РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1391
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1176 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е решение № 101/22.02.2021г.,
постановено по АНД 5498/2020г. на Пловдивски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 527621 – F547183 от 24.07.2020 г. издадено от Директор Дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП Пловдив с което на "Б.К. – 55"
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Х.К., ЕГН **********, на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.
83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, пред. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят ТД на НАП
Пловдив моли да се отмени решението като неправилно и необосновано. Твърди, че не
са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба "Б.К. – 55" ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.Х.К., ЕГН **********, чрез адвокат Г., моли
да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно призован,
дава заключение, че решението на районния следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският административен
съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с
наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото
доказателства, намери следното :
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран
с жалба против Наказателно постановление № 527621 – F547183 от 24.07.2020 г.
издадено от Директор Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив с
което на "Б.К. – 55" ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Б.Х.К., ЕГН **********, на основание чл.
53, вр. чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, пред. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
От фактическа страна е
установено, че дружеството жалбоподател не е спазило установения в ЗДДС срок за
подаване на справка – декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП
–Пловдив за данъчен период от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. Справката
–декларация по ЗДДС по смисъла на чл. 125 от ЗДДС дружеството подало не в срока
до 14.04.2020 г., а едва на 13.05.2020г. Нарушението било констатирано на
15.04.2020 г. след направена служебна проверка в информационната система на
НАП. Въз основа на направените констатации нарушителят бил поканен за явяване в
ТД на НАП за съставяне на акт за установяване на административно нарушение с
покана изх. № 70-00-4202-108/29.04.2020 г., изпратена на посочения от
дружеството електронен адрес, но недоставена, както и с покана изх. №
70-00-4202-109/29.04.2020 г., изпратена по пощата на адрeса на дружеството и
отбелязана като връчена съгласно известие за доставяне на 12.05.2020 г.
За да отмени НП, районният
съд е приел, че нарушение има, но то се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, поради което са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Касационния съд не споделя мотивите в
обжалваното решение относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това
административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да
обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Това, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т. е. на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Видно от доказателства по делото дружеството – жалбоподател не по
своя инициатива е предприело действия по изпълнение на разписаното в закона
задължение, а едва след отравената му покана. Тоест, задължението за спазване
на данъчна дисциплина е изпълнено едва след поканата за това и един месец след
изтичане на законоустановения срок. Подаването на декларацията не е станало в
сравнително кратък срок след изтичане на нормативно регламентирания период за
представянето. Такъв кратък срок би бил ден, два, до три дни. Това поведение не
разкрива смекчаващи обстоятелства, а пренебрегване на установения ред на
държавно управление. Обществената опасност на деянието не се смекчава
съществено предвид липсата на вредни последици, защото не се касае за
резултатно нарушение. Нарушението засяга особено важни обществени отношения, за
които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или възстановяване.
Липсата на вредоносен резултат не откроява нарушението от обикновените случаи
на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на типично фактическо
въздържане от дължими действия, за чиято съставомерност законът не поставя
изискване за настъпване на вреда.
Ето защо решението следва да се отмени и
вместо това да се потвърди обжалваното НП.
Предвид изхода на делото на касационния
жалбоподател следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита за двете инстанции. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г.
/, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева
или общо 160лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № № 101/22.02.2021г., постановено по АНД 5498/2020г. на
Пловдивски районен съд, II н.с. и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 527621 – F547183 от 24.07.2020 г. издадено от Директор Дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП Пловдив с което на "Б.К. – 55"
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Х.К., ЕГН **********, на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.
83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1, пред. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "Б.К. – 55"
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Х.К., ЕГН **********, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 160/сто и шестдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: