РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Б., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810100397
по описа за 2024 година
Предявени са два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Г. П. И. от гр.С., ж.к.**** ****, **** ****, с ЕГН: **********, М. К. З. от гр.С.,
ул.****, с ЕГН: **********, А. К. З. от гр.С., ж.к.****, с ЕГН: ********** и П. П. А. от
гр.С., ж.к.****, ****, **** ****, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. С. С. от САК
моли да бъде признато за установено по отношение на Община Б. с адрес: Б., площад ****,
че ищците са собственици при равни части на недвижими имоти, които са придобили по
наследство от общия им наследодател Г.Н.П., б.ж. на с.К., община Б., починал през 1967г. и
от преките им наследодатели М. Г.М., починала на ****г. и Я.Г.Н., починала на ****г. и по
давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от м. септември на 1999г.
до деня на предявяване на иска на 26.02.2024г., а именно върху:
1.Поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село К., Община Б.,
област С., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област
С., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с.К., местност ****, площ: 1152 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада,
категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, съседи: ****, ****, ****, **** и
2.Поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село К., Община Б.,
област С., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област
С., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот:с.К., местност ****, площ: 2258 кв.м., трайно
1
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада,
категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, съседи: ****, ****, ****, ****, ****, ****., както и да се присъдят направените по
делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.137/.
В с.з. ищците, чрез пълномощници адв. С. С. от САК и адв. Г. П. от САК поддържат
предявените искове и молят да се уважат като основателни и доказани. Представят писмени
бележки с вх.№ **** от ****г.
Ответникът-Община Б., чрез Кмета И.Г. е направил възражение по исковете и е
представил писмен отговор с вх.№****/****г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че не е налице
правен интерес за ищците от предявяване на исковете, тъй като не са реално предавани на
община Б., която не смущава по никакъв начин нормалното упражняване на правата на
ищците върху процесните имоти. Ответникът заявява, че той не владее, не ползва, не
управлява и не стопанисва процесните имоти и не може да се разпорежда с тях. Според
ответника се касае за грешка при въвеждането на данни при изработването на Кадастралната
карта и кадастралните регистри, респективно за грешно подадена информация към АГКК
относно процесните имоти. Не става ясно дали тези имоти изобщо попадат в обхвата от
земи, посочени в плана за земеразделяне и в одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници, което е абсолютна предпоставка, за да бъдат част от
земите, останали след възстановяване на правата на собствениците /така наречените земи по
чл. 19/.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че те са определени от комисията
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие“
като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според ответника няма данни имотите, цитирани в
представените нотариални актове да са идентични с процесните два имоти, както и
няма данни тези имоти да са в кръга на определените за земи по чл. 19 от въпросната
комисия.
Процесните имоти са описани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ единствено в
представените скици, издадени от АГКК - С. област през 2019г. и през 2024г, но това
не е достатъчно, тъй като правопораждащият факт за описаната по-горе процедура по
актуване е именно Протоколното решение и изричното включване на тези земи в
Приложение № 1 към раздел 1, т. 1, неразделна част от решението.
Ответникът твърди, че съгласно представената от него извадка от Приложение
№ 1 към раздел 1, т. 1 от Протоколно решение № ****г. за Община Б., землище на с. К.
ЕКАТТЕ - ****, под номер ****, като сходни имоти по поредни номера, са записани
единствено имот № **** и имот № **** в местност „Осичина полЯ.“. От последното
става ясно, че процесните поземлени имоти с бивши№№ **** и № **** не са вписани
в списъка със земеделски земи от общинския поземлен фонд по чл. 19, ал. ЗСПЗЗ.
Това се потвърждава и от представените към исковата молба писма от Областна
дирекция „Земеделие“ - С. област, в които се посочва, че поземлен имот с
идентификатор **** и поземлен имот с идентификатор **** не са предадени „....на
община Б. по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на
2
земеделските земи, същите не фигурират в Протоколно решение № ****г.,
Приложение № 1 към раздел 1, т. 1, неразделна част от протоколно решение № ****г.,
одобрено със Заповед № ****г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - С.
област. Освен това ответникът прави възражение затова, че от всички представени от
ищците документи - договор за доброволна делба, ведно с проекто-скиците към него,
нотариални актове, решение на поземлена комисия, удостоверения за данъчни оценки,
не става ясно дали недвижимите имоти, посочени в тях, са идентични с процесните
имоти, описани в скиците, издадени от АГКК - С. област.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.В.Ф. оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор като твърди, че процесните имоти не са
общинска собственост.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците са част от наследниците по закон на Г.Н.П., б.ж. на с.К., починал през 1967г., тъй
като същият е оставил за наследници по закон две деца-дъщери: М. Г.М. и Я.Г.Н..
