Определение по дело №557/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от действащия ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби насочени срещу от решение на РС-Б. № 6274 от 01.08.2012г., постановено по гр.д. № 721/2011г.

Постъпила е въззивна жалба на Г. Г., депозирана чрез адв. В, в която се излагат съображения, сочещи на неправилност на решението в часта му, с която РС частично е отхвърлил предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, както и в часта, с която съдът се е произнесъл по искането за разноски. Искания за събиране на доказателства няма. По същество се желае отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на разноските в полза на ищеца в размер на сторените такива по делото.

Втората въззивна жалба е подадена от СД “Е.-. и С.”, депозирана чрез адв. Пешев, в която са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение на Районен съд Б. в атакуваната му част, с която предявените от Г. Г. искове са уважени. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените претенции по чл. 200 КТ като неоснователни и недоказани.

С атакуваното от страните Решение на РС-Б. № 6274 от 01.08.2012г., постановено по гр.д. № 721/2011г., първостепенния съд е осъдил СД “Е. – НАКОВ И С.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., У. “К. Б.” № 3, представлявано от Управителя Живко Стоянов Наков, да заплати на Г.Н. Г. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “В.” № 32, сумата от 3 392.00 /три хиляди триста деветдесет и два/ лева,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на трудова злополука, станала на 14.01.2010 г. и призната за такава с Разпореждане № 005/10 г. от 03.02.2010 г. на РУ “Социално осигуряване” – Б., получена след приспадане по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ на сумата от 46 608.00 лева /представляваща изплатено на ищеца застрахователно обезщетение/ от определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3 392.00 лева, считано от 14.01.2010 г. /датата на трудовата злополука/, до окончателното изплащане като за разликата до предявения размер – 100 000.00 /сто хиляди/ лева, РС е отхвърли иска като неоснователен.

На следващо място РС е осъдил СД “Е. – НАКОВ И С.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., У. “К. Б.” № 3, представлявано от Управителя Живко Стоянов Наков, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “В.” № 32, сумата от 33 042.58 /тридесет и три хиляди и четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ лева,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на трудова злополука, станала на 14.01.2010 г. и призната за такава с Разпореждане № 005/10 г. от 03.02.2010 г. на РУ “Социално осигуряване” – Б., изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца, изчислено съгласно трудовия му договор, което същият би получавал, ако работи, и определената му пенсия за инвалидност до навършване на пенсионна възраст, ведно със законната лихва върху главницата от 33 042.58 лева, считано от 14.01.2010 г. /датата на трудовата злополука/, до окончателното изплащане, като за разликата до предявения размер – 66 085.15 лева, иска е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предвид изхода на спора и съобразно уважената част от исковете СД “Е. – НАКОВ И С.” е осъдено да заплати на ищеца Г. и сторените по делото разноски в изчислен размер от 745.87 лева.

За да се произнесе, БлОС взе предвид следното:

По делото няма спор по фактите, че на процесната дата – 14.01.2010г. е настъпила описаната в исковата молба трудова злополука с ищеца, вследствие на която последният е получил травми и наранявания, както и не се оспорва, че същият към датата на злополуката е работел в ответното дружество на длъжността “зидаро-мазач”. Видно от Протокол № 01/10 от 27.01.2010 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 14.01.2010 г. като причина за възникване на злополуката е посочено следното: престой на пострадалия без предпазен колан на приемна площадка, неоразмерена, така че да има достатъчно здравина и необезопасена срещу падане от височина. Няма спор по делото и относно факта, че ответното дружество е сключило застрахователен договор със ЗД „А. Б.” , по силата на който са застраховани 41 работници и служители на СД „Е. – Наков и С.” за следните рискове: 1. Смърт от трудова злополука; 2. Трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука и 3. Временна загуба на трудоспособност от трудова злополука, за периода от 11.08.2009 г. до 10.08.2010 г. Във връзка с горното в процесса е установено, че с Преводно нареждане от 14.11.2011 г., застрахователят е определил и изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 46 608.00 лева.

Видно от Разпореждане № 64/Протокол № 01164 от 07.12.2010 г. на ТП на НОИ – Б., на ищеца е определена лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука в размер на 217.23 лева, лична пенсия а инвалидност в размер на 30.26 лева и добавка за чужда помощ – 75.65 лева, общо - 323.14 лева, с начална дата на изплащане – 11.09.2010 г.

Видно от представените по делото експертни решения Г., е освидетелстван с 95% трудово намалена работоспобност, с водеща диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.

По делото, пред РС са допуснати и назначении съдебно-медицинска експертиза, съдебно техническа и съдебно счетоводна, заключенията на които са приети от съда, неоспорени от страните.

Разпитани са по делото свидетели.

Безспорно е, че при претърпяната на 14.01.2010 г. трудова злополука ищецът е получил тежка съчетана гръбначно-мозъчна травма, съдържаща следните компоненти: експлозивна /взривна/ фрактура на 10-ти гръден прешлен; контузия и притискане на гръбначния мозък на нивото на фрактурата; фрактура на десния страничен израстък на 9-ти гръден прешлен и фрактура на лявата срамна /лонна/ кост на таза.

Непосредствено след травмата ищецът е бил с пълно обездвижване на долните крайници /долна параплегия/, нарушена чувствителност на тялото от поясната област надолу и нарушена функция на тазовите резервоари /нарушено уриниране и дефекация/.

Към момента общото здравословно състояние на ищеца е задоволително. Той е в ясно съзнание, контактен, адекватен, критичен, ориентиран. Чувства се подтиснат – „като болен човек”. Няма болки, но си чувства краката постоянно изтръпнали и тежки. Налице е синдром на долна спастична парапареза /ограничени активни движения за долните крайници, в по-голяма степен за левия крак, при общо болестно повишен мускулен тонус/, уринарни нарушения, смутен болеви и температурен усет. Самостоятелната походка е невъзможна, възстановено е самостоятелното сядане в леглото, изправяне и придвижване на кратки разстояния с помощно средство /проходилка/. Самообслужването е силно затруднено и практически невъзможно.

При установеното пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че претенцията, с която е сезиран, е процесуално допустима.

Като я разгледал по същество приел и че същата е частично основателна.

За да постанови горното навел съображения, че в хода на производството безспорно се установило от фактическа страна, че инцидента, който ищецът е претърпял е трудова злополука с установено съпричиняване бе доказано в това производство, по следните съображения, както и че здравословното състояние на ищеца е влошено в сравнение със състоянието, предхождащо трудовата злополука и това влошаване се намира в причинна връзка с уврежданията и с инцидента. В тази връзка Районният съд изцяло е възприел изводите и констатациите в заключенията на вещите лица, показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна, а както и релевантните писмени доказателства, обосноваващи крайния съдебен извод в процеса. Въз основа на тези доказателства е формиран и извода за присъждане на обезщетението за имуществени вреди в уважения му размер.

Атакуваното решение е правилно. Доводът на работодателя за приложение на чл. 201, ал. 2 КТ е основателен РС е обсъдил обстойно причините за настъпване на трудовата злополука, които съгласно прието в тази връзка експертно заключение се свеждат до осъществена груба небрежност и съпричиняване. Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение свързан с неполагането на дължима грижа. Работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка, каквото поведение от страна на пострадалия работник е установено в процеса. И това е така, тъй като от данните за механизма на процесното увреждане може да се направи извод, че ищецът виновно е допринесъл за настъпилия неблагоприятен за здравето му резултат, като при работата си на процесната дата е предприел товаро-разтоварни работи самоволно, без да уведоми прекия си ръководител – бригадира, в разрез с трудовите си задължения и в противоречие с длъжностната си характеристика. За конкретния ден на инцидента Г. е бил изпратен от бригадира да почиства и подготвя за тухлена зидария върху третия етаж и следователно там е било неговото място, независимо от това обаче той се е намирал на втора плоча и виждайки, че бригадира издърпва количка с палети с тухли проявява самоинициатива и решава да му помогне. За целта стъпва на приемната площадка, за да избута натоварената с пале механична количка и точно в този момент носещите елементи – конзолите се счупват, и ищеца, заедно с палето и част от приемната площадка пада от височина от около 4 метра. Въпреки височината на разтоварните работи и съществуващата опасност от падане, не е поставил и не е ползвал предпазен колан, с какъвто би могъл да се снабди на самия обЕ. Ищеца не е съобразил и обстоятелството /за което всички работници са получавали предварителни инструктажи/, че механичната разтоварна количка се обслужва от един работник с достатъчна квалификация и ако случайно втори работник реши да помага може да го напраави само като се хване за дръжката плътно до обслужващия я работник и му помага за издърпване от приемната площадка. В случая Г. не е имал квалификацията, а и не е било негово трудово задължение да извършва такива товаро-разтоварни дейности, както и че такива изобщо не са му били и възлагани от работодателя. Затова, правилен и обоснован е извода на РС, че ищеца е проявил е груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, поради което и следващия извод на съда, че отговорността на работодателя следва да се намали, също е законосъобразен. Първостепенния съд е счел, че намаляването следва да бъде в размер на 50 % от обезщетението, доколкото е налице неизпълнение на правилата за безопасна работа не само от ищеца, но и от длъжностните лица, оторизирани да ръководят работата, които в разрез на установени законови изисквания са допуснали на приемната строителна площадка лице /ищеца/ , което е без съответните предпазни средства.

По отношение размера на обезщетението за претърпените от Г. от трудовата злополука неимуществени вреди районният съд, съобразявайки критериите на чл.52 от ЗЗД, степента и характера на влошеното от злополуката здравословно състояние на ищцата, възрастта, продължаващото и към настоящия момент неразположение на състоянието, приел, че за възмездяването на уврежданията и травмите с траен характер е необходима сумата от 100 000 лв.

По отношение размера на обезщетението за претърпените от Г. в следствие трудовата злополука имуществени вреди районният съд е възприел приетото и неоспорено заключение на в.л. като имуществените вреди в настоящия случай са изчислени в размер на 66 085.15 лева. РС отчитайки разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, е постановил, че тази сума следва да се намали с 50 % и работодателят да заплати на ищеца сумата от 33 042.58 лева, предвид установеното в процесса съпричиняване.

При гореустановеното настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това – всеки един от въззивниците е останал недоволн от постановения първоинстанционен акт в атакуваната му част.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивниците са неоснователни по следнитесъображенията:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди, както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. В този смисъл фактическият състав на трудовата злополука съдържа следните елементи: 1. наличие на внезапно увреждане на здравето; 2. това внезапно увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или смърт; 3. това увреждане на здравето да е станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

С оглед на събраните по делото доказателства следва да бъде прието, че в случая безспорно са налице всички елементи на фактическия състав на трудовата злополука - налице е внезапно увреждане на здравето на ищеца, което увреждане му е причинило един висок процент неработоспособност, не е спорно също така, че увреждането е станало по време и по повод на извършваната работа. Установи се в съдебното производство, че е налице и влошаване на здравословното състояние на ищеца, в сравнение със състоянието му предхождащо инцидента, станал по време на работа. При наличието на установена трудова злополука, релевантно за обезщетяването обаче и то относно размера, но не до степен изключване отговорността на работодателя е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна. В този смисъл е трайната съдебна практика - решение № 1166/11.11.2008 г. на ВКС по гр.дело № 5141/2007 г, II го. Съгласно нормата на чл. 201 ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали само ако пострадалия е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност. Като субективно отношение тази форма на вина се изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната му преценка, че може да го предотврати. Работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка.

При преценка на установените по делото обстоятелства, въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд към които препраща на основание чл.272 от ГПК, досежно съпричиняване вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от страна на ищеца, в каквато насока настоящия съдебен състав изложи съображения и по-горе.

Относно размера, до който са доказани предявените от ищеца искове за причинени неимуществени вреди, следва да се отбележи, че се прилага разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а именно - обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост въз основа на конкретните факти за случая. В конкретния случай настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционния съд правилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди и споделя напълно мотивите на РС. Правилно е определен и размера на претендираните имуществените вреди. В този смисъл неоснователно се явява възражението на проц. представител на въззивника Г., че съдът неправилно е намалил размера им с приетия процент съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, като отговорността включва всички вреди – имуществени, неимуществени и пропуснати ползи. Районният съд след преценка на всички приобщени по делото доказателства е установил точно релевантните за предмета на спора факти, след което е приложил и относимия към същите материален закон по отношение на присъдените обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Ето защо и въззивната инстанция изцяло споделя изложените му доводи както по отношение на приетите за установени факти, така и по отношение правните изводи по отношение иска за имуществени вреди и препраща към тях в тази част на решението по реда на чл.272 ГПК. Въззивната инстанция намира правнонесъстояетелни възраженията на въззивниците, изложени във всяка една от въззивните им жалби, за едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства, по отношение на присъденотo обезщетения за претърпените вреди, които са установени и доказани пред РС и по размер, и по основание, базирани са на установената фактическа обстановка по делото и на събрания доказателствен материал.

Предвид горното, въззивният съд намира, че решението на Районен съд Б. е правилно и законосъобразно, споделя мотивите му напълно, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и като такова следва да бъде потвърдено. Въззивните жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение.

При този изход на делото съдът намира, че не следва да присъжда разноски в тази инстанция.

Мотивиран от горното, Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6274/01.08.2012 г. постановено по гр.д.№ 721/2011 г. по описа на Районен съд Б..

Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: