Решение по дело №155/2019 на Окръжен съд - Враца

    Р Е Ш Е Н И Е №142

 

 гр. ВРАЦА,10.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                    Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

  Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

 мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ       

                    

в присъствието на секретаря МАРИЯ Ц., като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 155 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.  № 1088 / 24.01.2019 година, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение - Христо Ботев" АД - град Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Втори юни" № 66, представлявана от изпълнителния директор Е.Л., чрез юрисконсулт Й.Ц., против Решение № 17 от 04.01.2019 година, постановено по гр. д. № 3247 / 2018 година, по описа на Районен съд- гр.Враца.

    Иска се от въззивния съд  да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС - гр. Враца, като неправилно, поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и поради необоснованост.   

    С подадената въззивна жалба се обжалва изцяло Решение № 17 от 04.01.2019 година, постановено по гр. д. № 3247 / 2018 година, по описа на Районен съд- гр.Враца.

    Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и е необосновано, което е основание за неговата отмяна.

На първо място като порок на решението се посочва, че първоинстанционният съд не е изпълнил разпоредбата на чл. 146 от ГПК.Твърди се в тази връзка, че съставеният проект на доклад по делото, не отговаря на изискванията на чл. 146 от ГПК, тъй като  не е разпределена доказателствената тежест и не са дадени указания относно фактите, подлежащи на доказване.

     Посочва се също така, че при постановяване на атакуваното съдебно решение първостепенният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал. 2 от ГПК.Твърди се, че липсва каквато и да е преценка на доказателствата, липсва изложение на това какви фактически констатации съдът е направил, тоест кои факти и въз основа на кои доказателства е приел за установени.От изложеното се извежда извод за постановяване на атакуваното решение в нарушение на изискването на чл.236, ал.2 от ГПК. Аргументира се, че липсата на мотиви към съдебното решение е съществено процесуално нарушение, което обуславя основанията за неговата отмяна.

     На следващо място се твърди, че решението е неправилно и поради нарушения на материалния закон.Посочва се, че  за да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел, че ищецът е установил претендираните от него права. Счита се, че фактическите и правни изводи на съда в тази им част не съответстват на доказателствата по делото и на закона. Навеждат се аргументи, че ищцовата страна не доказала в процеса по никакъв начин твърдяните от нея факти и обстоятелства, поради което следва се приеме, че са налице допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, довели и до неправилно формиране на правните изводи за дължимост на процесната сума.

    Посочва се, че в решението си съдът е достигнал до неправилни правни изводи, както по отношение на информацията за фактите, която произтича от събраните по делото даказателства, така и по отношение на съществото на спора.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ищцовото дружество „МЕДИКАРД" ООД, ЕИК *********.

В подадения писмен отговор се твърди, че обжалваното Решение № 17/04.01.2019г. постановено по гр.д. № 3247/2018г., по описа на 3-ти граждански състав, Районен съд Враца е валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, като не са налице изложените в жалбата основания за атакуването му.

Посочва се, че правните изводи на първостепенният съд изцяло съответстват на фактическата обстановка, както и на приетите по делото доказателства.

Намират се  за неоснователни твърденията на въззивника, касаещи нарушения на съдопроизводствените правила обобщени в т. 1 на депозираната от него жалба.

Твърди се, че съдът е постановил качествен, издържан и отговарящ на реквизитите на чл. 146 ГПК доклад по делото, видно от Определение № 2102/18.09.2018г.Посочва се, че със същия е указано поотделно на всяка от страните, какво и как следва да представи в подкрепа на твърденията си.

Иска се от въззивния съд да отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди решението на PC - гр. Враца от 04.06.2018г., като и присъждане на направените деловодни разноски.

 Във въззивното производство доказателства не са събирани. 

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и е насочена против подлежащ на обжалване  съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр. Враца е валидно и допустимо.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от „МЕДИКАРД" ООД, ЕИК ********* иск предявен по реда на чл. 422,ал.1, с правно основание чл. 327 ТЗ, за установяване, че МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ХРИСТО БОТЕВ" АД, с ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА „МЕДИКАРД" ООД, ЕИК ********* сумата от 5336,00 лева - обща главница, дължима по платежни нареждания за кредит превод № IBX20180410000224685/19.12.2012г.- за 192 лв. ; IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв. - на основание сключени договори за продажба на медицински консумативи от 21.12.2012г. и от 04.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 11.05.2018г. до окончателното изплащане.Така предявеният иск е уважен от първостепенният съд.

СЪДЪТ Е ОСЪДИЛ  МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ХРИСТО БОТЕВ" АД, ЕИК ********* с адрес Област ВРАЦА Община ВРАЦА ГР.ВРАЦА, ул. "Втори юни", № 66 да заплати на „МЕДИКАРД" ООД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция за заповедното производство в размер на 107 лв. за внесена държавна такса и за исковото производство сумата от 107 лв. за внесена държавна такса, както и 200 лв. за експертиза и сумата от 1440 лева с ДДС-  адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между ,Медикард" ООД в качеството на продавач и ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Христо Ботев" АД, гр. Враца, в качеството му на купувач, са сключени Договор за продажба и доставка на медицински консумативи от 21.12.2012 г. и Договор за продажба и доставка на медицински консумативи от 04.09.2013 г., по силата на които продавачът се е задължил да достави на купувача определени по количество и вид стоки, срещу което купувачът се е задължил да заплати на продавача сумите, представляващи цена на съответните стоки, конкретно договорени и уточнени по размер, срок и начин на плащане.Твърди се, че с платежни нареждания за кредит превод № IВХ2 0180410000224685/19.12.2012г.-     за 192 лв. и IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв. на основание сключен договори за продажба на медицински консумативи от 21.12.2012г. и от 04.09.2013г., ищеца е внесъл гаранции на ответника за изпълнение на посочените договори и тъй като е изпълнил задължението си по договора изцяло, сумите по внесените гаранции му се дължат от ответното дружество.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ХРИСТО БОТЕВ" АД, с който оспорва исковите претенции по съображения изложени в отговора, като заявява,че ищеца дори не е представил договорите на които се позовава по отношение на тези вземания.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на сумата от 5336,00 лева - обща главница, дължима по платежни нареждания за кредит превод № IBX20180410000224685/19.12.2012г.- за 192 лв. ; IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв. - на основание сключени договори за продажба на медицински консумативи от 21.12.2012г. и от 04.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 11.05.2018г. до окончателното изплащане.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото договори /л. 47 - 51 и л. 54 - 58 / се установява , че между ,Медикард" ООД в качеството на продавач и ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Христо Ботев" АД, гр. Враца, в качеството му на купувач, са възникнали валидни облигационни правоотношения за продажба и доставка на медицински консумативи по два договора от 21.12.2012 г. и 04.09.2013 г., по силата на които продавачът се е задължил да достави на купувача определени по количество и вид стоки, срещу което купувачът се е задължил да заплати на продавача сумите, представляващи цена на съответните стоки, конкретно договорени и уточнени по размер, срок и начин на плащане.

Не се спори между страните и ответника не въвежда доводи, че в изпълнение на задълженията си по горепосочените договори, продавачът не е доставил на купувача стоки в сроковете и при условията, уговорени между страните, като при приемането на стоките от купувача не са направени никакви възражения и/или рекламации относно количеството и качеството им, нито пък е имало подобни възражения и/или рекламации    от   страна на възложителя.

Видно е от пролежите по делото  платежни нареждания за кредит превод № IВХ2 0180410000224685/19.12.2012г.- за 192 лв. и IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв., че на основание сключени договори за продажба на медицински консумативи от 21.12.2012г. и от 04.09.2013г., ищеца е внесъл гаранции на ответника за изпълнение на посочените договори.

     От приложените по делото договори между страните се установява,че съгласно чл.17.1 и от двата договора внесената гаранция за изпълнение в размер на 3% може да бъде задържана от възложителя/в случая ответника/ при условие,че първия/в случая ищеца/ не е изпълнил частично или изцяло задълженията си по договора за възлагане на обществена поръчка.   

     Съгласно чл.17.2 гаранцията се освобождава в срок от 20 работни дни след приключване на договора, като договора от 21.12.2012г.  е със срок на действие до 26.12.2013г., а този от 04.09.2013г. е със срок на действие до 09.09.2014г.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред Районният съд е назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице изяснява, че неизплатените суми, представляващи гаранции за изпълнение по процесните договори са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и че дружеството ищец е извършило плащане по по платежни нареждания за кредит превод № IBX20180410000224685/19.12.2012г.- за 192 лв. ; IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв..

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че спорът по делото се свежда до дължимостта от ответника на сумата от 5336,00 лева - обща главница, дължима по платежни нареждания за кредит превод № IBX20180410000224685/19.12.2012г.- за 192 лв. ; IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв. - на основание сключени договори за продажба на медицински консумативи от 21.12.2012г. и от 04.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 11.05.2018г. до окончателното изплащане. За да  уважи предявения иск,  районният съд е направил извод за наличие на предпоставките за уважаване на иска, тъй като е доказано по несъмнен начин, че ответника не е възстановил в договорените срокове гаранцията на ищеца,при което исковите претенции са основателни и доказани.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от районния съд мотиви за уважаване на предявения установителен иск и на основание чл.272 от ГПК, поради което препраща и към тях. Съображенията за това са следните:

Настоящия съдебен състав намира, че са налице всички материално правни предпоставки / юридически факти/ за уважаване на предявения иск с правно основание чл.327 ТЗ.

На първо място следва да се посочи, че е установено по несъмнен начин, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ,Медикард" ООД в качеството на продавач и ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Христо Ботев" АД, гр. Враца, в качеството му на купувач за продажба и доставка на медицински консумативи по два договора от 21.12.2012 г. и 04.09.2013 г., по силата на които продавачът се е задължил да достави на купувача определени по количество и вид стоки, срещу което купувачът се е задължил да заплати на продавача сумите, представляващи цена на съответните стоки, конкретно договорени и уточнени по размер, срок и начин на плащане.

Установено е на следващо място, от пролежите по делото  платежни нареждания за кредит превод № IВХ2 0180410000224685/19.12.2012г.- за 192 лв. и IBX20180410000224675/03.09.2013 г. - за 5144 лв., че на основание сключените договори за продажба на медицински консумативи от 21.12.2012г. и от 04.09.2013г., ищеца е внесъл гаранции на ответника за изпълнение на посочените договори, като същите са в размер на 3% и може да бъдат задържани от възложителя/в случая ответника - въззивник/ при условие,че първия/в случая ищеца - въззиваем/ не е изпълнил частично или изцяло задълженията си по договора за възлагане на обществена поръчка.

Доказано е по несъмнен начин, че е настъпила и изискуемостта на процесните вземания, доколкото от една страна съгласно чл.17.2 от договорите,гаранцията се освобождава в срок от 20 работни дни след приключване на договора, като договора от 21.12.2012г.  е със срок на действие до 26.12.2013г., а този от 04.09.2013г. е със срок на действие до 09.09.2014г., а от друга ответника по делото не е ангажирал никакви доказателства, че са налице предпоставките за задържане на гаранциите, тоест че въззиваемото дружество не е изпълнило частично или изцяло задълженията си по договора за възлагане на обществена поръчка.

Неоснователно е възражението на във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първостепенният съд във връзка с изготвения доклад по делото по чл.140 ГПК.Видно е от същия, че Посочва се, че Районният съд е  указал поотделно на всяка една от страните, какво и как следва да докаже в подкрепа на твърденията си.

Несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба, че при постановяване на атакуваното съдебно решение първостепенният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал. 2 от ГПК.Районният съд е извършил прецизен анализ на събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,като ясно е  изложил своите  фактически констатации и въз основа на кои доказателства е приел, че са установени.Същият не е допуснал превратно или едностранчиво тълкуване на събраните доказателства.В този смисъл решението на Районен съд е обосновано и ясно мотивирано.     

При изложените съображения, съдебния състав намира, че вземането на ищцовото дружество е възникнало на твърдяното основание, поради което предявеният установителен иск е основателен и правилно е уважен от контролирания съд.

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

 

По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК дружеството МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ХРИСТО БОТЕВ" АД – гр. Враца, с ЕИК ********* следва да бъде осъдено да заплати на „МЕДИКАРД" ООД, ЕИК *********, с адрес гр.София ул.Иван Сусанин № 44 сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 1800 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 04.01.2019 година, постановено по гр. д. № 3247 / 2018 година, по описа на Районен съд- гр.Враца.

ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ХРИСТО БОТЕВ" АД – гр. Враца, с ЕИК ********* да заплати на „МЕДИКАРД" ООД, ЕИК *********, с адрес гр.София ул.Иван Сусанин № 44 сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 1800/ хиляда и осемстотин лева/  с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........     Членове:1..........  2..........