№ 6871
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20231110127897 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Ф. А. С., с искане за налагане на
мерки за защита на молителката срещу Н. Е. С., съпруг на молителката, при твърдения за
извършен от ответника акт на домашно насилие на 06.05.2023 г. в семейното жилище на
страните, находящо се в гр. б., ул. „Васил Левски“ 21, около 21,00 часа, изразяващ се в
обиди с думите „боклук мръсен“, в изритване с крак в областта на бъбреците, хващане за
дясната й ръка и нанасяне на поредица от удари в областта на главата с неговата дясна ръка,
закарване с удари от спалнята в хола на жилището, както и в заплахи с думите „утре да те
няма тук, защото ще видиш какво ще стане с теб“.
Ответникът оспорва молбата, като не оспорва с твърденията, че с молителката са съпрузи,
че от брака имат родени две деца - в.и д., че са живели заедно в гр. б. ул. Васил Левски №21,
ет. 2, че на 06.05.2023 г. е имало пререкания между молителката и ответника, около 21,00
часа, на което са присъствали и децата им, както и че ответникът е блъснал молителката
еднократно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на молбата за защита.
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена и срещу процесуално
легитимирано да отговаря по нея лице, доколкото се твърди, че молителката и ответникът са
1
съпрузи /чл. 3, т. 1 ЗЗДН/. Молителката твърди, че на 06.05.2023 г., ответникът е извършил
акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 23.05.2023 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата за защита.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните следните обстоятелства: че страните са съпрузи, че от брака си имат родени
две деца - в.и д., че страните са живели заедно в гр. б., ул. „Васил Левски“ №21, ет. 2, че на
06.05.2023 г. е имало пререкания между тях, около 21,00 часа, на които са присъствали и
децата им, че ответникът е блъснал молителката еднократно, както и че извън подадения от
молителката сигнал на 06.05.2023 г. други сигнали от нейна страна на телефон 112 не са
подавани.
По делото не е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Показанията на доведената от молителката свидетелка ф.б., нейна сестра, съдът не
кредитира, тъй като ги намира за необективни, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК.
Това е така доколкото съдът намира, че същите съдържат противоречия. Това е така
доколкото първоначално свидетелката заявява, че е видяла нещо жълтеникаво да тече от
главата на молителката през нощта на процесната дата, а в областта на левия й бъбрек през
нощта нямало нищо. Впоследствие заявява, че вечерта не я е оглеждала за следи от насилие.
Освен това, съдът намира за нелогично заявеното от разпитаната свидетелка, че след като е
видяла някаква жълта течност да се счита по главата на сестра й, я е оставила да легне без
раната да бъде обработена, след като й казала да си измие главата. Предвид горното съдът
не дава вяра на показанията на тази свидетелка и не ги взема предвид при формиране на
вътрешното си убеждение.
По делото е допусната до разпит и непълнолетната дъщеря на страните – д. С., която,
видно от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психиатрична експертиза
/което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено/, притежава свидетелска
годност. Съдът намира обаче, че показанията на свидетелката С., преценявайки ги съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, са противоречащи на други събрани по делото доказателства,
поради което също не им дава вяра. Това е така, доколкото показанията й противоречат
както на споделеното от нея в хода на досъдебното производство, така и пред назначеното
от съда вещо лице по съдебно-психиатричната експертиза. Пред вещото лице св. С. заявява,
2
че ответникът се е свързал с нея по телефона, за да каже, че е взел пералнята, която в същия
ден молителката и свидетелката С. били избрали, и я е закарал в дома им. Когато двете се
прибрали, пералнята била монтирана, а ответникът излизал от дома, за да закара колегата,
който му помогнал да монтира същата, като помолил свидетелката С. да изхвърли картоните
и стиропорите от пералнята, тя го попитала защо трябва точно тя да ги изхвърли, а той й
отговорил, че защото той излиза. В същото време при разпита си в открито съдебно
заседание на 14.12.2023 г. същата заявява, че когато с молителката се прибрали в дома на
страните, нито ответникът, нито колегата му били в жилището, но кашоните били оставени
там, като молителката позвънила по телефона на ответника, за да попита за кашоните, но не
е разбрала какво й е отговорил той, сочейки, че било възможно да е станал спор между
двамата за кашоните, докато говорили по телефона. Налице е и противоречие по отношение
на твърдяното в молбата за защита, а и в показанията на свидетелката пред съда, че
ответникът е повикал молителката в спалнята, доколкото пред вещото лице в хода на
изследването същата споделя, че не е чула ответникът да вика молителката в спалнята, а в
показанията си в хода на досъдебното производство е заявила не само, че ответникът не е
повикал молителката, а че последната по собствена инициатива е влязла в спалнята, след
като разбрала от свидетелката, че той е употребил спрямо тях думата „боклуци“. Отделно от
това, пред вещото лице свидетелката е споделила, че първоначално ответникът е държал
молителката и я е отбутвал от себе си и чак след това я е ударил, а в показанията си пред
съда заявява, че е видяла как ответникът удрял молителката в главата, поради което и тя
започнала да блъска баща си и да го драска. Всички тези констатирани противоречия съдът
намира, че обосновават недостоверност на показанията на тази свидетелка, предвид което
съдът не кредитира нейните показания.
От представените съдебни удостоверения се установява, че и при двете страни са
констатирани травматични увреждания, като при Ф. С. са установени увреждания: контузия
на главата с оток и кръвонасядане в лявата теменно слепоочна област, характерни
кръвонасядания и охлузвания на дясната предмишница, контузия в лявата кръстно – поясна
област с обширно кръвонасядане, причиняващо ограничаване в обема на движения на
снагата поради болков синдром. При прегледа на Н. С., са установени кръвонасядания на
ограничена площ по предно-вътрешна повърхност в горната трета на лява раменница.
Групирани охлузвания на гърба над десния трапецовиден мускул и над лава лопатка. Съдът
взема предвид обстоятелството, че самата св. С. заявява в показанията си да е драскала по
гърба ответника, предвид което се установява част от нараняванията да са причинени от
свидетелката, срещу която не е подадена молба за защита.
Показанията на доведените от ответника свидетели не са в подкрепа на молбата, поради
което съдът не намира за нужно да ги обсъжда.
По делото липсва представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, поради което съдът намира,
че сочените от молителката актове на домашно насилие не са доказани в условията на пълно
и главно доказване. Установява се, че между страните е възникнал конфликт, като предвид
направеното от ответника признание, че е избутал молителката, формално същият е
3
осъществил хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Доколкото съдът е сезиран единствено с молба за
защита от страна на молителката, намира че същата е основателна, в производствата по
ЗЗДН съдът не може да приложи правилата за реторсия, поради което молбата за защита
следва да бъде уважена.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивирането на самия извършител към
неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за
последното от акта на насилие. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан
от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника и обстоятелството, че се касае за единична негова проява на
агресивно поведение, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
- задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката. Посочената мярка е постоянно негово законово задължение, поради което не
следва да се определя срок на същата.
По разноските за делото.
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на каквито се
установява в размер на 1500,00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за един
адвокат и платен депозит за вещо лице, поради което и следва да бъдат присъдени в
посочения размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Ф. А. С., ЕГН **********, срещу Н. Е. С., ЕГН **********,
като налага следната мярка за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Е. С., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Ф. А. С., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Е. С., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по
чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
4
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. Е. С., ЕГН **********, да заплати в полза
на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. Е. С., ЕГН **********, да заплати на Ф. А.
С., ЕГН ********** сумата в размер на 1500,00 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5