Р Е
Ш Е Н
И Е
№12
Е., 20.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Е., втори състав в публично заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Ц.
при участието на секретаря К. В., като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 00254 по описа на съда за
Производството е с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
А. Т.Ш. от гр.П.е
предявил искова молба против Г.Л.Д., от същия град, в която се твърди, че с
одобрено споразумение по НОХД №74/2016 година по описа на РС-Е., ответника е
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, за това, че около полунощ на 13/14.09.2015 година в гр.Е., в общежитие „Е.”,
вследствие на нанесен побой е причинил средна телесна повреда на ищеца,
изразяваща се в увреждане на ляво коляно – разкъсване на предна кръстосана
връзка, частично разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и ставна капсула
с излив в ставата, което деяние води до затруднено движение на левия крайник за
срок повече от 30 дни. Твърди, че е претърпял и лека телесна повреда от същото
деяние. Твърди, че от деянието е претърпял болки и страдания, представляващи
неимуществена вреда. Лекуван е продължително, през което време не е могъл да
работи и е получавал по-ниско трудово възнаграждение. Закупувал е и скъпо
струваща предна кръстна връзка на стойност 2 200 лева.
Моли ответника
да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева за причинени
неимуществени вреди по отношение на средната и лека телесни повреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2015 година, 2 800 лева имуществени
вреди, представляващи разлика в получаваното трудово възнаграждение и
обезщетение за ползван отпуск по болест, както и 2 200 лева за закупената
предна кръстосана връзка, във връзка с извършената медицинско
интервенция-операция на коляното.
В срока за
отговор е постъпил такъв, като ответника счита исковата претенция за прекомерна
и завишена, съобразно действителните вреди.
В съдебно заседание
ищеца А.Т. Ш., редовно призован се явява, лично и чрез адв. В..Х.-Б. поддържа
предявения иск, ангажира доказателства, като моли да бъде уважен
съобразно допуснатото изменение на цената на същия по реда на чл.214 ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание,
ответника Г.Л.Д., редовно призован не се явява, чрез адв.Р.Г.поддържа отговора
на исковата молба, като счита иска за неоснователен по размер.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С протоколно определение
от 27.04.2016 година по НОХД №00074/2016 година по описа на ЕРС е одобрено
споразумение между РП-Етрополе и адв.Р.Г.-САК, като защитник на подс.Г.Л.Д., по
силата на което същия е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, при което около полунощ на 13/14.09.2015 година в
гр. Етрополе, обл.С., в стая на общежитие „Е.“, вследствие на нанесен побой с
дървена бухалка, е причинил средна телесна повреда на А.Т. Ш. от гр.П., който
при опит да се защити усукал лявото си коляно с разкъсване на предната
кръстосана връзка, частично разкъсване на вътрешната стабилизираща и ставната
капсула с излив в ставата, увреждане довело до трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. За горното деяние на подс.Г.Д.,
ответник по настоящето производство, е наложено наказание „пробация”.
От медицинско
свидетелство /л.5/, издадено на 16.09.2015 година от д-р Д.Н.Т.се установява,
че на 13/14.09.2015 година е извършил преглед на А. Ш., който постъпил в МБАЛ-Е.
по повод нанесен му побой. Диагнозата на медицинското лице е за
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата-комоцио церебри и навяхване
на лявото коляно с данни за увреда на вътреставните структури.
От епикриза /л.7/,
издадена от МБАЛ „Е.“-гр.П. се установява, че ищеца е постъпил на 26.10.2015
година и е изписан на 02.11.2015 година, след проведено оперативно лечение.
От фактура
№46/27.10.2015 година, издадена от „М.хххх“ ООД с получател А.Т.Ш. се
установява, че същия е закупил „предна
кръстна връзка“ на стойност 2 200 лева с ДДС. Сумата е заплатена на същата
дата, съгласно вносна бележка /л.10/.
От болнични листа общо
шест на брой /л.11-16/ се установява, че ищеца А.Ш.е бил в отпуск по болест за
времето от 14.09.2015 година до 01.03.2016 година включително.
От показанията на св.Стоянка
И. Шопова, съпруга на ищеца се установява, че на 13-ти срещу 14-ти септември
2015 година му бил нанесен побой с бухалка. Постъпил в болницата в Е., където
престоял три дни, след което бил изписан с указания от лекуващия лекар за
консултация с ортопед. На 28.11.2015 година му била извършена операция на
коляното на левия крак и му била поставена шина, която силно ограничавала
движението му. Не можел да се придвижва сам. Налагало с чужда помощ да бъде
свалян от третия етаж на жилището им, за да ходи на контролни прегледи. Болките
били продължителни, като приемал болкоуспокояващи. Около месец съпругата му
била до него, като му оказвала помощ. След операцията в МБАЛ „Е.“-гр.П.,
престоял още една седмица за рехабилитация. Бил много уплашен и притеснен след
нанесения му побой.
От показанията на св.Д..И.В.
който е колега на ищеца се установява, че двамата живеели в един апартамент на
общежитие на „Е.М.АД, където работели като шофьори на сменен режим. Бил
свидетел на нанесения му побой от Г., като същия не бил предизвикан от
пострадалия. Ответника влязъл в стаята им и започнал да ги удря с дървена
бухалка, като повече удари нанесъл на А., който имал кръв по главата и получил
силни болки в единия крак. По пътя за болницата А. губил и съзнание. След
нанесения побой бил в болнични около шест месеца, като му било оперирано
коляното в болница „Е.“ в гр.П.. Ходил му на свиждане и видял, че кракът му бил
обездвижен с шина, като без чужда помощ не можел да отиде дори до тоалетна.
Помагали му съпругата му и техния син. Установява, че дори и в момента изпитва
болки в крака, т.к. се маже с мехлеми.
От заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р Д.Н., което съдът
възприема изцяло се установява, че в резултат на нанесения побой ищеца е
получил следните травматични увреждания – контузия на главата, две
разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата- в лява теменна област,
мозъчно сътресение, охлузване на ляво рамо, навяхване на лява колянна става с
разкъсване на предната кръстосана връзка и предно-медиална нестабилност на
коляното. Нараняванията в областта на главата са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а травмата на лявото коляно
представлява трайно ограничение на движенията на ляв долен крайник за срок
повече от 30 дни. Вещото лице заключава, че с оглед възрастта на ищеца,
функцията на ставата на коляното не може да бъде напълно възстановена.
Пострадалия следва да провежда редовно рехабилитация и да съобразява
физическото натоварване на тази травма.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от Ц.Д., което съдът
възприема изцяло като обективно и пълно се установява, че през периода от
14.09.2015 година до 01.03.2016 година, ищеца А.Ш.е бил в отпуск по болест,
като са издадени шест броя болнични листа за временна нетрудоспособност за общо
182 календарни дни, от които 118 работни дни. Като база за изчисление вещото
лице е използвало предходния пълен работен месец, а именно август 2015 година,
когато за отработени 21 дни, брутната работна заплата на ищеца е била общо
2 573.94 лева, или за отработен ден 122.57 лева. Вещото лице е приело, че
за пропуснатите 115 работни дни, ищеца би получил брутно трудово възнаграждение
в размер на 14 095.55 лева. На ищеца от НОИ били изплатени парични
обезщетения за временна нетрудоспособност в размер на 9 675.08 лева.
Експерта заключава, че размера на разликата в полученото до деня на инцидента
трудово възнаграждение и получаваното обезщетение поради отпуск по болест е в
размер на 4 420.47 лева.
В с.з. проведено на 20.03.2017 г. на основание
чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за разликата в
получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за ползван отпуск по
болест, изразяващо се в увеличаването на цената на същия от 2 800 лева, на
4 420.47 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Иска с правно основание
чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като е
предявен от лице, пострадало от деянието на ответника, като същия е пасивно
легитимиран да отговаря по иска за непозволено увреждане.
Съдът намира предявения
иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението за основателен, като следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на предната кръстосана връзка
на лявото коляно, частично разкъсване на вътрешната стабилизираща и ставната
капсула с излив в ставата, увреждане довело до трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни, за което деяние, ответника е
признат за виновен, с влязъл в законна сила съдебен акт от приключилото
наказателно производство, включително за причинената лека телесна повреда,
както и за причинени имуществени вреди – сумата в размер на 4 420.47 лева имуществени вреди,
представляващи разлика в получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за
ползван отпуск по болест, както и 2 200
лева за закупената предна кръстосана връзка, във връзка с извършената
медицинско интервенция-операция на коляното.
Ответника, като
извършител е пряк причинител на телесната увреда и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът намира, че
постановения краен съдебен акт от проведеното наказателно производство-протоколно
определение от 27.04.2016 година по НОХД №00074/2016 година по описа на ЕРС, с
което е одобрено споразумение между РП-Е. и адв. Р. Г. като защитник на подс. Г.
Л.Д.е задължителен за настоящия
граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновност на дееца.
Следователно съдът
намира, че съгласно чл.300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със
съдебния акт, цитиран по-горе, е установена вината на ответника спрямо ищеца и
противоправността на извършеното от него деяние, а именно, че му е причинил средна
телесна, както и лека телесна повреди. Последния е пострадал от престъплението,
извършено от ответника и може да претендира неимуществени вреди за причинените
телесни повреди.
От приложените
доказателства се установява,че при осъществяване на деянието по чл.129 ал.1 вр.
ал.2 от НК ответника е причинил на ищеца, средна телесна повреда. От
заключението по назначената СМЕ, се установява, че процесната телесна повреда е
причинила на ищеца болки и страдания, както и неудобства. От същото заключение
и показанията на свидетелите се установява, че ищеца е бил обездвижен за дълъг
период от време, почти шест месеца, че е изпитвал много силни болки и неприятни
усещания, че без чужда помощ не е можел да се придвижва дори в собствения си
дом, както и, че болки търпи и към настоящия момент, и ежегодно ще се нуждае от
рехабилитационни процедури.
Предвид изложеното
по-горе, съдът намира, че безспорно доказано със съответните доказателствени
средства, е наличието на средна телесна повреда, която е в непосредствена
причинна връзка с поведението на ответника и настъпването на вредоносния
резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.
По отношение размера на
претендираното обезщетение, съдът съобрази заключението на назначената СМЕ и
съдебната практика в тази насока. Съдът взе предвид също така възрастта, в
която се е намирал към момента на извършване на деянието пострадалия и
обстоятелството, че е в продължителен период от време не е можел да осъществява
ежедневните си задължения.
Воден от изложеното и
предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1, пр.1 във вр. с чл. 52 от ЗЗД, по
справедливост, съдът намери, че сумата, която следва да бъде изплатена на ищеца
за причинените неимуществени вреди,
от ответника, вследствие на престъпното деяние е в размер на 5 000 лева, за
да се репарират причинените му болки и страдания, както и неудобствата,
свързани с невъзможността да се придвижва със собствени сили. При определяне
размера на това обезщетение съдът изцяло се съобрази със заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от която е видно, че трайното затрудняване
движението на левия долен крайник е за повече от 30 дни.
Воден от гореизложеното,
съдът намира, че сумата, която ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца е в размер на 5 000 лева неимуществени вреди за причинената средна и лека
телесни повреди.
Съдът намира предявения
иск за изцяло доказан и в частта на претенцията за имуществени вреди.
По отношение на
претенцията за причинена имуществена вреда в размер на 2 200 лева във връзка със закупуването на предна кръстосана
колянна връзка се доказа по безспорен начин, че ищеца е закупил със свои
средства такава и същата е била имплантирана в левия долен крайник на ищеца,
като поставянето й е било необходимо за възстановяване движението на долния
крайник.
Доказана се явява и
претенцията за заплащане на сумата в размер на 4 420.47 лева имуществени вреди, представляващи разлика в
получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за ползван отпуск по болест
поради временна нетрудоспособност. Този размер на обезщетението се установява
по безспорен начин от заключението по назначената ССчЕ, което не е оспорено от
страните по делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ответника ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000 лева, разноски по
делото за платен на два пъти адвокатски хонорар – на 07.09.2016 година, сумата
850 лева /л.3/ и на 20.03.2017 година, сумата 150 лева /л.87/. Ответника ще
следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 664.82 лева по сметка на ЕтРС,
от които за държавна такса 464.82 лева, съобразно на уважените размери на иска,
и сумата 200.00 лева за изплатени възнаграждения на вещи лица.
Воден от горното съдът-
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Л.Д., ЕГН-хххххххх от гр. П..П. ул.”Д. С. №хх, вх.х,
ет.х, ап.хх да заплати на А.Т.Ш., ЕГН-ххххххххххх , от гр.П., обл.П., ул.“В. Т.“
№10 сумата от 5 000 лв./пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на предната
кръстосана връзка на лявото коляно, частично разкъсване на вътрешната
стабилизираща и ставната капсула с излив в ставата, увреждане довело до трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни, за
което деяние, ответника е признат за виновен, с влязъл в законна сила съдебен
акт от приключилото наказателно производство, включително за причинената с
деянието лека телесна повреда, сумата в размер на 4 420.47 лева /четири хиляди четиристотин и двадесет лева и
четиридесет и седем стотинки/, обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи разлика в получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за
ползван отпуск по болест поради временна нетрудоспособност, сумата от 2 200 /две хиляди и двеста лева/,
обезщетение за причинени имуществени вреди за закупената предна кръстосана
връзка, във връзка с извършената медицинска интервенция-операция на коляното,
както и да му заплати сумата в размер на 1 000
/хиляда/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Л.Д., ЕГН-ххххххххх, от гр. П., обл.Пазарджик, ул.”Д.
С.” №хх, вх., ет.х, ап.хх да заплати в полза на Е.районен съд общо сумата от 664.82 /шестстотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и две стотинки/, от които за държавна такса 464.82 /четиристотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и две стотинки/лева, и сумата 200.00 /двеста/ лева за изплатени възнаграждения на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните за постановяването му,пред С. ОКРЪЖЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ц.Ц./