№ 4396
гр. С., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110139981 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 204187/18.07.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 255951/15.09.2023г. на СРС, и Молба, вх. № 25528/26.01.2024г. на
СРС, подадена от „***********“ ЕАД срещу А. Х. П. и Ю. Х. Д. в качеството им на
наследнички на Е. А. А..
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. и юрк. Р.П. е предявил срещу А. Х. П. и
Ю. Х. Д., включително в качеството им на наследнички на Е. А. А., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град С., ж.к. „*****************“, бл. 23, вх. Б, ет. 5, ап. 37, аб. № ********,
както следва:
А. Х. П.:
1300,70 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г. и 20,57 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.06.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на исковата молба (18.07.2023г.) до окончателното им
изплащане;
182,05 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-04.07.2023г. и 4,49 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г.
Ю. Х. Д.:
1300,71 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г. и 20,57 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.06.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
1
суми от датата на депозирането на исковата молба (18.07.2023г.) до окончателното им
изплащане;
182,05 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-04.07.2023г. и 4,49 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и Е. А. А. – наследодателка на
ответниците, съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт.
Ответниците били собственици на топлоснабдения имот, включително по наследство.
Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период
топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от
юрк. Ибрямова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ю. Х. Д. е депозирала Молба, вх. №
317280/08.11.2023г. на СРС, с която моли производството по делото да бъде прекратено, тъй
като е заплатила претендираните спрямо нея задължения. С Молба, вх. №
328011/16.11.2023г. на СРС, ищецът чрез юрк. Николова е потвърдил, че задълженията на
Ю. Д. са платени, като моли с крайния съдебен акт в полза на ищеца да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ответницата Д. се явява лично, като няма възражения и изтъква, че е
платила търсените спрямо нея суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Х. П. чрез адв. Р. Д. – АК-С., е
депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 6672/09.01.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените срещу нея искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва претенциите на
ищеца като начислена топлинна енергия и суми. Оспорва обаче ответницата да е клиент на
топлинна енергия и потребител на предоставяните от ищеца услуги. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Подробно обосновава липса на основание за
начисляване/заплащане на суми за сградна инсталация, тъй като съответната уредба в
подзаконовите нормативни актове била отменена или се оспорвала пред съда. За сумите за
дялово разпределение нямало представени фактури от третото лице – помагач, а лихва върху
тях не се дължала, тъй като нямало отправена покана за плащане. Топлоснабдителното
предприятие и топлинния счетоводител не можели в общите условия да уговарят помежду
си задължения за третите лица – потребители. В насроченото по делото публично съдебно
заседание не се явява, като се представлява от адв. Катя Гигова-Белчева. Предявените
искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
61907/23.02.2024г. на СРС, в която изразява позиция за основателност и доказаност на
предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
2
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и
главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника /неговия наследодател/, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало
задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за
дялово разпределение, както и наличието на наследствено правоприемство. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./ № 159/22.08.1984г., т. 14,
дело № 2753/1984г. на I Нотариус при Софийския районен съд, Е. А. А. е била собственик
на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „*********“, бл. 23, вх. Б, ет. 5, ап. 37, ведно
с припадащите се площи, права и помещения, идентичен като описание на топлоснабдения
такъв. По делото няма данни кога е сключен бракът между Е. А. А. и Х.С.А., съответно за
връзка между брачното отношение и получения в обезщетение недвижим имот, поради
което следва изводът, че апартаментът е лична собственост на Е. А. А. /липсват
доказателства, които да обосноват извод, че той е в режим на съпружеска имуществена
общност/. С Нотариален акт № 46/18.10.2021г., т. 3, рег. № 4002, дело № 392/2021г. на
Нотариус № *** – Ц.Д., Е. А. А. е продала на Ю. Х. Д. 4/6 от апартамента. Така след
18.10.2021г. собственик на 2/6 от него е Е. А., а на 4/6 – Ю. Х. Д.. Видно от Удостоверение
за наследници № 4973/01.09.2023г. на Столичната община – Район „Красна поляна“, Е. А. А.
е починала на 18.06.2023г. като вдовица и е оставила за свои наследници по закон дъщерите
си А. Х. П. и Ю. Х. Д.. Доколкото към момента на смъртта 4/6 от апартамента вече са били
притежание на Ю. Д., то в наследството са влизали само 2/6 от него, като всяка от
наследничките е придобила по 1/6 идеална част. Така Ю. Д. е собственица на 5/6 ид.ч. от
апартамента, а А. П. – на 1/6 от него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
3
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Погасено по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) е
вземането за главница за топлинна енергия за м.05.2020г., поради което и то не се дължи от
направилата в тази насока възражение ответница А. П.. Ответницата Ю. Д. е заплатила,
съответно признала всичко, което се претендира спрямо нея, поради което изчисленията за
нейните задължения намират място в мотивите единствено с цел да се определи каква сума
дължи ответницата А. П.. Исковете срещу Ю. Д. следва да се отхвърлят поради плащане
в хода на процеса.
За периода м.06.2020г.-м.18.10.2021г. единствен собственик на имота е починалата Е.
А.. За този период и двете ответници като нейни наследнички по чл. 5, ал. 1 ЗН, отговарят
поравно за възникналите приживе задължения за топлинна енергия в общ размер, преценен
по реда на чл. 162 ГПК и съобразно представените от третото лице – помагач данни за
реално потребената топлинна енергия, възлизащ на 1579,48 лева за целия имот, като на
всяка от ответниците се припада по 789,74 лева. За периода от 18.10.2021г.-м.04.2022г.
починалата Е. А. е собственица на 2/6 от имота, а ответницата Ю. Д. – на 4/6 от него. От
общо дължимата сума съобразно тези дялове Е. А. дължи 2/6 – 186,09 лева, а Ю. Д. 4/6 –
372,19. Така за този период Ю. Д. дължи 372,19 лева, заедно с половината от дълга на майка
си /93,05 лева/, т.е. общо 465,24 лева, а А. П. – само дълга на майка си 93,05 лева. Така
задълженията за главница за топлинна енергия, които следва да бъдат платени от А.
П., възлизат на 882,79 лева /93,05 лева + 789,74 лева/.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат
наличието на задължения за дялово разпределение, като същите се заплащат по определен
от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по
подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът
приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на задължението за главница и на
задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се
отнА.т. Сумите за главница за дялово разпределение не са погасени по давност, като
размерът им не се оспорва. Съобразно изложените по-горе мотиви, в тежест на ответницата
А. П. е да заплати половината от сумите за дялово разпределение за периода м.06.2020г.-
18.10.2021г., съответно 1/6 от тях за периода 18.10.2021г.-м.04.2022г. Определен по реда на
чл. 162 ГПК, съдът намира че дължимата сума възлиза на 19,58 лева.
На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид установените като дължими суми,
съдът намира, че искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия срещу А. П.
е основателен за сумата от 123,47 лева. За горницата над тази сума до пълния си предявен
размер искът следва да се отхвърли. На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид
установените като дължими суми, лихвата за забава върху главницата за дялово
разпределение възлиза на 4,27 лева, като за горницата над тази сума до предявения си
размер той следва да бъде отхвърлен.
Не се констатира нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответниците в
качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали потребителят
ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на
сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за
отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти.
4
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите ù топлинната
енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава
температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Следователно потребителите в такива сгради не заплащат загубите на топлоснабдителното
предприятие, защото неговата собственост достига до абонатната станция и именно там се
измерва общото количество потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така
р.5/22.04.2010г.-к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на обект в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
обект. Макар действително понякога да е трудно или дори невъзможно да се определи с
точност количеството топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект,
всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в
съответния обект от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите
и тръбите, които минават през него, но и топлообмена между отопляваните и
неотопляваните обекти. В този смисъл отделните самостоятелни обекти в сградите в режим
на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Затова и
няма пречка в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата
пропорционално на обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-
725/17. Дори делът на разходената за сградна инсталация топлинна енергия да надвишава 50
% от потребената такава, клиентите на топлинна енергия продължава да дължат заплащане
на стойността ù (ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 2).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски
принципно имат ищецът и ответницата П., като същите своевременно са заявили претенции
в тази насока.
Доколкото исковата срещу Ю. Д. се отхвърлят поради заплащането им в хода на
делото, в тежест на същата следва да се възложи заплащането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
В полза на ищеца и в тежест на ответницата А. П. следва да се присъдят разноски по
делото в размер от 175,58 лева, в която сума е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена на базата на половината от 100,00 лева /другата
половина и присъдена на ищеца срещу ответницата Д./.
Доколкото в производството ответницата А. П. е представлявана безплатно от адв. Р.
Д. / адв. Катя Гигова-Белчева по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът, с оглед изхода от делото и естеството на
5
спора и неговата фактическа, правна, процесуална и професионална сложност, определя на
126,76 лева, изчислен на база пълен размер от 400,00 лева. Сумата следва да бъде присъдена
в полза на адв. Д. /договор на л. 76 от делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, А. Х. П.,
ЕГН **********, от град С., в качеството си на наследник на Е. А. А., ЕГН **********,
починала на 18.06.2023г., да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
С., ж.к. „*****************“, бл. 23, вх. Б, ет. 5, ап. 37, аб. № ********, както следва:
882,79 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.06.2020г.-м.04.2022г. и 19,58 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.06.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на исковата молба (18.07.2023г.) до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за
горницата над 882,79 лева до пълния му предявен размер от 1300,70 лева и за
м.05.2020г., а предявения иск за главница за дялово разпределение за горницата
над 19,58 лева до пълния му предявен размер от 20,57 лева;
123,47 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-04.07.2023г. и 4,27 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за лихва върху главницата за топлинна енергия за горницата над
123,47 лева до пълния му предявен размер от 182,05 лева, а предявения иск за
лихва върху главницата за дялово разпределение за горницата над 4,27 лева до
пълния му предявен размер от 4,49 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., срещу Ю. Х. Д., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането ù да заплати на „***********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*****************“, бл. 23, вх. Б, ет. 5, ап. 37, аб. № ********, включително в качеството
си на наследница на Е. А. А., ЕГН **********, починала на 18.06.2023г., както следва:
1300,71 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г. и 20,57 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.06.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от датата на депозирането на исковата молба (18.07.2023г.) до окончателното им
изплащане;
182,05 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-04.07.2023г. и 4,49 лева за законна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г.
ОСЪЖДА А. Х. П., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175,58
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. № 39981/2023г.
на СРС).
ОСЪЖДА Ю. Х. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
6
50,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. №
39981/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да заплати
на адв. Р. Л. Д. – АК-С. , л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 126,76
лева, представляваща хонорар за предоставена на ответницата А. Х. П. по реда на чл. 38, ал.
1 ЗАдв безплатна правна помощ в първоинстанционното производство (гр.д. № 39981/2023г.
на СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7