ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27500
гр. София, 25.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110143437 по описа за 2024 година
като разгледа гр. д. № 43437/2024 г. по описа на СРС
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от
10,00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е по предявени от Г. К. Г. с ЕГН ********** срещу „***“ ЕАД с ЕИК
*** и адрес на управление: гр.***** искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК както следва: главен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***** и евентуален иск /под условие,
че не бъде уважен главния/ - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. VI Параметри
за договорна лихва /годишен лихвен процент/ в размер на 41 % и на клаузите, предвиждащи
заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
С исковата молба се поддържа, че между страните бил сключен атакувания договор за
сумата от 4000 лева, от която била усвоена сумата от 3412,44 лева, а с остатъкът от 587,56
лева е рефинансиран друг кредит. С договора ищцата поела задължение да върне сумата от
4000 лева ведно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент 41 % или обща сума
в размер на 7012,20 лв. Предвидено било ищцата да заплати на ответното дружество
възнаграждение такси за допълнителни услуги „Фаст“ – в размер на 1600 лева и „Флекси“ – в
1
размер на 2800 лева/. Предвид посоченото общата дължима от ищцата сума възлизала на 11412,20
лева.
Поддържа, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като
навежда противоречие с императивни правни норми:
1/ тъй като не е сключен в предвидената в чл. 10, ал.1 ЗПК форма, не е ясен и
разбираем за потребителя;
2/ поради липса на задължителен съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК реквизит – ГПР и
неговото неясно посочване;
3/ липса на погасителен план съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК;
Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради заобикаляне на закона,
т.к. таксите за услуги са на практика договорна лихва, която не е включена в ГПР.
Навежда и основание за нищожност на договора – противоречие с добрите нрави, т.к.
договорната лихва ведно с невключените в ГПР такси за услугите „Флакси“ и „Фаст“
противоречат на добрите нрави.
Поддържа евентуална претенция за прогласяване нищожността само на клаузите за
лихва и услуги „Флекси“ и „Фаст“. Сочи, че е налице противоречие на клаузата за
възнаградителна лихва с добрите нрави поради надвишаване трикратния размер на
законната лихва.
Поддържа нищожност на клаузите за услугите „Флекси“ и „Фаст“ поради липса на
съгласие и липса на основание, т.к. не са предоставени реално никакви услуги. Поддържа, че
с клаузите се цели заобикаляне на изискванията за максимален размер на ГПР. Сочи, че е
налице противоречие и заобикаляне на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Навежда
възражение и за неравноправност на клаузите по чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като
поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, зависещо
единствено от неговата воля.
Ответникът с депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба изразява
становище за неоснователност на исковете. Поддържа становище, че договорът е
действителен, а оспорените разпоредби са уговорени в съответствие се действащите правни
норми и не накърняват добрите нрави.
Поддържа, че договорът за кредит отговаря от външна страна на установените в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Сочи, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК е посочена общата дължима сума по
кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за
периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по
кредита и по закупени допълнителни услуги, а на ищеца е предоставен и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Предоставени са й и общи условия по договора за кредит,
представляващи неразделна част от него, като всички документи са подписани от ищеца. В
2
процесния договор за потребителски кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т.
10 на чл.11 ЗПК – посочени са ГЛП 41.00 % и ГПР – 48.80 %., като ГЛП е фиксиран и не е
предвидена възможност за промяната му. Изразява подробни съображения за валидност на
уговорката за възнаградителна лихва.
Поддържа, че не са налице сочените нарушения на нормативните изисквания относно
клаузите, предвиждащи посочване на ГПР, неговия размер и начин на определянето му,
респ. не е налице твърдяното заобикаляне на закона. Поддържа, че цената на
допълнителните услуги не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че неправилното
посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, не следва да се
приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност
на целия договор за кредит.
Позовава се на практика на СЕС, общностното и националното право и подробно
обосновава становището си, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за допълнителни
услуги, чието закупуване твърди, че не е условие за предоставяне на кредита, не следва да
могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит.
Поддържа, че ищцата е била информирана за предоставената допълнителна услуга,
изявила е изрично желание да се възползва от нея и я е ползвала реално, поради което и са
действителни атакуваните клаузи.
Твърди, че допълнителните услуги Фаст и Флекси са предоставени по искане на
ищцата и не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. Поддържа,
че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход
по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. Оспорва
атакуваните клаузи от договора между страните договор да имат за цел заобикаляне на
закона или да противоречат на добрите нрави. Оспорва клаузите да са неравноправни, като
подробно излага съображения срещу твърденията в тази насока. Претендира, че
възнаграждението, дължимо на основание посочените клаузи, не е за дейност, за която да е
забранено събирането на такси. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
направените разноски. Навежда възражения срещу разноските за адвокатско
възнаграждение.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕСТВЕНА ТЕЖЕСТ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че са налице сочените основанията за неговата нищожност.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договора е
действителен, както и че оспорените клаузи са договорени индивидуално.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
3
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4