МОТИВИ
към присъда №17/23.10.2017год., постановена
по нох.дело №263 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2017год..
С обвинителен акт
Окръжна прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против М.П.Н.-родена
на ***г. в гр. София, жител и живуща ***„ българка с българско гражданство, омъжена,
със средно образование, ***, неосъждана, ЕГН:**********,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 21.02.2017г., в гр. Перник, на ул."Юрий Гагарин",
на пешеходна пътека, при управляване на МПС - лек автомобил „Опел Зафира"
с рег. № ***, е нарушила правилата за движение -чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДвП - „ да бъде внимателна и предпазлива към уязвим участник
в движението - пешеходец - пешеходеца Й. К. З., чл.
20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. ; ,,чл.19, ал.1 от ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци като намали скоростта или спре." ) като не е пропуснала преминаващия по пешеходната пътека пешеходец Й. К. З. и по
непредпазливост причинила смърт на Й. К. З.-престъпление по
чл.343 ал.З /предл. последно/,б.“б“ вр. чл.343 ал.1, б. „в" вр. чл.342ал.1
от НК.
Производството е проведено по реда на глава 27-ма от НК и в
частност с пълно признаване на фактите и обстоятелствата по обвинението по реда
на чл.372, т.2 от НПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимата
да се наложи минималното предвидено в закона наказание, което на основание
чл.58а от НК за бъде намалено с една трета, като изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода„ да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години.
Защитникът на
подсъдимата-адв.Ч.К. моли съда да прояви максимално снизхождение към
подсъдимата с оглед на чистото и съдебно минало, липса на наказания
по ЗДвП и ППЗДвП, както и искреното и съжаление за случилото се.
Пернишкият окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.13 и 14 от НПК, намери за установено следното:
Обвиняемата М.П.Н. е **-годишна и до извършване на
престъплението-предмет на настоящия обвинителен акт, не е осъждана.
Правоспособен водач е на МПС-во, от 14.03.2003г. категории „В" и
„М". Живее в ***.
На 21.02.2017г. с управляван от нея автомобил- л.а. „Опел
Зафира" с рег. № ***, обвиняемата Н.
се движела по вътрешноградската магистрала в гр. Перник, по ул. „Юрий
Гагарин", в посока от кв. „Изток" към центъра на града. Около 16.30ч.
се намирала в района на кръстовището на улиците „Юрий Гагарин" и ул.
„Освобождение" водеща към кв. „Тева". Автомобила се движел с около 49
км/ч- разрешена и съобразена скорост. Пътните и метеорологични условия в
конкретния пътен участък били добри- еднопосочно платно за движение с две пътни
ленти с обща ширина 7.6 метра, прав пътен участък, сух асфалт в добро състояние, движение в светлата част
от денонощието. В района действала маркировка М 8.1- наличие на пешеходна
пътека.
Приближавайки пешеходната пътека, обвиняемата
възприела, че по същата- от дясно на ляво по посока на движението, пресича
пешеходец-пострадалия Й. З. Вместо да намали скоростта или
да спре, обвиняемата очевидно след неуспешен опит за предотвратяване на
сблъсъка чрез спасителна кормилна маневра, ударила пешеходеца с предната дясна
част на автомобила. Вследствие на удара, З. паднал на пътната настилка.
Автомобила продължил своя ход и спрял след около 60 метра. Свидетелката В. М.- очевидец на
случилото се, незабавно сигнализирала на тел. 112. Пристигналия лекарски екип
на „ЦСМП"- гр. Перник транспортирал З. до
МБАЛ „Р.Ангелова"-гр. Перник за оказване на незабавна медицинска помощ. В
болницата в гр. Перник, З. останал на лечение до 07.03.2017г., когато бил изписан. Сина
на пострадалия З.-свидетеля С.К., настанил баща си за
лечение в Хоспис „Св. Иван Рилски" в гр. Перник. Въпреки положените
медицински грижи, на *** Й. З.
починал,
От тройната съдебно-медицинска експертиза се установява, че
причина за смъртта на Й. К. З. е късна фаза на
травматичния шок, резултат на откритата черепно-мозъчна травма и контузия на
десния бял дроб, получени при пътното произшествие. Между уврежданията получени
при реализираното ПТП и настъпилата смърт на Й. З.
съществува пряка и непрекъсваща причинно-следствена връзка.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от направеното
от подсъдимата пълно самопризнание по реда на чл.372, т.2 от
НПК, което напълно се подкрепя от събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал: показанията на свидетелите: В. М.
/л.37/, М.Т. /л.38/, В.К. /л.39/, П.Д. /л.40/, С.К. /л.41/;; протокол за оглед
на местопроизшествие с приложен фотоалбум/ л. 18-32/, протоколи за химическа
експертиза /л.46-47/, съдебно-медицинска експертиза /л.52-59/, разширена
съдебно-медицинска експертиза /л.61-64/, съдебно-автотехническа експертиза
/л.66-73/; тройна съдебно-медицинска експертиза /л.75-89/; епикриза /л.109/;
писмени документи от ОД-МВР-Перник, сектор „Пътна полиция" /л. 112-118/;
медицинска документация /л. 119-133/; свидетелство за съдимост /л. 10/.
С оглед изложеното
настоящия съдебен състав намери, че от обективна и субективна страна
подсъдимата М.П.Н., е осъществила състава на чл.343 ал.З /предл.
последно/,б.“б“, вр. чл.343 ал.1 б. „в" вр. чл.342 ал.1 от НК, защото на
21.02.2017г., в гр. Перник, на ул."Юрий Гагарин", на пешеходна
пътека, при управляване на МПС - лек автомобил „Опел Зафира" с рег.
№ *** , е нарушила правилата за движение (Чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП — „ да бъде внимателна и предпазлива към
уязвим участник в движението пешеходец - пешеходеца Й. К. З., чл.
20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. ; „чл.119, ал.1 от ЗДвД
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи
по нея пешеходци като намали скоростта или спре." като не е пропуснала преминаващия по пешеходната пътека пешеходец Й. К. З. и по непредпазливост
причинила смъртта на Й. К. З.
От обективна страна деянието е
извършено при управление на МПС в нарушение на
правилата от ЗДвП.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост / небрежност / тъй като подсъдимата не е искала и
целяла настъпването на вредоносния резултат, същата не е предвиждала настъпването
на обществено опасните последици, но е могла и е
била длъжна да ги предвиди при стриктното спазване на разпоредбите на ЗДвП и
ППЗДвП.
Причини за извършване на престъплението са нарушаване от
подсъдимата на разпоредбите в ЗДвП. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото
съдебно минало на подсъдимата, липса на наказания по ЗДвП и изразеното и искрено
съжаление за стореното.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства няма.
Съдът след като призна подсъдимата
за виновна по повдигнатото обвинение определи на подсъдимата наказание от три
години „лишаване от свобода“, което на основание чл.58а от НК намали с една
трета и наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода„ за срок от две
години.
С оглед целите на специалната и генералната
превенция съдът намери, че така наложеното
наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно, поради което и на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок
от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“, вр. с
чл.343, ал.1, б.“в“, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК съдът лиши подсъдимата от правото да управлява МПС за
срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимата направените
по делото разноски.
Водим от гореизложеното съдът
постанови диспозитива на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :