№ 170
гр. Ямбол, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело
№ 20242330103093 по описа за 2024 година
Пред съда е депозирана искова молба от А. М. Х. от с.Х. Д. против Р. И. М. от с.Г. Т. и
Г. А. Х. от с.Д., с която се претендира да бъде прогласен за нищожен, като привиден,
сключен при условията на относителна симулация договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен по нотариален акт № ***, том **, peг. № *******, дело № ***/2013
г. на нотариус peг. № **** на НК и да бъде обявен за действителен на осн. чл. 17, ал.1 от
ЗЗД, сключения между Р. И. М. - дарител и А. М. Х. - дарен, договор за дарение от 11.07.2013
г. на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Я. ****, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 87374.531.438 с площ 210 кв.м, при граници поземлени имоти с
идентификатори: 87374.531.324, 87374.531.439, 87374.531.250, 87374.531.322, 87374.531.329,
заедно с изградените в същия поземлен имот: самостоятелна сграда с идентификатор
87374.531.438.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м
и самостоятелна сграда с идентификатор 87374.531.438.2, представляваща друг вид сграда за
обитаване със застроена площ 9 кв.м, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Твърденията са за това, че на 11.07.2013 г. по посочения нотариален акт № ****/2013
г. между ищеца А. М. Х. и ответницата Р. И. М. била изповядана сделка за покупко-продажба
на 1/2 ид.ч. от описания имот, находящ се на ******* в гр.Я. за сумата 8700 лв., а другата 1/2
ид.ч. била вече собственост на Х. по силата на дарение през 2006 г. През 2013 г. ищецът-
купувач по сделката бил в брак с ответницата Г. Х., който бил прекратен с развод през 2018 г.
Сделката покупко-продажба на недвижим имот била привидна - с нея страните прикрили
извършено между тях дарение, по силата на което Р. И. М. дарява на А. М. Х. описания в
нотариалния акт имот. Действителната си воля страните по сделката изразили в писмен
документ - обратно писмо, подписано на датата на изповядване на сделката -11.07.2013 г.,
1
като я потвърдили отново и в писмен документ - обратно писмо, подписано пред нотариус
peг. № ***** на НК - Д. Л. на 05.09.2024 г. Предвид тези обстоятелства покупко-продажбата
се явява привидна и прикрива дарение на недвижимия имот, симулативна е, осъществена
при условията на относителна симулация и това съгласно чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД я прави
като привидна сделка, абсолютно нищожна и не пораждаща правни последици. Налице е и
документ обратно писмо, в което е отразена действителната воля на страните по сделката. В
обратното писмо една от ответниците – продавач по сделката е направила писмено
изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, този документ е достатъчно
доказателство за уважаване на иска. Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на
иска за разкриване на симулация с това, че към момента на сделката е бил в брак с втората
ответница, което прави придобиването на имота чрез покупко-продажба СИО, а в
действителност собствеността е еднолична за ищеца, тъй като имотът е придобит чрез
дарение.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от две ответници.
Ответницата Р. И. М. е заявила, че не оспорва иска, а признава заявените в исковата
молба обстоятелства за това, че действителната й воля и желание била да дари на сина си А.
Х. своята половина от имота, както и той е бил с това желание. Двамата са подписали два
документа, отразяващи действителната им вола и те са представени с исковата молба. М. не
е очаквала да получи пари срещу направеното от нея прехвърляне на собствеността на
11.07.2013 г. Желае се уважаване на иска.
Ответницата Г. А. Х. оспорва предявения иск и твърденията по исковата молба за
симулативност на сделката, тъй като цялата продажна цена по сделката е заплатена със
средства на ответницата Г. Х. и ищеца А. Х. в деня на подписване на договора за покупко-
продажба на идеалната част от имота, като плащането на продажната цена на продавача по
сделката, ответницата Р. И. М. е получила пред трето за сделката лице адв.К. К. от АК гр.Я..
Истинската вола на страните е била именно тази обективирана в нотариалния акт, а именно:
покупко-продажба на имота, за което е заплатена в брой и напълно продажната цена.
Ответницата Р. И. М., която и към 2013 г. живее в с.Г. Т., месец преди изподване на сделката
е разговаряла с А. и Г., като им предлага да им продаде собствената си идеална част от
имота за сумата от 10000лв., средства които й били необходими, за да подмопомогне дъшеря
си З.. В крайна сметка се съгласили да закупят процесния недвижим имот, а цената по
сделката да бъде 8700 лв., която сума е заплатена от А. и Г. на продавача Р. изцяло и пред
адв.К. на датата на изповядване на сделката 11.07.2013 г., когато тримата и адвоката са
посетили нотариус Щ. за изповядване на сделката. Никога страните не са имали воля, още
по-малко да са изразявали такава за сключване на договор за дарение, поради което и двете
страни по договора са изпълнили насрещните си престации - продавачът да продаде имота, а
купувачът да заплати цената.
Представените обратни писма са оспорени от ответницата Г. Х. като документ с
невярно съдържание и антидатирани. Невярно е съдържанието и на двете представени по
делото обратни писма, тъй като не отразява вярно обстоятелството, че действителната воля
2
на страните не е сключване на договор за покупко-продажба, а е дарение и че продажната
цена действително не е изплатена. Страните на посочената дата 11.07.2013 г. не са
подписвали обратно писмо, тъй като непосредствено след изповядване на сделката и
получаване от Р. М. на продажната цена, същата си е заминала за с.Г. Т. и с А. не са се
виждали. По тези съображения на основание чл.193 от ГПК се оспорва истинността на
Обратно писмо от 11.07.2013 г. и Обратно писмо от 05.09.2024 г. нот.заверено с рег.№ *****
на Нотариус Д. Л..
Направено е възражение за това, че ответницата Г. Х. е придобила имота и по
давност, тъй като е владяла имота като добросъвестен владелец.
С определение *****/6.01.2025 г. съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК по
оспорване на двете обратни писма.
В съдебно заседание ищецът А. Х., редовно призован се явява лично и чрез адв.А.
поддържа иска. В последното съдебно заседание ищецът направи изявление за това, че по
време на сделката свидетелите К. и А. К. не са присъствали, както и не е присъствала и
съпругата му Г. Х.. На сделката са били само той и майка му и пари никога не са давани. Х.
бил посъветван от приятели да направи покупко-продажба, за да няма след това претенции
за този имот, а това е в действителност дарение.
Ответницата Р. М., редовно призована явява се лично и поддържа отговора си на
иска, който да бъде уважен.
Ответницата Г. Х., редовно призована не се явява н съдебно заседание, но чрез
пълномощника си адв.Х. поддържа становището за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от нот.акт за покупко-продажба № ***, том **, дело № ***/2013 г. на Нотариус
рег. № **** – Е. Щ., на 11.07.2013 г. ответницата Р. И. М. като продавач и А. М. Х. като
купувач са сключили договор, по силата на който М. продава на Х. 1/2 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. Я. на *****, а именно ПИ с идентификатор 87374.531.438 с площ 210
кв.м, заедно с изградените самостоятелна сграда с идентификатор 87374.531.438.1,
представляваща еднофамилна сграда със застроена площ 46 кв.м, самостоятелна сграда с
идентификатор 87374.531.438.2, представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена
площ 9 кв.м за сумата 8 700 лв., която е изплатена напълно от купувача. В нотариалния акт е
посочено още, че Х. купува 1/2 ид.ч от подробно описания недвижим имот за сумата от
8 700 лв., която е изплатена напълно на продавача и е отразено, че страните декларират, че
посочената продажна цена е действително договорена и разплатена между тях.
С исковата молба е представено обратно писмо от 11.07.2013 г. /датата на сделката по
нот.акт/, което е подписано от страните по сделката Р. М. и А. Х. за това, че на тази дата са
подписали нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан и по
собствена воля без заплаха и/или изнудване и без всякаква принуда заявяват, че
действителната им воля при прехвърляне на описания имот е: Р. И. М. дарява на сина си А.
3
М. Х. недвижимия имот. Декларирано е, че изразеното съгласие в нотариалния акт за
покупко-продажба е привидно, сделката е симулативна и прикрива дарение на недвижимия
имот, а изначалното желание и намерение на двамата е М. да дари на сина си недвижимия
имот. Р. М. е заявила, че не желае, не очаква, не е получила и занапред няма да получи
никакво плащане и/или друга облага срещу прехвърлянето на А. М. Х. на собствеността на
описаният в нотариалния акт от 11.07.2013 г. недвижим имот, защото желанието й е да му
дари имота. А. Х. е заявил, че не е платил и занапред няма да плати на Р. М. нищо – пари
и/или друга облага в замяна на собствеността на прехвърляния му имот, защото имотът му е
дарен. Х. е заявил още, че приема с благодарност направеното му дарение. Действителната
си воля – прехвърлянето чрез дарение на описания имот са прикрили с покупко-продажба, за
да бъде възмездна сделка и след време да не може да бъде оспорена по реда на закона за
наследство. Представено е и обратно писмо с нотариална заверка на подписите на Р. И. М. и
А. М. Х. от 05.09.2024 г. с идентично съдържание с това изготвено на 11.07.2013 г. Ищецът е
представил още нот.акт № **, том ***, дело № ****/2006 г., видно от който М. А. Х. е дарил
на ищеца Х. 1/2 ид.част от процесния недвижим имот.
Съгласно влязло в сила решение *****/02.10.2018 г. гражданският брак, сключен
между страните А. М. Х. и Г. А. Х. с акт № *****/25.03.2000 г., е прекратен.
От ищеца са представени разписки за платени местни данъци и такси за имота по
партидите и на двете страни за периода 2014 г. – 2021 г. в потвърждение на обстоятелството,
че единствено той е заплащал консумативите на недвижимия имот като негов собственик.
Представени са и извадки от индекси на пазарните цени на жилищата за третото тримесечие
на 2013 г. за страната и за гр. Я. с оглед твърдението, че цените на имотите са били по-
високи от посочената в нотариалния акт продажна цена, което е индиция, че страните не са
желаели, не са очаквали плащане.
По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните и от двете
страни свидетели. Свид. З. А., посочена от ищеца е негова сестра, която заявява, че й е
известно желанието на майка й да прехвърли собствената си 1/2 ид.ч. на брат й. Това тя го е
споделила на свидетелката по телефона месец и нещо преди сделката, ставало на въпрос за
имота на *****. Свидетелката от повече от 20 години не живее в Я., не е имала никакви
претенции за имота, както спрямо майка си, така и спрямо баща си, който също е
прехвърлил на брат й с дарение своята 1/2 ид.ч. Брат й също се обадил на свидетелката, за да
й каже, че са минали сделката с майка им и тогава й казал също, че са го посъветвали да не е
с дарение, а да бъде като покупка. На свидетелката не й е известно майка й да е искала пари
от брат й и от съпругата му, за да прехвърли имота. Тя никога не е говорила за продажба на
имота на брат й. Докато са били заедно брат й и Г., Г. не е работила.
Свид. Н. С. е съсед на имота и му е известно, че леля му Р. е искала да прехвърли
имота си на А. чрез дарение, тъй като баща му е прехвърлил своята част преди това. А.
споделил на свидетеля, че го посъветвали по-добре да бъде чрез покупко-продажба, за да
няма после оспорване на имота и прехвърлянето станало така. Свидетелят заявява, че А. му
е казал, че не са плащани никакви пари, просто е прехвърлен имота, защото той си влага
4
парите в него и го ремонтира. Свидетелят знае и от Р., че е прехвърлила частта си на А. без
да иска никакви пари, тъй като той й е син, пари не е получавала. Съпругата на А. – Г.,
докато са били заедно не е работила, а А. ходил по мисии и внасял пари в семейния бюджет.
От 2 години никой не живее в имота.
От страна на ответницата Г. Х. е разпитан свидетеля адв. К. К., който е изготвил
нотариалния акт за сделката. Свид. К. заявява, че е близък с бащата на Г. Х., с него са колеги
и той го помолил да изготви нотариалния акт. Когато се запознал с документите свидетелят
видял, че преди това има дарение на 1/2 и предложил майката също да дари нейната 1/2,
защото по този начин се заплаща по-малко местен данък. Те обаче казали, че държат да е
покупко-продажба, тъй като наистина имало плащане на пари, имало и друг наследник,
ищецът има сестра, за която са решили, че също трябва да бъде овъзмездена, като брат й
заплати част от имота и тези пари да бъдат дадени на нея. Свид. К. е провеждал разговор за
подготвяне на сделката само с Г. Х. и баща й, а с А. и Р. не се е виждал. Присъствал е при
нотариуса с А. и Р., където е имало традиционното питане дали са уредени паричните
отношения и отговорът бил “Да“, което свид. К. лично е чул. Пред свидетеля и нотариуса
пари не са броени. На излизане от сделката свидетелят видял, че ищецът подал на майка си
плик, но не знае дали било пари. В деня на сделката свид. К. заявява, че са били ищеца,
майка му и ответницата, като отв. Г. Х. е била отвън и не е влизала при нотариуса.
Другият свидетел, посочен от ответницата е нейният баща А. К.. Свидетелят заявява,
че след сключване на брака между дъщеря му и А. им предоставили за живеене къщата на
*****, където са живели до развода през 2018 г. Р. и баща му на А. не са живели с тях. А. е
правил ремонти в имота и доста подобрения, включително веднъж се наложило, когато А.
отсъствал, свидетелят и другият свид. Н. С. да правят вътрешен ремонт на тавана на една от
стаите. След като вече А. е придобил от баща си 1/2 ид.ч. от имота с дарение, А. и Г.
споделили в разговор с майката, че желаят да им бъде прехвърлена съответно и нейната 1/2
ид.ч. Двамата са споделяли със свидетеля, че майката е поставила въпроса, че тази част
може да бъде прехвърлена от нея срещу заплащане на определена сума, която да предостави
на своята дъщеря. Свидетелят им е казвал, че смята това за справедливо, защото е логично
след като едното дете е получило дарение за едната част от имота, на другото дете да бъде
наплатена определена сума. Водили са разговори за различни суми и накрая споделили със
свидетеля, че става въпрос за 10 000 лв. като майката е готова срещу тази сума да продаде
своята част. А. и Г. помолили свидетеля да разговаря с адвокат за сделката и той се свързал с
адв. К.. В деня на сделката А. и Г. отишли при свидетеля и казали, че Р. е получила сумата.
Свидетелят не бил очевидец на предаване на самата сума. След сделката са му казали, че са
заплатили сумата, предали са я на майката. Сделката била покупко-продажба. По време на
брака Г. е работила, а в други периоди е била в майчинство да отглежда децата. Средствата
за ремонтите били спестени средства от двамата по време на брака. Свидетелят е помагал
основно с труд, а ако е давал и средства, те са били дребна сума. По време на сделката при
нотариуса свид. К. не е бил, отишъл само преди това да покаже на К., че това са децата,
които го чакат. Свидетелят не е виждал А. да дава пари на майка си и не е бил свидетел на
5
предаване на пари.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД вр.чл.26 ал.2 предл.5 от
ЗЗД. Искът е допустим, а разгледан по същество неоснователен по следните съображения:
Претенцията е за прогласяване като нищожен поради привидност, сключен при
условията на относителна симулация на договор на покупко-продажба на недвижим имот,
както и да бъде обявен за действителен сключен между същите страни договор, който в
действителност е дарение. Според правната теория привиден е договор, по който страните са
се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици. Привидността на
договора може да бъде абсолютна или относителна симулация, като при абсолютната
симулация волята на страните е въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат
престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношения, а
относителна е симулацията тогава, когато волята на страните е да си дължат нещо различно
от посоченото в договора. Такъв е именно процесния случай с оглед твърденията на ищеца,
че действителната воля на страните по сделката е била да е дарение, а не същата да бъде
покупко-продажба, тъй като пари не са предавани. При относителната симулация са налице
две съглашения – явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито
– това, което урежда действителните отношения. Наличието на абсолютна или относителна
симулация прави привидния договор нищожен, а в случаите, когато с привидния договор
страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл.17, ал.1 от ЗЗД те са обвързани
от него, ако са налице изисквания за неговата действителност, каквато е претенцията на
ищеца да бъде разкрита действителната воля на страните по сделката покупко-продажба,
които са за сделка дарение.
За установяване основателността на иска си за нищожност на привидната сделка
поради относителна симулация и разкриване на действителната сделка, която е дарение,
ищецът е представил две обратни писма – едното подписано от страните по процесната
сделка в деня на нейното изповядване - 11.07.2013 г. и второто подписано пред нотариус на
05.09.2024 г. Обратното писмо е разпоредителен документ съставен нарочно за разкриване
на симулация, който документ съдържа писмени изявления на страните по сделката относно
действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка.
Относно момента на съставяне на обратното писмо за неговата действителност е без
значение кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор, поради това съдът намира
за неоснователни възраженията на отв. Г. Х. в тази връзка, а именно, че обратните писма
представени по делото са съставени с цел подкрепа ищцовите твърдения при завеждане на
настоящото дело и са антидатирани.
В настоящия случай съда въпреки забраната на чл. 164 от ГПК допусна събирането
на гласни доказателства във връзка с твърденията на ответницата Х. за това, че обратните
писма не отразяват действителното положение на сключената сделка, предвид
обстоятелството, че придобиването на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот е по време на брака
между ответницата Х. и ищеца Х.. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК вещите и
6
правата върху вещи, както и паричните влогове придобити от съпрузите през време на брака
в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Независимо, че единият съпруг не е страна по процесната сделка покупко-
продажба, фактът, че сделката е сключена по време на брака на съпрузите, неучаствалият в
сделката съпруг придобива права по силата на закона по този договор. Както се посочи по-
горе между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не
отразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. И двете
обратни писма, представени от ищеца по делото са съставени като двустранен договор, но
въпреки, че това го прави писмено доказателство, което не може да бъде опровергавано със
свидетелски показания, тъй като същото е съставено без участието на съпругата на
преобитателя по сделката, гласни доказателства са допуснати и събрани. В настоящия
случай след като придобиването на имота е по време на брака, което го прави СИО, това
обстоятелство води и до наличието на другарство между съпрузите, което не може да бъде
пренебрегнато. В този случай обратният документ, както и сделката също се отнася до факт,
който е общ за другарите и констатациите относно общите факти трябва да са еднакви
спрямо всички задължителни другари. Обратният документ е договор и за това
неподписалата страна не е обвързана от него. Ищецът и първата ответница като страни по
прикритата сделка, за да гарантират правата си по нея, е следвало да се снабдят с обратен
документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаните
само от тях два обратни документа са му непротивопоставими /решение № 464/16.06.2010 г.
1-во ГО на ВКС по гр.д. № 1069/2009 г., решение № 1161/09.11.2008 г. по г.д. № 3417/2007 г.,
4-то ГО на ВКС/.
По изложените съображения съдът следва да разгледа събраните по делото
доказателства - свидетелски показания въпреки, че за разкриване действителната воля на
страните по процесната сделка са представени две обратни писма. Съдът счита, че
посредством гласните доказателства по делото не се потвърди, че действителната воля на
страните по сделката е тази отразена и декларирана от тях в двете обратни писма от
11.07.2013 г. и от 05.09.2024 г. Свидетелите в показанията са разделени на две
противоречащи си групи – тези в подкрепа на ищцовата теза – неговата сестра и приятел-
съсед заявяват, че знаят, че в действителност сделката, по която Р. М. прехвърля 1/2 ид.ч. на
сина си А. Х. в действителност е дарение, а не покупко-продажба. Показанията на
свидетелката З. А. за това, че брат й и споделил, че са го посъветвали сделката да бъде
покупко-продажба, а не дарение, са в противоречие с неговото твърдение, че този съвет е
бил във връзка с опасност от бъдещо оспорване на сделката по ЗН. Ако това е било
действително така, няма логика Х. да споделя това със сестра си, която е евентуалния
оспорващ, а и самата тя заявява, че никога не е имала претенции към имота, нито към
начина, по който родителите й го прехвърлят на брат й.
От друга страна с противоположните показания са свидетелите К. К. и А. К., които
заявяват, че сделката е тази, която е отразена в нотариалния акт – покупко-продажба и
7
същата не прикрива дарение. Съдът дава вяра на свидетелите на ответницата Х. за това, че
сделката не е дарение, а покупко-продажба поради това, че свид. К. е адвокатът, изготвил
документите по сделката и нотариалния акт след като му е било казано да подготви
нотариален акт за покупко-продажба, както и че не е бил приет съвета му сделката да бъде
дарение, тъй като се касае за майка и син. Свид. К. е присъствал при изповядване на
сделката от нотариус Щ. и лично е чул потвърждението на продавача и купувача по сделката
за това, че са се разплатили и са уредени паричните отношения помежду им. Свидетелят не е
виждал размяна на пари и такава не се е случила пред нотариуса, но за това, че пари са
разплатени, продавачката и купувача са заявили изрично, че това е така и такава воля са
изразили пред нотариуса. Другият свидетел А. К. е бащата на отв. Х., към който двамата с А.
са се обърнали да ги свърже с адвокат да подготви сделка покупко-продажба за 1/2 д.ч. от
имота, в който живеят. Преди да стигнат до решението за тази сделка и А. и Г. са споделяли
със свид. К. намерението си да придобият тази част от имота, както и желанието на майката
собственик на частта да й бъдат заплатени пари, за да може да бъде овъзмездена сестрата на
А., която не получава нищо от този имот.
Предвид тези свидетелски показания, съдът не може да приеме за категорично
изразеното в обратните писма от страните по сделката покупко-продажба за това, че парите
не са получавани и същата в действителност е дарение. По този начин съдът счита, че не се
установява основателността на претенцията на ищеца да бъде прогласена за нищожна
сделката покупко-продажба като привидна, както и да бъде разкрита действителната воля на
страните и действителната сделка, която се твърди, че е дарение, поради което искът следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Г.
Х. направените по делото разноски в размер на 1500 лв.
На основание изложеното ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. М. Х., ЕГН ********** от с. Х. Д., ******* против Р.
И. М., ЕГН ********** от с. Г. Т. **** и Г. А. Х., ЕГН ********** от с. Д., ******* иск с
правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД вр.чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен като привиден, сключен при условията на относителна симулация договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт № ***, том **, peг. №
*******, дело № ***/2013 г. на нотариус peг. № **** на НК и да бъде обявен за действителен
сключеният между Р. И. М. - дарител и А. М. Х. - дарен, договор за дарение от 11.07.2013 г.
на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Я. ****, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 87374.531.438 с площ 210 кв.м, при граници поземлени имоти с
идентификатори: 87374.531.324, 87374.531.439, 87374.531.250, 87374.531.322, 87374.531.329,
заедно с изградените в същия поземлен имот: самостоятелна сграда с идентификатор
87374.531.438.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м
8
и самостоятелна сграда с идентификатор 87374.531.438.2, представляваща друг вид сграда за
обитаване със застроена площ 9 кв.м
ОСЪЖДА А. М. Х. с посочени данни на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
Г. А. Х. с посочени данни направените по делото разноски в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9