Ищците Г. П. И. и П. П. А. са наследниците по закон на Я.Г.Н., която е починала на
****г., тъй като са нейни дъщери.
Ищците М. К. З. и А. К. З. са част от наследниците по закон на М. Г.М., починала на
****г., тъй като са нейни внуци или деца на сина й К.Л. З., който е починал на ***г.
Горното се установява от приложеното писмено доказателство-копие от удостоверение
за наследници на Г.Н.П., издадено на 14.02.2023г. от Кметство с.К..
Предмет на настоящите искове са само поземлени имоти с идентификатор **** и с
идентификатор ****, находящи се в с.К., община Б., като само за самите поземлени
имоти ищците твърдят, че ответникът оспорва правото им на собственост, тъй като в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК са посочени като "земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, Други
№****г., издаден от ОД“Земеделие“С.-област, за което не им се издават удостоверения
за данъчна оценка на имотите, скици. Затова, че предмет на исковете са само
поземлените имоти, описани по-горе се установя от направените от ищците уточнения
в молби с вх.№ **** и с вх.№№ **** в които изрично е посочено, че поземлените
имоти са застроени със сгради, но за последните нямат спор с ответника.
Видно от приложените копия от скици с №№ ****г., издадени от СГКК-
Софийска област, се установява, че процесните поземлени имоти са отразени като
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Горното се установява и от писмо с вх.№ **** издадено от
началника на СГКК-Софийска област, затова, че процесните поземлени имоти са
регистрирани като имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ, респективно като „общинска частна
3
собственост“ по данни, получени от ОСЗ-Б.. Протоколно решение № ****г., с което са
определени земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е от преди 10 години от одобряване на
КККР за село К., поради което поземлени имоти с идентификатор **** и с
идентификатор **** не са фигурирали при изготвяне на списъка на имотите,
приложен към Протоколното Решение.
Горното обуславя правния интерес на ищците да предявят положителните
установителни искове за собственост срещу ответника община Б..
Страните не спорят затова, че процесните поземлени имоти се владеят от ищците.
Горното се установява от приложените писма от 09.04.2023г. и от 05.04.2024г.,
издадено от Директора на ОД“Земеделие“-С. област, за това, че всеки един от
процесните имоти не е предаван по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ на община Б. и не
фигурира в Протоколно решение №****г., одобрено със Заповед № ****г. на
Директора на ОД“Земеделие“-С. област, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц.Т.И. и А.Б.Н., който е втори братовчед на ищците.
Видно от писмо от ****г. от ОД“земеделие“-С. област, се установява, че
процесните поземлени имоти не са земеделски земи по смисъла на чл.2,т.3 от ЗСПЗЗ и
нямат статут на земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като в тях има застроени сгради и не
са включени в процедурата по чл.45в от ППЗСПЗЗ като ОСЗ-Б. не съхранява
извлечения от регистъра по реда на чл.45в, ал.2 от ППЗСПЗЗ за целите на комисията
по чл.45в, ал.5 от 2008г., когато е издадено Протоколното решение за землищата в
община Б..
От приложеното копие от решение № ***** от ****г. на ОСЗ-Б., се установява, че
на наследниците на Г.Н.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи,
стари, реални граници върху четири отделни земеделски имоти, находящи се в
землището на с.К., м.****, а именно: ливада от 0.400дка, пасище от 1.000 дка, други от
0.400дка и ливада от 2.00 дка, установени с Емлячен регистър от 1949г.
Съгласно приложеното копие от договор за доброволна делба със заверка на
подписите от кмета на с.К. от ****г., се установява, че М. Г.М., Я.Г.Н., К.Л. З. и П. П.
А. са извършили делба на недвижим имот в м.**** в с.К. със застроени в него
жилищни и стопански сгради на два дяла, отразени на скица към договора.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Б.Н., който е съсед по имот и
втори братовчед с ищците, тъй като неговият дядо И. и дядото на ищците Г. са братя.
Неговият имот и този на ищците в с.К. са съседни и разделени с мрежа и циментови колове.
Имотът на ищците е около 5 дка и половина, колкото и неговият. Имотът на ищците е
заграден с мрежа и колове, като едната част се ползва от К., който е починал преди две
години и оттогава го ползват наследниците му. Другата част се ползва от П. и сестра й Г., с
която се знаят от деца. В имота има стари постройки-стари къщи на 70-80 години от около
1950г. Едната сграда е тухлена, останалите три са паянтови. М. и Я. са сестри и дъщери на
4
дядо Г.. К. е син на М.. В имота има ток, вода и път до него. Същият не е включван в ТКЗС и
през годините свидетелят Н. не е разбрал да има спор относно собствеността на този имот.
Според показанията на св. Ц.Т.И./75-годишна/, която има впечатление от процесните
имоти от около седемгодишна възраст, се установява, че тези имоти са в махалата „****" в с.
К.. Същите са част от един голям имот, който е най-малко от 5 дка и е бил собственост на
дядо Г. Н.. Той е баща на М. и на Я.. В него има къща, стара с дървени стълби, сламник,
както и пристройка. Другата къща е в другата част на имота и е построена от Я. около 1950г.
Имотът е от около 5 дка, ограден много отдавна отвсякъде. И двете по сестрински са се
делили през 1999г., малко по диагонал. Оградили са си имотите с мрежа и са живели в тях
до смъртта им. М. има син К., който е починал и сега синът му А. и дъщеря му М. владеят
имота. Имотите се ползват непрекъснато от наследниците, които обработват земята,
поддържат сградата, садят зеленчуци и не е разбрала някой друг да спори за имота им. Не
знае тези два имота да са влизали в ТКЗС от бившия собственик наследодател Г. Н..
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ ****г., изготвена от
вещото лице П. П., се установява, че процесните два имоти означени в кадастралната карта
на землището на с.К. с идентификатори **** и **** са част от един общ имот, ползван като
ливада, пасище и дворно място, който е бил застроен с жилищни и стопански сгради.
Общата площ на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот с решение № ***** от ****г. на
ОСЗ-Б. съгласно отразеното в Емлячен регистър от 1949г. е с площ от 3.800дка и след
измерване и нанасяне на картата на възстановената собственост е от 3.410дка, като в
последствие от този имот са образувани процесните поземлени имоти по КККР от 2019г.,
находящи се в с.К., махала „****“. В поземлен имот с идентификатор **** е изградена
двуетажна жилищна сграда с пристройка гараж като имотът е ограден с изключение от
към южната страна с поземлен имот с идентификатор ****. В поземлен имот с
идентификатор **** са изградени две жилищни сгради и стопанска сграда, като имотът
е ограден от всички страни. Жилищните сгради са построени преди образуване на
ТКЗС. И двата поземлени имоти са със статут на застроени имоти извън регулация. От
обясненията на в.л. П., дадени в съдебно заседание, се установява, че процесните
поземлени имоти са отразени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, но той не е открил
документи за собственост на община Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът наМ., че така предявените обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет недвижими имоти, находящ се в землището
на село К., община Б., в м.”****”, представляващи поземлен имот с идентификатор **** с
площ от 1152кв.м. и поземлен имот с идентификатор **** с площ от 2258кв.м., които са
застроени, са допустими, тъй като ищците, които владеят имотите заявяват, че са
собственици в равни части/ по 1/4 идеална част за всеки един от тях/ на същите по
наследствено правоприемство от общия им наследодател Г.Н.П., б.ж. на с.К., община Б.,
починал през 1967г. и от преките им наследодатели М. Г.М., починала на ****г. и Я.Г.Н.,
5
починала на ****г. и по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от
м. септември на 1999г. до сега. Правният интерес от предявяване на исковете е, че
ответникът оспорва собствеността на ищците върху същите имоти, тъй като същите са
отразени на КККР като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и ищците не могат да упражнят в пълен
обем правото си на собственост, тъй като не могат да получат документи, свързани с
установяване на правото им но собственост като удостоверения за данъчна оценка, скици и
др.
Съдът приема, че предмет на всеки един от двата иска е само поземления имот без
построените в него сгради, тъй като исковете така са предявени от ищците с исковата и
уточнителните молби, в които същите изрично признават, че ответникът не оспорва правото
им на собственост върху сградите, находящи се в процесните имоти. Ищците, чрез
пълномощника си едва в хода по същество и в писмените бележки са посочили, че искат да
бъдат признати за собственици както върху всеки един от двата поземлени имоти, така и
върху построените в тях сгради.
Разгледани по същество всеки един от исковете с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
отнасящ се до поземлен имот с идентификатор **** с площ от 1152кв.м. и поземлен имот с
идентификатор **** с площ от 2258кв.м. е основателен и следва да се уважи изцяло като
доказан, по следните правни съображения:
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по
наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
Основният въпрос, който следва да се изясни е за статута на имотите, предмет на иска за
собственост, тъй като, за да се приеме, че ищците са придобили по наследство имотите от
наследодателя им Г.Н.П., б.ж. на с.К., община Б., починал през 1967г. и от преките им
наследодатели М. Г.М., починала на ****г. и Я.Г.Н., починала на ****г., имотите следва да са
били в наследството при открИ.ето им, т.е. следва да се установи наличие на придобивното
основание от страна на наследодателя им. Освен това ищците се позовават и на придобивно
основание по чл.79, ал.1 от ЗС в тяхна полза.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС -Правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съдът наМ., че от събраните по делото доказателства пред настоящата съдебна
инстанция се установи, че процесните имоти през 1953г., когато е образувано ТКЗС в с.К.
съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели и приетата СТЕ, е представлявал
един имот, в който е построена стара жилищна сграда /70-80-годишна/, в която е живеело
семейството на Г.Н.П., общ наследодател на ищците, който е баща на техните преки
наследодатели М. Г.М., починала на ****г. и Я.Г.Н., починала на ****г. От приетата СТЕ,
изготвена от в.л. П. се установява, че процесните имоти не са били в регулацията на
населеното място, същите са идентични с процесните два поземлени имоти с идентификатор
**** и с идентификатор **** и не са включвани в ТКЗС, което е образувано през 1953г. и от
ТКЗС не са давани за лично ползване, тъй като същите са част от един имот, който има
6
селищен характер, тъй като се наМ. в махала ****, която според приетата СТЕ е със селищен
характер към село К., тъй като е застроена с жилищни и стопански сгради, с изградена
инженерна инфраструктура-път, електрификация и водоснабдяване и е владян от общия
наследодател Г.Н.П. до смъртта му през 1967г. съгласно показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и необорени от
останалите събрани по делото доказателства, а след неговата смърт е владян от двете му
деца Я. и М. Г. и след това от ищците, което продължава несмущавано и до днес, като в този
смисъл са показанията на свидетелите А. Н. и Ц.И..
Съдът приема, че процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС в с.К. през
1953г. е бил едно общо дворно място, собственост на Г.Н.П./общ наследодател на ищците/,
който го е владял като свой собствен, оградил е имота, за което съдът приема, че имотът е
имал селищен характер, тъй като се наМ. в махала ****, както има и комунално-
благоустройствени мероприятия като: водопровод, електрификация и други подобни, и
изобщо има траен облик на селище.
Следователно съдът приема, че наследодателят на ищците Г.Н.П. е станал собственик
на процесните имоти, който са част от едно общо дворно място като го е придобил по
давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години преди смъртта
му през 1967г. След неговата смърт наследниците му по закон-М. и Я. Г. през 1999г. са
извършили неформална доброволна делба и от тогава до сега те и след смъртта им ищците
като техни наследници по закон са владели имотите като своя собственост непрекъснато и
необезпокоявано и са ги придобили по давност съгласно чл.79, ал.1 от ЗС съгласно
показанията на разпитаните по делото свидетели, на които съдът дава вяра като
непосредствени, безпротиворечиви и безпристрастни по между си, съответстващи на
приложените по делото писмени доказателства и приета СТЕ.
Съдът счита, че след като имотите са имали селищен характер, същите не са
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, поради което неправомерно са определени като имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ,
отразени в КККР, за което и няма издадено Решение, одобрено със Заповед на директора на
Д“З“-С. област и не са предоставени за стопанисване на ответника-Община Б..
Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст
земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и /кумулативно/
не се наМ.т в границите на населените места и селищни образования, определени с
подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не
са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения,
религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или
складови помещения към тях. Дали конкретен имот е имал земеделски характер следва да се
определи по тези признаци, като се изследва конкретното му местонахождение и съседни
имоти.
В случая съдът след анализ на всички събрани доказателства, както посочи по-горе,
7
приема, че процесните поземлени имоти, които са застроени с жилищни и стопански сгради
от преди образуване на ТКЗС, представляват едно общо дворно място от 1953г., което е
имало селищен характер към момента на образуване на ТКЗС през 1953г. в с.К. и не е
земеделска земя, която подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, за което ответникът не
може да противопостави надлежни собственически права върху процесните имоти по
отношение на ищците. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № *****г.
по гр.д.№ ****г. по описа на ВКС, ІІ г.о., Решение № 96 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 3****г. на
ВКС, ІІг.о.
Ответникът не твърди, че е собственик на процесните имоти и не представя
доказателства в тази насока.
Съдът приема, че не всички земи, които се наМ.т извън регулационния план на
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено
място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни
места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на
ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд,
както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални
граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР
№104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били
фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата
на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В
този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове.
В случая от събраните доказателства пред настоящата съдебна инстанция се
установи, че ищците са придобили правото на собственост върху имотите по наследство от
Г.Н.П., починал през 1967г., от преките им наследодателя М. Г.М., починала на ****г. и
Я.Г.Н., починала на ****г., като към тяхното владение присъединяват и това на ищците от
1999г. до сега, за което съдът приема, че са придобили собствеността по давност съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС за периода от 1999г. до 26.02.20024г./датата на подаване на исковата молба/,
за който период от време се установи, че са ги владели като свои собствени, тъй като ищците
са част от наследниците по закон на Г.Н.П., както и несмущавано. През целия период от
време имотите са били оградени, застроени с жилищни сгради и стопанска сграда и владени
само от наследодателите им и след тяхната смърт от ищците, което продължава и до сега. За
процесните поземлени имоти не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобИ.ето им
по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. В този
смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение №488 от 19.12.2011г. по гр.д.№
1403/2010г. по описа на ВКС, І, г.о., Решение № 109 от 25.05.2016г. по гр.д.№ 356/2016г. по
8
описа на ВКС, І г.о.
Освен това както е посочено в Решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО
на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобИ.е на такъв
имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например
докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или
отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. В случая такива
доказателства липсват, за което не може само от факта, че имотите се наМ.т извън
регулационния план на населеното място да се прави извод, че те са подлежали на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и могат да попаднат във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Ответникът не е представил доказателства и не твърди, че е собственик на процесните
имоти, но отбелязването им като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в КККР обуславят правния интерес
на ищците от предявяването им.
Поради гореизложеното съдът наМ., че исковете с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК за всеки един от двата поземлени имоти следва да се уважи изцяло като основателен и
доказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищците сумата от общо 720лв. за направени от тях разноски по делото за
заплатени държавни такси и депозит за вещо лице, за които разноски има представени
писмени доказателства, че са заплатени от ищците. Съдът наМ., че по делото няма
представени писмени доказателства за размера на уговореното и заплатено от ищците
адвокатско възнаграждение, за което съдът не присъжда разноски за заплатено такова.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.124, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Община
Б. с адрес:Б., пл.****, че Г. П. И. от гр.С., ж.к.**** ****, **** ****, с ЕГН: **********, М.
К. З. от гр.С., ул.****, с ЕГН: **********, А. К. З. от гр.С., ж.к.****, с ЕГН: ********** и П.
П. А. от гр.С., ж.к.****, ****, **** ****, с ЕГН: ********** са собственици при равни части
/ по 1/4 идеална част за всеки един от тях/ на недвижими имоти, които са придобили по
наследство от общия им наследодател Г.Н.П., б.ж. на с.К., община Б., починал през 1967г. и
от преките им наследодатели М. Г.М., починала на ****г. и Я.Г.Н., починала на ****г. и по
давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от м. септември на 1999г.
до деня на предявяване на иска на 26.02.2024г., а именно върху:
1.Поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село К., Община Б.,
област С., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област
С., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с.К., местност ****, площ: 1152 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада,
категория на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
9
****, съседи: ****, ****, ****, **** и
2.Поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село К., Община Б., област
С., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област С.,
одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот:с.К., местност ****, площ: 2258 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория
на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, съседи: ****,
****, ****, ****, ****, ****.
ОСЪЖДА Община Б. с адрес:Б., пл.**** да заплати на Г. П. И. от гр.С., ж.к.****
****, **** ****, с ЕГН: **********, М. К. З. от гр.С., ул.****, с ЕГН: **********, А. К. З. от
гр.С., ж.к.****, с ЕГН: ********** и П. П. А. от гр.С., ж.к.****, ****, **** ****, с ЕГН:
********** сумата от 720лв./седемстотин и двадесет лева/ за направени разноски по делото
за заплатени държавни такси и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10