ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1127
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Частно наказателно
дело № 20225330205939 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба на Д. Т. С. срещу Постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 09.12.2021г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 13/2021г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски,
водено за престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал.1 от
НК.
С жалбата се оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка и
се моли за отмяна на атакуваното постановление.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е насочена срещу акт, който съгласно изричната разпоредба чл.
243, ал.4 НПК подлежи на съдебен контрол.
От приетата за установена в прокурорското постановление фактическа
обстановка, а и от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателката се явява собственик на имуществото, предмет на опита за
кражба, за което е водено досъдебното производство, поради което същата
разполага с активна процесуална легитимация да обжалва прокурорския акт.
Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК срокът за упражняване правото на жалба е
7-дневен преклузивен, считано от получаване на препис от обжалвания акт.
В процесния случай, видно от приложената разписка, постановлението
1
е връчено на 12.10.2022г. Жалбата, видно от отбелязванията върху нея, е
входирана в прокуратурата на 19.10.2022г. тоест явява се подадена в срок.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел
следната фактическа обстановка:
През периода 1980 - 1990г. свидетелката Д. С. закупила бетонен гараж,
който бил поставен на междублоковото пространство в близост до жилището
й в *******. Гаражната клетка се ползвала от свидетелката и синът й - св. Р.
С. на посочения адрес до 12.03.2020г.
През месец Март 2020г. в район „Западен“ - гр. Пловдив започнал
ремонт които обхващал и асфалтиране на *******. Във връзка с това св. С.
била известена по надлежния ред, че е необходимо да премести гаражната
клетка. През този период от време свидетелката С. имала здравословни
проблеми, поради което се наложило синът й св. Р. С. да потърси фирма,
която да премести бетонната гаражна клетка. Двамата решили, че същата
може да бъде ситуирана в недвижимия имот, който притежавали в землището
на с. Цалапица, в непосредствена близост до базата на **********.
От публикувани обяви в интернет свидетелят Р. С., намерил фирма,
която извършвала такива услуги. Той позвънил на посочения в обявата
телефон и разговарял със св. Г. Н. В.. Същия бил ***** и ****** на „*******“
— гр. Пловдив. Основната дейност на фирмата му била извършване на
транспортни услуги с товарни автомобили и автокранове. При проведения
разговор св. Р. С. обяснил на св. В., че има бетонна гаражна клетка, която е
необходимо да бъде преместена в имота му в землището на с. Цалапица, до
*******. Свидетелят В. се съгласил да извърши услугата като си уговорили
ден, в който да стане това.
На 12.03.2020г. св. В., заедно със служители от фирмата му -
свидетелите И.Д., П.П. и В.В. отишли на посочения от св. С. адрес в гр.
Пловдив. След като натоварили бетонната гаражна клетка я транспортирали
до землището на с. Цалапица, обл. Пловдив, до имота на св. С.. Тъй като
подстъпа към имота бил затворен, по указание на св. С. достъпа бил
2
осъществен чрез преминаване през терена на „*******. Преминаването през
терена било извършено с разрешението на св. С.К. - ******* на „*******“
ЕАД, който разпоредил на охранителя на обекта св. Д. да ги пропусне. След
като пристигнали в имота разтоварили гаражната клетка.
По отношение на заплащането за извършената услуга св. В. поискал от
св. С. сумата от 600 лв. Последният го уверил, че до вечерта ще изтегли пари
и ще му заплати. Свидетелят С. не спазил уговорката. Свидетелят В.
предприел множество опити да осъществи контакт със св.С. и да получи
дължимата му парична сума. След като дълго време не успял да осъществи
какъвто и да е контакт със св. С. и да получи договорената парична сума св.
В. посетил отново адреса в гр. Пловдив, от който първоначално натоварили
гаражната клетка. Там оставил бележка на автомобила ползван от св. С., в
която го уведомил, че ако не заплати дължимата за извършената услуга
сума, ще предприеме действия и ще върне гаражната клетка обратно.
След като и това не възпроизвело резултат св. В., казал на своите
служители - свидетелите И.С.Д., П.П. и В.В., да отидат и натоварят
бетонния гараж от имота в землището на с. Цалапица и да го върнат
обратно в гр. Пловдив, на ******* мястото от където е бил взет
първоначално.
На 07.08.2020г. тримата свидетели отишли с необходимата техника до
имота на св. С.. Тъй като подстъпа към имота бил затворен и единствено
можел да се осъществи, чрез преминаване отново през терена па ******* ,
тримата свидетели поискали от охранителя на обекта в ******* - свидетеля
Д. да им осигури възможност да преминат.
Свидетелят Д., като охранител на обекта не можел самостоятелно да
вземе решение за осигуряване на достъп и преминаване през него. Тогава той
се обадил на прекия си началник - св. К., който в този момент бил служебно
ангажиран в гр. Пловдив и му съобщил за посетителите. Свидетелят К. се
обадил на св. Р. С., като го попитал дали иска да премести гаража.
Последният като разбрал веднага се обадил на тел 112 и съобщил, че се
извършва кражба в имота. От своя страна след като разбрал, че св. С. няма
намерение да премества гаража св. К. се обадил на св.Д. и му казал, да не
пропуска лицата през терена на *******.
Във връзка с подадения сигнал за проверка на получената информация
били изпратени полицейските служители - св. В.М. и неговия колега Й.Д..
3
При пристигане на место полицейските служители установили тримата
свидетели В., Д. и П.. Полицейските служители ги попитали, защо искат да
стигнат до имота на св. С.. Тогава тримата им, обяснили, че св. С. не е
заплатил за преместването на гаражната клетка, поради което техния
шеф - св. В., решил да я върнат отново на мястото от което са я взели.
Докато полицейските служители разговаряли с лицата, на място
пристигнал и св. К., който лично се уверил, че свидетелите И.С.Д.. П.П. и
В.В. не са преминали през ******* и давали подробни разяснения за целта на
тяхното посещение. Полицейските служители обяснили на тримата свидетели
В., Д. и П., че не могат да преместват гаражната клетка, като им съставили
предупредителни протоколи. Свидетелите били поканени в районното
управление за изясняване на случая.
За да достигне до посочената фактическа обстановка прокурорът е
направил изключително подробен и обстоен доказателствен анализ , който
изцяло се споделя от настоящия състав, поради което е ненужно да се
преповтаря.
Следва единствено да се отбележи, че при извършена служебна
проверка се констатира, че наблюдаващият прокурор при стриктно спазване
на правилата на чл. 107 НПК е обсъдил всяко едно доказателство по-
отделно и всички заедно в тяхната съвкупност.
Констатирани са наличните противоречия в доказателствения материал,
които са убедително разрешени, като са използвани всички способи,
предвидени в НПК, включително и като са изложени изключително
задълбочени, подробни и изчерпателни мотиви, които издържат на
извършената проверка за логичност, последователност, обоснованост и
доказателствена обезпеченост.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящото съдебно
производство по чл. 243 НПК е второ по ред, като по ЧНД 4511/2021,
настоящият състав е отменил атакуваното постановление като са дадени
конкретни указания, които да бъдат изпълнени с оглед постигане на
обоснованост на прокурорското вътрешно убеждение.
Всяко едно от дадените указания е изпълнено след връщане на
делото на прокуратурата.
На първо място е разпитан свидетелят очевидец Р. Д., за който както
4
районния съд, така и окръжния съд в предходното производство по чл. 243
НПК са счели, че е от ключово значение за разрешаване на наличните
противоречия в гласните доказателствени средства по делото, а именно между
групата свидетели около св. В. от една страна и показанията на св. Д. С. и св.
Р. С. от друга. Направен е и верен прочит от прокурора на дадените от
свидетеля Д. показания, като е счетено, че те подкрепят споделеното от
групата свидетели около св. В., доколкото св. Д. е категоричен, че лицата,
които искали достъп от него до процесния гараж, недвусмислено и
нееднократно му заявили, че искат само да го преместят.
Разпитана е и свидетелката М. С., която е твърдяла да е очевидец на
предаването на парите от св. Р. С. на св. В.. Обоснован и законосъобразен в
тази връзка е изводът на прокурора, че показанията на св. М. С. не могат да
бъдат аргумент за кредитиране показанията на св. Д. С. и Р. С., доколкото
изложеното от самата М. С. е вътрешно противоречиво, колебливо и
непоследователно, като особено показателна в тази насока е проведената очна
ставка между св. С. и св. В., по време на която св. В. с категоричност е
потвърдил позицията си, че не е получавал пари от св. С. и че изобщо не е
виждал св. С., докато тя самата проявява уклончивост в отговорите си като
заявява, че не знае дали св. В. е човекът взел парите, като нещо повече
споделя, че по спомени този човек имал по-различни черти от тези на св. В..
Тези новосъбрани доказателства след последното произнасяне на съда в
производството по чл. 243 НПК мотивират настоящия състав да кредитира
като обоснованото становище на прокурора, че доверие следва да се отдаде
на групата свидетели около св. В., а именно В., И.С., П.П., и В.В., които
безпротиворечиво установяват приетата по-горе фактическа обстановка.
С жалбата се оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка, но
не се сочат конкретни пороци при формиране на вътрешното убеждение
по фактите от прокурора, а такива, както вече се спомена, не се и откриват
при извършена служебна проверка.
Вместо това в жалбата се прави собствен на жалбоподателя
доказателствен анализ, при това подчертано емоционален, който обаче не
води до компрометиране на изводите на прокурора, доколкото същите са
направени при стриктно спазване на процесуалните правила и при
съобразяване на цялата събрана доказателствена съвкупност на база
5
извършени всички възможни и необходими действия по разследване.
Горните изводи не се променят и от представеното към жалбата ВД-
диск, доколкото същият вече е приложен по делото, направен му е оглед и е
съобразен от прокурора при постановяване на атакуваното постановление.
При вярно разкрита фактическа обстановка, са законосъобразни и
изводите на прокурора, че в случая не се установява извършено
престъпление.
Предвид установената „цел“ гаражът да се премести на първоначалното
си местоположение, деянието се явява несъставомерно като кражба от
субективна страна, доколкото липсва изискваното от закона присвоително
намерение.
Изцяло споделими са изложените подробни съображения на прокурора
защо в случая не е реализиран състава на самоуправството по чл. 323 НК. В
тази връзка следва само да се допълни, че при самоуправството деецът
предприема действия, които са в насока реализиране не по надлежния ред
на едно свое оспорвано право.
В конкретния случай, обаче действията на св. В., представляващи опит
гаража да се върне на първоначалното му място, не са насочени към
реализиране на правото му да получи възнаграждение за превоза, а към
своеобразно „наказване“ в житейски план на св. Р. С. за забавата в
плащането. Посоченото се явява допълнителен аргумент за несъставомерност
на извършеното от св. В. като самоуправство, освен вече изложените от
прокурора съображения.
При извършена служебна проверка съдът не съзира друг престъпен
състав, под който деятелността на св. В. може да се субсумира. В този смисъл
се явяват особено удачни разсъжденията на прокурора, че безспорно
извършеното от св. В. е морално и правно укоримо, но не е престъпно,
доколкото не реализира признаците на нито едно престъпление визирано
в НК.
Предвид приетата за установена фактическа обстановка, настоящият
състав приема, че е налице типичен случай на неуредени граждански
отношения, които не оправдават намеса на наказателна репресия. Този
6
извод е особено важим като се съобрази и интензитета на посегателството,
а именно само „опит“, при това недовършен за преместване на гаража.
Във връзка с възраженията в жалбата следва да се отбележи, че дори да
се дискредитират изцяло показанията на свидетелите В., И.С., П.П. и В.В.,
както настоява жалбоподателя, това не би могло да доведе до отмяна на
прокурорското постановление, което би било равносилно на указания до
прокурора да внесе обвинителен акт.
Това е така, доколкото съгласно чл. 303 НПК осъдителна присъда може
да се постанови само при несъмнена установеност на факта на извършено
престъпление, авторството на деянието и вината. В процесния случай, обаче
дори да се кредитират изцяло показанията на св. Д. С., Р. С. и М. С., те са
толкова колебливи, вътрешно неустойчиви и непоследователни, че не
издържат проверката за несъмненост на установеността по смисъла на чл. 303
НПК.
По изложените съображения прокурорското постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от
09.12.2021г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
13/2021г. по описа на РУ на МВР гр. Стамболийски, водено за престъпление
по чл. 195, ал.1 т.4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал.1 от НК.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура-
Пловдив, както и на жалбоподателя.
Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8