Решение по дело №310/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 19.10.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 310 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 321 от 23.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2372/2018 г. на Б.ския районен съд, е допусната съдебна делба между В.Н.Л., Ц.Ц.Л. и Ц.Н.Л., на следните недвижими имоти: 1. Апартамент, находящ се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.104.1.21 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес гр. Б., ул. „Ц.О.” № 33, вх. А, ет. 3, ап. 21, разположен в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор № 05815.304.104;  2. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Н., обл. С., съставляващ УПИ V-369, в кв. 76 по плана на селото, с площ 750 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи мазе, баня и тоалетна, и втори етаж с две спални, хол и малка стая, и две стопански сгради; 3. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Я., обл. С., съставляващ УПИ V-248, в кв. 12 по плана на селото, с площ 906 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 42,20 кв.м., и паянтова стопанска сграда с площ 7 кв.м.; 4. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Я., обл. С., съставляващ УПИ VІ-248, в кв. 12 по плана на селото, с площ 717 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 49  кв.м.,  при следните квоти: 1/6 ид. част за В.Н.Л., 4/6 ид. част за Ц.Ц.Л. и 1/6 ид. част за Ц.Н.Л..

Решението е обжалвано от съделителя - ответник Ц.Н.Л., в частите му относно допускането до делба на имота в с. Н. и имотите в с. Я.. Изложено е възражение срещу извода на съда за придобиване на процесия имот в с. Н. по давност от Ц.Л. и игнорирането на правото на собственост на наследниците на Ц. Д. М. – А.Т. Д., А. Т.Д.и Ц. Т.Д., във връзка с което е отправено искане да се постанови отпадане на този имот от делбената маса.  По отношение на допуснатите до делба два имота в с. Я., жалбоподателят излага оплакване за неоснователно разделяне на имот кад. № 391 на два УПИ / УПИ V-248 и УПИ VІ-248/ в нарушение на ЗТСУ и Наредба № 5 за правилата и нормите по ТСУ, във връзка с което е отправено искане имотът в с. Я. да остане един, както ищецът го е заявил с исковата молба, и както се води по действащия регулационен план на с. Я. – имот с кад. № 391, с площ 1679 кв.м.

Отговор на жалбата е подаден от В.Н.Л., с който оспорва същата.

Решението е обжалвано и от съделителя – ищец В.Н.Л., в частта относно определените с решението квоти на съделителите по отношение на имотите по пункт 3 и 4 от решението. Сочи се, че тъй като дворното място и сградите, предмет на нот. акт № 86/1969 г., не са СИО, а наследствени за преживялата съпруга и двете й деца, то процесните УПИ V-248 и УПИ VІ-248, ведно със старата паянтова сграда и паянтовата стопанска сграда /навес/  следва да се допуснат до делба при квоти по 1/3 ид. част за всеки съделител. Според жалбоподателя, правилно са определени само квотите по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ VІ-248, построена по време на брака на наследодателя и преживялата съпруга – съделителката Ц.Ц.Л..

Решението в частта му, с която е допусната делба на първия имот – апартамент в гр. Б., не е обжалвано.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред районния съд е образувано по предявен от В.Н.Л. срещу Ц.Ц.Л. и Ц.Н.Л. иск за делба на 4 бр. недвижими имоти, а именно: 1. Апартамент, находящ се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.104.1.21 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес гр. Б., ул. „Ц.О.” № 33, вх. А, ет. 3, ап. 21, разположен в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор № 05815.304.104;  2. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Н., обл. С., съставляващ УПИ V-369, в кв. 76 по плана на селото, с площ 750 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи мазе, баня и тоалетна, и втори етаж с две спални, хол и малка стая, и две стопански сгради; 3. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Я., обл. С., съставляващ УПИ V-248, в кв. 12 по плана на селото, с площ 906 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 42,20 кв.м., и паянтова стопанска сграда с площ 7 кв.м.; 4. Урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Я., обл. С., съставляващ УПИ VІ-248, в кв. 12 по плана на селото, с площ 717 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с плок 49 кв.м.

Твърди се в исковата молба, че страните са наследници на НВ Л, починал на 28.01.2001 г., и че наследодателят им е оставил в наследство описаните в исковата молба имоти, които страните не могат да поделят доброволно.

Според подадените от ищеца уточнителни молби и изявления пред съда, собствеността върху процесния имот, находящ се в с. Н., е възникнала на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който ½ ид. част от него е придобита от наследодателя им НЛ. по време на брака с ответницата Ц.Л., и давностно владение за другата ½ ид. част. Съсобствеността върху имотите, находящи се в с. Я., е възникнала на основание наследяване от НЛ., който от своя страна е придобил собствеността върху имотите по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е подал ответникът Ц.Н.Л., в който е направено възражение за допуснати в исковата молба противоречия и неточности относно индивидуализацията на процесните имоти и несъответствие с представените скици и данъчни оценки, както и възражение срещу направеното с исковата молба искане за възлагане в дял на ищеца на имота по т. 1.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС на три урегулирани поземлени имоти , а именно: УПИ V-369 по плана на с.Н., УПИ V-248  и УПИ VІ-248 – и двата по плана на с. Я., ведно с построените в тях сгради.

            По делото е безспорно установено, че страните са наследници по закон на НВ Л, починал на 28.01.2001 г., като съделителите В.Н. и Ц.Н. са негови синове, а съделителката Ц. Л. – негова съпруга.

Относно имота в с. Н. и построените в него сгради:

С нот. акт № 57, т. ІІІ, дело № 799/1987 г. на Б.ски РС Ц.Д.М.и Ц.Ц.Л. са признати за собственици по давностно владение на имот пл. № 369 в кв. 76 по плана на с. Н., за който имот е отреден урегулиран парцел V, с урегулирана площ 750 кв.м., с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, два броя стопански сгради и навес.

 Към този момент Ц.Ц.Л. е била в брак с Н.В. /сключен през 1960 г., видно от представения акт за женитба/, поради което и след като давността е изтекла по време на брака, то ½ ид. част от имота, предмет на горепосочения констативен нотариален акт, е придобита от двамата съпрузи в режим на СИО – ППВС № 8/1980 г. .

С нот. акт № 27, т. ІІІ, дело № 992/1987 г. на Б.ски РС за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Ц.Д. М.е прехвърлил на Ц.Ц.Л. собствената си ½ ид. част от гореописания имот, придобита на основание придобивна давност.

 По време на сключване на горепосочения договор приобретателката Ц.Л. е била в брак НВ. Л., при което в съгласие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./, и останалата част от имота, предмет на този договор, е придобита от двамата съпрузи в режим на СИО.

Така, целият имот, представляващ УПИ V-369 в кв. 76 по плана на с. Н., ведно с построените в него жилищна сграда и стопански сгради, е бил съсобствен между Ц.Л. и НЛ. при условията на СИО.

Със смъртта на НЛ. през 2001 г. се е прекратила съпружеската имуществена общност и преживялата съпруга Ц.Л. е придобила 1/2 ид.ч. от имота, предмет на горепосочения договор, на основание чл. 14, ал. 3 от СК от 1985 г. Другата ½ ид. част от този имот е наследена от съпругата Ц.Л. и двете деца В.Л. и Ц.Л. при равни квоти /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/, или всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч. от имота на основание наследяване от НЛ.. Като се прибави към наследствената част на съпругата Ц.Л. придобитата от нея на основание прекратената СИО ½ ид.ч. от имота, същата е станала собственик на 4/6 ид.части от имота.

С оглед на горното, квотите на страните в съсобствеността, при които следва да се допусне делбата на поземления имот в с. Н. и построените в него сгради са: по 1/6 ид. част за всеки от съделителите В.Л. и Ц.Л., и 4/6 ид. части за съделителката Ц.Л..

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Ц.Л., че неправилно съдът е приел, че целият имот е проидобит от Ц.Л. по давност, и са „игнорирани” останалите наследници на Ц. Д. М. -  А.Т. Д., А. Т.Д.и Ц. Т.Д.от съсобствеността върху имота в с. Н.. Извод за придобиване по целия имот по давност на съделителката Ц.Л. не е направен в обжалваното решение. Прието е, че целият имот в с. Н. е придобит от Ц.Л. и НЛ. в условията на СИО, въз основа на който извод са определени квотите на страните. Както е прието и от настоящата инстанция, ½ ид. част от този имот е придобита от двамата съпрузи по време на брака им по давност /установено от нот. акт № 57, т. ІІІ, дело № 799/1987 г. на Б.ски РС/, а другата ½ ид. част е придобита от тях по време на брака им с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане с  нот. акт № 27, т. ІІІ, дело № 992/1987 г. на Б.ски РС. Досежно възражениео за „игнориране” на останалите наследници Ц. Д. М., следва да се посочи, че след като същият приживе се е разпоредил със собствената си придобита по давностно владение ½ ид. част от имота / с нот. акт № 27, т. ІІІ, дело № 992/1987 г. на Б.ски РС/, тази част от имота не е част от наследството му, поради което наследниците му нямат никакви права  върху тази част. Ц.Л. е придобила собствеността върху тази част на основание договор /в режим на СИО/, а не по наследство от Ц. М..

Относно имотите в с. Я. и построените в тях сгради:

С нот. акт № 86, т. І, дело № 1/1969 г. на Етрополски РС  Л.В. Л. и НВ. Л. са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот в с. Я., съставляващо дворно място със стара къща и сламник, с площ 4000 кв.м., при съседи: Б. Й. Б., В. П. .Р., В.Г.П., ливада на ТКЗС и път.

Придобивната давност относно частта от имота, за който НВ. Л. е бил признат за собственик с посочения констативен нотариален акт, чиято доказателствена сила не е опровергана по делото, е текла и е изтекла през време на брака между НЛ. и Ц.Л., поради което същите са станали собственици на ½ ид. част от имота на основание давностно владение, при режим на СИО.

С одобрена на 09.04.1975 г. по гр.д. № 70/1075 г. на Етрополски районен съд спогодба в дял на Л.В. Л. е поставен недвижим имот, находящ се в с. Я., м. „З.”, извън плана на селото, с площ 2000 кв.м., заедно със стара паянтова къща, при съседи: път, блок на ТКЗС, В.Г.и НВ. Л.. В дял на НВ. Л. е поставен недвижим имот в с. Я., м. „З.”, извън плана на селото, с площ 2000 кв.м., заедно с построения в него сламник, при съседи: път, Б. Й. Б., В. П. .и Л.В. Л..

Така с извършената съдебна делба НЛ. и съпругата му Ц.Л. са придобили собствеността върху поставения в дял на НЛ. имот, представляващ част от придобития в съсобственост между тях и Л.Л. имот в с. Я..

Установява се от представените скици, приложената административна преписка и заключението на СТЕ, че имотът, предмет на нот. акт № 86/69 г. и на сключената спогодба, е идентичен с имот пл. № 248 в кв. 12 по кадастралния план на с. Я., за който с действащия ПУП, одобрен със заповед № АБ-381/30.12.1987 г., са отредени парцели ІІІ-248, ІV-248, V-248 и VІ- 248.

Със заповед № РД – 15-145/22.03.2018 г. на зам.-кмета на Община Е.  е одобрено изменението на кадастралния план на с. Я. в частта кв. 12, чрез обособяване на два нови имота от имот пл. № 248, а именно: имот пл. № 248 с площ 1748 кв.м. и имот пл. № 391 с площ 1697 кв.м., и отразяване собствеността на поземлените имоти в разписния лист към одобрения кадастрален план, съответно: имот пл. 248 на наследници на Л.В. Л., и имот пл. № 391 на наследници на НВ. Л..  

Видно е от скиците и заключението на СТЕ, че в новообособения с горепосоченото изменение на кадастралния план имот № 248 попадат УПИ ІІІ и УПИ ІV, а в новообособения имот № 391 попадат УПИ V-248 /застроен с паянтова жилищна сграда с площ 42,20 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ 7 кв.м./ и УПИ VІ-248 /застроен с двуетажна масивна жилищна сграда с площ 49 кв.м./.

 Анализирайки всички представени писмени доказателства, несъмнено полученият в дял от НЛ. по силата на одобрената съдебна спогодба имот е идентичен пл. № 391, който с горепосочената заповед за изменение на кадастралния план е обособен от стария имот пл. № 248. След като за имота е налице влязъл в сила ПУП, имотите се индивидуализират съобразно предвижданията на този план, с който се обособяват самостоятелни урегулираните поземлени имоти в рамките на целия имот. Следователно, предмет на делбата са съсобствените между страните УПИ V-248 и УПИ VІ-248, представляващи самостоятелни имоти, и правилно районният съд е допуснал делбата на всеки един от тези имоти. С оглед на това е неоснователно е възражението на жалбоподателя Ц.Л., че до делба следва да се допусне имот с кад. № 391, а не „да бъде разделян на два имота”. Както бе посочено, с решението съдът е допуснал до делба имотите, индивидуализирани съобразно регулационния им статут по действащия план. При наличие на влязъл в сила регулационен план, направеното от жалбоподателя възражение за неподеляемост на имот кад. № 391, за който с този план са отредени УПИ V-248 и УПИ VІ-248, няма значение за допустимостта, както и за извършването на делбата.  

Квотите на страните в съсобствеността на двата урегулирани поземлени имота, находящи се в с. Я., при които следва да се допусне делбата им, са:  по 1/6 ид. част за всеки от съделителите В.Л. и Ц.Л. и 4/6 ид. части за съделителката Ц.Л.. Имотите са придобити от НЛ. по време на брака му с Ц.Л. на основание придобивна давност и съдебна делба, поради което те са били съпружеска имуществена общност. Със смъртта на НЛ. е прекратена СИО, в резултат на което съпругата е станала собственик на ½ ид.ч. от имотите на основание прекратената СИО, а другата ½ ид. част от тях е наследена от страните при равни дялове. Същите са квотите на страните и по отношение на построените във всеки от двата урегулирани поземлени имоти сгради.

  Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 321 от 23.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2372/2018 г. на Районен съд – гр. Б., в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба между В.Н.Л., Ц.Ц.Л. и Ц.Н.Л., на следните недвижими имоти: УПИ V-369, в кв. 76 по плана на с.  Н., с площ 750 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от първи етаж с две стаи мазе, баня и тоалетна, и втори етаж с две спални, хол и малка стая, и две стопански сгради; УПИ V-248, в кв. 12 по плана на с. Я., с площ 906 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ 42,20 кв.м., и паянтова стопанска сграда с площ 7 кв.м.; УПИ VІ-248, в кв. 12 по плана на с. Я., с площ 717 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ 49 кв.м.,  при следните квоти: 1/6 ид. част за В.Н.Л., 4/6 ид. част за Ц.Ц.Л. и 1/6 ид. част за Ц.Н.Л..

 

В останалата му част, с която е допусната делба на апартамент, находящ се в гр. Б., с идентификатор № 05815.304.104.1.21 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес гр. Б., ул. „Ц.О.” № 33, вх. А, ет. 3, ап. 21, разположен в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор № 05815.304.104, решението е влязло в сила като необжалвано.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.