало два метода за оценка – метод на разходите и метод на пазарните аналози, като на всеки от тях е дадена тежест от 50 % при определяне на крайната пазарна цена. Именно в тази връзка, следва да се отбележи, че по метода на разходите вещото лице е посочило цена от 28 607.00 лева, която е дори по-висока стойност от тази по метода на пазарните аналози. На второ място, съдът възприема изложеното от вещото лице в проведеното открито заседание, че методът, използван от него е по-точен от този, предложен от ответника – чрез завишаване стойността, която автомобилът би имал към 2020 г., с по 10 % за всяка година назад, респ. с 40 % до 2016 г., приемайки за правилно становището, че една марка и модел автомобили, произведени в една и съща година и с идентични характеристики, могат да имат различна пазарна цена. В този ред на мисли, не става ясно защо ответникът приема, че именно с по 10 % на година следва да е въпросното завишаване на цената от 2020 г. до достигане до 2016 г., а не например 15 % или пък 5 %. Очевидно е, че подобна методика не държи сметка за спецификата и състоянието на всеки отделен автомобил и по тази причина не може да се възприеме от съда.

Видът и размерът на неимуществените вреди се установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключенията по допуснатите медицински експертизи.

От събраните доказателства се установява, че в резултат от настъпилия инцидент ищецът е претърпял болки и страдания от травмата на гръдната кост и гръдния кош, които през първия месец са били силни и почти постоянни, след което постепенно са намалели и понастоящем състоянието му е напълно възстановено. В резултат на ПТП се е стигнало и до влошаване на лекуваната до момента лекостепенна хипертония, както и до повишаване нивата на кръвната захар на ищеца. Според съда обаче, със значително по-голяма тежест са вредите, причинени от преживения страх за това дали другият участник в ПТП ще загуби живота си, макар и същият да носи вината за инцидента. Не може да не се отчете и сравнително дългия период на страх от шофиране и дискомфорт при необходимост от управление на автомобил. Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди се явява сумата от 4 000 лева.

Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат остана недоказано. От показанията на всички разпитани свидетели, в това число от тези на водача, който по твърдения на ищеца носи вина за ПТП, се установява, че ищецът се е движил в своето платно за движение със скорост дори по-ниска от разрешената за конкретния пътен участък, като последното обстоятелство се потвърждава и от заключението по автотехническата експертиза. Очевидно е, че доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че ищецът се е движил с превишена и/или несъобразена скорост и че без причина е навлязъл в лентата за насрещно движение са голословни и противоречащи на всички събрани доказателства. Недоказано остана и твърдението, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, като заключенията по изготвените медицински експертизи и показанията на св. Коева установяват точно обратното. Предвид на това, съдът намира, че ищецът не е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали подобно нарушение стои в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Ищецът търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определените обезщетения, като с оглед чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената писмена кореспонденция между страните се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетение за имуществени вреди - 11.5.2017 г., като доколкото в поканата е посочена банкова сметка, ***, то застрахователят дължи законната лихва от деня, следващ този на предявяване на претенцията, т.е. от 12.5.2017 г. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху сумата от 13 967 лева за периода от 12.5.2017 г. до подаване на исковата молба на 9.9.2019 г. възлиза на 3 301.91 лева. Претенцията за заплащане на обезщетение за неимущесвени вреди е получена от застрахователя на 17.10.2018 г., респ. последният дължи законната лихва от деня, следващ този на предявяване на претенцията, т.е. от 18.10.2018 г. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху сумата от 4000 лева за периода от 18.10.2018 г. до подаване на исковата молба на 9.9.2019 г. възлиза на 363.36 лева.

 

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на сторените от него разноски за държавна такса, депозит за призоваване на свидетел и депозити за допускане на експертизи в общ размер от 1202.93 лева съразмерно с уважената част от исковете.

От представения договор за правна защита се установява, че от ищеца не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на юрист. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. Л.В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 74.03 лева – част от заплатените депозити за вещи лица и за свидетел, част от таксата за издадено съдебно удостоверение и от юрисконсултското възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.

 Така мотивиран, съдът      

                                                     Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. З.” АД, ЕИК ***да заплати на Й.Ц.Й., ЕГН ********** сумата от 13967 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между действителната пазарна цена на лек автомобил „Ауди А6”, рег. № ВТ 0063 ВК, от една страна, и сбора от полученото застрахователно обезпечение по застраховка „Каско” и сумата, получена след продажбата на автомобила - от друга страна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 9.9.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 3301.91 лева - лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 12.5.2017 г. до подаване на исковата молба на 9.9.2019 г., като отхвърля претенцията за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 3 305.79 лева.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. З.” АД, ЕИК ***да заплати на Й.Ц.Й., ЕГН ********** сумата от 4000 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страх и стрес вследствие настъпилото на 10.9.2016 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 9.9.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 363.36 лева – лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 18.10.2018 г. до подаване на исковата молба на 9.9.2019 г., като отхвърля претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева и претенцията за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 455.59 лева.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. З.” АД, ЕИК ***да заплати на Й.Ц.Й., ЕГН ********** сумата от 1202.93 лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 1200 лева, като ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. З.” АД, ЕИК ***да заплати на адвокат Л.З.В. от ВТАК, с личен номер от Единния регистър на адвокатите **********, сумата от 1200 лева - възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гр. д. № 2750/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Й.Ц.Й., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. З.” АД, ЕИК ***сумата от 74.03 лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: