Р Е Ш
Е Н И Е № 22/22.3.2023 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав,
в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитринка
Георгиева, разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 20 по описа за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл.
ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Г.Д.Г. *** за проверка на Решение №8/12.01.2023 г. постановено по анд № 20222330200969 по описа на Районен съд-Ямбол за 2022
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000361/09.08.2022 г.
на Директора на РД „АА” гр.Бургас, с което на Г.Д.Г. за нарушение на чл.89, т.1
от Наредба № 33/99 год. на МТ е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП и е осъден Г.Д.Г.
да заплати на РД “АА“ гр.Бургас направените по делото разноски в размер на 100
лева.
В жалбата се твърди, че решението
на Районен съд-Ямбол е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, т.к. при
постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати нарушения на закона и
съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не е извършил проверка за
законосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление, не е обсъдил
доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства. Претендира да се
отмени решението на Районен съд-Ямбол и вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител, като в писмени бележки подържа жалбата си и исканията
в нея.
Ответникът по касация Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Бургас, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, като в писмена защита оспорва жалбата с претенция за
потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в процеса прокурор
намира касационната жалба за неоснователна, т.к. безспорно е установено, че
въпросния автомобил е бил без лиценз, а за вписването му в лиценза на
дружеството е направено искане два дни след установяване на административното
нарушение, поради което следва да се остави в сила първоинстанционното
решение.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно
легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С Решение №8/12.01.2023 г. по анд № 20222330200969/2022 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил
Наказателно постановление № 22-0000361/09.08.2022 г. на Директора на РД „АА”
гр.Бургас, с което на Г.Д.Г. за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба № 33/99 год.
на МТ е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП и е осъдил Г.Д.Г. да заплати на РД “АА“
гр.Бургас направените по делото разноски в размер на 100 лева.
За да постанови акт си първата
съдебна инстанция приема, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на Г.Д.Г., не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на
административното наказание. Според съдът от материална страна е нарушена разпоредбата
на чл.89 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България, т.к. на 27.07.2022 г. лицето е извършвало
обществен превоз на товари без управлявания от него товарен автомобил да е
вписан към лиценза на фирмата собственик „Г. груп“
ООД, като от субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, Г. е
съзнавал, че за да извърши превоза, следва да има заверено копие от лиценза, но
въпреки това, без да има такова е извършил превоза, за което правилно и
законосъобразно е ангажирана и административно наказателната му отговорност по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Касационната инстанция счита, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените
въз основа на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда
от визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за
отменянето му.
Правилно и законосъобразно
Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно
постановление е издадено при спазване на процесулните
правила и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани
мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните. Несъмнено е установено извършването на описаното в АУАН и НП
нарушение, като е дадена правилната правна квалификация и е наложена
съответстващата на това административна санкция. Съображенията на ЯРС в тази
насока изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни, т.к. решението е подробно мотивирано както от
фактическа, така и от правна страна, и постановено при правилно приложение на относимите материалноправни
норми.
За да достигне до този извод
районният съд се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и се е
произнесъл по доводите за незаконосъобразност касаещи АУАН и НП.
Нормата на чл.89, ал.1, т.1 от
Наредба №33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България задължава водачът по време на работа да представя
при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1-3 от
Закона за движението по пътищата, както и удостоверение на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от
превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на
Общността се изисква заверено копие от лиценза).
В настоящия случай е безспорно
установено, че такъв документ не е представен при извършване на проверката на
27.07.2022 г., т.к. въпросния автомобил е бил добавен към лиценза на 02.08.2022
г.
Водачът е служител на фирмата
собственик на автомобила и трябва да изисква от работодателя осигуряване на
всички изискуеми документи, а не да се снабдява с информация от сайтовете на
различни институции, поради което доводите в тази насока в касационната жалба
са неоснователни.
От своя страна разпоредбата на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда, че водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.-при
първо нарушение.
Изрично е предвидено, че
санкцията се налага на водача на моторното превозно средство, независимо че в
задълженията и възможностите на собственика е да впише автомобила в лиценза си,
но в правото на управляващия е да откаже да извърши превоз при липса на някой
от необходимите документи и именно защото не е изпълнил това си задължения
лицето следва да понесе наложената му наказание. Доколкото последното е във
фиксиран размер, то не може да бъде променяно, както е приела и първата съдебна
инстанция.
Ето защо
административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства,
описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като
основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната
законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с това правилно и
законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че касатора е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран, поради което при
разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати
нарушения на процесуалния или материалния закон.
С оглед изхода на делото следва
да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Предвид посоченото настоящата
касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/12.01.2023 г. постановено по анд № 20222330200969/2022 г. по описа на Районен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.
*** да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-гр.Бургас направените по
делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете