Решение по дело №143/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 192
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20197120700143
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                                   МАРИЯ БОЖКОВА

           

                                                                                                                                                                                              

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 143 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Акватуризъм –Д“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена от, упълномощен от управителя, процесуален представител. Оспорва се Решение № 71/ 15.05.2019 г. по а.н.д. № 90/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград. Твърди се, че посочените мотиви в решението на първоинстанционият съд не кореспондират с представените по делото доказателства. Изразява се становище, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил представените по делото АУАН и НП, като е пренебрегнал обстоятелствата, че са налице съществени нарушения на материалния закон чл.42, т.5, чл.52, ал.4,чл. 57,т.6 от ЗАНН, тоест административнонаказващия орган преди да се произнесе по преписката не е проверил акта относно неговата законосъобразност и основателност, както изисква гореописаната правна норма, поради което издал наказателно постановление в разрез с разпоредбите на процесуалния закон и материалния закон. Наказателното постановление не е съобразено с императивната разпоредба на чл.57, ал,1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като нарушението не е индивидуализирано както от обективна, така и от субективна страна, съгласно цитираната разпоредба.

Посочва се, че жалбоподателят е санкциониран за деянието „допуснал“ до работа без да е сключен трудов договор в писмена форма. Твърди се, че задължението по чл.61 ал 1 от КТ е трудовият договор да се сключи в писмена форма. Задължението по чл. 63, ал.2 от КТ е  работодателят да не допуска до работа работник или служител без да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни. В случая е налице неяснота за какво нарушение точно е наказан жалбоподателя, доколкото посоченото от наказващия орган деяние допускане до работа без писмен трудов договор представлява смесване на визираните три отделни хипотези на трите отделни задължения. Навежда се довод, че в случая е посочено едновременно осъществено чрез действие и бездействие деяние, допускане до работа и несключване на писмен трудов договор. Същевременно като нарушени материално правни норми наказващият орган сочи чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. А с нормата на чл.414, ал.З от КТ е предвидено наказание за неизпълнение на всяко едно от трите отделни задължения. Твърди се, че това съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати в административно наказателното производство, е основание за отмяна на наказателното постановление. По изложените съображения се прави искане да се отмени оспореното решение на РС – Момчилград и се постанови решение, с което да се отмени НП на директора на Д „ИТ“ – Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

 Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 90/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление, № 09-002133/ 28.02.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на „Акватуризъм –Д“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

РС – Момчилград е приел, че административното нарушение –допускане на работа на лице без да има сключен трудов договор, е безспорно установено и доказано. В подкрепа на този свой извод се е позовал на декларация, попълнена собственоръчно от лицето М. Ц. И. и на личните впечатления на проверяващите в обекта. В решението е посочено, че наказанието, определено от административно наказващия орган, е правилно като основание и като размер.

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

 При правилно установена фактическа обстановка РС – Момчилград обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление на директора на ДИТ – Кърджали. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба се сочи, че РС – Момчилград не е съобразил, че нарушението не е индивидуализирано както от обективна, така и от субективна страна, съгласно цитираната разпоредба. Настоящият състав на АС – Кърджали не споделя този довод, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред РС –  Момчилград е било наказателно постановление на директора на ДИТ – Кърджали, с което на „Акватуризъм-Д“ ЕООД е наложена имуществена санкция за това, че при извършена проверка на 28.12.20198 г. в заведение за хранене „***“, намиращо се на ***, е установено, че лицето М. Ц. И. осъществява трудова дейност. В НП е записано, че отношенията между това лице и „Акватуризъм-Д“ ЕООД по повод предоставяне на работната му сила не са уредени в сключен между страните писмен трудов договор, преди постъпване на лицето на работа.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ предвижда писмената форма за действителност на трудовия договор. Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. При така описаното нарушение и посочената като нарушена разпоредба, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, не съществува неяснота относно това какво нарушение е вменено на касатора.

Следващият довод в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно, защото Районният съд не е отчел, че в случая е посочено едновременно осъществено чрез действие и бездействие деяние, допускане до работа и несключване на писмен трудов договор, не се подкрепя от наказателното постановление, което е било предмет на контрол пред РС – Момчилград. В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: „ На 28.12.2018 г., около *** часа по време на проверка в контролирания обект М. Ц. И. осъществява трудова дейност в полза и за сметка на „Акватуризъм-Д“ ЕООД и работи като *** – приготвя храна на открита скара за клиенти в заведението. От писмено декларираните от работника обстоятелства е установено, че М. Ц. И.  е нает на работа и работи в обекта на контрол като ***, в условията на трудово правоотношение на 28.12.2018 г., с определено работно време от 08.00-17.00 часа и договорено месечно възнаграждение в размер на *** лв., с почивни дни в събота и неделя и почивка от 1 час в работния ден.“ От този начин на описание на нарушението е видно, че не съществуват претендираните с касационната жалба основания за незаконосъобразност на наказателното постановление, който се твърди, че не са взети предвид от РС – Момчилград. Т.е. установява се, че посочения порок на решението не съществува.

От изложеното следва, че оспореното решение, с което е потвърдено като законосъобразно наказателното постановление на директора на Д „ ИТ“ – Кърджали е правилно, валидно и допустимо и трябва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

      

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Оставя в сила Решение № 71/ 15.05.2019 г., постановено по а.н.д. № 90/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград.

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.